МОТИВИ НА РЕШЕНИЕ ПО НЧД №469/21 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Постъпило е искане по реда
на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, от компетентния орган на Федерална
република Германия за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция от 28.05.20 г., постановено от Zentrale
Busgeldstelle Speyer, Федерална република Германия по дело № 15.6502038.9, влязло в сила
на 30.06.20 г., с което на българския гражданин Г. Б.В. е наложена
финансова санкция в размер на 98.50 евро.
В хода на съдебните прения
прокурорът изразява становище, че са налице основания за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде призната наложената от компетентния орган на Федерална
република Германия финансова санкция.
Защитникът на засегнатото
лице заявява, че не оспорва авторството на деянието и моли за справедливо
решение.
Съдът, като взе предвид
доводите и възраженията на страните, и доказателствата по делото, намира
следното:
Засегнатото лице Г. Б.В. е
роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, адрес: гр. София,
кв. „Илиянци“, ул. „********, със средно образование, вдовец, ЕГН: **********,
неосъждан.
Постъпило е решение за
налагане на финансова санкция от 28.05.20 г., постановено от Zentrale
Busgeldstelle Speyer, Федерална република Германия по дело № 15.6502038.9, влязло в сила
на 30.06.20 г., с което на Г. Б.В. е наложена финансова санкция в
размер на 98.50 евро за нарушаване на разпоредбите за движение по пътищата – за
това, че на 13.03.20 г. в 21.32 ч. в района на Meckel, на междуградски
път В 51, в качеството си на шофьор на товарен автомобил с регистрационен номер
********е превишил допустимата максимална скорост извън населени места с 20
км/ч , като при разрешена скорост 60 км/ч е управлявал превозното средство с 80
км/ч.
Налице са основанията за признаване и изпълнение на
територията на Република България на влязлото в сила решение за налагане на
финансова санкция. Решението е постановено в административно-наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз /Федерална република Германия/.
Извършеното нарушение попада в кръга на визираните в чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата. Налице са условията по чл.30,
ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като лицето, срещу което е постановено решението, има
местоживеене на територията на Република България.
Не са налице основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, при
които съдът може да откаже да признае и допусне изпълнението на решението за
налагане на финансова санкция.
Съобразно разпоредбата на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС, решението за налагане на финансова санкция следва да се признае за
левовата равностойност на наложената финансова санкция от 98.50 евро, а именно - 192.65 лв., определена по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава.
На основание чл.36 вр. чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС признатото
решение за налагане на финансова санкция следва да се изпрати за изпълнение по
реда на ЗНАП и ДОПК на Национална агенция за приходите.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.