РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1073

 

гр. Пловдив,  08.06.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 798 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от „Булгарлифт“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: с. Ягодово, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „***“, представлявано от управителя – Н. Т. , чрез адвокат В.К., срещу Заповед за прилагане  на принудителна административна мярка № 23-0891-000267/27.02.2023 г., издадена от  полицейски инспектор  в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с която на дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РВ***НТ за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че не са налице фактическите и правни основания за приложената административна принуда, тъй като оспорващият е правоспособен водач, притежаващ валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Кралство Великобритания. Поддържа се, че управлението на моторното превозно средство е извършено от водача извън работно време без връзка с изпълнение на служебни задължения, без знанието и съгласието на собственика. Сочи се несъразмерност на приложената принуда, тъй като с прекратяване на регистрацията на превозното средство неправомерно се ограничава правото на собственика да го ползва.

3. Ответникът полицейски инспектор  в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 904412/25.02.2023 г. от Л. М. М. – младши автоконтрольор при ОДМВР – Варна, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 25.02.2023 г. в 15:47 часа, в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ в посока центъра на града до бл. № 7, кв. Победа, П.  Живков П. , управлява товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РВ***НТ, собственост на „Булгарлифт“ ЕООД, без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното МПС, поради това че управлява с национално СУМПС номер PR0DA904010PZ9HH, издадено от Великобритания, която не е страна - член на ЕС или друга държава по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцареия повече от три месеца от датата на влизане в страната – 14.02.2020г. (по справка ОДЧ). За така установеното нарушение било издадено наказателно постановление № 21-1030-011415/02.12.2021 г., с което на Стоян Валентинов Грамов било наложено административно наказание за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

6. Въз основа на така установеното бил издадена заповед №  23-0891-000267/27.02.2023 г., с която административният орган на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП приложил спрямо „Булгарлифт“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № РВ***НТ за срок от 6 месеца.

7. По делото се събраха показанията на свидетеля Н. К. С.  - мениджър на бизнес и корпоративни клиенти в „Булгарлифт“ ЕООД. Свидетелят заявява, че познава  П.  П. . Той е сервизен техник във фирмата за гр. Варна. Започнал работа около м. август 2022 г. Длъжностната му характеристика включва управление на превозни средства за служебни цели. За нарушението, извършено от П. , във фирмата разбирали в понеделник. Автомобилът бил със свалени номера от събота. Фирмата почива събота и неделя и през празничните дни. Ако трябва да се управляват автомобили извън това правило, при повреда на машина по сигнал през търговския представител, който отговаря за региона, клиентът се свързва с него, съответно търговският представител предава на място на сервизния техник за проблема и дава адрес и контакт с клиента. Проверка дали кандидатът за работа в „Булгарлифт“ ЕООД  притежава СУМПС се прави устно от управителя при назначаване, с въпрос за наличие на валидно свидетелство. Не се изисква показване на СУМПС, само устно потвърждение от лицата кандидати. По длъжностна характеристика сервизният техник ремонтира машините. Задълженията му включват управление на служебен автомобил. В обекта, в гр. Варна процесният автомобил е управляван само от П. .

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 904412/25.02.2023 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Правилото на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство.

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www.mvr.bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с техните СУМПС, издадени от ОК, до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в Република България. В рамките на тази една година СУМПС, издадено от ОК, може да бъде заменено за българско СУМПС  без полагане на изпит.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В случая не се спори по обстоятелството, че П.  Живков П.  след влизането на територията на страната – 14.02.2020г., в срок до три месеца, не е подменил чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания. Тоест не може да има съмнение, че на датата 25.02.2023 г. П.  като водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РВ***НТ, собственост на „Булгарлифт“ ЕООД е управлявал, без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че автомобилът е управляван извън работно време е без отношение към факта на извършеното нарушение. При наличие на доказателства, че на водача е било предоставено ползването на автомобила като чат от служебните му задължения и при липсата на контрол от страна на собственика за правоспособността на лицето, не може да има съмнение, че фактическия състав на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е реализиран. Установено е управление на автомобил от водач без валидно СУМПС, поради което мярката правилно е насочена срещу собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма в съответствие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. По съдебните разноските.

10. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булгарлифт“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: с. Ягодово, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „***“, представлявано от управителя – Н. Т. , чрез адвокат В.К., срещу Заповед за прилагане  на принудителна административна мярка № 23-0891-000267/27.02.2023 г., издадена от  полицейски инспектор  в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

Административен съдия: