Решение по дело №626/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Л. А. М., [държава] действаща лично за себе си и в качеството й на законен представител на малолетното й дете С. А. А., с адрес: [населено място], [жк], против Решение №1945/25.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката счита, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Направеният в него анализ на обстановката в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната й бежанска история. Не било изследвано обстоятелството относно последното й местоживеене в [държава]. Липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на лицето в дадена област в страната. Не бил извършен анализ на риска от пътуване, както и на пречките за установяването на търсещата закрила в дадена провинция, които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на жалбоподателката в качеството й на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Липсвало и обсъждане на евентуални административни и правни препятствия за установяване в определена област в [държава]. По тези съображения оспорващата счита, че решението е издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Също така, административният орган превратно тълкувал и не съобразил предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район да било заплаха за живота и сигурността му. В решението на ДАБ не се правила обоснована връзка между изложените от молителката факти и обстоятелства, характеризиращи местоживеенето й в [държава]. Информацията, на която се позовавал органът не отговаряла на реалната ситуация в страната. Изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледното насилие в цялата страна, като не кредитирал факта, че причините търсещата закрила да напусне държавата си били свързани с твърдени от нея актове на несигурност и насилие в конкретното й място на живот там. Оспорващата твърди, че в [държава] и в конкретното й местоживеене, продължавало да е опасно за населението. Ситуацията в страната била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността й в [държава], поради което предпоставките за предоставяне на международна закрила били налице. Навежда и доводи, че висшият интерес на детето бил разгледан формално, липсвала конкретна индивидуална оценка за благоденствието му. Във връзка с изложеното смята, че като не обсъдил всички факти и обстоятелства и не съобразил връзката между мястото на местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви в това отношение. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

Оспорването се поддържа в съдебно заседание, чрез процесуален представител.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмени отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-6673/08.10.2024г. по описа на СДВНЧ – [община] (л.67) Л. М. А. от [държава] е поискала закрила в Република България за себе си и за д. си С. А. А.. С молба вх.№4300/15.10.2024г. (л.66), регистрирана в ДАБ с рег.№УП-35198/15.10.2024г., желанието за закрила е потвърдено.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-35198/15.10.2024г. (л.64), като е посочила имена Л. (собствено) М. (бащино) А. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – к., родена на [дата]. в [държава], К., със същия постоянен адрес, със с. образование, б. професия, религия – м. с., [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята съпруга и децата на търсещата закрила, с местонахождение в [държава], [държава], [държава] и България.

Самоличността на чужденката е била установена чрез декларация с рег.№УП-35198/15.10.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.41), видно от която същата е индивидуализирана, както следва: Л. А. М., [държава], родена на [дата]. в [държава], Камишли.

Видно от Решение №4234/14.10.2024г. с рег.№УП-35198/15.10.2024г. (л.49), търсещата закрила е била настанена в РПЦ – Харманли. Същата е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 14.10.2024г. й е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо № РПЦХ-01-249/18.10.2024г. (л.39), на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ – Харманли уведомил директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, за подадена молба за закрила от Л. А. М., която била с малолетното си дете С. А. А.. Поради това, на основание чл.64 от ЗУБ във връзка с чл.15, ал.6 от ЗУБ, е помолил да бъде определен социален работник, който да съдейства в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на детето и в това качество да даде становище или да представи социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1153/22.10.2024г. (л.35) директорът на РПЦ – Харманли е определил социален работник, който да присъства при провеждане на интервюто със С. А. А..

На 31.01.2025г. е било проведено интервю с Л. А. М. като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№УП-35198/31.10.2025г. (л.28), с което й е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто тя заявила, че напуснала [държава] средата на юли 2024г., когато заедно със съпруга й и детето им нелегално преминали в [държава]. По-късно от там върнали мъжа й в [държава]. В края на август влезли нелегално в България, с дъщеря й. След преминаване на българска територия се предали на полицията в [населено място]. Споделила, че още през 2013г. напуснала [държава] и отишла в [държава]. През 2014г. се върнала в родината си, а през 2016г. се оженила. Със съпруга й нямали деца няколко години, затова заминали за [държава], където тя се подложила на инвитро процедури. Останали там до раждането на детето им. През 2022г, се върнали в [държава] и отново напуснали през 2024г. Напуснала родината именно заради това, че не можела да има деца. Искала тук да се лекува и да има още деца. В [държава] не можело да се живее, защото т. бомбардирали навсякъде. Съпругът й работил в [държава], но получавал **долара на месец. Искала по-добър живот за детето си. Била свидетел на сражения през 2016г., когато в [населено място], област Х., където живели, и тогава загинали много хора. Последната бомбардировка там била през 2024г., иначе с месеци нямало такива. Посочила, че не била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради религията или етноса си, не й било казвано насилие и не била заплашвана или преследвана. Не участвала в политически партии или други организации. Нямала проблеми с официалната власт в родината си.

Протоколът е подписан от присъствалия при провеждане на интервюто социален работник.

На 07.02.2025г. от социален работник при ДСП – Харманли е бил изготвен Социален доклад (л.25) за оценка на детето С. А. А.. В Доклада не са описани установени незадоволени основни нужди на детето, вкл. не е посочено същото да не е адекватно обгрижвано.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-35198/17.02.2024г. (л.17), с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на търсещата закрила и детето й.

С оспореното Решение №1945/25.02.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Л. А. М. и на малолетното й дете С. А. А., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 07.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателката, като последната е била запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

За нуждите на съдебното производство от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/85-003/01.04.2025г. за детето С. А. А., изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. От същия се става ясно, че с то е обгрижвано от майка си, не са описани проблеми от здравословно, социално-битово или друго естество.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 17.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателката е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюираната, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на малолетното дете на жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която дирекция е определила свой представител, присъствал на провеждане на интершюто, състояло се преди издаване на процесното решение. От социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е изготвен и социален доклад от извършено проучване за положението на детето, представен пред административния орган.

От данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява председателят на ДАБ да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденката. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от нея факти и обстоятелства от личната й бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката и детето й преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в [държава] и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснала по собствена воля [държава] и не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ. Изтъкнатите в хода на административната процедура поводи за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата за закрила мотиви в коментираната насока не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Жалбоподателката не е заявила пред ДАБ спрямо нея или детето й да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната на произход – [държава]. Не е била заплашвана и върху нея или детето й не е било оказвано насилие. Същата не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в [държава].

Съдържащите се в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ данни не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и данните от общодостъпни източници на информация за актуалното положение в тази държава. Според тях, в началото на март 2025г. е възникнала ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци в части от западна [държава]. Според данните в някой медии (вж. DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др.) там са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А.. Посочва се, че официалната с. власт е положила усилия за овладяване на положението и за наказване на виновните.

Следва да се има предвид, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Не са налице обстоятелства, които да водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По изложените съображения, и към днешна дата правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващата, а и не се установява, в държавата й по произход тя или детето й да са били изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила или детето, върнати в тази страна, поради самия факт на присъствието им на територията се излагат на реална опасност да претърпят тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-02-60/29.01.2025г. (издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ), информация относно С. а. р.. Предвид изложеното в нея е посочил, че независимо от наличието на инциденти ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната обстановка, страната се връщала обратно към нормалния живот след падането на режима на Б. А., а хиляди с. се завръщали доброволно в своята родина. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Лицето не било изложено на реална опасност да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Не бил за пренебрегване и факта, че в [населено място] живеел съпругът на търсещата закрила и това обстоятелство обосновавало ниската вероятност той да бъде изложен на опасност от тежки посегателства.

Административният орган е обсъдил в акта си и висшия интерес на детето, като е приел, че то следва да живее с родителите си, в своята страна на произход и заедно с баща му, което било и в съответствие с Конвенцията за правата на детето.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава], както и с личното положение на жалбоподателката, относими към периода на издаване на обжалваното решение.

Видно от информацията в приложените по административната преписка Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025г. и представените в хода на съдебния процес Справка с вх.№ МД-02-200/08.04.2025г. и Справка с вх.№ МД-02-77/03.02.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области, докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване, за което са налице и данни в справката на ДАБ от 08.04.2025г. В същата се сочи информация продължаващото завръщане на сирийци в родината им.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти след 08.12.2024г. не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към днешна дата продължава да се работи активно за възстановяване на реда страната. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват.

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в западни крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. и за военни операции от страна на [държава] и [държава], не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по скоро обнадеждаващо що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 08.12.2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно на първо място не е повсеместен и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателката и детето й ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт.

Принципно съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната по-горе разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателката и детето й.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденката или детето й да понесат тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността на нея и детето й в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на оспорващата я поставят в такава рискова група, чиято дейност да изложи нея или детето й на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещата закрила и детето й не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни и правилни.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира процесния акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. А. М., [ЛНЧ], [държава], действаща лично за себе си и в качеството й на законен представител на малолетното й дете С. А. А., против Решение №1945/25.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.