Р Е Ш Е Н И Е

 

…  / 11.1.2019 г., гр.Варна 

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,   14 - ти състав в открито  съдебно заседание,  проведено на 11.12.2018  година  в състав:                                                       

                                              

                                        Районен съдия: Даниела Павлова 

 

 

      при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5999 по опис на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

     Предявен е иск  с пр.осн.чл.108 ЗС от М. Ламбева П. с ЕГН ********** срещу С.П.П. с ЕГН **********  за предаване владението на недвижим имот, представляващ реална част с площ 33 кв.м. от имот с идентификатор 72709.501.237 по кад.карта на  с.Тополи, общ.Варна,  заключена между зелената и черната линия на скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници на реалната част:  от север - останалата част от  имот с идентификатор № 815 и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № 237  и  иск  с пр.осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР за приемане за установено по отношение на ответницата, че при изработване на  кадастралната карта на с.Тополи реална част с площ   35 кв.м., заключена между черната и зелената  линия на скица № 2 към заключението на вещото лице, като зелената  линия съвпада с границата по регулационния план от 1963 год.  е  част от имота на ищцата с идентификатор 72709.501.237, при граници на реалната част: от север - останалата част от  имот с идентификатор № 815 и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № 237 в условие на кумулативно съединяване.

     Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че тя е собственик на основание договор за продажба срещу издръжка и гледане от 1985 г. на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 800 кв.м., съответстващо на парцел IV-102 в кв.26 по КП  на с.Тополи от 1963 г., при граници:  V-103, ХVII-102 и III-102 ведно с изградената в дворното място къща. С нот.акт за собственост от 1990 г. й е признато правото на собственост за 30 кв.м., придадени по регулация от съседен имот пл.№ V-103 в кв.26, собственост на Неделчо Липов И.. Придаваемите части са заплатени на собственика с разписка  № 8 от 1972 г. Регулацията от 1963 г. е приложена и изкупените части са придадени към имота на ищцата. Ищцата е поставила телена ограда на границата със съседния имот, собственост на ответниците, но реална част с площ 15 кв.м. е останала в границите на съседния имот пл.№ V-103 по молба на собствениците, тъй като на това място те са имали изградена тоалетна.  Собствениците на двата имота са имали уговорка да се събори тоалетната и ищцата да постави мрежа на нейно място. Преди подаване на молбата ищцата не е имала пречки да влиза в имота и не е имала противопоставяне от страна на ответницата и същата не й е оспорвала правото на собственост. 

    По действаща кадастрална карта на с.Тополи имотът на ищцата е заснет  с идентификатор 72709.501.237 и е с площ 868 кв.м., а имотът на ответницата е с идентификатор 72709.501.815. Същият е придобит от последната чрез договор за продажба през 2015 г. Ищцата твърди, че владее и ползва същите, а 20 кв.м. от закупените 30 кв.м. са част от имотната граница и са изцяло в нейния имот с идентификатор 72709.501.237, които представляват частта заключена между площта по продължението на телената ограда и границата по кадастралната карта. Ищцата твърди, че регулационния план на с.Тополи  от 1992 г. по отношение на двата съседни имоти не е приложен, следователно е  приложена регулацията по предходния план от 1963 г. и ответницата  владее собствения си имот с идентификатор 72709.501.815 в границите по този план. При изготвянето на кад.карта е допусната грешка и описаната реална част с площ  35 кв.м. принадлежи към нейния имот с идентификатор 72709.501.237, а не към съседния имот с идентификатор 72709.501.815, който е собственост на ответницата. Ищцата моли за уважаване на предявените искове и  постановяване на решение с което се приеме по отношение на ответницата, че тя е собственик на процесния имот, представляващ реална част с площ 33 кв.м. от имот с идентификатор 72709.501.237 по кад.карта на  с.Тополи, общ.Варна,  заключена между зелената и черната линия на скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници на реалната част:  от север - останалата част от  имот с идентификатор № 815 и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № 237.

       Ищцата заявява в  евентуалност придобивно основание давностно владение като твърди, че владее процесната реална част от момента на придаването й към нейния имот с плана от 1963 г. Придаваемата част е заплатена на праводателите на ответницата. Владението, което ищцата осъществява по отношение на тази час е несмущавано и твърди, че оградата на това място  към имота на ответницата е поставена от нейният баща през 1963 г. и същата не е местена до момента. Конфликтът е възникнал именно поради опита на ответницата да измести оградата – уточняваща молба от 22.10.2018 г.  

      По предявеният втори самостоятелен иск ищцата моли да се приеме  за установено по отношение на ответницата на  осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР, че при изготвяне на кадастралната карта на с.Тополи реална част с площ  35 кв.м., заключена между черната и зелената  линия на скица № 2 към заключението на вещото лице, като зелената линия съвпада с границата по регулационния план от 1963 год. е част от имота на ищцата с идентификатор 72709.501.237, при граници на реалната част: от север - останалата част от  имот с идентификатор № 815 и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № 237. 

       В срока  по чл.131 ГПК  е  постъпил отговор  от ответницата чрез процесуален представител, както и становище от 29.10.2018 год. Оспорва изцяло предявените искове  като неоснователни и моли да се отхвърлят, като й се заплатят  разноските за производството от ищцата.

      Не оспорва твърденията, че е придобила през 2015 г. с договор за продажба ПИ с идентификатор с идентификатор 72709.501.815 по плана на с.Тополи, общ.Варна, целия с площ 599 кв.м., идентичен с УПИ ХХХ-236, кв.39, одобрен със заповед № Г-79/04.08.2011 г. на зам.кмета на Община Варна. Оспорва всички останали твърдения в молбата, а именно, че ищцата е собственик на претендираната  реална част на посоченото придобивно основание. Съставения по реда на чл.134, ал.2 и ал.3 ЗТСУ отм. нотариален акт за придобиване на придаваема част от съседен имот след изтичане на погасителна давност за дължимо обезщетение няма правопораждащо действие, тъй като собствеността се придобива с влизане в сила на плана за регулация – чл.28, вр.чл.30 от ЗТСУ отм. Ищцата твърди, че е придобила имот с площ 800 кв.м. и допълнително са придадени 30 кв.м. от съседния имот, а по кадастрална карта имота е с по-голяма площ, а именно 868 кв.м. Твърди също така, че дворищнорегулационния план от 1963 г. е приложен с изграждането на оградата между двама имота – масивна в едната част и телена в другата. Ответницата оспорва твърденията, че границата между имотите е заснета неправилно.  Твърди, че в кадастралната карта няма грешка, тъй като регулационните граници по плана от 1992 год. са се трансформирали в имотни и като такива те са инкорпорирани правилно и вярно в кадастралната карта, поради което  не е налице основание за нейната промяна. Заявява, че регулационната граница между двата съседни имота е една и съща по всички планове. При условие, че регулацията е приложена няма как да се приеме, че границата по кадастралната карта е неправилна.  Оспорва правото на ищцата за процесната реална част на заявеното в евентуалност придобивно основание като твърди, че след влизане в сила на ЗУТ при приложена регулация, както твърди ищцата, промяна на границите на имотите, които са урегулирани става само по  съгласие между собствениците. 

        В съдебно заседание ищцата  чрез процесуален представител поддържа исковата молба  и моли за уважаване на предявените самостоятелни искови претенции.  

       Ответницата  чрез процесуален представител  в съдебно заседание оспорва предявените самостоятелни искови претенции  и моли за отхвърлянето им.   

     По допустимостта на иска:

     От твърденията в молбата, съдът приема, че предявеният  иск за собственост е допустим.

     С  Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК е  прието, че допустимостта на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР не е обусловена от предварителното провеждане на административната процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта. С иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР се цели да бъде установен по безспорен начин пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК е прието,  че правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Освен това,  с оглед прякото отчуждително действие на дворищнорегулационния план при действието на   ЗТСУ отм. търсеното с иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР установяване на правото на собственост върху неправилно заснетата в плана част от имота е към един минал момент, който е  момента на одобряване на плана, в настоящият случай това е кадастралната карта на село Тополи, общ.Варна, одобрена със заповед № РД-18-29/23.04.2015 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра.  Предявеният втори самостоятелен иск с пр.осн.чл.54, ал.2 ЗКИР също е допустим.

    Съдът след преценка по реда на чл. 235 от ГПК на събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона приема за установено следното от фактическа  страна:

    

             От представените  доказателства за собственост се установява, че ищцата М.П. е придобила с договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в  № 181, том IX, дело № 3152/1988 г. на нотариус при ВРС  къща, находяща се в с.Тополи, Варненско заедно с 800 кв.м. дворно място, съставляващо парцел IV-102 в кв.26 по КП  на с.Тополи от 1963 г., при граници: имоти пл. №№ V-103, ХVII-102 и III-102 срещу задължение за издръжка и гледане на продавачите /нейни родители/ до края на живота им.  Видно от  нот.акт за собственост № 175, том XII, дело № 6623/1990 г. на ищцата М.П.  е признато правото на собственост за 30 кв.м., придадени по регулация от съседен имот пл.№ V-103 в кв.26, собственост на Неделчо Липов И.. Придаваемите части са заплатени на собственика с разписка  № 8/72 г. от 24.8.1989 г., съгласно запис в нотариалния акт, като фактът, че придадените части са заплатени  не се оспорва от ответницата. Възраженията са, че извършеното  плащане не може да обоснове увеличаване на площта на имота от 800 кв.м., които ищцата е придобила през 1988 г., тъй като към този момент това е именно урегулираният с плана от 1963 г. парцел, включително с тези 30 кв.м.

             По жалба на ищцата срещу ответницата е образувана прокурорска преписка вх.№ 11514/2017 г. на ВРС. С постановление от 21.12.2017 г. на районен прокурор е отказано  образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер срещу Здравко Димитров /трето за спора лице/, като е прието, че е налице спор за границата между двата имота.

             От писмо № 20-17845-04.04.17 на СГКК Варна се установява, че по жалба на ищцата П. е извършена проверка от която е установено, че за границата между ПИ 72709.501.815 и 72709.501.237 няма искане от ответницата П. за промяна и  границата не  е променяна. Подаденото от П. заявление  от 20.09.2016 г. се отнася за различен съседен имот, който не е собственост на ищцата.

             В подкрепа на възраженията си ответницата е представила  доказателства за правото й на собственост за съседния имот  с идентификатор 72709.501.815 по действаща кадастрална карта  на село Тополи с площ от 599 кв.м. по скица, а по документ за собственост 650 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 72709.501.237, 72709.501.814, 72709.501.236,

72709.501.989, номер на имота по предходен  план 236, кв.39, парцел ХХХ заедно с всички подобрения и приращения в имота.

             Със Заповед № Г-79 от 04.08.2011 г. на зам.кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ XXXVIII-236, УПИ XXIX-23, УПИ XXX-236 в кв.39 по плана на село Тополи, Община Варна, както е показано на ситуацията с черен, син, зелен и червен цвят. Неразделна част към заповедта е графична част, приложение № 2. Заповедта е обявена на заинтересованите лица и са дадени указания за обжалването й. 

             Извършено е трасиране и означаване на границите на имот с идентификатор 72709.501.815, собственост на ответницата С.П. с протокол за трасиране и означаване на координиране на границите от 12.05.2017 г.  от правоспособно лице, вписано в регистъра на правоспособните лица със заповед № 233/16.05.2001 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър.

            Издадено е разрешение за строеж № 3/05.01.2017 г. от кметство Тополи на С.П. въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти за строеж на жилищна сграда в УПИ ХХХ-236, кв.39 по плана на село Тополи, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-79 от 04.08.2011 г. на зам.кмета на Община Варна. Приложени са протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, виза за проектиране по чл.140, ал.1, ал.2 ЗУТ.

      От заключението на  СТЕ  от  03.12.2018 г., изготвено от вещото лице инж. Вл. А., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено  се установява, че към  датата на придобиване от ищцата  на парцел IV-102, кв.26 е бил действащ  Кадастралния план на село Тополи, изработен през 1962 г. На Комбинирана скица №1 е показана  спорната граница по този КП с червен цвят. Последващият КП е изработен през 1992 г. и спорната граница е  показана по този план със син цвят.  От  скицата е видно, че оградата на място между двата съседни имота на страните с идентификатори 237 и 815 не съвпада с общата граница по нито един от двата Кадастрални планове. В отговора на поставените въпроси вещото лице пояснява в съдебно заседание, че кадастралните планове отразяват материализираните на място огради към момента на изработването им и  служат като опорен план при изработването на регулационните планове. На Комбинирана скица №1 с дебела синя линия и надпис „кл." Вещото лице е показало  „тоалета в двора на границата между двата имота". Тази постройка е изградена между 1962 и 1992 г. тъй като не е заснета  в КП от 1962 г., а се появява в КП от 1992г. Тя е прилепена до кадастралната граница по плана от 1992 г. и  опира на изградената масивна каменна ограда, като е била разположена изцяло  в имот с идентификатор 72709.501.815 по КК. При придобиването от ищцата  на парцел IV-102, кв.26 през 1988 г. е бил действащ  регулационния план одобрен със заповед № 624/05.09.1963 г.  Първият праводател на ответницата Неделчо И. Липов е придобил по давност с н.а. №173/18.11.1967 г. (л.13) дворно място, представляващо пл.№103, кв.26, образуващо парцели V-103 и XV-103. Имотът по този н.а. е описан  също по регулационния план от 1963 г. С н.а. №54/20.10.1992г. (л. 14) Тодорка Неделчева Липова става собственик на парцел ХХ-236, кв.39 по регулационния план одобрен със заповед №31/10.04.1992 г. С н.а. №25/17.02 2012г.(л 15) Тодорка Неделчева Липова дарява на дъщеря си Златка Петрова Коларова „поземлен имот... с площ по скица от 596 кв.м. и по документ за собственост от 650 кв.м., включен в УПИ ХХХ-236, кв.39 по плана на с. Тополи, идентичен с УПИ ХХ-236, кв.39 по плана на с. Тополи от 1992г. и с част от парцел V-103, кв. 26 по плана на с. Тополи от 1963г...". Дарението е  извършено при действието на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-79/04.08.2011г. С н.а. 98/29.12.2015г.(л. 16) Златка Петрова Коларова е продала на  С.П.П. имот, съставляващ ПИ с идентификатор 72709.501.815 по КККР одобрени със заповед №РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК с площ 599 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ 650 кв.м., с номер на имота по предходен план 236, кв.39, парцел XXX. Продажбата е  извършена по време на действието на КККР. На комбинирана скица № 2 вещото лице е повдигнало в различен цвят описаните в заключението  регулационни планове и КК.  Със зелен цвят е показал парцели IV-102 и V-103, кв. 26 по РП от 1963г, със син цвят - парцели ХХ-236 и XXI-237, кв.39 по РП от 1992г., с червен цвят - промяната с ПУП-ПРЗ ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №Г-79/04.08.2011г., с виолетов цвят - заснетата на място ограда между процесиите имоти, а с черен цвят -действащата към момента КК.

     От представения по делото н.а. №175/21.11.1990 г. (л 5) е видно, че М.Л.П. е придобила по регулация 30 кв.м. от имот 103 по КП от 1962г. по силата на регулационния план от 1963 г., т.е. от имота на Неделчо И. Липов, който е първия праводател на ответницата. Вещото лице сочи, че съгласно чл. 84, ал.7 от  ППЗТСУ(отм.) „Подробният градоустройствен план по отношение на регулацията се счита за приложен с изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат...''. Дава заключение, че по делото липсват данни относно регулационния план от 1992 г. за уреждане на сметки по регулация в кметство Тополи и в Община Варна.

    Границата между двата имота, така както е отразена в кадастралната карта не отговаря на границата на имота  на ищцата по н.а № 181/09.08.1988г. и по н.а. № 175/21.11.1990г. Максималната разлика между общата дворищнорегулационна граница и тази по КК е 1.13 м., а площта заключена между тях е 33 кв.м. изчислена графически. Същата  граница отговаря на границата  на имота  на ответницата по  н.а. 98/29.12.2015 г.

    На  комбинирана скица № 2 вещото лице е отразило  със зелен цвят парцели IV-102 и V-103, кв. 26 по РП от 1963г., със син цвят парцели ХХ-236 и XIX-237, кв.39 по РП от 1992г., с виолетов цвят заснетата на място ограда между процесните имоти, а с черен цвят действащата към момента КК, одобрена със заповед РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АК.

    За имота на ищцата, който по кад.карта  се идентифицира като ПИ с идентификатор 72709.501.237  е приложен регулационния план от 1963 г. като по този план той съставлява  парцел IV-102, кв. 26.  За ПИ с идентификатор 72709.501.815 е приложен регулационния план от 1992 г., по който същия  съставлява  парцел ХХ-237, кв.39, впоследствие изменен с ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-79/04.08.2011г. от зам. Кмета на Община Варна като той вече е УПИ ХХХ-236.

     Вещото лице дава заключение, че според него  именно разликата в общата дворищнорегулационна граница между процесиите имоти по регулационния план от 1963 г. и регулационния план от 1992 г. е основната причина за разминаването с документите за собственост на страните. Тази разлика е между 60 см. /при улицата/ и 94 см. /при дъното/, а застъпената площ е 35 кв.м. След извършените справки в кметство Тополи, Община Варна експерта не е открил  данни да е правено тахиметрично заснемане на имот с идентификатор 72709.501.815 на място при изработването на ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-79/04.08.2011г. Този план е изработен, като е ползван като основа РП одобрен със заповед № Р-31/10.04.1992 г. видно от извадката приложена на л.51 от делото.

    В съдебно заседание вещото лице дава обяснения, че  всички документи, представени от ответницата са издавани по плана от 1992 г.  След първоначалния документ  на Неделчо Липов всички останали документи са  по този регулационен план.  На комбинирана скица № 2 с черна линия са отразени границите по  кадастралната карта и тя не съвпада нито с плана от 1963 год., нито с плана от  1992 год. Няма съвпадение с никой от тези планове.  Разликата между  регулационния план от 1963 год. и тази по кадастрална карта е по-голяма отколкото разликата между границата по кадастрална карта и регулационния план от 1992 год., като този план се  приближава повече към границата по кадастрална карта, но отново липсва съвпадение, като тази разлика е в рамките на допустимата грешка.  Това не е посочено в заключението, но е изследвано от вещото лице съгласно негово изявление в съдебно заседание.  По принцип при  граница между два парцела по регулация, би трябвало да се вземе средната част на оградата, но в  случая ако се вземе предвид регулационния план от 1963 год. оградата  попада почти изцяло в парцел IV-102 по регулационния план от 1963 год., но ако се вземе предвид  регулационния план от 1992 год. по-голямата част от нея попада в парцел N-236 в кв.39, а спрямо кадастралната карта оградата  попада изцяло в имот № 815, тъй като границата по кадастрална карта е по-близо до регулационния план от 1992 год. отколкото до регулационния план от 1963 год. Оградата е  изместена  на юг към парцела на ищцата. При изработването на ПУП се е работело  върху  регулационния план от 1992 год. без да се правят заснемания. Плана от 2011 год. не променя регулационната граница между процесните имоти от 1992 год. С този план единствено  се променя границата откъм дъното на имота на ответницата, както и северната граница, показано с червен цвят на скица № 2. Кадастралната карта е влязла в сила през 2015 год. а ПУП-а е от 2011 год., като  няма как да е ползвана кадастралната карта като основа, защото тя не е била  приета към 2011 г.  Максималната разлика е 57 см., което е в рамките на допустимата грешка от 60 см.

     При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до  следните правни изводи:

     По първия иск:

     Искът  с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищецът  носи тежестта на доказване относно твърдяното от тях право на собственост за процесния имот на заявеното основание, както и относно твърдението, че ответниците осъществяват фактическа власт върху същия  без основание. Основателността на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна материално правна легитимация на страните.

       Предвид възражението на ответницата, ищцата  носи тежестта да докаже  твърденията си в молбата,  че е собственик   на процесната реална част с площ 33 кв.м., заключена между зелената и черната линия на скица № 2 към заключението на вещото лице Вл.А., при граници на реалната част:  от север - останалата част от  имот с идентификатор № 815 и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № 237 е част от собствения й имот  с идентификатор 72709.501.237 по кад.карта на с.Тополи, общ.Варна и че същата се владее без основание от ответницата П.. 

       Спорният  въпрос в производството е принадлежността на правото на собственост за процесната реална част  с площ 33 кв.м. при посочените граници. Владението на същата не се оспорва от страна на ответницата,  поради което този факт не подлежи на доказване.

       Собствеността на ищеца върху процесния недвижим имот и упражняването на фактическа власт от ответницата  върху същия имот  без правно основание са обстоятелствата, които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В настоящия случай, ищцата  заявява правото си на собственост  за  процесния имот  по силата на възмездна  правна сделка с договор за продажба от  1988 г. и по регулация от 1990 г.  Съгласно заключението на  вещото лице инж. А., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че оградата между имотите на страните в спорната част е  изместена  на юг към парцела на ищцата. При изработването на ПУП за основа е взет  регулационния план от 1992 год.  Плана от 2011 г., който е ПУП-ПРЗ е одобрен със Заповед № Г-79/04.08.2011 г. и същият не променя регулационната граница между двата имота. С този план единствено  се променя границата откъм дъното на имота на ответницата, както и северната граница на имота на ответницата,  показано с червен цвят на скица № 2. Кадастралната карта е влязла в сила през 2015 год.,  а ПУП-а е от 2011 год. и  няма как да е ползвана кадастралната карта като основа, защото тя не е била  приета към 2011 г.  Максималната разлика е 57 см., което е в рамките на допустимата грешка от 60 см. От отговор на СГКК Варна на подадена жалба от ищцата се установява, че за границата между ПИ 72709.501.815 и 72709.501.237 няма искане за промяна и не е променяна. Заявление е подадено от ответницата за изменение на кадастралната карта съгласно ПУП-ПУР, одобрен със заповед Г-79/04.08.2011 г. само за граница между поземлени имоти  с идентификатори  72709.501.815 и 72709.501.814, който е различен от притежавания от  ищцата имот.  Вещото лице дава заключение, че оградата на място между двата съседни имота на страните с идентификатори 237 и 815 не съвпада с общата граница по нито един от двата Кадастрални планове. Същата е отразена на  скица – приложение № 2.

     От това следва, че за ищцата липсва правен интерес от оспорването на Заповед № Г-79/04.08.2011 г. за одобрение на ПУП-ПРЗ доколкото същият план  не променя регулационната граница между двата имота на страните по делото. По изложените мотиви, съдът не дължи произнасяне по реда на чл.17, ал.2 ГПК доколкото не е налице хипотезата на последното предложение, а именно административният акт да се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването му. Оспореният акт не засяга правата на ищцата и границата между имотите на страните по делото.

     Преценени в своята съвкупност доказателствата по делото водят до извод, че ищцата не се легитимира като собственик на процесната реална част с площ 33 кв.м. от имот с идентификатор 72709.501.237 по кад.карта на с.Тополи, общ.Варна,  заключена между зелената и черната линия на скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници на реалната част:  от север - останалата част от  имот с идентификатор № 815 и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № 237 на нито едно от заявените придобивни основания, посочени в исковата молба и в уточняващите молби. В производството не се установи, че същата реална част е именно придобитата по регулация площ. Не се  установи също така, че ищцата  е осъществявала фактическа власт върху  процесната реална  част  след изменението на рег.план на село Тополи със заповед № Г-79/04.08.2011 г. преди влизане в сила на кад.карта през 2015 г. Предвид изложеното, съдът намира, че  ищцата  не се  легитимира като собственик на процесния имот на никое от заявеното в молбата придобивно основание,   поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

       По втория иск:

       Предпоставка за уважаване на иск с пр.осн.чл.54, ал.2 ЗКИР са ищецът да установи в производството пред съда, че към датата на одобряване на кадастралната карта на с.Тополи  собственик на процесния имот е бил той,  а не ответникът и че имотът е вписан и заснет поради грешка и непълнота в кад.карта като собственост на ответника.   Ищецът следва да установи, че към посочения минал момент е  носител на вещното право на собственост след като е придобил собствеността чрез заявеното от него придобивно основание. Доказването на тази предпоставка е в тежест на ищеца.

     При така установеното в производството пред районния  съд от събраните   доказателства се установява, че ищцата   М.П.  е придобила недвижим имот в с.Тополи  с площ 830 кв.м. /800 кв.м. с договор за продажба и 30 кв.м. с придаване по регулация/, а по действаща кадастрална карта същият има идентификатор 72709.501.237 и е с площ 868 кв.м. Ответницата П. е придобила съседен имот с идентификатор 72709.501.815 с площ 599 кв.м. по скица, а по документ за собственост 650 кв.м. Правото  на собственост за един недвижим съществува в обема в който същото е придобито, като собствеността преминава от досегашния към новия собственик чрез вещнопрехвърлителния ефект на правната сделка без промяна на площта и границите на имота, освен ако не е уговорено друго при спазване на особените изисквания на закона.

      По изложените по-горе мотиви във връзка с  ревандикационния иск, съдът достигна до идентични изводи по отношение границите на имотите на двете страни. Максималната разлика в заснемането между плана от 1992 г. и кадастралната карта от 2015 г. е 57 см., което е в рамките на допустимата грешка от 60 см. Този план е влязъл в сила и имотите на страните са заснети по него. От заключението на СТЕ се установи, че  оградата на място между двата съседни имота на страните с идентификатори 237 и 815 не съвпада с общата граница по нито един от двата Кадастрални планове /скица – приложение № 2/ към заключението.

      От изложеното  може да се направи извод, че имотът на  ищцата е заснет с по-голяма площ по кад.карта от площта по документ за собственост. По какви причини е станало това  не може да се направи извод от събраните в производството доказателства. В производството не се установи, че същата реална част е именно придобитата по регулация площ. Не се  установи ищецът да е осъществявал фактическа власт върху имота на ответницата и по-конкретно върху процесната реална  част   след изменението на рег.план на село Тополи със заповед № Г-79/04.08.2011 г. преди влизане в сила на кад.карта през 2015 г., съдът намира, че  ищцата  не се легитимира като собственик на процесния имот на никое от заявеното в молбата придобивно основание. Не се установи в хода на производството наличие на грешки и непълноти в кадастралната карта при заснемането на границата между имота на ищцата с идентификатор 72709.501.237 и имота на ответницата с идентификатор 72709.501.815. Предявеният иск е  неоснователен и  следва да се отхвърли.

 

    По въпроса за разноските:

    По молба  на ответницата  с пр.осн.чл.78, ал.2 ГПК въз основа на  представен списък по чл.80 ГПК и изхода на спора, ищцата следва да й заплати разноски за производството пред районния съд в размер на 1350 лева.

 

    Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявен иск от М. Ламбева П. с ЕГН ********** срещу С.П.П. с ЕГН ********** за предаване владението на недвижим имот, представляващ реална част с площ 33 кв.м. от имот с идентификатор **** по кад.карта на  с.Тополи, общ.Варна,  заключена между зелената и черната линия на скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници на реалната част:  от север - останалата част от  имот с идентификатор № *** и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № ***, на осн.чл.108 ЗС.  

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявен иск  от М. Ламбева П. с ЕГН ********** срещу С.П.П. с ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответницата, че при изработване  на кадастралната карта на с.Тополи, общ.Варна реална част с площ   35 кв.м., заключена между черната и зелената  линия на скица № 2 към заключението на вещото лице, като зелената  линия съвпада с границата по регулационния план от 1963 год.  е  част от имота на ищцата с идентификатор **** при граници на реалната част: от север - останалата част от  имот с идентификатор № *** и от юг -  останалата част от имот с идентификатор № ***, на осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР.

 

 

    Комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице инж. Вл.А. от 03.12.2018 г., приложена на лист 111 от делото и подписана от съда е неразделна част от решението.

 

 

   ОСЪЖДА М. Ламбева П. с ЕГН ********** да заплати на  С.П.П. с ЕГН ********** разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

        

 

     Решението може да се обжалва с въззивна жалба  пред ОС Варна в двуседмичен  срок от съобщаването му на  страните.

 

 

 

Районен съдия: