Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
18.09.2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на десети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№4464 по описа на ДРС за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Панчо Владигелов” №21, Бизнес център „Люлин – 6“ ет.2 против М.И.В., ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение№ 1010/04.10.2010г., издадена по ч.гр.д.№1094/2010г.
по описа на РС Несебър за следните суми: 1608,67 лв.
- остатък от непогасена главница дължима
по Договор за кредит №CREX-02060685/31.01.2009 г., сключен между М.И.В.
в качеството й на кредитополучател и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс
Интернешънъл" АД) в качеството на кредитор, като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор
за цесия от 15.05.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 29.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и 133,31 лв.
- мораторна лихва за периода от
15.10.2009г. до 28.09.2010г. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Искът се основава на следните обстоятелства: На 31.01.2009 г.
между М.И.В., в качеството й на кредитополучател, от
една страна и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование
„Джет Файненс Интернешънъл" АД) Кредитор, от друга е сключен Договор за
кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX-02060685, по силата на
който Кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит на обща стойност 1690,09 лв., от
които 1558,00 лв. - обща цена на стоките по кредита, 132,09 лв. -застраховка
"Сигурност на плащанията" и застраховка "Защита
на имуществото". Кредитополучателят се задължил
да погаси усвоения кредит чрез 18 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер 114,92 лв., първата дължима на 13.03.2019 г. и последна дължима на
13.08.2010 г. Общата сума, дължима от потребителя по Договора, която следвало
да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода е 2068,67 лв.
Вследствие на възникналите между
страните договорни правоотношения, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за
него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по
сключения Договор за кредит. Кредитополучателят М.И.В. е направила една пълна
вноска по погасяване на задължението и една частична вноска, с които е погасила
вноска с падежна дата 13.03.2009 г. и част от вноската с падежна дата
15.04.2009 г. В резултат на което остатъкът от главницата по задължението
възлязла на 1608,67 лв., а остатъкът от договорната лихва на 133,31 лв.
Длъжникът не е направил оставащите 16 пълни вноски и една частична и съобразно
уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
На 15.05.2015 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /като цедент/ цедира
вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия,
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изискуеми парични вземания, произтичащи от
просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно
описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В
предмета на сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. е включено и вземането
по Договор за потребителски кредит № CREX-02060685, сключен между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М.И.В..
С пълномощно от
09.06.2015г. с peг. № 10094 на
нотариус В.Б. с район на действие Районен съд - гр. София, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до
длъжника М.И.В.. Пратката е изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка
на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на кредит-с. Т., ул.***
№3. Съгласно универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги, когато
пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя
(пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено
служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на
пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10
календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за
доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда
на препоръчаните пратки. По този начин ищцовото дружество е положило
необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на М.И.В..
Същата не е потърсила пратката и обратната разписка от писмото се е върнала на
изпращача със статус „Сменен адрес". Съгласно чл. 8 от Общите условия на
Договора за кредит за покупка на стоки и услуги, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл"
АД), всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя
се считат за получени или узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща, или съобщени по
телефон на лицето, посочени в Договора за кредит за покупка на стоки или услуги
в съответните полета. Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на
Договора изричното съгласие за получаване на съобщенията отправени от Кредитора
по начините и средствата, описани в предходното изречение. Като съгласно чл. 14
от Общите условия на Договора за кредит за покупка на стоки и услуги,
Кредиторът може незабавно след сключване на Договора или по всяко друго време
да прехвърли правата си по този Договор на избрано от него трето лице без да е
нужно предварителното да получи съгласието на Кредитополучателя. С подписването
на Договора за кредит Кредитополучателя приема горното за уведомление по чл. 99
от Закона за задълженията и договорите.
В случай че съдът приеме, че М.И.В.
не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне
на вземания, се настоява да бъде прието,
че уведомяване е извършено с настоящата искова молба и приложеното към нея
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на Цедента същата
е уведомена за сключен на 15.05.2015 г. Договор за цесия между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата
на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на
цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично
посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането
по Договор за потребителски кредит № CREX-02060685 е описано в
Приложение 1, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание,
считано от 15.05.2015 г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението за прехвърленото
вземане, то получаването на същото в рамките на съдебно производство по
предявен иск, както е и в настоящия случай, не следва да бъде игнорирано.
Поради
неизпълнение на задължението, произтичащо от Договор за кредит № CREX-02060685 от 31.01.2009
г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М.И.В.,
предходният кредитор - „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД пристъпва към
принудително изпълнение, като е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против М.И.В. за заплащане на дължима незаплатена
сума по Договора за кредит. Съдът е уважил искането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс " ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение с №
1010/04.10.2010г., по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело 1094/2010 по описа на PC - Несебър.
Посредством нея е осъдил длъжника по ч.гр.д.
1094/2010 г. по описа на PC - гр. Несебър да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД претендираната сума в размер на 1608,67 лв.
- остатък от непогасена главница дължима по Договор
за кредит № CREX-02060685/31.01.2009 г. и сума в
размер на 133,31 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.10.2009 г., до 28.09.2010 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
29.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 134,84 лв., от които 34,84
лв. представляващи заплатената държавна такса и 100,00 лв., съставляващи
дължимо адвокатско възнаграждение. За горепосоченото вземане е издаден
Изпълнителен лист на 17.11.2010г. от Районен съд гр. Несебър по ч. гр. дело
1094/2010 срещу М.И.В., въз основа на който е образувано изпълнително дело
89/2011 по описа на ЧСИ Т.М., peг. № 803 към КЧСИ.
М.И.В. е
депозирала възражение по реда на чл. 423 от ГПК и с Определение № 987 от дата
25.05.2018 по ч. гр. дело 472/2018 по описа на Окръжен съд Бургас възражението
е прието и изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
спряно. Делото е върнато на Районен съд гр. Несебър за изпращане на указания до
заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Последното обуславя правния интерес на
ищеца от настоящия иск.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът чрез упълномощен адвокат е подал писмен отговор
на исковата молба. Заявява се оспорване
на исковата претенция. Излагат се съображения, че искът е неоснователен поради изтекла давност. Изпълнителния лист от
17.11.2010 г. е издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение от
04.10.2010 г. по ч.гр.д. №1094/2010 г. на PC Несебър в полза на „БНБ Париба Парсънъл Файненс" ЕАД. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№89/2011 г. по описа на ЧСИ Т.М. -№803 в КЧСИ. Съгласно чл.116, б. „в" от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия на принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от TP 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при тълкуване на посочената разпоредба е
посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването иа кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Единственото изпълнително действие е налагането на запор
върху банкови сметки на длъжника по изпълнително дело № 89/2011 г. на ЧСИ Т.М.
през януари 2018 г., това е след изтичане на общата петгодишна давност. От
друга страна - от датата на издаване на изпълнителния лист- 17.11.2010 г. до
датата на завеждане на настоящето дело са изтекли повече от пет години, т.е.
изтекла е общата 5- годишна погасителна давност за всички вземания по
изпълнителния лист.
Липсват
доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредитора,
обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита
кредита за предсрочно изискуем. Не би могло да се приеме, че кредиторът
надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане. Предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
вземането по заповедта не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание, т.е. към момента на подаване на заявлението не е
настъпила предсрочната изискуемост на останалите непогасени вземания по
договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален
момент. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 в.вр.чл.240,
ал.1 и чл.99, ал.1 ЗЗД. Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
прието по реда на чл.423 ГПК възражение на ответника.
На 31.01.2009 г.
между М.И.В., в качеството й на кредитополучател и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс
Интернешънъл" АД) в качеството на кредитор, е сключен Договор за кредит за
покупка на стоки и услуги с № CREX-02060685, по силата на
който Кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит на обща стойност 1690,09 лв., от
които 1558,00 лв. - обща цена на стоките по кредита, 132,09 лв. -застраховка
"Сигурност на плащанията" и застраховка "Защита
на имуществото". Кредитополучателят се задължил
да погаси усвоения кредит чрез 18 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер 114,92 лв., първата дължима на 13.03.2019 г. и последна дължима на
13.08.2010 г.
На 15.05.2015 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /като цедент/
цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора
за цесия, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД прехвърля на цесионера
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изискуеми парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити,
които са описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора.
В предмета на сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. е включено и
вземането по Договор за потребителски кредит № CREX-02060685, сключен между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М.И.В..
С
пълномощно от 09.06.2015г. с peг. № 10094 на нотариус В.Б. с
район на действие Районен съд - гр. София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, да уведоми от името
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015
г.
По заявление на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД по ч. гр. дело 1094/2010г. по описа
на PC – Несебър е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение с № 1010/04.10.2010г.
срещу ответника М.И.В. за следните суми: 1608,67 лв. - остатък от непогасена главница
дължима по Договор за кредит № CREX-02060685/31.01.2009
г. и сума в размер на 133,31 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.10.2009 г., до 28.09.2010 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
29.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 134,84 лв., от които 34,84
лв. представляващи заплатената държавна такса и 100,00 лв., съставляващи
дължимо адвокатско възнаграждение. За горепосоченото вземане е издаден изпълнителен
лист на 17.11.2010г. от Районен съд гр. Несебер по ч. гр. дело 1094/2010г.
срещу М.И.В., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20118030400089 по описа на ЧСИ Т.М., peг. № 803 към КЧСИ.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано
от съда като компетентно изготвено, към датата на подаване на заявлението е
погасена от длъжника общо сумата от 460
лв. и е налице задължение по Договор за
кредит № CREX-02060685/31.01.2009 г. в размер на 1608,07
лв., включващо главница в размер на 1366,04 лв. и лихви в размер на 242,36 лв.
Към датата на сключване на договора за цесия
е погасена от длъжника общо
сумата от 512,80 лв. и е налице задължение по Договор
за кредит № CREX-02060685/31.01.2009 г. в размер на
1555,87 лв., включващо главница в размер на 1339,81 лв. и лихви в размер на
216,06 лв. Вещото лице сочи, че на 20.06.2011г. длъжникът е заплатил сумата от
52,80 лв. с което е погасил част от задължението за месечна вноска с падеж
15.09.2009г. Лихвата за забава върху всяка падежирала вноска за периода от
15.10.2009г. до 28.09.2010г. е в размер на общо 82,44 лв. Вещото лице докладва,
че на основание т.5 от Общите условия по договора за кредит, крайният падеж на
кредита е променен от 13.08.2010г. на 15.10.2010г.
Установява се, че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс
Интернешънъл" АД) и ответника М.В. е възникнало облигационно отношение от сключен договор за потребителски заем. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс
Интернешънъл" АД) е
изпълнил задължението си да предостави на ответника паричен заем, с което за
ответника е възникнало задължение за плащане на месечни погасителни вноски по
уговорен погасителен план. Към датата на подаване на
заявлението е налице задължение на ответника по договора за крредит в размер на
1608,07 лв., включващо главница в размер на 1366,04 лв. и лихви в размер на
242,36 лв., а към датата на сключване на договора за цесия задължението е в размер на 1555,87 лв.,
включващо главница в размер на 1339,81 лв. и лихви в размер на 216,06 лв. Ответникът комуто е възложена
доказателствената тежест не доказва погасяване на задължението по договора.
В настоящия случай към момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК изискуемостта на цялото вземане по
договора за кредит съгласно погасителния план не е настъпила, тъй като крайната падежна дата по плана е 15.10.2010г., а заявлението е подадено на 29.09.2010г. В случая обаче това не обуслява неоснователност на исковата
претенция, тъй като съгласно ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, постановено по
т.д.№8/2017г., предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. А в случая още към датата на
подаване на исковата молба всички вноски по кредита са с настъпил падеж.
С договор за цесия вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на ищеца. Съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните
си последици.
Действително няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на
настоящото производство приложените към исковата молба уведомления за извършената цесия.
С надлежното
връчване на ответника на уведомлението за цесията, като част от приложенията към исковата молба, следва да
се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото
задължение. В този смисъл са и разрешенията, дадени в Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г.
на ВКС, I т.о.
Ответникът е навел
възражение за погасяване на вземането по давност, което съдът намира за
основателно по следните съображения:
Процесното вземане, произтичащо
от договор за кредит се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок,
съгласно чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „а“- „в” от ЗЗД давността се прекъсва: с
признаване на вземането от длъжника; с
предявяване на иск или възражение; с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Ответникът -
длъжник в заповедното производство е погасил част от задължението след
издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителния
лист. От заключението на ССчЕ се установява, че на 20.06.2011г. длъжникът
е заплатил сумата от 52,80 лв. с което е погасил част от задължението за
месечна вноска с падеж 15.09.2009г. В случая обаче не е налице прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД по
отношение на неизплатения остатък от дълга. За да е налице признание на
длъжника по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, не е
необходима специално предвидена от закона форма, но следва да има писмено
изявление от страна на длъжника или събрани доказателства за негови устни
изявления или конклудентни действия, от които да може ясно и без съмнение да се
направи извода, че длъжникът признава вземането изцяло - и по основание, и по
размер. При изпълнение само на част от дължимото вземане чрез плащане, длъжникът признава дълга само до размера на
изпълненото, тъй като само по отношение на него е налице заявена от длъжника
воля, но не и относно остатъка от дълга.
Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването
на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на
заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на
чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде тълкувана
посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да
тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила
на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС /т.10/, „ Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) … При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.” Съответно съгласно посоченото ТР
изпълнителните действия, който прекъсват давността са: налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Тълкувателните решения, включително и посоченото такова, са
задължителни за съдилищата, с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
По молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с вх.рег.№90/03.01.2011г. е образувано изпълнително
дело №20118030400089
по описа на ЧСИ ТАНЯ МАДЖАРОВА, peг. № 803 към КЧСИ. По молба
вх.№31371 от 22.10.2015г. като взискател по изпълнителното дело е конституиран
ищеца "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД. В
съответствие с разрешението на т.10 от ТР № 2/2013/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013
г. на ОСГКТК на ВКС, изпълнителното
действие, прекъсващо давността за процесното вземане, е наложеният на 26.05.2011г. запор върху банкови сметки на
длъжника. От тази
дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 26.05.2016г., тъй като в този срок по
изпълнителното дело не са били извършвани действията, изброени по-горе и годни
да прекъснат давността. След наложения на 26.05.2011г. запор, в срок от две години взискателят /към онзи момент – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД/
не е искал извършване на изпълнителни
действия, нито такива са извършвани по възлагане от съдебния изпълнител. При това
изпълнителното производство по делото е било прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, считано от 27.05.2013г. Прекратяването на това основание настъпва по
право и е без значение че в случая няма издадено от ЧСИ постановление за
прекратяване. Постановлението има само
декларативен характер, а прекратяването следва от факта на изминаването на две
години в бездействие от страна на взискателя и настъпва по силата на закона. Поисканите
и извършени след настъпилото по право прекратяване на изпълнителното
производство действия не водят до прекъсване на погасителната давност, тъй като
тя се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение, а
действия на принудително изпълнение могат да се предприемат само в рамките на
висящо /непрекратено/ изпълнително производство. А в случая от 27.05.2013г. изпълнителното производство е било прекратено.
Предявеният иск, като неоснователен, поради погасяване на вземането по
давност, следва да се отхвърли.
Съгласно разрешението възприето в т.12 на
ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. С оглед отхвърляне на на
претенцията, ответникът не дължи сторените
разноски в заповедното производство ч.гр.д.№1094/2010г. по описа на РС Несебър.
С оглед изхода на делото на ищеца
не се следват сторени по делото разноски. На ответника се следват разноски в
размер на 650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е заявил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, при
което в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да
прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални
действия. Като следва да се посочи, че институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен към
установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и
то до размера на абсолютния минимум. В случая, съобразно цената на предявения иск, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 351,94 лв. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ищцовата страна възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Договореното и
платено адвокатско възнаграждение е адекватно на обема на извършеното от процесуалния представител
на ответника по делото - изготвяне на отговор на исковата молба и активно участие в проведени три открити съдебни заседания, както и на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Панчо Владигелов” №21, Бизнес център „Люлин – 6“ ет.2 против М.И.В., ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1094/2010г. по описа на
РС Несебър за следните суми: 1608,67 лв.
- остатък от непогасена главница дължима
по Договор за кредит № CREX-02060685/31.01.2009 г., сключен между М.И.В.
в качеството й на кредитополучател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс
Интернешънъл" АД) в качеството на кредитор, като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор
за цесия от 15.05.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 29.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и 133,31 лв.
- мораторна лихва за периода от
15.10.2009 г. до 28.09.2010 г., поради погасяване на
вземането по ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Панчо Владигелов” №21, Бизнес център „Люлин – 6“ ет.2 ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.В., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 650
лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: