Номер 25930.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600907 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане вх.70791/16.07.2020 година на осъдения И. А. К. и защитника му адв.А. Ж.,надлежно
упълномощен-представено пълномощно по делото пред настоящия съд,за възобновяване на
наказателното производство по внохд №4223/2018 година по описа на Софийски градски
съд и нохд №21115/2015 година на СРС.
В подаденото искане осъдения К. и защитника му адв.Ал.Ж. сезират съда с твърдения
за наличие на възобновителни основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5-та НПК.Анализ на
сторените оплаквания,релевирани в стореното искане,обобщаващо препращат към
оплакване по чл.422 ал.1,т.5 и касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК-
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила,допуснати от съдебните инстанции. Конкретни оплаквания по съдебните актове,от
страна на осъдения и посочения защитник в стореното искане,не са развити.Обосновава се
искане за отмяна на въззивния съдебен акт, възобновяване на наказателното производство
по внохд №4223/2018 година по описа на СГС и отмяна на постановената
първоинстанционна присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,молителят К.,редовно призован, се
явява лично,поддържа стореното искане за възобновяване и се представлява от
упълномощения си защитник адв.Ж..Последният поддържа подаденото искането,като
счита,че правото на защита на доверителя му е било нарушено,доколкото в хода на
съдебното следствие някои от доказателствените средства са заличени,а други не са
допуснати,като се сочи, че един от свидетелите не е доведен за разпит под предлог за
1
влошено здравословно състояние, но същото не било установено непосредствено от съда.
Във връзка с това оплакване се сочи,че не са призовани като свидетели полицаите,съставили
протокола за оглед на местопроизшествие,посредством чиито разпити да се изясни мястото
на поставяне на цигарите на тревната площ,предвид несъответствие с обвинителния акт.В
тази връзка настоява за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото
за ново разглеждане.
Осъденият К.,поддържа казаното от защитата.В предоставената му последна дума
моли искането за възобновяване да бъде уважено.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането,като
счита,че липсват каквито и да е основания,за да се приеме, че е осъществена някоя от
предпоставките по чл.348 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
Апелативен съд гр.София,след като прецени доводите на страните,материалите по
делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство,намери следното:
С присъда без номер от 15.06.2018 година,постановена по нохд №21115/2015 година
по описа на Районен съд гр.***,подсъдимият И. А. К. ,роден на ******** година в гр.***,с
установен адрес,български гражданин,разведен,с основно образование,неосъждан,е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 НК и при условията на чл.55
ал.1 ,т.2,б.“б“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца,като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан отчасти по повдигнатото му
обвинение. На основание чл.66 ал.1 НК,съдът е отложил изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на присъдата. С
присъдата,съдът се е произнесъл по веществените доказателства,като по реда на чл.306 ал.1
т.4 НПК се е произнесъл за сторените по делото разноски.
С Решение №435/07.07.2020 година,постановено по внохд.№4223/2018 година по
описа на СГС /посочен №4971 от 2019 година/,състав на съда е потвърдил изцяло като
законосъобразна присъда от 15.06.2018 година,постановена по нохд №21115/2015 година по
описа на Районен съд гр.***.
САС намира,че искането за възобновяване е направено в законоустановения срок и
против акт,който подлежи на извънредна проверка по реда на Глава 33 от НПК,поради което
е процесуално допустимо.Разгледано по същество,се явява неоснователно.
При преценката за наличието на посочените в искането доводи в подкрепа на
касационните основания по чл. 348,ал.1,т.1 и т.2 НПК следва да се отчете,че
възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила
присъда,акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост.Целта на производството е да
установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване,имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт.Такива основания,с оглед направените
2
оплаквания,биха били налице при постановяване на акта в нарушение на процесуалните
правила,от категорията на съществените,които пороци да поставят под съмнение
законосъобразността му,както и при нарушение на закона.Извършената от настоящия състав
проверка сочи,че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.
Част от съображенията,залегнали в искането за възобновяване,се отнасят до
необоснованост на съдебните актове,но тъй като необосноваността не е сред основанията за
възобновяване,Софийският апелативен съд е лишен от възможността да ги
обсъжда.Аналогично, доколкото в настоящото производство не се събират доказателства,не
следва да бъдат обсъждани съдържащите се в молбата за възобновяване доказателствени
искания.
Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по отношение на
това,че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно,всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото.Нито на досъдебното производство,нито в
съдебната фаза на процеса са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са
довели до накърняване на правото на защита на осъдения К..Във връзка с повдигнатото му
обвинение в хода на съдебното следствие са разпитани множество свидетели-Б. Д.,В. М.,В.
В. ,А. А.,А. Б.,Д. Б., В. Б. и С. С..Приети са съдебно-икономическа,съдебно-техническа и
три СППЕ ,относими към предмета на доказване по делото.Посочените доказателствени
материали са послужили в достатъчна степен за изграждане на изводите и на двете
инстанции по същество ,както по фактите,така и по правото.Както първостепенният,така и
въззивният съд са взели предвид показанията на всички свидетели,като гласните
доказателствени източници са в корелация и със заключенията на приетите по делото
експертизи и писмените доказателствени материали.
В случая същественото е, че първостепенният съд не може да бъде упрекнат в
липсата на аналитична дейност,касателно доказателствената съвкупност.Мотивите към
първоинстанционната присъда са аналитични и убедителни,а това позволява на страните и
на контролната инстанция да проследят начина,по който е формирано вътрешното
убеждение на съда.Тук следва да бъде отбелязано,че оценката на доказателствата е
суверенна дейност на съда,като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките
на установените от инстанциите по същество фактически положения,не може да установява
нови такива,както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на
решаващите съдилища.Поради това,на проверка подлежи само правилността на процеса на
формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото,както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина.В
случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства,като същите
са оценени при спазване на изискванията на НПК,поради което не са допуснати нарушения
на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.Делото не страда от доказателствен
дефицит,който да е попречил на предходните инстанции да установят по надлежен ред
3
фактите,подлежащите на доказване. Приетата от решаващите съдилища фактическа
обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните,установени с годни
доказателствени средства.
Искането,с което е сезирана настоящата инстанция,по съдържание преповтаря някои
от направените пред предходните инстанции възражения,на които не се дължи нов отговор.
Съдилищата по фактите,в пределите на своята компетентност,по реда и със средствата,
предвидени в НПК,са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.Постановили
са решенията си по вътрешно убеждение,основано на обективно ,всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото при спазване на чл.305 ал.2 НПК.На първо
място следва да се подчертае,районният съд е отделил специално внимание на показанията
на св.Д. и св.В..За да кредитира последните като достоверни и годни да послужат за
изграждане изводите на съда е извършена задълбочена проверка и съпоставка на
показанията на тези двама свидетели с останалите гласни доказателствени и приложените
писмени доказателства.В резултат на тази оценка първият съд е изложил подробни
съображения защо ги кредитира като достоверни и в доказателствена удостоверителност с
другите събрани доказателства.По същия начин са обсъдени с нужното внимание и
показанията на останалите свидетели ,чиито възприятия имат отношение към изясняване на
фактите,от значение за предмета на доказване по чл.102 НПК-В. М.,Д. Б.,В. Б. и А.
А..Отделено е нужното внимание и на дадените обясненията на подсъдимия К.,като ясно е
посочено защо съдът цени същите единствено като средство на защита.
Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част
,въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.В изпълнение на
процесуалните си задължения,след като е обсъдила наведените доводи,мотивирано е
обосновала отказа да приеме,че състава на престъплението не е осъществен от обективна и
субективна страна. По реда на чл.313 и 314 НПК е била проверeна изцяло правилността на
присъдата,видно от приложените мотиви.Изложени са подробни съображения в тази
връзка,а всички направени възражения във въззивната жалба са обсъдени от съда,който
дължейки отговор е посочил защо ги дискредитира.Обезпечена е била процесуалната
равнопоставеност на страните и е осигурена възможност за искания и устно изложение по
направените доводи.От мотивните съображения на контролната инстанция става ясно кои
факти и от кои доказателствени източници въззивният съд приема за категорично
установени,каква е тяхната доказателствена стойност,а съвкупната оценка за тяхната
относимост,достоверност и правно значение,с оглед на предмета на доказване по чл.102 от
НПК,е правилна,логична и аналитично обоснована,без да е налице игнориране ,превратно
или изопачено разглеждане и тълкуване на доказателствените материали. Извън оспорване
на авторството на деянието,не се навеждат каквито и да е други доводи за неправилното
приложение на материалния закон.При така възприетите факти,няма как да бъде уважено
искането на осъдения за възобновяване на производството на това основание,тъй като при
спазване на процесуалния ред е била установена фактическата обстановка по делото,а въз
4
основа на тези факти правилно е било прието,че деянието е съставомерно.Изводите за
виновността на подсъдимия в осъществяването,от обективна и субективна страна,на
посоченото престъпление,са изцяло подкрепени от показанията на разпитаните по делото
свидетели,от приложените писмени доказателства,подробно посочени в мотивите,от
експертните заключения по изготвените пред първоинстанционния съд СИЕ,СТЕ и СППЕ.
По отношение на твърдените процесуални нарушения,изразяващи се в предубеденост
на съда,която според защитата се е изразила,както в отказ за допускане на поправки на
протоколите от съдебно заседание,така и в недопускане събирането на
доказателства,поискани от страна на осъдения и неговата защита,следва да се отбележи,че
същите не кореспондират на материалите по делото.Процесуалната дейност на съда е била
изцяло съобразена с НПК,като липсват основания да се приеме предубеденост или
заинтересованост на съдебния състав,още повече,че всяко произнасяне на съда по
допустимостта и основателността на направените от осъдения и защитата му
искания,касаещи попълване на доказателствената маса,е придружено с необходимите
мотиви. Нещо повече,именно с цел обезпечаване в цялост процесуалните права на
подсъдимото лице и неговата защита,пред въззивния съд е допуснато събирането на
доказателства.В тази връзка направеното служебно заличаване от въззивната инстанция на
свидетелите Й. З. и Е. С. /първият поради здравословни причини,а втората поради
невъзможността да бъде установена и надлежно призована/,не може да бъде ценено като
процесуално нарушение ,довело до ограничаване процесуалните права на страните.Видно
е,че съдът е бил мотивиран към такова свое решение,от една страна поради
невъзможността да се явят в съдебно заседание,а от друга-поради многократното отлагане
провеждането на редовно съдебно следствие /13 съдебни
заседания/.Същевременно,останалите доказателства по делото в достатъчна степен
допринасят за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване.На свой
ред,неоснователен се явява и другия наведен в искането довод за ограничаване правото на
защита на искателя във връзка с отказа на съда да допусне до разпит тримата полицейски
служители,присъствали при извършване на процесуално-следствените действия/А.,Б. и
Т./,като в тази насока с основание въззивният съд е счел,че разпитът им не би допринесъл
допълнително за изясняване в пълнота на фактическата обстановка.
Предвид липсата на направено оплакване за явна несправедливост на наказанието
,както и поради неоснователност на доводите,относими към основанията по чл.348 ал.1,т.1
и 2 НПК,настоящият съдебен състав намери,че искането за възобновяване следва да бъде
оставено без уважение.
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. К. ,с установена
самоличност,за възобновяване на наказателното производство по внохд №4223/2018 година
по описа на Софийски градски съд и нохд № 21115/2015 година на Районен съд
гр.***,като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6