МОТИВИ към
Присъда № 129/11.05.2010 г. постановено на НОХД № 60/2010 г. по описа на
окръжен съд Стара Загора.
Обвинението против
подсъдимия Х.Д.Д.- роден на *** ЕГН **********, работи като такелажник в
„Мини-Марица-изток”, е за това, че на 26.08.2007 г. в с. ****, обл. Стара Загора по главен
път І-5 при управление на МПС – л. а. м. „Ауди 80” с рег. № Х ***АВ е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 15, ал.1 от ЗДвП – „На пътя водачът на
ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение”, чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване”, чл.21, ал.1 от ЗДвП –
„При избиране скоростта на движение от категория „В” е забранено да превишава в
населено място скоростта от 50
км/ч”, като с деянието си по непредпазливост и в
независимо извършителство с Д.Р.Д., водач на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. №
СТ *** СА, е причинил смърт на едно лице – Б.Т. М., ЕГН ********** и средна
телесна повреда на едно лице - Д.Р.Д., изразяваща се в счупване на
гаванковидната ямка на таза в ляво, причинило трайно затруднение в движенията
на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343,
ал.4 вр. ал.3, б.”Б” предложение І, вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Стара Загора поддържа
обвинението, както относно фактическата обстановка изложена в обвинителния акт,
така и относно правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание
“лишаване от свобода” близо до минимума предвиден в закона, като подсъдимия
бъде лишен и от правото да управлява МПС за срок не по-малък от срока на
лишаването от свобода.
Повереникът на частните обвинители А.И.М.,
К.Б.М. и С.Б.М. – адв.Е.Б., счита че обвинението е доказано по несъмнен и
безспорен начин. Пледира на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание “лишаване
от свобода” за срок от 6 години, като на основание чл.343Г от НК, последния да
бъде лишен от правото да управлява МПС за срок не по-малък от срока на
лишаването от свобода. Моли съда да постанови подсъдимия да изтърпи на
основание чл.68, ал.2 от НК наказанието “лишаване от свобода” за срок от 3
месеца наложено на Д. по НОХД № 476/2006 г. по описа на Районен
съд-Димитровград.
Защитникът на подсъдимия – адв.К. счита,
че фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт не се доказва по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. В тази връзка навежда доводи, че всяка една осъдителна присъда
по отношение на нейния подзащитен ще бъде постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия
Д..Подсъдимият Х.Д.Д. поддържа изложените доводи от защитника си, заявява, че
не се чувства виновен по обвинението.
Съдът след като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на съдебните експертизи
и взе в предвид становището на страните намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.Д.Д. е правоспособен водач
на МПС и притежава свидетелство за
управление на МПС от категория “В” от 28.06.2000 г. С наказателно постановление
от 08.03.2006 г. подсъдимия по административен ред е санкциониран за нарушение
по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
С Решение № 13/21.01.2004 г. постановено
по НАХД № 785/2003 г. по описа на Районен съд-Димитровград, влязло в законна
сила на 06.02.2004 г. подсъдимия Д. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл.343б., ал.1, като на основание чл.78а. от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено
административно наказание “глоба” от 500 лв., като същевременно е лишен от
правото да управлява МПС за срок от 5 месеца.
С определение № 347/20.07.2006 г.
постановено по НОХД № 476/2006 г. по описа на Районен съд-Димитровград по
смисъла на чл.382, ал.7 от НПК, подсъдимия Д. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343б., ал.1 от НК, като му е наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г., от НК
подсъдимия е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
Определението е влязло в сила на 20.07.2006 г.
На 26.08.2007 г. около 14.00 ч.
подсъдимия Х.Д. управлявал лек автомобил марка “Ауди”80 с ДКН Х *** АВ,
собственост на баща му свидетеля Д.Д.. С горепосочения автомобил подсъдимия
пристигнал в гр.Стара Загора за да вземе баща си – свидетеля Д.Д., след което
двамата потеглили в посока Д. по главен
път І-5, като подсъдимия управлявал автомобила, а свидетелят Д.Д. седял на
предната дясна седалка в автомобила. Управляваният от подсъдимия Д. ***, навлязъл в
населеното място и продължил движението си към южния край на селото. Около
14.30 часа достигнал до пътен участък в
южната част на населеното място представляващ разширение – паркинг пред
крайпътно заведение стоящо от дясно на водача, като в този момент автомобила
бил управляван от подсъдимия със скорост от около 104 км/час, в западната лента
за движение. Пътният участък бил покрит със суха асфалтова настилка, с плавен
десен завой, асфалтиран, предназначен за двупосочно движение с две пътни ленти
– западна и източна, разделени помежду си с бяла на цвят непрекъсната
разделителна линия, като пътя бил ориентиран север-юг. Наближавайки паркинга пред крайпътното заведение
подсъдимия Д. при дневна и неограничена видимост възприел на около 85 метра пред него лек
автомобил “Фолксваген пасат” с ДКН СТ ***СА управляван от свидетеля Д.Р.Д.,
като този автомобил извършвал маневра завой на ляво от паркинга през западната
лента, в която се движил автомобила управляван от подсъдимия за включване в
източната лента и продължаване движението на север в посока Стара Загора.
Подсъдимият Д. възприел автомобила управляван от свидетеля Д., когато
последният е бил в западната лента за движение. След като е възприел опасността подсъдимия предприел
аварийно спиране, като рязко е натиснал педала на спирачките вследствие на
което автомобилът е станал неуправляем, пресякъл осевата разделителна линия,
навлязъл изцяло в източната лента за движение, където достигнал и ударил лекия
автомобил “Фолксваген Пасат”, като удара е страничен кос, между предната и
основно лява част на автомобила “Ауди” управляван от подсъдимия Д. и
страничната лява част в зоната на предната лява врата на автомобила “Фолксваген”
управляван от свидетеля Д.. Вследствие на удара Фолквагенът се връща леко
назад, като със задната си част се удря в крайпътната еластична ограда, като
двата автомобила след удара се завъртат в посока обратна на часовниковата
стрелка. Скоростта на лекият автомобил марка “Ауди” управляван от подсъдимия Д.
преди настъпването на ПТП е била около 104 км/час, а в момента на удара около
50 км/час. Скоростта на лекия автомобил марка “Фолксваген”управляван от
свидетеля Д. към момента на удара е била не по-голяма от 2-3 км/час. В лекия
автомобил “Фолксваген”управляван от свидетеля Д. се намирали още свидетелят И.И. – стоящ на предна дясна
седалка до шофьора и свидетелите Б. Т.М. – стоящ на задна лява седалка зад
шофьора и Д.И.Д. – стояща на задна дясна седалка зад свидетеля И.И.. Тъй като
ударът бил нанесен в страничната лява част в зоната на предната лява врата на
автомобила “Фолксваген” сериозно пострадали свидетелите Д.Р. и седящият зад
него Бенчо М.. След удара свидетеля И.И. излязъл от автомобила в неадекватно
състояние и се опитал да установи състоянието на свидетелката Д.Д. с която
живеел на съпружески начала. От крайпътното заведение се притекли на помощ
хора, които извадили пострадалия Бенчо М. от задната седалка на автомобила
“Фолксваген”и го оставили на асфалта, до автомобила. Малко след инцидента на
местопроизшествието пристигнали медицински екипи, които започнали да оказват на
пострадалите медицинска помощ. След удара подсъдимия Х.Д. и свидетеля Д.Д.
излезли от автомобила “Ауди” и стояли до него, като подсъдимият Д. бил
стресиран от случилото се.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите И.И., Д.Д.,
Д.Р.Д., заключението на повторната автотехническа експертиза изготвена от
експерта проф.С.К., заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп /лист
42-44 по досъдебно производство/, заключение на съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни /лист 47-48 по досъдебно производство/, заключение на
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №5 08/2007 г./лист 53-54 от
досъдебно производство/, заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 362/2007 г./лист 37-38 от досъдебно производство/, както и от всички
други писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът не кредитира с доверие показанията
на свидетеля Д.Д. /баща на подсъдимия/, че лекия автомобил “Ауди”, управляван
от подсъдимия Х.Д. след като е навлязъл в населеното място се е движил със
скорост по-малка от 50 км/час, както и че пред лекия автомобил “Ауди” се е
движил ТИР, а също така, че след ПТП-то подсъдимия оказал помощ на
пострадалите. Тези показания са в противоречие с показанията на свидетелите И.И.
и Д.Р.. Последните не установяват преминаване на такова пътно превозно
средство, което поради своя обем би се забелязало на пътя. От друга страна
показанията на свидетеля Д.Д. са в противоречие със заключението на повторната
автотехническа експертиза изготвена от експерта К., в което подробно и
компетентно е разяснено, въз основа на научно обосновани методи и
доказателствата по делото, че ако е имало друго движещо се пред автомобила
“Ауди” МПС, то дистанцията между двата
автомобила от техническа гледна точка не би могла да бъде по-малка от 99 метра, т.е.това МПС би
следвало да бъде забелязано от свидетелите Д., И. и Д.. Както вече бе посочено
тези свидетели с категоричност заявиха, че пред автомобила “Ауди” не се е
движило друго МПС. От друга страна от заключението на горепосочена експертиза с
категоричност се установява, че скоростта на автомобила “Ауди” преди ПТП-то е
около 104 км/час, а в момента на удара около 50 км/час. Свидетелят И.И. в
показанията си сочи, че хора от крайпътното заведение са започнали да вадят
пострадалите от колата, като заявява за подсъдимия: “не съм видял момчето от
другия автомобил да е вадило хора”. Не на последно място следва да се посочи,
че свидетелят Д.Д. е баща на подсъдимия и като такъв безспорно е заинтересован
от изхода на делото. В тази връзка съдът възприе показанията на свидетеля Д.Д. като недостоверни.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни /лист-38 от досъдебно производство/ възприето от
съда като добросъвестно и компетентно изготвено се установява, че пострадалия Д.Р.Д. е получил при процесното ПТП счупване на гаванковидната
ямка на таза в ляво, което е причинило на същия трайно затруднение в движенията
на левия долен крайник, за чието възстановяване е необходим срок от около 12
месеца.
От заключението на съдебно медицинска
експертиза на труп /лист 42-44 от досъдебно производство/, възприето от съда
като добросъвестно и компетентно изготвено се установява, че пострадалия Т.М. е
получил мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясно,
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и оток в окосмената ляво странична част
на главата, кръвонасядане по брадичката на лицето, гръдна травма – свободен
излив на кръв в гръдната кухина в ляво около 100 мл, счупване на ребра в лява и
дясна гръдна половина с разместване на фрагменти, непълно счупване на 6-ти
гръден прешлен, контузия на левия бял дроб, кръвонасядане по лявостраничната
повърхност на гръдния кош, оток на мозъка, охлузване и кръвонасядане по лявото
рамо лява мишнична част от горния крайник, левия лакът и лявото коляно, като се
сочи, че смъртта на Бенчо М. е настъпила в резултат на тежката гръдна травма,
като всички установени травматични увреждания са прижизнени.
При съвкупната преценка на
горепосочения доказателствен материал,
съдът намира за доказано по несъмнен начин, че установените увреждания на
пострадалите Д.Д. и Б. М. са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП – удара
от лекия автомобил “Ауди” - управляван от подсъдимия и лекия автомобил
“Фолксваген” - управляван от свидетеля Д..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От доказателствения материал по делото
безспорно се установи, че на 26.08.2007 г.в с.***, област Стара Загора, по
главен път І-5 подсъдимия Х.Д. е управлявал МПС лек автомобил марка “Ауди 80” с рег.№ Х *** АВ, като
скоростта на движение е била около 104 км/час./установено от заключението на
повторната автотехническа експертиза т.8 възприето от съда като добросъвестно и
компетентно/, като с това е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при избиране
скоростта на движение на МПС от категория “В” е забранено да се превишава в
населено място скоростта от 50 км/час. Също така безспорно е установено, че
след като подсъдимия е задействал спирачките на автомобил “Ауди” моторното
превозно средство е пресякло разделителната осева линия и е навлязло в
насрещното – западно платно за движение, като по този начин подсъдимия Д. е
нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП задължаваща водача на пътното
превозно средство да се движи възможно най-дясно по платното за движение и разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗдДП задължаваща водача, когато пътното платно има
две ленти за движение да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване. От заключението на повторната автотехническа експертиза
т.8 се установява, че при аналогично възприемане на опасността чрез аварийно
спиране, при равномерно движение на автомобила “Ауди” управляван от подсъдимия Д.
със скорост 50 км/час /съобразно изискванията на закона за движение в населено
място/ и движение в собствената лента не би настъпило ПТП, т.е. подсъдимия сам
се е поставил в обективна невъзможност поради движение с непозволена скорост да
избегне сблъсъка с отнелия му предимство автомобил “Фолксваген”. Безспорно е, че свидетелят Д. при управление
на лекия автомобил “Фолксваген” е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.37, ал.3 от ЗДвП, тъй като преди извършване на маневрата не е съобразил
интензитета на движение, видимостта, скоростта на движение и не е пропуснал
движещия се по западното пътно платно автомобил “Ауди”. Това съпричиняване на
вредоносния резултат обаче не изключва
наказателната отговорност на подсъдимия Д.. В този смисъл Решение № 332/03.05.2004 г на ВКС по
наказателно дело № 1037/2003 г. Както вече бе посочено сблъсъка между
управлявания от подсъдимия автомобил “Ауди” и управлявания от свидетеля Д.
автомобил “Фолксваген” е предизвикан от несъобразеното поведение на двамата
водачи с конкретни разпоредби на Закона за движение по пътищата посочени
по-горе, като е доказано по несъмнен начин, че установените увреждания на
пострадалите Д.Д. /причинена съставомерна средна телесна повреда/ и пострадалия
Б. М. /причинена смърт/ са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,
респективно вследствие виновното поведение на подсъдимия Д.. При настоящото
разглеждане на делото освен показанията на свидетеля Д.Д., че подсъдимия е
оказал помощ на пострадалия Бенчо М. приживе, други доказателства в тази насока
не се събраха, а и от защитата не бяха наведени доводи за преквалификация на
деянието по привилегирования текст на чл.343а. от НК. По-горе съдът се
аргументира защо не приема показания на
свидетеля Д.Д. като достоверни.
Деянието е извършено виновно, под
формата на непредпазливост. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, като е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено
опасните последици от него. Безспорно е, че подсъдимия Д. е правоспособен водач
на МПС и като такъв му е било известно ограничението на скоростта за движение в
населено място за съответната категория МПС и въпреки всичко същият е
управлявал автомобила със скорост два пъти по-висока от разрешената.
Съобразявайки гореизложеното съдът прие
за безспорно доказано, че подсъдимият Х.Д.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, буква “б”, предложение
първо, във вр. с ал.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК. При настъпилото ПТП
вследствие на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
пътищата е причинена смъртта на Бенчо Т.М., както и средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК на свидетеля Д.Р.Д..
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ
При определяне вида и размера на
наказание съдът е изходил от двата основни принципа на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК.
За извършеното престъпление по чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, буква
“б”, предложение първо, във връзка с ал.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от 3 до 10 години. При определяне
размера на наказанието съдът отчете, като смекчаващи отговорността на
подсъдимия следните обстоятелства: добрите му характеристични данни ,
установени от Уверение № 078/07.05.2008 г. на Техническия университет-София,
характеристика изготвена от преките му ръководители в Рудник “Трояново 1”, сравнително младата му
възраст, обстоятелството, че полага обществено-полезен труд, както и
сравнително продължителния период изминал от извършване на деянието до
постановяване на настоящата присъда.
Също така беше отчетено, че е установено съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на лекия автомобил “Фолксваген” – свидетеля Д..
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
бяха отчетени незавидното съдебно минало на подсъдимия Д., въпреки младата му
възраст. От представеното свидетелство за съдимост се установява, че с присъда
по НОХД № 476/2006 г. по описа на
РС-Димитровград подсъдимият Д. е осъден за престъпление по чл.343б., ал.1 от НК
на 3 месеца “лишаване от свобода”, чиито изпълнение е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца. Деянието е извършено на 14.05.2006 г., а определението
на съда, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 20.07.2006 г. По
НАХД № 785/2003 г. подсъдимият е освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а. от НК за друго извършено от него престъпление по чл.343б., ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. и
е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5 месеца. Също така подсъдимия Д.
е санкциониран и по административен ред за нарушение на ЗДвП, видно от
приложената справка от КАТ. Не на последно място бяха отчетени и причинените
несъставомерни последици от деянието – многобройни увреждания получени от
свидетелката Д.Д., установено от заключението на съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни /лист 53-54 от досъдебното производство/ - получени контузия
на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на главата и счупване на 6-то ребро в
ляво.
Съобразявайки гореизложеното съдът
намери, че наказанието следва да бъде определени при привес на смекчаващите
вината обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия Д. наказание “лишаване
от свобода” за срок от 5 години при първоначален “общ”режим на изтърпяване в
затворническо заведение от “открит” тип.
На основание чл.343г., във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимия Х.Д. от правото да управлява МПС
за срок от 7 години, считано от влизане в сила на настоящата присъда. Съдът
счита, че подсъдимия като водач на МПС и участник в движението по пътищата
застрашава в голяма степен живота и здравето на останалите участници. В тази
връзка съдът съобрази съдебното минало на подсъдимия. Същият се характеризира и
като недисциплиниран и безотговорен водач на МПС. В случая беше преценен и
причинения вредоносен резултат от
настоящото деяние.
Настоящото деяние е извършено на
26.08.2007 г., т.е. в изпитателния тригодишен изпитателен срок определен на
подсъдимия Д. по НОХД № 476/2006 г. на РС-Димитровград. В тази връзка на
основание чл.68 от НК, съдът постанови подсъдимия Д. да изтърпи отделно при
първоначален “общ”режим в затворническо заведение от открит тип наказанието
“лишаване от свобода” за срок от 3 месеца наложено му по горецитираното НОХДело
по описа на РС-Димитровград. Безспорно е, че наложените на подсъдимия наказания
по НАХД № 785/2003 г. и НОХД № 476/2006 г. и двете по описа на РС-Димитровград
за извършени от подсъдимия престъпления по чл.343, ал.1 от НК не са
въздействали възпитателно и предупредително върху личността на подсъдимия. В
тази връзка съдът счита, че подсъдимия Д.
следва да изтърпи изцяло наложеното му по НОХД № 476/2006 г. по описа на
РС-Димитровград наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при
първоначален “общ”режим в затворническо заведение от “открит” тип.
В тежест на подсъдимия Д. бяха присъдени
направените по делото разноски в размер на 2005 лв., които следва да бъдат
заплатени в полза на държавата по сметка на Окръжен съд-Стара Загора.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ/