Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА
КОЕВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 15778 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 385813/16.04.2018 г., постановено по гр. д. № 43692/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 70 състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. д чл.36, ал.1 ЗАдв., че „Г.У.С.И В.“ ЕАД, дължи на Б.Д.В. сумата от 6 000 лв., представляваща дължимо за периода м.01.2012 г. - м.12.2012 г. включително възнаграждение по договор за правни услуги по ЗАдв., сключен на 01.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 76144/2016 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв. и за периода м.09.2011 г. м.12.12.2011 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,ал.1 ГПК, сумата от 885 лв. - разноски в производството пред СРС и сумата от 120 лв. - разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 182, 50 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в исковото производство.
С определение № 494784/25.09.2018 г., постановено по същото дело, са оставени без уважение молбите на страните по чл.248 ГПК.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск, е
депозирана въззивна жалба от ответника „Г.У.С.И В.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон.
Съдът е приел, че вземанията на ищеца произтичат от абонаментен договор за
правно обслужване, сключен между страните, но не е съобразил, че съгласно
чл.111 ЗЗД са посочени хипотези, които изключват приложението на общата 5 -
годишна давност. В чл.111, б.„в“ са посочени вземания за периодични плащания,
за които по силата на закона се прилага по - кратката погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2011 на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла
на горепосочената норма се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва пред последователно определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изрично определени или определяеми без
да е необходимо периодите да равни и плащанията да са еднакви. С оглед на това
счита, че процесните вземания са периодични по смисъла на разглежданата правна
норма. В договора е предвидено заплащане на месечно възнаграждение в размер на
500 лв., платимо на 27-мо число от месеца. По тази причина приложение следва да
намери кратката 3 - годишна погасителна давност. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по жалбата – Б.Д.В., с който я оспорва.
Излага съображения, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и
законосъобразно. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна следва да докаже
твърденията и възраженията си. В противен случай съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и
въз основа на това да постанови решението си. В този смисъл е и формираната
съдебна практика на ВКС. Счита, че по делото е установил твърденията си, като е
доказал наличието на валидна облигация между страните през исковия период,
както и размера на претендираното вземане, в каквато насока е изслушана по
делото съдебно - счетоводна експертиза. В чл.7 от договора е предвидено, че
възнаграждението се дължи независимо от ползването на услугите на адвоката. С
оглед на това счита, че обемът на извършената от него работа е без значение за
претендираните суми. Излага
съображения, че правилно и законосъобразно решаващият съд е приложил 5 -
годишната давност относно вземанията за адвокатско възнаграждение, в какъвто
смисъл е и формираната съдебна практика. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част, като му присъди сторените разноски по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.280 33Д вр.
с чл.258, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че по ч. гр. д. №
76144/2016 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Вземането му произтича от договор за
правни услуги по Закона за адвокатурата, който е сключен на 01.01.2011 г., като
същото се отнася за периода м.09.2011 г. - м.12.2012 г. и възлиза на 8000 лв. По
силата на договора ищецът се е задължил да извършва правни консултации и правно
обслужване на ответника за срока на договора: 01.01.2011 г. - 01.01.2013 г.
Ответникът се е задължил да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 500
лв., независимо от обема и сложността на извършената работа за всеки месец и
независимо от това дали ще ползва услугите му през съответния месец. До м.08.2011
г. включително ответникът регулярно е изплащал уговореното възнаграждение. След
това до края на уговорения период не е получил никакво възнаграждение,
независимо че договорът не е бил прекратен на някое от предвидените в него
основания. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 8 000 лв. - възнаграждение за периода м.09.2011
г. - м.12.2012 г. по договор за правни услуги по Закона за адвокатурата от
01.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г. до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че договорът е сключен от лице, което никога не е било представител на ответника. Твърди, че ответникът не е оказал никаква правна помощ за исковия период, а и липсват твърдения за това. В чл.5 от договора е предвидено, че следва да е на разположение на дружеството поне веднъж седмично за 4 часа след 13.00 часа. Твърди, че през исковия период ищецът не е изпълнил нито веднъж това свое задължение, както и не е показал своята готовност да изпълнява задълженията си по сключения договор, не е осъществил какъвто и да било контакт с дружеството. Счита, че това недобросъвестно поведение на ищеца не би могло да послужи като основание да черпи благоприятни за него правни последици. Недобросъвестното поведение на ищеца е лишило ответника от възможността да ползва услугите му. Позовава се на изтекла погасителна давност, която счита, че обхваща целия исков период, предвид нормата на чл.111, б.„в“ ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Въз основа на заявление от 30.12.2016 г., подадено от Б.Д.В., е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.02.2017 г. по гр. д. № 76144/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав, срещу „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД за сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за правни услуги, сключен на 01.01.2011 г., за периода м.09.2011 г. - м.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 160 лв. - разноски по делото.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, с което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
На 01.01.2011 г. между страните в производството е
сключен договор за правни услуги по Закона за адвокатурата, по силата на който
ДП „Строителство и възстановяване“ - възложител, е възложил на адв. Б.Д. да
извършва правни консултации и правно обслужване на дейността на възложителя. Срокът
на договора е от 01.01.2011 г. до 01.01.2013 г. Ищецът се е задължил да
извършва правни услуги и консултации на възложителя във връзка с дейността му,
в това число - представителство е консултации по всички въпроси на действащото
в страната право, засягащи дейността на възложителя. В чл.5 от договора
страните са уговорили, че адвокатът се задължава да бъде на разположение на
възложителя веднъж седмично за 4 часа след 13.00 ч. на обяд. Насрещното задължение на
възложителя е да заплаща месечно възнаграждение в размер на 500 лв., независимо
от обема и сложността на извършената работа за всеки месец и независимо от това
дали ще ползва услугите му за даден месец. Заплащането на възнаграждението се
извършва на 27-мо число на всеки месец за този месец, а когато този ден е
неприсъствен - на следващия присъствен ден.
От името на ответното дружество договорът е подписан
от И.Н.Н.– Директор на ДП „Строителство и възстановяване“ СП София.
Със заповед № РД-520/09.12.2010 г. на главния
директор на ДП „Строителство и възстановяване“ е упълномощена инж. И.Н.Н.–
главен инженер на СП София, да изпълнява длъжността директор на СП София,
считано от 09.12.2010 г., като е постановено да се сключи допълнение към трудов
договор.
Представено е нотариално заверено пълномощно от
13.12.2010 г., с което главният директор на ДП „Строителство и възстановяване“
е упълномощил инж. И.Н.Н.– директор на СП – София, да представлява ДП
„Строителство и възстановяване“ СП – София, пред трети лица в страната, като
сключва договори в размер до 100 000 лв. за строително – монтажни работи и
договори с подизпълнители и договори до 30 000 лв. по търговски договори
за доставка на строителни материали и услуги, както и анекси към тях, след
съгласуване с главното управление на ДП „Строителство и възстановяване“ и след
писмено одобрение от главния директор на същото
По делото са представени пълномощни от ответника в
полза на ищеца за осъществяване на процесуално представителство от последния пред
всички съдилища на територията на страната.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред
СРС съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че за периода м.01.2011 г. -
м.08.2011 г. ответникът е платил възнаграждение на ищеца по разглеждания
договор в размер на 4 000 лв. В счетоводството на ответника са отразени сучи,
които касаят процесния договор за правни услуги, в общ размер на 4 000 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Сключеният между страните договор от 01.01.2011 г. за правни
услуги, които се оказват от адвокат, предвид постигнатите между тях уговорки в раздел ІІІ
относно правата и задълженията на адвоката, съдържа елементи на договор за
изработка, както и елементи на договор за мандат. Задълженията на адвоката за
даване на консултации във връзка с дейността на възложителя, както и по всички
въпроси на действащото в страната право, засягащи дейността на възложителя, съставляват
елементи на договор за изработка. Същевременно задълженията на адвоката да
представлява възложителя пред всички държавни органи и институции и пред
недържавни юридически лица, пред дружества на гражданското право и пред
физически лица при извършване на всякакви равни и дружи действия, с изключение
на изискващите лично извършване, разкриват белезите на договор за поръчка.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 212 от 03.11.2017
г. по гр. д. № 358/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, относно правното естество на договора за правно обслужване, с този договор
адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, а с него той се
задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат
възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор
адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена
конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при
последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за
изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от договора за
правно обслужване, като престане занапред да възлага конкретни задачи,
отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите
правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин
прекратяване на договора.
В случая жалбоподателят не е ангажирал по делото
доказателства относно поддържаната в писмения отговор на исковата молба форма
на неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Същевременно
не се позовава на прекратяване, респ. разваляне на сключения между страните договор.
Ето защо следва да се приеме, че през исковия период страните са обвързани от
сключения помежду им възмезден договор.
По релевираните доводи на жалбоподателя относно приложимата
към процесния договор погасителна давност:
Жалбоподателят своевременно е въвел в спорния предмет
възражение за изтекла погасителна давност – с депозирания писмен отговор на
исковата молба. Същият поддържа това свое възражение и във въззивното
производство, като излага съображения относно приложимост на установената в
чл.111, б.„в“ ЗЗД кратка 3 – годишна погасителна давност, тъй като
претендираните от ищеца вземания съставляват периодични плащания по смисъла на
цитираната норма.
Общата давност, с която се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок, е 5-годишна, съгласно нормата на чл.110 ЗЗД. В чл.111 ЗЗД са установени хипотезите, при наличието на които се прилага
по – кратък срок – 3-годишна давност. Това са вземанията за възнаграждения за
труд, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и за
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. С цитираната от
решаващия съд съдебна практика на ВКС - решение № 495/25.06.2010 г. по гр. д. №
1669/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и решение № 623/01.12.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, е разяснено, че вземанията за адвокатско възнаграждение, съгласно
характеристиката на адвокатската дейност, не са вземания за труд, поради което
за тях е приложима общата 5-годишна, а не кратката 3-годишна погасителна
давност. В случая този въпрос е безспорен в отношенията между страните. Спори
се дали вземанията за адвокатско възнаграждение, произтичащи от сключения
договор за правни услуги от 01.01.2011 г., са периодични или не. Посочената по
– горе съдебна практика не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй
като касае адвокатски възнаграждения, платими за оказана правна помощ по
изрично посочени конкретни съдебни производства, а не дължими по силата на
договор за абонаментно правно обслужване, какъвто е сключеният между страните в
производство. Ето защо при преценка основателността на поддържания от
жалбоподателя довод за прилагане на установената в чл.111, б.“в“ ЗЗД давност, следва
да се съобразят задължителните разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, на която се позовава жалбоподателя,
дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. С него е разяснено, че това понятие се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В случая задълженията на ответника за предаване на пари са
повтарящи се, доколкото възнаграждението не се дължи еднократно за уговорения
срок на действие на договора, а е платимо ежемесечно. Също така тези задължения
имат единен правопораждащ факт – сключения между страните договор за правни
услуги по Закона за адвокатурата. Падежът на задълженията за заплащане на
възнаграждение на адвоката настъпва през предварително определени интервали от
време – през един месец. Размерите на плащанията са изначално определени – 500
лв. месечно.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
процесните вземания отговарят на всички изисквания, посочени в цитираното
тълкувателно решение, за определянето им като периодични плащания.
В подкрепа на този извод са и разясненията, дадени с
решение № 93/24.06.2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно
което вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуги, за
който се прилагат правилата за изработката, се погасява с изтичането на
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, когато има за предмет трайно
предоставяне на услугите в течение на срока на действието му и възнаграждението
е дължимо на определени или определяеми в договора периоди. В разглеждания
случай е налице трайно предоставяне на адвокатските услуги през време на
действие на сключения между страните договор за предоставяне на правни (адвокатски) услуги, а уговореното
възнаграждение е дължимо ежемесечно на 27-мо число за този месец, а когато този
ден е неприсъствен – на следващия присъствен ден.
Аргументи в тази насока се съдържат и в решение №
65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО, с което давността по
чл.111, б.“в“ ЗЗД е приложена за вземания по договор за абонаментно обслужване,
макар и за друг вид услуга спрямо разглежданата. В разглеждания случай сключеният между страните договор, предвид
взаимните престации на страните по него, също има характеристиките на договор
за абонаментно обслужване, по който предоставяните от ищеца услуги са правни.
По изложените съображения въззивният съд счита, че за
претендираните от ищеца вземания се прилага установената в чл.111, б.“в“ ЗЗД 3
– годишна давност.
Предвид обстоятелството, че разгледаните вземания обхваща
периода м.01.2012 г. – м.12.2012 г. изискуемостта на последното от които е настъпила
на 27.12.2012 г. Погасителната давност за него е изтекла на 27.12.2015 г.
Същевременно искът е предявен на 30.12.2016 г., когато е депозирано заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно нормата на чл.422,
ал.1 ГПК.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
вземанията на ищеца за периода м.01.2012 г. – м.12.2012 г. са погасени по
давност. Ето защо своевременно релевирания довод на жалбоподателя в тази насока
се явява основателен. С оглед на това предявеният иск за посочения период се
явява неоснователен.
Тъй
като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се отхвърли и в тази му част.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 820
лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, включително и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която в тежест на ответника са възложени сторените от
ищеца разноски в размер на 885 лв. – разноски в исковото производство и 120 лв.
– разноски в заповедното производство, като на ответника следва да се присъди
сумата от още 547, 50 лв., представляващи сторени разноски в производството
пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 385813/16.04.2018 г., постановено по гр. д. № 43692/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 70 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, че „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК *******, дължи на Б.Д.В., ЕГН **********, сумата от 6 000 (шест хиляди) лв., представляваща дължимо за периода м.01.2012 г. - м.12.2012 г. включително възнаграждение по договор за правни услуги по Закона за адвокатурата., сключен на 01.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 76144/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и В ЧАСТТА, с която „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК *******, е осъден да заплати на Б.Д.В., ЕГН **********, сумата от 885 (осемстотин осемдесет и пет) лв. – разноски в производството по чл.422, ал.1 ГПК, сторени пред СРС, както и сумата от 120 (сто и двадесет) лв. – разноски в производството по ч. гр. д. № 76144/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Д.С.П., с правно основание с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.280 33Д вр. с чл.258, ал.1 ЗЗД вр. с с чл.79, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК *****, дължи на Б.Д.В., ЕГН**********, сумата от 6 000 (шест хиляди) лв., представляваща възнаграждение за периода м.01.2012 г. - м.12.2012 г., по договор за правни услуги по Закона за адвокатурата, сключен на 01.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 76144/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Д.С.П., сумата от 820 (осемстотин и
двадесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски
във въззивното производство, както и да заплати сумата от още 547, 50 (петстотин
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки) лв., представляващи сторени
разноски в производството пред СРС.
Решението в останалата част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.