№ 1005
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901794 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „У.Б.“ АД, ЕИК *******6, твърди, че по
силата на договор за банков револвиращ кредит №008/218/24042019 от
24.04.2019г., сключен с ответника „ИСТ – Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, банката
е предоставила на ответника револвиращ кредит в размер на 100 000лв., а
кредитополучателят е поел задължение да ползва целево предоставените
парични средства и да ги върне, ведно с лихви, такси и комисиони и други
разходи, предвидени в договора. Договорът предвижда кредитополучателят
да усвоява и погасява многократно, изцяло или частично, сумите по
предоставения му кредит, до максимално разрешения му лимит и в рамките
на срока за ползване – 22.04.2019г., за която дата страните са се съгласили, че
представлява краен срок за погасяване на главницата, а падежът на лихвата по
редовния дълг е 20-то число от месеца.
Ищецът твърди, че сумата по кредита е усвоена от ответника по
посочената банкова сметка, изцяло.
С постигнатото и обективирано в договора съгласие, страните са приели,
че кредитополучателят дължи на банката променлива годишна
възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен индекс (осреднен
депозитен индекс – ОДИ) плюс договорна надбавка от 7,40%. Към датата на
сключване на договора ОДИ е в размер на 0,10%, което обосновава факта, че
първоначално договорената лихва е в размер на 7,50%. Лихвата търпи
промени, съобразно динамиката на осреднения депозитен индекс, като в
процесния период тя е изменяна чрез намаляването, за което ищецът
1
представя лихвен лист, отразяващ прилаганата за периода на договора лихва.
Ищецът твърди, че като солидарен длъжник управителят и едноличен
собственик на дружеството-кредитополучател, Р. ИВ. М., е поела задължение
да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя, които
произтичат от банковата сделка.
Ищецът твърди, че на 24.06.2020г. страните са предоговорили част от
параметрите на сделката, като са се съгласили, че размерът на предоставения
кредит е сумата от 91 200 лева и кредитът може да се ползва до 22.06.2021г.,
като е определен краен срок за издължаване на главницата – 24.06.2021г., като
с разпоредбата на чл.7.1.1 от анекса е съставен нов погасителен план, според
който кредитополучателят следва да погаси заемната сума на 12-месечни
вноски, от които 11 вноски в размер на 800лв., дължими на 20-то число от
съответния месец, а последната изравнителна вноска от 82 400лева е дължима
на 20.06.2021 година.
Съобразно анекса е налице предоговаряне и на начина на формиране на
лихвата, като страните са се съгласили надбавката, участваща в състава на
възнаградителната лихва да се намали, като към датата на сключване на
анекса общият размер на лихвата е 6%. Според нормата на чл.4.2 от анекса,
при непогасяване в посочените срокове на вноските по главницата,
кредитополучателят дължи на банката лихва за просрочие в размер на
приложимия към датата на просрочието лихвен процент за редовен дълг,
плюс надбавка за просрочие от 2%. Отделно от това, съгласно нормата на
чл.4.3 от анекса, при просрочие на плащанията за лихва или главница и
лихва, кредитополучателят се задължава да заплати на банката фиксираната
наказателна лихва в размер на 5% върху ползвания кредит. Предвид това,
ищецът твърди, че мораторната лихва в общ размер от 4 060лв. за периода от
20.12.200г. до 24.06.2021г. е формирана като сбор от начислена по чл.4.2 от
анекса лихви в общ размер на 1 384,65лева и начислена на основание чл.4.3 от
анекса лихва в размер на 2 676лв.
Ищецът твърди, че кредитополучателят и солидарният длъжник не са
изпълнили задълженията, произтичащи от договора; настъпил е крайният
срок за погасяване на дълга – 24.06.2021г. и вземанията на банката са станали
изискуеми.
Общият размер на вземанията е сумата от 93 071,58лева.
Ето защо ищецът моли съда, след като съобрази изложеното, да
постанови решение, с което осъди ответниците солидарно да заплатят на
ищеца следните суми: 86 400лв. главница, ведно със законната лихва начиная
от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното и
заплащане; 2 610,93лв. възнаградителна лихва за периода от 20.12.2010г. до
24.06.2021г. и 4 060,65лева мораторна лихва за периода от 20.01.2021г. до
30.08.2021г.
Ищецът претендира разноските по делото, представляващи заплатена
държавна такса в размер на 3 722,87лв. и 3 986,58лв. адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба, такъв подава ответницата Р. ИВ.
2
М. с вх.№23739/27.10.2021година, с който обстоятелствата, посочени от
ищеца. Сочи, че причината за липса на изпълнение (плащане) на дължимите
суми по процесния договор за кредит е невъзможността и да ги плати, поради
икономическата криза, включително Ковид-19 епидемията.
Предлага сключването на спогодба с ищеца, като предлага разсрочена
плащане на дълга чрез погасяването му ежемесечно с вноска за всеки месец
от 400лева.
Ответникът „ИСТ – Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, комуто книжата са
връчени на 20.10.2017г., не подава отговор.
Ищецът е направи своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор относно това, че страните с процесуалната
връзка са обвързани от договор за банков револвиращ кредит
№008/2018/*********, сключен на 24.04.2019г.
Не се спори, че по силата на този договор ищецът, в качество на
кредитодател, е предоставил на ответника „ИСТ – Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
в качество на кредитополучател, револвиращ кредит в размер на 100 000лв.,
като по силата на постигнатото съгласие ответникът е поел задължение да
върне сумата по кредита, ведно с уговорените лихви, такси, комисиони и
други. Уговореният срок за ползване на паричната сума е до 22.04.2019г., като
падеж на лихвата е 20-то число от месеца.
По делото не е налице спор относно това, че ответникът Р. ИВ. М., в
качество на съдлъжник е поела задължение да отговоря солидарно пред
банката за изпълнение на поетото от кредитополучателя задължение.
По делото е представен анекс №3 към договор за банков револвиращ
кредит № 0008/2018/********* от 24.04.2019г., сключен между „У.Б.“ АД,
кредитополучателя „ИСТ – Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* и съдлъжника Р. ИВ.
М., на 24.06.2020г., с който страните са внесли промяна в условията на
сделката, като са приели, че размерът на кредита ( главницата) е сумата от
91 200лв. Целта на кредита е за посрещане на текущи разходи на
кредитополучателя. Уговореният годишен лихвен процент, който се
начислява върху редовната главница в периода от 24.06.2020г. до 24.06.2021г.
представлява сбор от приложимия за съответния период на олихвяване
променлив лихвен индекс с надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в
размер на 5, 94%, като приложимият лихвен индекс е осреднен депозитен
индекс. Страните са приели, че към датата на сключване на анекса
приложимият годишен лихвен процент за редовен дълг е 6%. По отношение
на лихвения процент, който ще се начислява при просрочена главница за
срока на просрочие, са приели, че същият ще се формира като сбор от
приложимия към датата на просрочие размер на годишен лихвен процент за
редовен дълг(съобразно т.4.1 от анекса) и надбавка за просрочие в размер на
2%.
Страните са уговорили и фиксиран лихвен процент, който ще се
3
начислява върху наличния кредит при просрочие на лихви или на главница и
лихва едновременно, с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в
размер на 5%.
Уговорена е еднократна комисиона от 1%, начисляване при условията на
т.9.2.1 от ОУ, както и такса ангажимент, начислявана при събирана при
условията на т.9.3 от ОУ.
Страните са се съгласили, че срокът за усвояване на кредита е
22.06.2021г., а срокът за издължаването му – 24.06.2021г.
Уговореният погасителен план е на 12 месечни вноски, считано от
20.07.2021г. от които 11 в размер на 800лв., платими на 20-то число от всеки
месец и последна изравнителна вноска, дължима на 20.06.2021г. в размер на
82 400лв.
По отношение на плащането на лихвите е прието, че лихвите по редовен
дълг са дължими на 20-то число от месеца, а тези, които се дължат за
просрочена главница, както и такива за просрочена лихва, респ. лихва и
главница са дължими незабавно, като плащанията следва да бъдат извършени
по сметка № *******.
С другите клаузи от анекса се обектива съгласието на третите задължени
лица, които са солидарни длъжници, ипотекарни длъжници, заложни и др., че
изменението на договора го обвързва и има действие спрямо тях, като поемат
задължение да изпълнят поетите с него задължения в пълен размер, а
дадените обезпечения запазват действието си и др.
Анексът е подписан от банката, кредитополучателя и солидарния
длъжник и неговата истинност не е оспорена в процеса.
По делото ищецът е представил информация за сметка № *******, за
периода от 24.04.2019г. до 12.08.2021г., за която не се спори, че има титуляр
кредитополучателя „ИСТ – Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, както и извлечение от
тази сметка за същия период от време.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице
А.Т., прието по делото като годно доказателствено средство, дадено
компетентно и незаинтересовано.
От изготвеното заключение се установява, че сумата по договора за
банков револвиращ кредит от 100 000лв. е усвоена от кредитополучателя на
25.04.2019г. по посочената банков сметка на същия под № *******.
Вещото лице е констатирало, че от датата на усвояване до датата на
анекса 24.06.2020г. е извършено плащане на общо 8 800лв., която сума е
главница по кредита.
В резултат на това към датата на сключване на анекса остатъкът от
главницата е в размер на 91 200лв.
След сключване на анекса по главницата е извършено плащане в
периода от 20.07.2020г. до 21.12.2020г. общо в размер на 4 800лв.
Към датата на подаване на исковата молба размерът на непогасената
главница е 86 400лв.
4
По отношение на лихвата вещото лице е констатирало, че към
24.06.2020г. за периода от 20.05.2019г. до 24.06.2020г. са заплатени
начислени лихва в общ размер на 8 325, 25лв.
След сключване на анекса на 24.06.2020г. са начислени и платени лихва
в периода от 20.07.2020г. до 21.12.2020г. общо в размер на 2 735,46лв.
Вещото лице е установило, че за периода от 21.12.2020г. до 24.06.2020г.
непогасените договорни лихви са в общ размер на 2 610,95лв.
Вещото лице е установило, че за периода от усвояването на кредита до
21.02.2020г. са начислени и платени лихви върху просрочена главница в
размер на 1 001,52лв., а за периода от 20.12.2020г. до 31.08.2021г. са
начислени лихви за просрочени главници общо в размер на 1 403,77лв.,
съобразно таблица на стр.5 и 6 от заключението.
По отношение на уговорените наказателни лихва за периода от
21.02.2020г. са начислени и платени общо в размер на 107,81лв., а за периода
от 20.12.2020г. до 31.08.2021 година са начислени лихви на основание т.4.3 от
анекса общо в размер на 2 688лв.
Въз основа на направените констатации вещото лице е посочило, че
размерът на дълго, произтичащ от банковата сделка е общо сумата от
93 102,72лв., който е формиран от главница в размер на 86 400лв.; договорна
лихва в размер на 2 610,95лв., лихва върху просрочена главница в размер на
1 403,77лв. и лихва по т.4.3 от анекса общо в размер на 2 688лв. Вещото лице
сочи, че последното плащане по кредита е от 21.12.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи:
Претенциите за реално изпълнение, които банката е предявила, намират
правното си основание в нормата на чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД.
Относно договора за банков кредит.
В ТЗ (чл.430) се съдържа легална дефиниция на договора за банков
кредит, съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съобразно ал.2 на
цитираната разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката, като законодателят изисква писмена форма за договора като условие
за неговата валидност (ал.3 на чл.430 ТЗ).
Както е видно от дефиницията на договора за банков кредит, банката
поема задължение да отпусне исканата от кредитополучателя парична сума
при определени условия и срок. Така дефиниран договорът за банков кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален, каузален, комутативен, главен,
формален, с продължително изпълнение договор. Задължението на банката е
за отпускане на исканата от кредитополучателя парична сума, като срещу
това задължение заемателят поема няколко насрещни задължения, основното
от които е да върне главницата заедно с уговорената цена на ползване на
5
паричния ресурс (възнаградителната лихва). Освен това кредитополучателят
има задължение да използва паричната сума по предназначение, като
неспазване на посочената цел за използване на паричната сума може да
доведе до право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Конкретният договор, който обвързва страните в настоящата
процесуална връзка е договор за револвиращ кредит, който представлява
възможност за автоматично възобновяем банков кредит в рамките на
предварително уговорена кредитна линия, представляваща максимална сума,
която банката отпуска на заемателя.
По отношение на солидарния съдлъжник Р.И..
С практиката на ВКС, обективирана в решение № 213/06.01.2017 г. по
гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС, ІV г.о., се приема, че солидарната отговорност е
налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от
всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява
дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила,
уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице
пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се
следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от
основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида
на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да
определи спецификата на конкретните облигационни отношения.
В настоящия случай И. е посочена в анекса като солидарен длъжник,
наред с кредитополучателя и с параграф 2 от анекса изрично е посочено, че
солидарните длъжници и др. посочени лица, дават съгласието си по договора
за банков револвиращ кредит, измененията му, включително и по отношение
на срока на изпълнение и погасяване на кредита, да има действие и спрямо
тях и да ги обвързва до окончателното събиране на всички вземания на
банката в пълен размер,в качеството им на солидарни длъжници. Ето защо
съдът приема, че в случая И. не само е подписала договора като солидарен
длъжник, но е поела и задължение да отговаря солидарно пред банката,
заедно с кредитополучателя, за удовлетворяване на вземанията на банката на
всички поети от кредитополучателя задължения, породени от банковата
сделка. Поради това съдът приема, че твърдяната от ищеца солидарност на
двамата ответници е установена.
За да бъде уважена претенцията на ищеца - кредитор, следва да се
установи по безспорен начин наличието на съществуваща валидна сделка,
изпълнение от страна на банката на поетото задължение да отпусне на
кредитополучателя уговорената сума. Събраните по делото доказателства
установяват по безспорен наличен сключване на договора за банков кредит в
изискуемата от закона форма.
От събраните по делото доказателства (заключението на вещото лице
Т.), включително и от направеното от ответника И. признание, съдът достига
до извод, че банката е предоставила на кредитополучателя уговорената сума
по револвиращия кредит от 91 200лв.
По делото е налице установено частично изпълнение на поетото
6
задължение за плащане от страна на кредитополучателя на главница и
принадлежности, както и липса на точна изпълнение от страна на
солидарните длъжници – кредитополучател и съдлъжника И., като остатъкът
от дълга съдът приема за установен съобразно заключението на вещото лице
и същият е общо сумата от 93 102,72лв. Тази сума е формирана от главница в
размер на 86 400лв. касаеща срока от сключване на анекс – 24.06.2020 година
до 24.06.2021г.; договорна лихва в размер на 2 610,95лв. на основание чл.430,
ал.2 ТЗ, представляваща възнаграждение за използване на заемната сума,
което определя сделката като възмездна, както и уговорените лихва върху
просрочена главница в размер на 1 403,77лв. (за периода на просрочие от
20.12.2020г. до 31.08.2021г.) и лихва по т.4.3 от анекса общо в размер на
2 688лв. (касаеща същия период), които по своя характер представляват
неустойка, последната от които от наказателен характер.
Относно претенциите за неустойка.
Съобразно нормата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е необходимо те да се установяват.
Чрез института на неустойката страните в договорната връзка
предварително определят обема и границите на имуществената отговорност
на неизправната страна, произтичаща на договорно основание. Ето защо в
доктрината и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна
функция (чрез индиректен натиск, който се упражнява над длъжника,
последният е стимулиран да изпълни точно под угрозата да плати
неустойка); обезщетителна функция – да обезвреди кредитора за вредите от
неизпълнението и наказателна функция, при която с оглед размера на
неустойката, обезщетителната функция се превръща в санкционна и страната
не може да иска нейната намаляване.
Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на
неизпълнението. Тя може да е компенсаторна (при пълно неизпълнение),
мораторна (при забавено изпълнение), както и неустойка за лошо изпълнение.
По валидността на неустоечните клаузи, за които съдът следи служебно.
Последователно ВКС приема (решение №№ 229 от 21.01.2013 год., по
т.д.№ 1050/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС), че съдът, разглеждащ иска по
чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по търговски договори е
длъжен служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в
договора уговорки за неустойка, поради противоречието им с добрите нрави.
Съобразно т.3 на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, в съобразителната
част на което е застъпено становището, че добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на
които има същата последица, като противоречието със закона- нищожност на
договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка,
уговорена по приватизационните и търговски договори, съдът следи
служебно за съответствието и с добрите нрави, като абсолютна предпоставка
за нейната действителност.
Базирайки се на посочените примерни критерии, посочени в ТР №
7
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, както и изхождайки от това, че
процесният договор е абсолютна търговска сделка, като страните по него
нямат качество на потребители, съдът намира, че така уговорените неустойки
не излиза извън своята обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при използването на критерии като естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Така уговорените мораторни неустойки с процесния договор не излизат
извън посочените функции на института и чрез тях не се осъществява
неоправдано разместване на имуществени блага, нито създават допълнителни
затруднения на длъжниците, които правят кредита трудно погасим.
Това е така, тъй като при сключване на анекса страните са предприели
подход, при който са степенували тежестта на неизпълнението на паричните
задължения. С нормата на чл.4.2 от анекса са уговорили неустойка, дължима
при просрочие на главницата, формирана като сбор от приложимия към този
момент годишен лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка от 2% за
просрочие, а при по – тежка форма на неизпълнение, при просрочие на лихва
или на лихва и главница едновременно, са определили лихвен процент като
начина на формиране на неустойката – от 5%. Следователно, така
уговорените, изначално определени и известни на страните параметри при
определяне на последиците от неизпълнението, чрез института на
мораторната неустойка, засягат две различни неизпълнения, при последваща
градация на санкцията. По този начин кредиторът получава не само
обезщетение, но уговорените неустойка стимулират длъжниците да
изпълняват точно, а при липсата на точно изпълнение, което при паричните
задължения винаги има форма на забава, води и до наказателни последици,
поради тяхната неизправност. Санкционните последици от двете неустойки,
които засягат правната сфера на длъжниците могат да бъдат обосновани и със
специфичната дейността на банката, която има задължение да поддържа
своята капиталова адекватност. Всяка банка има източника на финансиране –
капитал и дълг. Капиталът набира от своите акционери и от неразпределената
печалба, а дългът са парите, които е заела от своите кредитори и които следва
да върне. Този дълг включва депозитите от клиенти, емитирани дългови
ценни книжа и заеми. От тези два източника банката формира средства, които
използва за отпускане на заеми или за други финансирания. Тези заеми и
други инвестиции са активите на банката, заедно със средствата в брой.
Евентуалното неизпълнение на задълженията по банковите кредити от
длъжниците на банката ще доведе до намаляване на източниците на средства
за банката, което директно ще рефлектира върху възможността банката да
8
отпуска средства или да извършва други финансирания, като източник на
капитал. Това влияе от своя страна на капиталовата адекватност на банката.
Ето защо съдът приема, че при наличие на евентуален риск за банката да
намалеят средствата, които би получила при нормално развитие на
договорната връзка, породена от договора за банков кредит, за банката е
налице основание да иска да се обезпечи срещу евентуално неплащане на
дълга. Това обезпечение може да е под форма на неустойка, като при наличие
на посоченото форма на неизпълнение, банката ще има възможност да иска
плащане на неустойката, чрез което да получи обезщетение на вредите, без да
доказва размера на същите. Следва да бъде съобразено и това, че по делото не
са налични доказателства, че кредиторът има други обезпечения на
вземанията си, които произтичат от договора за банков кредит. Ето защо
съдът намира, че така уговорените неустойки, явяващи се принадлежности
към главницата, не противоречат на забраната за неоснователно обогатяване,
не нарушават добрите нрави и не накърняват принципа на справедливостта.
По делото е установено по категоричен начин, че е налице основание за
ангажиране отговорността на длъжниците по банковата сделка за заплащане
на уговорените неустойки, тъй като вещото лице е констатирало, че след
21.12.2020година по кредитния договор не е извършвано никакво плащане –
нито на главница, нито на възнаградителна лихва. Следователно са налице
основанията, посочени в т.4.2 и т.4.3 от анекса към договора за банков
револвиращ кредит, уреждащи последиците при липса на плащане на
посочените части от дълга, формиращ задължението по договора за банков
кредит. Налице е липса на точно изпълнение на поетите с договора
задължения за заплащане на главница и възнаградителна лихва на
уговорените падежи, съобразно погасителния план, обективиран в анекса.
Поради това претенциите, намиращи правното си основание в нормата
на чл.92 ЗЗД се явяват основателно предявени и сумите за същите се явяват
дължими от ответниците.
Стореното от ответника И. възражение е, че липсата на плащане е
причинено от икономически затруднения и Ковид пандемията, като
конкретни твърдения относно пандемията и по какъв начин тя се е отразила
на липсата на пари на предприятието не са изложени.
Тези твърдения са ирелевантни, с оглед на нормата на чл.81, ал.2 ЗЗД,
базираща се на принципа, че родът не погива и това е така, тъй като
задължения са парични, а тези задължения винаги са изпълними.
При така изложеното съдът приема, че предявените от ищеца искове се
явяват основателни и доказани.Ищецът претендира главница в размер на
86 400лв., който размер е установило като неплатена част от дълга и вещото
лице; претендира възнаградителна лихва в размер на 2 610,93лв., вещото лице
е установило размер от 2 610,95лв.; неустоечното вземане, което претендира
кредиторът е в размер на 4 060, 65лв., а установения размер от вещото лице е
сумата от 4 091,77лв.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи иска в претендирания
размер, с оглед принципа на диспозитивното начало, а именно сумата от
9
93 071,58лв.
По разноските.
Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на разноски.
Съобразно списъка на разноски и доказателства реалното им извършване от
страна, съдът приема, че действителните разходи по делото на ищеца
включват заплатена държавна такса от 3 772,87лв., депозит за вещо лице от
450лв. и заплатен адв. хонорар от 3 986,58лв.
Тези разноски следва да бъдат понесени от ответниците, съобразно
уважената част на предявените искове, съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК,
а именно сумата от 8 209,45лв., които ответниците следва да заплатят на
ищеца.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.430 ТЗ и чл.93 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД,
„ИСТ-Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“******* ******* и Р. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.София,
ж.к.“*******“№, бл.*******, да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, площад „*******, със
съдебен адрес гр.София, ул.“*******, чрез адв. Д.Д., сумата от 93 071,58лв.
(деветдесет и три хиляди седемдесет е един лева и 58ст.), представляваща
дълг, произтичащ от договор за банков револвиращ кредит№
0008/2018/********* от 24.04.2019г. и последващи го анекси, сключен между
„У.Б.“ АД, кредитополучателя „ИСТ – Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* и
съдлъжника Р. ИВ. М., формирана от дължима е неплатена главница от
86 400лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от31.08.2021г.
до окончателното изплащане на сумата; възнаградителна лихва от 2 610,93лв.
за периода от 20.12.2020г. до 24.06.2021г. и неустойка в размер на 4 060,65лв.,
на основание т.4.2 и т.4.3 от анекс №3 към договор за банков револвиращ
кредит № 0008/2018/********* от 24.04.2019г., сключен между „У.Б.“ АД,
кредитополучателя „ИСТ – Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* и съдлъжника Р. ИВ.
М. за периода от 20.01.2021г. до 30.08.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ИСТ-Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******* *******
и Р. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“*******“№, бл.*******, да
заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, площад „*******, със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, чрез
адв. Д.Д., сумата от 8 209,45лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11