Решение
гр.
С., 8.03.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І-18 състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7330 по описа за 2014 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 472 вр. чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) и евентуален на основание чл. 472 вр.
чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.), както и иск по чл. 124 ГПК.
Ищците А.Б.Ю., Л.Е.Ю.
и А.Е.Ю. твърдят в исковата молба, че Е.Л. Ю. е починал на 28.03.2012 г., като
ищцата А.Б.Ю. е негова бивша съпруга, а ищците Л.Е.Ю. и А.Е. Ю. са негови
наследници. Изтъква се, че приживе А. и Е.Ю. били собственици в режим на СИО на
апартамент № 11, в гр. ***********, с площ от 72, 50 кв.м., ведно с таванско
помещение № 11, с площ от 13 кв. м. и избено помещение № 11 с площ от 7 кв.м,
както и на 1980/27815 ид.ч. от общите части на сградата и правото на
собственост върху парцел № ІV-3, кв. 314, с площ от 330, 50 кв.м., м. Еврейски
гробища. Твърди се, че е съставен н.а. № 2 от 22.01.2007 г., в който е
отразено, че Ю. продали имота си на Д.Д.М., като в последствие той го продал на
ответницата И.К.И. – на 25.11.2011 г. Ищците сочат, че А.Ю. не е подписвала
н.а. № 2 от 2007 г., този акт не й е бил прочетен, тя не се е явявала в
кантората на нотариуса и не е давала съгласие за съставянето му, както и че
съдържанието на акта не е прочетено в цялост и едновременно на всички страни по
сделката. Ето защо се сочи, че нотариалното удостоверяване като противоречащо
на чл. 472, чл. 474, ал. 4 и чл. 475, ал. 1 ГПК (отм.) е нищожно. Тази
нищожност е довела и до нищожност на договора за продажба. Твърди се, че тъй
като Д.М. не е станал собственик, то той не е могъл да прехвърли собствеността
върху имота на ответницата И.. Претендира се да се прогласи нищожност на
договора за продажба на имота, инкорпориран в н.а. № 2 от 2007 г. на основание
чл. 472 вр. чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.), евентуално на основание чл. 472 вр. чл.
475, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.), като ищците, които владеят имота бъдат признати
за собственици на процесния апартамент.
Ответникът Д.Д.М.
оспорва иска, като твърди, че е недопустим, евентуално неоснователен.
Ответницата И.К.И.
оспорва исковата претенция като твърди също, че производството е недопустимо
тъй като вече има произнА.не по повдигнатия спор.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор, че ищцата
А.Ю. е била в брак с Е.Л. Ю., който е прекратен с развод, видно от решение от
10.12.2008 г., СРС, 86 с-в, по гр.д. № 4252/06 г., влязло в сила на 13.02.2009
г. Според удостоверение № 1765 от 22.05.2012 г. Е. Ю. е починал на 28.03.2012
г. и е оставил за свои наследници децата си – ищците А.Е.Ю. и Л.Е.Ю..
По делото е
представен н.а. № 2 от 22.01.2007 г., том І, рег. № 137, д. № 2 от 22.01.2007
г. на нотариус Б.Н.. В същия е отразено, че пред нотариуса в кантората са се
явили А.Б.Ю. и Е.Л. Ю., с посочени данни от лични карти и ЕГН, като продавачи,
и Д.Д.М., като купувач. В акта е вписано, че след като нотариусът се уверил в
самоличността на лицата (от представените документи за самоличност – лични
карти), както и в тяхната дееспособност, страните заявили, че сключват договор
за покупко-продажба, като продавачите Е. Ю. и съпругата му А.Ю. продават на
купувача Д.М. идеалните си части от апартамент № 11, с площ от 72, 50 кв.м.,
таванско помещение № 11 и избено помещение № 11, находящи се в гр. С., ***********,
заедно с 1980/27815 ид.ч. от общите части на жилищната сграда и от правото на
собственост върху поземления имот, съставляващ парцел № ІV-3, кв. 314, м. Еврейски
гробища, с площ по графични данни 330, 50 кв.м., за продажна цена от
60 000 лв., която сума продавачите са заявили, че са получили от купувача
напълно и в брой, съобразно с идеалните части, преди подписване на нотариалния
акт, който служи като разписка. В акта е отразено, че нотариус Н. се е уверила
от представените писмени доказателства, че продавачите са съсобственици, че
страните разбират български език, не са слепи, глухи, неми или глухонеми, и
след като изяснила на участниците в нотариалното производство тяхната воля и
фактическо положение, запознала същите ясно и недвусмислено с правните
последици от сключвания договор. Вписано е, че страните заявили, че разбират
правните последици на договора, желаят тяхното настъпване и декларират, че
същият не е симулативен, привиден или прикрит и разбират значението на акта,
който извършват, а също и, че не действат при крайна нужда, че условията на
договора не са явно неизгодни за тях, че са в кантората по собствено желание,
без чужда принуда. Отразено е още, че нотариус Н. се уверила, че страните са
без видими признаци за психическо заболяване, а същите са заявили, че не
страдат от такива, не са употребявали упойващи средства или наркотични
вещества, водещи до неразбиране на значението на действието, което извършват и
неспособност за правилна ориентация в обстановката. Отбелязано е, че след като
страните са заявили, че са уредили финансовите си взаимоотношения, представения
от страните проект за нотариален акт бил одобрен от нотариуса, като същият бил прочетен
на страните и след одобрението му се подписал от тях и от нотариус Б.Н..
С н.а. № 10 от
25.11.2011 г. е сключен договор за покупко-продажба на същия имот, като
ответникът Делко М. е продал жилището, с принадлежащите сервизни помещения на
ответницата И.К.И..
С решение от
5.07.2013 г., САС, ГК, 4 с-в, гр.д. № 1001/10 г. е оставил в сила решение от 3.08.2010 г., по
гр.д. № 4069/08 г., постановено от СГС, с което е отхвърлен иск с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявен от А.Б.Ю. против Д.М. и Е. Ю. за признаване
за установено, че договорът, сключен с процесния н.а. № 2 от 22.01.2007 г. е
нищожен поради липса на съгласие. С определение от 9.05.2014 г., ВКС, ІІІ ГО,
гр.д. № 443/14 г., не е допуснал до касация решението на САС, и последното е
влязло в сила. Съдилищата са приели, че положения в нотариалният акт подпис на А.Ю. е поставен от нея.
За установяване
на правата си на собственост ищците са депозирали н.а. № 84 от 28.04.1976 г. за
собственост по прекратена имуществена общност, н.а. № 99 от 26.09.1979 г. за
дарение, протокол по гр.д. №15269/79 г. за одобрена съдебна спогодба, н.а. № 23
от 17.07.1997 г. за замяна на недвижими имот.
Разпитана като
свидетел по делото е нотариус Б.М.Н.. Същата разказва, че за съжаление познава
изключително добре участниците в настоящото производство, тъй като ищцата А.Ю.
изложила лъжливи и неоснователни твърдения в друго дело, че не е идвала в
нотариалната кантора, не е подписвала нотариален акт, не е сезирала нотариуса,
не е попълвала декларации. Свидетелката сочи, че нейна колежка Г. (при която
като чистачка работела преди време свекървата на ищцата А.Ю.) я попитала дали Ю.
е идвала в кантората, тъй като свекървата твърдяла, че това не било така. Н.
проверила и отговорила, че всичко се е осъществило при лично явяване на
страните и изрично желание да се продаде имота. Нотариусът сочи, че много добре
си спомня А.Ю. и случая, тъй като била многократно разпитвана, идвали много
вещи лица да изследват почерка и подписа на лицето. Свидетелката разказва, че
няколко дни преди сделката, в кантората й (с предишен адрес бул. **************,
сега бул. ************** дошъл ответника Д.М. и донесъл документи и проект за
нотариален акт, които нотариусът казала, че трябва да се коригират относно
идеалните части на имота. Д. обяснил, че А. и съпругът й били в развод, не
живеели заедно, тя го считала за клошар, не можела да го понА. и да го търпи
около себе си и искала първо да получи парите си преди сделката в брой, след
което той да се яви първи за подпис, а след това и тя. Свидетелката възприела
мотивите на жена, която се развежда, и приела предложението, като при разпита в
о.з. е пояснила, че такава ситуация не била честа, но в практиката си на
нотариус е имала случай с 50 човека по една сделка, които се явяват по различно
време за подпис, което се случвало и при сделки с МПС. В кантората в уречения
част дошли Д.М. и Е. Ю.. Нотариус Н. дала нотариалният акт на продавача да си
го прочете сам, да си попълни собственоръчно декларациите, които били проверени
и го попитала дали е получена продажната цена, на което получила потвърждение.
Нотариалният акт бил прочетен от нотариуса и подписан от Е., като свидетелката
не помни дали Д.М. е положил подписа си след Е. или след А.. Е. си тръгнал и
след по-малко от 10 минути Д. дошъл с А., която била облечена с панталон, куртка,
колан, кубинки и шапка на „Е.“, с руса коса (доколко свидетелката си спомня),
вдигната нагоре и под шапката. Посочено е, че сделката е била насрочена за
11.30 ч., като А. е дошла след 12.30 ч., в работно време. Н. първо попитала А.
дали е получила парите и тя казала „да“. След това Ю. прочела нотариалния акт и
попълнила декларациите, а после нотариусът също прочела акта, а продавачката го
подписала. В о.з. е пояснено, че нотариалният акт е „зачетен“ в смисъл, че
нотариусът е прочел трите имена, като е казала, че всички данни са проверени,
написани и лицата са ги видели. Свидетелката
подчертава, че са спазени всички изисквания на закана за съставянето на акта,
като е изтъкнато, че Ю. устно, лично, доброволно и спокойно са заявили, че са
получили продажната цена, съответна на идеалните им части и искат да продадат
имота, тъй като ще се развеждат, а не желаят да плащат допълнителни разноски по
разпределяна на жилището. Свидетелката сочи, че в сделката нямало нищо
необичайно, че страните се държали съвсем нормално и се били разбрали. Всичко
необичайно започнало след няколко дни, когато адв. А. (адвокат по развода на Ю.)
отишъл при св. Н. и държейки се нагло и арогантно я попитал защо не може да каже,
че А. не се е явявала пред нея. Свидетелката казала на адвоката да напусне
кантората и по-късно разказала за случая на събрание на Нотариалната камара.
След време при Н. дошла и А. – облечена в цивилни дрехи, с пола, сако, блуза, и
с пусната коса с друг цвят (черна), като се опитвала да внуши на нотариуса, че
не е идвала в кабинета й, че не се познават, че не е писала всичко. Според
свидетелката всички служители са видел А. как идва, как се държи, какво прави и
какво казва. Н. е заявила категорично в о.з., че 100 % и напълно е сигурна, че
се е явило едно и също лице, като е подчертала, че си спомня първия път, тъй
като никой не се е появявал с униформа в кантората й. В показанията още е
изложено, че от вещите лица (работещи по случая) свидетелката е разбрала, че А.
се опитва да си смени почерка, за да излезе при изследвания, че това не е
нейния почерк. Свидетелката заявява, че повече не е виждала А., но иска да я
срещне и тя да й заяви всичко това в очите и за тези лъжи да може да я осъди.
Св. Б.Р.А.
разказва, че по повод прием на дете на негов познат в детска градина, започнал
да поддържа отношения с А., която работела във въпросната градина като охрана
към „Е.“ и му казала, че тя ще уреди нещата. Отначало те били приятели, а после
станали гаджета, но връзката им била мимолетна – за около 3 месеца. Веднъж А.
казала на св. А., че имала някаква сделка с Д. (който свидетеля познавал от
заведенията по центъра) и „можело да изкарат още парички от нея“. На
уговорената среща в една пицария (на която присъствал и свидетеля) Д. не дошъл,
но дошъл негов адвокат, който започнал да вика на А. как може да мародерства
хората, не я ли е срам, станал скандал и св. А. разбрал, че нещо не е чиста
работата. Това отношение не му харесало, отблъснало го от А. и те се разделили.
Свидетелят не помни дали по време на връзката му с А. тя била в развод или вече
се била развела, разказва, че живеела при някакъв руснак в Банкя, като той я
вземал от детската градина над гара Сердика и я карал до Банкя. А. ходела
повече с работно облекло и веднъж променила цвета на косата си. Тя казала на
свидетеля, че се боядисала черно-червена.
Св. Б.А. С. разказва,
че била колежка и приятелка на свекървата на А. – К., и от нея знаела, че
процесния апартамент е на А. и Е., като К. казвала, че е спокойно, тъй като
държала оригиналите на нотариалните актове. От К. св. С. разбрала, че по
някакво стечение на обстоятелствата се оказало, че жилището вече не е на името
на А. и Е.. С. познавала А., като сочи, че тя работела в „Е.“ като охрана към
детска градина, обличала се спортно, с дънки, била с кестенява коса, но не може
да каже дали била руса. Свидетелката разказва, как на 23 януари 2007 г. К.
навършвала 65 години и смятала да събере компанията им за да се почерпят. По
този повод на 22.01.2007 г. в 12.00 ч. С. отишла на работното място на К. (в
едно кафе на ул. 20 април) за да се уточнят. К. обаче била много притеснена,
тъй като била като разбрала, че А. е подала молба за развод и на следващия ден
е делото. Свекървата и свидетелката отишли в градината, където А. работела (на
около 200-300 м. от кафето), за да проведат разговор с нея, като К. искала да я
убеди да оттегли молбата за развод. Позвънили на вратата, А. им отворила,
поканила ги вътре, но казала, че момента е много неподходящ, защото децата
започвали да се хранят. Доста време свидетелката и К. чакали, а през това време
А. влизала, излизала, ходела при децата и учителките. Свидетелката пояснява, че
й станало неудобно, защото те били отишли да говорят, а А. избягвала разговора.
По едно време тя се спряла при тях и около два часа провели разговор относно
отношенията на Е. и А. и категоричното й решение за развода. Облеклото на А.било
синьо яке с емблема, дънки или тъмен панталон, някаква палка, а косата й била
кестенява. В последствие свидетелката разбрала, че А. и Е. се развели, като
детето Л. останал при К..
Св. Л.М.А. – В.
е посочила, че е заместник-директор в градината, в която в периода 2006-2008 г.
А. Ю. работела като охрана към „Е.“. Униформата й била тъмносиня с гербче
(нашивка) на едната ръка, куртка с копчета до под таза, като задължавали
охранителите да ходят с палки и белезници. А. не била виждала А. да ползва
шапка към униформата, нито да ходи с пола, като сочи, че винаги е била със
светло кестенява коса, почти до раменете и няма спомен да е променяла цвета на
косата си в този период. Директорката разказва, че А. била от служителите,
които много помагали за децата с голямо желание – за хранене, до тоалетна да се
заведе, да се сложи в креватчето, тъй като децата били много (над 30 в група) и
на обяд винаги целия екип помагал. По вътрешен ред било така – който желае и
може – да помага, като „чак задължение за охраната нямало“, но А. много обичала
децата и помагала на бебешката група, но не и на групата на св. А.. А.
споделяла, че има проблеми с мъжа си, че вече не издържа и ще се развежда, като
била поверила двете си малки деца на бабата. Св. А. разказва, че работното
време на градината е от 7.00 до 19.00 ч. и през това време охраната не може да
излиза от работа. Обедното хранене на децата започвало от 11.45 ч. – 12.00 ч.,
и за малките приключвало към 13.00 ч. Имало специални правила за това, като се
подава молба до работодателя „Е.“, който осигурява заместник. Според
свидетелката абсурд е някой от охраната да излезе, дори за половин час.
Разположението на градината било такова, че ако някой излезе всички се питат
къде e, а дори за да изпуши цигара - всички го виждат. Градината била с един вход, като
имало и малко входче, което лелите ползвали за изхвърляне на отпадъци. Охраната
имала ключове от всички входове. Св. А. сочи, че запомнила датата 22.01.2007
г., тъй като на следващия или по-следващия ден свекървата на А. имала кръгла
годишнина. На тази дата медицинската сестра отсъствала и свидетелката казала на
А. да отиде да помогне за децата. Според свидетелката се звъннало и тя видяла
две жени, едната от които била свекървата на А., която споделила, че има кръгла
годишнина. Директорката им казала да влязат във фоайето, но обяснила, че А. има
ангажимент към групата. А. си спомня, че А.била подала заявление за отсъствие
за делото, на 23 или 24 януари, но на 22-ри не е излизала. Свидетелката не знае
и не вярва А.да е имала приятел, нито помни рождения й ден, като знае само, че той
е през есента.
По делото е
депозирано Удостоверение № 257 от 18.02.2010 г., издадено от „Е. – С.“ ЕАД, в
което е отразено, че А.Б.Ю. е работила на 22.01.2007 г. от 7.00 ч. до 19.00 ч.
в 7-ма ЦДГ, както и че охранителката е била на работа през целия ден и не е
искала разрешение за напускане на обекта. Справката е направена от Присъствена
форма за явяване и неявяване на работа – образец 76.
При така
очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Исковете са
процесуално допустими. Данните по делото установяват, че в друго съдебно
производство е разгледан иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на процесната
сделка от 22.01.2007 г. поради липса на съгласие на продавача А.Ю.. Иска за
установяване на нищожност на нотариално удостоверяване обаче не е бил
разглеждан. Мотивите по вече решения правен спор не се ползват със сила на
присъдено нещо.
Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти
трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Последният следва да бъде изготвен
при спазване на всички правила на нотариалното производство при съблюдаване на
изискванията за ред и форма. При нарушения, изрично и изчерпателно изброени в чл. 472 ГПК (отменен, но в сила към
момента на съставяне на нотариалния акт) законът е предвидил най-тежката
санкция за нотариалното действие – а именно нищожност на същото. Първата
претенция на ищците касае оплакване, че при сключване на продажбената сделка
ищцата Ю. не се е явявала лично пред нотариуса, което съставлява нарушение на
чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.). Според сочената норма лицата, чиито изявления се
съдържат в проекта на нотариалния акт, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява
самоличността и дееспособността им. Събраните в хода на делото доказателства не
опровергават отразеното в процесния нотариален акт обстоятелство, че А. Ю. се е
явила на 22.01.2007 г. в кантората на нотариус Н.. В тази насока съдът взе
предвид изричните и категорични показания на самата св. Н., която е заявила без
никакви колебания, че си спомня ясно ищцата Ю., която се е явила в деня на
сделката и се легитимирала с документ за самоличност, който бил проверен.
Свидетелката е дала описание на облеклото на Ю. и неговите елементи, цвета на
косата, като е пояснила, че помни детайли, тъй като в кантората й никой не се е
явявал за сделка с униформа на „Е.“. Отделно от това свидетелката е запомнила
сделката и с оглед спецификата на изискванията на участниците – ищцата Ю. да се
яви пред нотариуса в различно от съпруга й време, поради лични недоразумения
между съпрузите, които били в процес на развод.
Съдът приема, че
тези категорични показания на св. Н., пряк свидетел на явяването на Ю. в
нотариалната кантора, не се опровергават от останалите събрани по делото гласни
доказателства. С разпита на двете свидетелки – С. и А., ищцовата страна се домогва
да установи, че по времето когато Ю. е била в канцеларията на нотариуса,
всъщност същата се е намирала на работното си място в детска градина. При
съвместен анализ на показанията обаче не се установява по категоричен начин, че
А. Ю. не е напускала работното си място в деня на нотариалната сделка. От
показанията се установява, че С. имала среща със свекървата на А. в 12.00 ч.,
но не е ясно кога точно двете са пристигнали в детската градина. Вероятен е
извода, че това е било в обедно време, но дали е било преди или след 12.30 ч.
(часът в който според св. Н. ищцата е била в кантората) не се установява с
категоричност. Самата св. С. е изтъкнала, че когато със свекървата на А.отишли
в градината, А. ги поканила вътре, но доста
време чакали, като през това време тя влизала и излизала, ходела при децата
и учителките и сякаш отбягвала разговора. Тези данни налагат извода, че св. С.
не е имала пряк контакт с Ю. за времето на целия им престой в градината –
напротив, обосновава се извода, че в продължителни интервали от време Ю. не е
била в полезрението на св. С.. Другата свидетелка – св. А., установява
правилата по организация и дейност в поверената й (в качеството й на заместник
директор) детска градина, като обаче също не установява с категоричност, че в
този ден (22.01.2007 г.) Ю. не е напускала работното си място по обяд. Следва
да се има предвид, че регламентацията на дейността в детското заведение не води
непременно да извода, че установените правила не са били нарушени от ищцата. Според
св. С., ищцата имала освен функции по
охрана и безопасност на детското заведение, роля и по хранене, обличане, подготовка за сън и подпомагане на
децата от бебешката група. Сочената възрастова група обаче, съгласно
показанията, не е била под преките грижи на св. С., което налага извода, че
дори и действително А. Ю. да е помагала на децата по обед във въпросния ден,
директорката не е имала пряк, непосредствен и непрекъснат контакт с Ю., по начин по който категорично да
установи, че лицето действително не е напускало учебното заведение и през
цялото време е пребивавала на територията на същото. Още повече, че в
показанията се сочи, че за всеки от двата входа охранителите са имали ключове,
което създава възможност за безпрепятствено излизане и влизане в обекта.
Необходимо е да
се изтъкне наличието на някои противоречия между показанията на двете
свидетелки С. и А.. С. е заявила, че на входа на детската градина ги посрещнала
А. и ги въвела във фоайето, а в същото
време св. А. на свой ред е посочила, че тя казала на двете свидетелки да
останат във фоайето, тъй като А. имала ангажимент към групата. Св. С. не е
възпроизвела тази информация в показанията си т.е. не сочи, че е била запозната
с грижите на А. около децата – тя е заявила, че не знаела какво се случва и
защо А. не идва при тях за да се проведе разговор.
На следващо
място следва да се изтъкне, че житейски нелогично е твърдението на св. А.,
която заявява, че помни датата 22.01.2007 г., на която е извършено посещението
на двете жени при Ю. по обедно време, тъй като едната от тях имала кръгла
годишнина на следващия или по-следващия ден. Подобна неяснота относно
рождения ден на свекървата на А. създава съмнение дали св. А. действително е
запомнила правилно дата на въпросната среща между жените. Отделно от това
следва да се отбележи, че достоверността на показанията е разколебана и поради
факта, че св. А. не може да посочи рождения ден на своята позната и колежка –
ищцата Ю., но ясно помни рождения ден на свекървата на А.и деня на въпросния
разговор като дата. На следващо място, св. А. не помни датата на
бракоразводното дело (т.е. денят, в който ищцата Ю. е отсъствала от работа), но
добри и детайлно помни събития от друг обичаен ден в градината.
Тук следва да се
изтъкне още, че представеното писмено доказателство – служебна бележка от „Е.-С.“
ЕАД, също не оборва показанията на св. Н. и не доказва по несъмнен начин
твърдението, че Ю. не е напускала очертанията на детската градина. Соченият
документ е частен свидетелстващ и като такъв не притежава обвързваща
доказателствена сила. Отделно от това от съдържанието на удостоверението може
само да се установи, че ищцата не е искала разрешение за напускане на
охраняемия обект и че данни за такова евентуално напускане не са били отразени
в документацията на дружеството. Установяването на тези факти не води до
еднозначния извод, че ищцата действително не е излизала извън работното си място
на 22.01.2007 г.
Предвид
казаното, показанията на двете свидетелки и удостоверението (съставляващи
косвени доказателства) не оборват преките доказателства – показанията на св. Н.,
която категорично е заявила, че Ю. се е явила лично в кантората й. Следва да се
вземе предвид и изявлението на нотариуса, в което е посочено, че дни след
сделката самата Ю. (свидетелката е
убедена, че се касае до едно и също лице) се е явила в кантората в различно
облекло (пола и блуза, което било необичайно за ищцата и според св. С.) и с
променен цвят на косата, и е твърдяла, че в деня на сделката не е присъствала
лично. Тези данни са в логическа връзка и с поведението на адв. А., за който
св. Н. разказва, че се опитал да я убеди, че А.не се е явила за сключване на
сделката.
Въз основа на
изложените аргументи съдът приема, че по пътя на главното доказване не се
установи, че на 22.01.2007 г. ищцата Ю. не се е явила в кантората на нотариус Н.
лично. Напротив установява се, че лицето е присъствало на сделката и се е
легитимирало с документ за самоличност на А.Ю. – т.е. нотариалното
удостоверяване по чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) е напълно валидно и искът за
прогласяване на неговата нищожност е неоснователен.
Доколкото
главния иск подлежи на отхвърляне, то следва да бъде разгледан иска за
нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушение на правилото за
прочитане на нотариалния акт – чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.). Ищцовата
страна се домогва да докаже, че нотариусът по сделката е опорочил нотариалната
дейност, тъй като не е прочел целия нотариален акт и не е сторил това
едновременно на всички страни по договора. На първо място по делото не се
установява св. Н. да не е прочела текста на акта. Напротив – разпитана като
свидетел нотариус Н. категорично е потвърдила, че е предоставила акта на
страните за запознаване, прочела им е същия и след това договорът е бил
подписан. Оплакванията, че т.нар. „зачитане“ е нарушение на процедурата, не
следва да се приеме за основателно. От поясненията на свидетелката в о.з. съдът
приема за установено, че нотариусът не е изчел всички данни по акта в детайли
(като например цифри по лична карта или др.), но основните негови елементи са
прочетени съгласно изискванията – в това число лично от страните, а в
последствие и от самия нотариус.
Що се касае до
тезата, че процедурата е опорочена поради това, че прочитането не е направено едновременно пред всички страни по
сделката съдът намира следното: Основанията за нищожност на нотариалните
действия, регламентирани в разпоредбата на чл. 472 ГПК (отм.), са изрично и
изчерпателно изброени, като стриктно е посочено, при нарушаване на кое от
законовите правила нотариалното удостоверяване ще бъде порочно. В законът не е
включено изискване текстът на нотариалният акт да бъде прочетен едновременно пред всички страни. Ето
защо с оглед лимитивното изброяване в посочения текст, не може да се приеме, че
последователното явяване на всяка от страните по договора, в различно часово
време, съответно – запознаването с текста на акта по отделно, съставлява
опорочаване на процедурата пред нотариус. В този смисъл искането за
прогласяване на нищожност поради нарушение на чл. 475, ал. 1, изр.1 ГПК (отм.)
се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изложените по-горе аргументи в хода на настоящия процес се установява, че
сделката, отразена в н.а. № 2 от 21.01.2007 г., е сключена при съблюдаване на
всички предвидени в закона правила за валидност на нотариалното удостоверяване.
В този смисъл тя е действителна и валидно е прехвърлила права от патримониума
на продавачите в този на купувача – ответника М.. Той на свой ред чрез
покупко-продажба с н.а. № 10 от 25.11.2011 г. е прехвърлил валидно правата си
на ответницата И.. Претенции по отношение на същата досежно правото на
собственост върху процесния имот се явяват неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на ищците не се
следват разноски. На ответника М. се дължат разноски за адвокатска защита в
размер на 2000 лв. – л. 117, а на ответницата И. - 3200 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Б.Ю., ЕГН**********, Л.Е.Ю., ЕГН **********, и А.Е.Ю.,
ЕГН **********, срещу Д.Д.М., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 472 вр. чл. 474, ал. 4 ГПК
(отм.) и чл. 472 вр. чл. 475, ал.
1, изр. 1 ГПК (отм.) за установяване нищожност на нотариално удостоверяване в
н.а. № 2 от 22.01.2007 г., том І, рег. № 137, д. № 2 от 22.01.2007 г. на
нотариус Б.Н., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 124 ГПК предявен от А.Б.Ю., Л.Е.Ю. и А.Е.Ю.
срещу И.К.И., ЕГН **********, за признаване за
установено по отношение на И.К.И., че А.Б.Ю., Л.Е.Ю. и А.Е.Ю. са собственици на
апартамент № **, в гр. ***********, с площ от 72, 50 кв.м., ведно с таванско
помещение № 11, с площ от 13 кв. м. и избено помещение № 11 с площ от 7 кв.м,
както и на 1980/27815 ид.ч. от общите части на сградата и правото на
собственост върху парцел № ІV-3, кв. 314, с площ от 330, 50 кв.м., м. Еврейски
гробища, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ася Б.Ю.,
Л.Е.Ю. и А.Е.Ю. да заплатят на Д.Д.М. разноски в размер на 2000 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Ася Б.Ю.,
Л.Е.Ю. и А.Е.Ю. да заплатят на И.К.И. разноски в размер на 3200 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: