Р Е Ш Е Н И Е
№581
гр.Хасково, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети юли, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов от
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №409 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от Община Харманли, подадена чрез пълномощник, срещу Решение
№36/15.02.2019 г., постановено по НАХД №460/2018 г. по описа на Районен съд –
Харманли.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Противоречало и на доказателствата
по делото. Сочи се, че съдът бил длъжен да извърши служебна проверка за
правилността, обосноваността и съответствието с процесуалните правила на
обжалваното наказателно постановление, но това не било сторено. Не бил направен
пълен и верен анализ на доказателствените материали, като съдът не установил законосъобразно
релевантните за изхода на производството факти. Установената фактическа
обстановка била възприета при неспазване на процесуалните правила за оценката
им и за формиране на вътрешно убеждение. Констатациите по фактите не били
установени по безспорен начин по същество. Счита се, че изводите на съда не са
в съответствие с изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на
всички обстоятелства по делото, тъй като не били посочени съображения за това
кои факти се приемали за установени и въз основа на какви доказателства. Сочи
се, че допуснатите процесуални нарушения при оценката на доказателствата довели
до неправилно приложение на материалния закон и незаконно признаване на Община
Харманли за виновна. Оценката на съдържанието на доказателствените източници
била превратна, най-вече на гласните такива. Последните неправилно били
кредитирани с достоверност, респ. с недостоверност тези на Община Харманли.
Твърди се също, че съдът не взел предвид липсата на реквизити на АУАН и НП по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и допуснатите при издаването им нарушения. В тази
връзка се счита, че посочената в акта административна норма не съответствала на
отразената в обстоятелствената част фактическа обстановка, същевременно не били
посочени административните и административнонаказателните норми, които били
нарушени. В акта не били описани всички обективни и субективни признаци на
нарушението. Нарушена била разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Всичко
това, в нарушение на закона, не било обсъдено и съобразено от съда. Не било
отчетено и че в дадената правна квалификация била вписана само общата норма на
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, без да била посочена конкретната нарушена
материалноправна норма. Това не било посочено от съда, което довело до
постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна
на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна по
жалбата – ДАМТН София, в писмено становище, депозирано чрез пълномощник, излага
съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение
за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд -
Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното Решение
№36/15.02.2019 г., постановено по НАХД №460/2018 г., Районен съд – Харманли
потвърдил Наказателно постановление №НЯСС-390 от 23.10.2018 г., издадено от
ВрИД Председател на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на Община Харманли, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона
за водите (ЗВ) била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
осъществяване фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Приел, че Община Харманли правилно е санкционирана от административнонаказващия
орган. Доказано било извършването на нарушението. Преценил, че същото не може
да бъде определено като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
посочил, че в случая безспорно вредни последици можело да настъпят, предвид
близостта на язовира до селото и възможността да прелее, което вече се било
случвало. Неизпълнението на даденото предписание поставяло в риск живота и
здравето на хората и околната среда. Отчел е и факта, че до момента на
постановяване на решението не били представени, от страна на Община Харманли,
доказателства за предприети каквито и да било действия за изпълнение на
предписанията, от което следвало, че жалбоподателят следва да понесе
административнонаказателна отговорност.
Касационната инстанция
изцяло споделя изводите на районния съд.
В случая не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. Не се споделят възраженията за
незаконосъобразност, както на АУАН, така и на НП. АУАН съдържа всички
необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН, като същият е предявен на упълномощен
представител на нарушителя и подписан без възражения. Спазени са и сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения и при
съставянето на наказателното постановление, което съдържа всички законови
изисквания, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата, мястото на
нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби.
Правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Харманли. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление изрично се сочи, че се нарушава
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Към датата на административното
нарушение – 16.03.2018 г., разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ е в
редакция, обн. ДВ бр.58 от 2015г., в сила от 01.01.2016г. Според нея,
председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение. Съгласно приложимата към този момент редакция на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ (изм. и доп.ДВ, бр.58 от
Действително, с изменение
на Закона за водите, обн.ДВ бр.55 от 03.07.2018 г., разпоредбите на чл.190а,
ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.39 от същия са изменени, но в случая не е налице
основание за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото законодателната
промяна не касае размера на наказанието, а задължението на собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ понастоящем е и изрично регламентирано с новата ал.2 на чл.190а
от ЗВ, неизпълнението на която се санкционира на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ.
Неоснователно е
оплакването за недоказаност на нарушението. Настоящата инстанция приема за
безспорно, че събраните по делото доказателства са достатъчни и водят до
формирания от районния съд извод за законосъобразност и правилност на издаденото
НП. Точно и ясно се сочи изпълнителното деяние на нарушението и обективния
фактически състав на същото, като няма допуснато нарушение на правото на защита
на дееца. Фактическата обстановка е и правилно установена и съответства на
действително установеното пред съда положение. Правилно е прието, че
санкционираното лице - Община Харманли не е изпълнило в указания му срок
задължителното предписание, дадено съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ, предвид което същото с това си бездействие осъществява състава на
вмененото му с АУАН и НП нарушение. Ето защо, правилен е извода за законосъобразно ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Неоснователни са и
твърденията за незаконосъобразно установяване на релевантните за изхода на
делото факти. Настоящият състав приема, че при правилно установена фактическа
обстановка, районният съд достига до законосъобразни правни изводи,
съответстващи на събраните по делото доказателства. Последните са правилно
ценени от районния съд във връзка с останалите доказателства по делото, поради
което възприетата от него фактическа обстановка е и безспорно установена.
Обстоятелството, че анализирайки събраните в хода на производството
доказателства, съдът прави извод, различен от очаквания от жалбоподателя, не е
основание за отмяна на съдебния акт. Правилно са ценени и свидетелските
показания на актосъставителя и на свидетеля на установяване на нарушението, а и
същите изцяло кореспондират с посочените в АУАН факти.
Правилно е прието от
районния съд, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Действително не се установява да са настъпили някакви вредни последици за
хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но
това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още
повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни
последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, могат да настъпят вследствие неизпълнението на дадените на
Община Харманли предписания.
След извършената преценка
относно наложената имуществена санкция, районният съд правилно е приел, че
същата е правилно определена в минималния предвиден в закона размер.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №36/15.02.2019 г., постановено по НАХД
№460 по описа на Районен съд – Харманли за
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.