РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Варна, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20223110205237 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
„УНИТРЕЙД 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна, ж.к. ‘‘Владислав Варненчик”, бл.403, вх.3, ет. 1, ап.1, представлявано от
управителя И.В.Р., депозирана пълномощника адв. М. Т. Х. от САК, с личен номер
на адвокат **********, против Наказателно постановление №23-0000985/23.09.2022г,
издадено от и.д. Директора на РД “Автомобилна администрация” - Варна, с което на
основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се
сочи, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че дружеството жалбоподател не е извършило вмененото
му нарушение, съответно е неправилно санкционирано. На следващо място, се посочва
че, Удостоверението за психологическа годност (УПГ) е помощно средство при
проверки на контролните органи, а не доказателство за липсата/наличието на факти
(психологическа годност). Сочи се, че разпоредбите на Наредба №36 от 15 май 2006г.
са били в противоречие с Европейското законодателство. Към днешна дата, според
чл.8, ал.2 от Наредбата, удостоверенията за психологическа годност са безсрочни.
1
С тези и други аргументи се иска отмяната на НП, като издадено при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, Счита се, че АНО напълно
незаконосъобразно вменява на превозвача задължения и същевременно го санкционира
за неизпълнението на тези задължения, докато тълкувайки смисъла, целите и
принципите заложени в Директива №126/2006 такива задължения за българските
превозвачи не следва да бъдат заложени в нормативната уредба и поради
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
законен представител и не се представлява от процесуален представител. По делото е
постъпила писмена молба от упълномощен процесуален представител, с която се моли
за отвяна на НП. Излагат се аргументи за това, аналогични с посочените в жалбата.
Претендира се и присъждане на разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда процесуален представител
на наказващия орган – служител с юридическо образование излага становище за
законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. Непосредствено преди съдебно заседание /15 минути преди
началния му час/ на ел. поща на съда е постъпило писмено становище от процесуалния
представител, което буквално преповтаря посоченото в придружителното присмо, с
което преписката е изпратена в съда.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В началото на месец юли 2022г. на дружеството – жалбоподател „Унитрейд 2017“
ЕООД, притежаващ лиценз № 10849 за извършване на обществен превоз на товари на
територията на Република България, била извършена комплексна проверка от
длъжностно лице към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна- св.Т. Т.. В хода на
проверката, проверяващият инспектор констатирал, че на 07.04.2022г. в гр.Варна,
дружеството е извършило обществен превоз на товари, видно от пътен лист сер. "У" №
0076398/06.04.2022Г. и товарителница № 1669758/07.04.2022г., с МПС марка "Рено",
per. № В7505НА, кат. N3, управлявано от водача Г.П.М., ЕГН: **********, видно от
тахографски лист от 07.04.2022г., назначен с трудов договор № 22/05.01.2022г., който
не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. След направена
справка в информационната система на ИА "АА" е установено, че водача е притежавал
удостоверение № 547541, валидно до 21.01.2022г. и няма издадено последващо
удостоверение.
При горните констатации на 02.09.2022год. срещу въззивното дружество от св.Т.
бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в гр. Варна, в
седалището на дружеството, на 07.04.2022 год.. Актът бил предявен още същия ден на
представляващия дружеството, който го подписало без възражение. В срока по чл.44
от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
2
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП наложил на въззивото
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева
за нарушение на същия член.
Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството на
08.11.2022г.. Жалбата срещу НП е била депозирана в деловодството на РД „АА“-Варна
, пред наказващия орган на 22.11.2022г. , което е видно от вх.номер поставен в
РД“АА“-Варна.
В хода на съдебното следствие от страна на възз. бяха ангажирани доказателства, че
той притежава СУМПС за категории АМ, А1, А2, А, В1, В, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕу ТкТ,
издадено на 12.02.2021 г и валидно до 12.02.2026г.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Т.Т., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля Т., дадени в съдебно заседание, АУАН , заповед, справки от
регистъра за психологическа годност, пътен лист, товарителница, тахографски лист,
копие от СУМПС и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- и.д.директор в РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
3
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя Т.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия / в т.6 от Заповедта/ на директорите
на РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с
територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Б.Г. в
качеството му и.д. директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, поради
което е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е П.Й.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
4
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.
Въпреки горното съдът достигна до извод, че жалбата е основателна, а НП подлежи
на отмяна по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози, който предвижда,
че лицензираните превозвачи, какъвто е и „Унитрейд 2017“ ЕООД, притежаващ лиценз
№ 10849 за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република
България могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение
по пътищата, където в б. "б" на т. 2 е предвидено, че министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда
за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз. Въз
основа на посочения член е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно
§ 2 от ПЗР на същата. Регламента на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
изисква при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да представят
удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок три години от датата
на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на
65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок една година. Посочената разпоредба на чл. 8, ал. 2
от наредбата е била в сила до 21.10.2022 г, когато с изменението в ДВ бр. 84/22
законодателят предвиди, че Удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, CE, С1,
C1E, D, DE, Dl, D1E и Т е 5 години. Като условие за издаване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, CI, D, D1 и Ткт е
необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа годност за
5
издаване на свидетелство за управление на МПС.Същият срок на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, CE, С1,
C1E, D, DE, Dl, D1E и T е предвиден и в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в
сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО,
"Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории
С, СЕ, С1, C1E, D, DE, Dl, D1E имат срок на административна валидност 5 години. ".
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/E0 е транспонирана в
българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от
19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ и чл. 12, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г.
Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС), се налага
извода, че щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за
управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за
психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срока на
валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените
по-горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява на преглед за
физическа и психологическа годност в този срок. Това условие се потвърждава
изрично от съдържанието на Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/E0, а
именно, че "Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството".
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че предвиденият в чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта, тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност, което удостоверение се издава при
положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно
средство - в конкретния случай за категориите С, CE, С1, C1E, D, DE, Dl, D1E и Т,
който срок е пет години. Ето защо и посочената разпоредба на чл. 8, ал. 2 от наредбата
е променена и хармонизирана с европейските директиви.
Разпоредбата чл. 7 от Директивата, наименован "Издаване, валидност и
подновяване", т. 1 от същия, съдържа пет новели - от б. "а" до б. "д", в които са
регламентирани изискванията към кандидатите, за да им бъде издадено свидетелство за
управление на МПС, като в цялата т. 1 не се съдържа текст, който да предвижда, че
държавите - членки могат да въвеждат в националното си законодателство и
периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност извън тези,
които се изискват при издаване на свидетелство за управление на МПС. В чл. 7, т. 3 от
Директивата се съдържат текстове, които предвиждат, че държавите - членки могат да
6
приемат по-строги стандарти, свързани с контрола на физическата и психическата
годност на водачите. Но този текст се отнася до качествените показатели на контрола,
без да се визират вариации в честотата на неговото прилагане.
Изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства са
въведени в Закона за движение по пътищата със Закона за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от
2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), което изрично е посочено в § 35, т. 3 от ДР към същия
закон. В Закона за българските лични документи/ЗБЛД/, изискванията на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно
свидетелства за управление на превозни средства, касаещи срока на валидност на
свидетелствата за управление на МПС, са въведени с изменение и допълнение на
закона, конкретно със създаването на новите ал. 3, ал. 4 и ал. 5 на чл. 51 от същия -
Обн., ДВ, бр. 75 от 02.10.2012 г., в сила от 19.01.2013 г., което изрично е посочено и в §
2 от ПЗР към същия закон.
Същевременно, последното изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта е направено с ДВ, бр. 84/2022 г, в
сила от 21.10.2022 г като предвиденият в нея тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност е променен на безсрочен.
Предвид факта, че на процесната дата 07.04.22г. водачът Г.М., за който е установено
от контролните органи, че е извършвал обществен превоз на товар, допуснат от
превозвача е разполагал към онзи момент с валидно СУМПС от съответната категория,
следва извода, че към посочената дата на осъществения превоз водачът е притежавал
свидетелство за управление на МПС, поради което е бил психологически годен.
Нещо повече, случая следва да се приложи новата редакция на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 23/2006 г., тъй като страните не са спорили по данните в приетата с
преписката писмена справка от регистъра на психологическите изследвания, която е
посочена в обстоятелствената част на НП, че водачът М. е имал издадено
удостоверение за психологическа годност с 3-годишен срок на валидност до 21.01.2022
г. При тези данни щом той е водач, който е бил изследван и са му издавани
удостоверения за психологическа годност, предвид последната редакция на чл. 8, ал. 2
от Наредба № 6/2006 г., издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е и
хипотезата предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по
оспорването на НП издадено от и.д. Директора на РД "Автомобилна администрация" –
Варна след образуване на касационното дело е последвало това изменение на чл. 8, ал.
2 от Наредба № 36/2006 г., което е по-благоприятен закон както за водача, така и за
санкционираното дружество-превозвач, което му е възложило управлението на
товарния автомобил. С оглед влязлата в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл. 8, ал. 2
7
от Наредба № 36/2006 г. с което издадените удостоверения за психологическа годност
на водачите от документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни,
в резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП за
нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП се явява незаконосъобразно, което е
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и практиката на АдмС-Варна- например
Решения по : КНАХД № 2874/ 2022 г.; КНАХД № 2320/22г. ; КНАХД №2637/22г. и
други.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-служител с юридическо образование. Разноски са поискани
от същия по делото. От друга страна, обаче, са налице основания за цялостна отмяна на
НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие и
приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
8
М.Х. от САК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева и е заплатено в по
банков път, за което са представени доказателства- извлечение от банкова сметка, т. е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
От друга страна съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Идентична разпоредба
се съдържа и в чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. В случая
възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда. Затова съдът следва да
отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ( (Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за защита по дела
с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лева е 400 лв. +
10 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 600лв. Предвид
цитираното по-горе възражението за прекомерност е неоснователно и следва да уважи
претенцията за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.. Поради това и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде
осъдена Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна /чиито орган е
издал НП/ да заплати на „УНИТРЕЙД 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град Варна, ж.к. ‘‘Владислав Варненчик”, бл.403, вх.3, ет. 1,
ап.1, представлявано от управителя И.В.Р., сумата 600 /шестстотин / лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0000985/23.09.2022г, издадено от и.д.
Директора на РД “Автомобилна администрация” - Варна, с което на основание чл. 96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП на „УНИТРЕЙД 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град Варна, ж.к. ‘‘Владислав Варненчик”, бл.403, вх.3, ет. 1,
ап.1, представлявано от управителя И.В.Р. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да
заплати на „УНИТРЕЙД 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна, ж.к. ‘‘Владислав Варненчик”, бл.403, вх.3, ет. 1, ап.1,
представлявано от управителя И.В.Р. сумата от 600 /шестстотин / лева, представляваща
разноски по АНД №5237/2022г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10