Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1146/31.7.2020г. Година
2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На шести юли Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4572 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-010710/27.12.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Е.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 150 лева на основание чл.415в ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление.
По същество процесуален представител омли съда да отмени НП поради неправилно изписване на длъжността която е заемал работника – свид.Д..
Процесуален представител на въззваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно доколкото отговорността на дружеството е била потърсена за неизплатено трудово възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2018г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. П. и св.И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Е.“ ЕООД. Повод за проверката бил постъпил в ДИТ сигнал от работник – св.Д., в който лицето сочело на неизплатени възнаграждения.
На проверяващите били представени документи- разчетно платежни ведомости и други, въз основа на които установили, че лицето И.С.Д. е изпълнявала длъжността „специалист продажби“, като през месец октомври 2018г. е положила труд, но за положения труд не й било начислено и изплатено полагащото се трудово възнаграждение в срок до края на месеца следващ месеца за която се отнася трудовото възнаграждение 30.11.2018г.
На 20.12.2018г. служител на ДИТ съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството „„Е.““ ЕООД в обстоятелствената част на който подробно описал установените при проверката факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му имена и заеманата длъжност, както и липсата на изплатено трудово възнаграждение в срок.
Като дата на нарушението бил посочен първият работен ден след изтичането на крайния срок – 03.12.2018г.
Посочени били и доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В графата за възражения не били вписани такива. Възражения не постъпили и впоследствие по АНП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.128 т.2 вр чл. 270 ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.415В ал.1 от КТ – имуществена санкция в малко над минималния предвиден размер доколкото били представени доказателства за изплатено след проверката на ДИТ възнаграждение.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства- сигнал ; ведомост за заплати;
пълномощно и др. , както и гласните такива-показанията на св. П., св.И., св.Д..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд в рамките на месец октомври 2018г. и неизплатеното в срок дължимо трудово възнаграждение за извършената работа. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.128 т.2 вр. чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание, както и правилно е бил преценен размера на наказанието. Приложеното по делото копие от протокол за извършена проверка сочи, че са установени и други извършени нарушения. От нарушението безспорно са произтекли вредни последици за работника, който е бил лишен от възможността да се ползва от възнаграждението за положения труд, непосредствено , когато това възнаграждение му се е полагало.
Предвид горното се завишава степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя и адекватно на тежестта на извършеното нарушение се явява наказание над предвидения минимален размер и в този смисъл наказанието е правилно определено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения срещу наказателното постановление, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Изразява се позиция да за допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон с оглед неправилно посочената в АУАН и НП длъжност която е заемал работника – в АУАН и НП е било визирано че св.Д. е заемала длъжност „търговски представител“ а видно от приложения по АНП трудов договор същата е била назначена на длъжност „специалист продажби“.
Съдът, изхождайки от писмените доказателства по делото – ведомост за заплати, както и от показанията на св. П. и св.Д., намери, че събраните писмени и гласни доказателства сочат на положен труд от лицето и неизпълнение на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение в срок с което в пълен обем е осъществен състава на нарушението за което е наложена санкция. Визирането на друга длъжност която е заемал работника в АУАН и НП по никакъв начин не е съществено нарушение, а се касае за техническа грешка, която не е основание за отмяна на НП.
Съдът констатира, че при наличието на специалната разпоредба на чл.415В от КТ, хипотеза на чл.28 та ЗАНН не би могла да се обсъжда.
Установените по делото факти не припокриват и хипотезата на чл.9 ал.2 от НК от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно въззивното дружество е било санкционирано за извършеното административно нарушение.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: