ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 277
гр. Перник, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500215 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" 52-
54, подадена против Разпореждане №3280/10.03.2022г., постановено по ч.г.д.№1148/2022г.
на ПРС, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 665,45лв., представляваща лихва за забава
за периода от *** до ***.
Жалбоподателят възразява, че разпореждането, в неговата обжалвана част е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и да бъде издадена
заповед за изпълнение и за процесното обезщетение. Твърди, че уговорката за заплащане на
лихва за забава не представлява неравноправна клауза, тъй като кредиторът има право на
възнаграждението за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и
обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. В тази връзка
поддържа, че не е налице анатоцизъм с оглед това, че възнаградителната лихва представлява
цената за ползване на отпуснатата парична сума. Посочва, че уговорения размер на
договорната (възнаградителна) лихва е 18.46 % на година, съгласно чл. 9.1 от Договора.
Твърди, че кредиторът е начислил и претендира обезщетение за забава в размер на законната
лихва съгласно чл.9.4 от Договора и чл. 33 ЗПК върху просроченото плащане за процесния
период. Поради изложените съображения частният жалбоподател моли да му бъде
присъдена лихва за забава, начислена върху главницата и договорното възнаграждение.
Претендира и разноски за производството по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства , намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционното производство по ч.гр.д. №1148/2020г. на ПРС, е образувано по
1
заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, подадено от "ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД, срещу Е. К. П..
В същото е издадена Заповед №704/10.03.2022г. по ч.гр.д. №1148/2020г. на ПРС, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните суми: 1/ 3849,51 лева -
остатъчна неплатена главница по Договор за потребителски кредит №***, 2/ договорно
възнаграждение в размер на 486,62 лева, 3/ сумата 562,50 лева - лихва за забава за периода от
*** до ***., ведно със законната лихва от главницата, считано от депозиране на заявлението
на ***, както и за разноските в заповедното производство, от които 97,97 лева - държавна
такса и 44,02 лева - юрисконсултско възнаграждение.
За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумата от 665,45лв.,
представляваща лихва за забава за периода от *** до ***., ПРС е приел, че е налице
противоречие с императивна правна норма на чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно същата когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При изчисляване
на плащанията ПРС е взел предвид само неплащането на главницата от 3849,51лв.
Настоящата инстанция не споделя изводите на заповедния съд. Съгласно чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши
преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или
относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже
издаването на заповед за изпълнение. В настоящия случай, заповедният съд е посочил, че
договорката относно обезщетението за забава е такава клауза в договора. Този извод е
неправилен.
Съгласно Договор за потребителски кредит №*** заявителят е предоставил на
длъжника потребителски заем срещу задължение за връщане на главницата, ведно с
уговорената възнаградителна лихва в срок до падежа на вноските по погасителния план.
Съгласно чл.7.1 от договора главницата по процесния договор е в размер на 3050,00лв.
Съгласно чл.9.1 от договора за ползване на главницата длъжникът дължи възнаградителна
лихва, като годишния лихвен процент е в размер на 18,46%. Съгласно чл.11.2 от договора е
предвиден погасителен план, с който е уговорено плащането на 12 анюитетни вноски, всяка
включваща както главница, така и възнаградителна лихва, с първи падеж *** и последен
падеж ***. Съгласно чл. 15. 1 от договора, при просрочие потребителят дължи законна
лихва върху просрочената сума за целия период на просрочието, която се формира съгласно
чл. 9. 4 от договора, т.е законната лихва е ОЛП + 10 пункта надбавка.
Съдът намира, че с процесния договор страните са предвидили плащането на
възнаградителна лихва, която се дължи на кредитора като цена, възнаграждение, за
ползването на заетите парични средства, която е в размер на 18,46%. С клаузата на чл. 15. 1
от договора, страните са уговорили при просрочие потребителят дължи законна лихва върху
просрочената сума, т.е. върху всяка анюитетна вноска, която включва два компонента-
главница и възнаградителна лихва. Лихвата за забава в процесния случай е 10%. Или
банката е начислила обезщетение за забава както върху главницата, така и върху
възнаградителната лихва.
2
Съдът намира, че начисляването на лихва за забава и върху възнаградителнта лихва не
представлява анатоцизъм. Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се
предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена на
кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а ако няма такава-
законната лихва. В този смисъл са и Определение № 765 от 31.12.2018г. на ВКС по т. д. №
1657/2018 г., II т. о., ТК, и Решение №1001/05.07.2009г. на ВКС по гр.д.№357/1999г., V г.о.
Всъщност тази клауза процесния договор преповтаря нормата на чл. 86 от ЗЗД,
съгласно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно страните не са договорили
нищо повече от законовото разрешение на въпроса, при което не би могло договореното да
съставлява неравноправна клауза, а правилното определяне на размера на обезщетението е
въпрос, който не би могъл да обоснове наличието на неравноправни клаузи. Заповедният
съд е достигнал до различни правни изводи, поради което постановеното разпореждане в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това се постанови
издаване на заповед за изпълнение и за сумата от 665,45лв., представляваща лихва за забава
за периода от *** до ***., сумата от 13,31лв., представляваща разноски за държавна такса и
сумата от 5,98лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №3280/10.03.2022г., постановено по ч.г.д.№1148/2022г. на
ПРС, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" 52-
54, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Е. К. П. за сумата
от 665,45лв., представляваща лихва за забава за периода от *** до ***, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на "ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД срещу длъжника Е. К. П. за следните суми:
-сумата от 665,45лв., представляваща лихва за забава за периода от *** до ***.
-сумата от 13,31лв., представляваща разноски за държавна такса и
-сумата от 5,98лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4