Решение по дело №83/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 2488/27.07.23г. на началник Отдел Оперативни дейности - Пловдив срещу Решение 77/ 17.06.23г. по АНД 530/22г. на РС- [област]. С обжалваното решение Районен съд-[област] е отменил като незаконосъобразно НП № 663618-F-660716/21.09.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А.-А. К.“- [област], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „[държава]“ №., ет., ап. . е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за вменено нарушение на чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.10 и ал.4, т.3 и т.5 ЗДДС.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа касационни основания по НПК и е подадена по реда на глава 12 АПК. В нея се твърди неправилност на постановеното въззивно решение. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че вмененото на търговеца административно нарушение е несъставомерно от обективна страна. Счита, че разпоредбата на чл. 118, ал.11, т.5 ЗДДС , съответно чл. 59а, ал.3,т.1 от Наредба Г-18/13.12.2006г. не изключва задължението на търговеца да подава данни за доставеното количество гориво по документ.

В тази връзка моли съда да отмени постановеното въззивно решение и с акт по същество да потвърди издаденото НП.

В законовия срок писмен отговор не е постъпил.

В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. В писмена молба юлиск. Д. поддържа касационната жалба.

Ответникът не изпраща процесуален представител, в писмено становище оспорва подадената жалба. Счита постановеното решение на въззивния съд за законосъобразно и правилно. Претендира за присъждане на разноски в касационната инстанция по приложения договор за правна помощ.

Участващия по делото прокурор от ОП-[област] счита подадената касационна жалба за неоснователна. Заема становище, че вмененото деяние е обективно несъставомерно, тъй като по аргумент от чл. 118, ал.11, т.5 ЗДДС разпоредбата на чл. 118, ал.10 ЗДДС е неприложима в случаите, когато в обекта се използва ЕСФП, което съответно е довело и до неправилно приложение на закона.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните, събраните пред въззивния съд доказателства, мотивите на обжалваното решение и съобрази константната практика на съдилищата по приложението на релевантните правни норми, АССм в настоящия си съдебен състав приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Налице е правен интерес от търсената защита и по подадената касационна жалба се дължи произнасяне по същество при направения извод за допустимост на обжалването.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Фактите за страните са безспорни, установени са от въззивния съд, по тях няма спор. Основният спор е свързан с тълкуване съдържанието на нормата на чл. 118, ал.10 ЗДДС и нейната приложимост в конкретния казус.

За да отмени издаденото НП решаващият състав на Районен съд-[област] в мотивите на обжалваното решение е приел, че вмененото деяние е обективно несъставомерно. Приел е, че в случая жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., като е подал своевременно нужните данни за процесната доставка от 31.01.2022г. по установената дистанционна връзкана данни чрез нивомерната измервателна система, което се установява от приложения като доказателство по делото служебен бон. Съдът е приел за безспорен този факт, като е посочил в мотивите си, че АНО също не е оспорил този факт, посочил го е, той е отразен и в НП.Изложил е мотиви, че жалбоподателят не е укрил информация за конкретната доставка от контролните органи, а напротив- предоставил е в пълнота чрез НИС данни за нея, след което е изложил правни аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл. 118, ал.10 в случаите, когато в обекта се използва ЕСФП, при което е отменил издаденото НП.

Така постановеното решение е валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт, то е постановено и в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и на ВАС по въпроса приложима ли е нормата на чл. 118, ал.10 за обекти, в които е използвана ЕСФП. В този смисъл и Р.7534/10.07.2023г. по адм.д. № 48/2023г. на ВАС, Осмо отделение, Решение № 574/11.07.2023г. по КАНД № 400/2023г. на АС-Хасково и мн. др. В цитираните решения е застъпена тезата, която се споделя и от настоящия състав, приета и от Районен съд-, че изключението на чл. 118, ал.11 ЗДДС и чл. 59а, ал.3,т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. освобождава получателя на доставката на течни горива от задължението да подава електронен документ за получаване, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в обекта и това изрично е посочено от административния орган. (в настоящия случай от АНО).

При това правно разрешение следва извод за неоснователност на касационната жалба, поради което на ответника по касация следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в размер на 200 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 77/ 17.06.23г. по АНД 530/22г. на РС- [област], с което е отменено като незаконосъобразно НП № 663618-F-660716/21.09.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А.-А. К.“- С., [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „[държава]“ №., ет., ап. . е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за вменено нарушение на чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.10 и ал.4, т.3 и т.5 ЗДДС.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на ЕТ „А. А. К.“- [област], [ЕИК] деловодни разноски в производството пред касационната инстанция в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.