Решение по дело №143/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 178
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20217070700143
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 178

гр. Видин, 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

   Административен съд – Видин,

II-ри административнонаказателен ссъстав

в публично заседание на

Двадесет и втори юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил К.

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

Касационно АНД №

143

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от К.К.Щ. ***.Търново, против Решение № 90 от 01.04.2021г. по АНД № 99/2021г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № 20-0953-001744 от 07.01.2021 г. на Началник група, Сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.“първо“ от ЗДвП за извършено нарушение на същия.

В жалбата се посочва че атакуваното решение се явява неправилно тъй като съдът не е констатирал допуснатите от АНО съществени процесуални нарушения по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно: липсата на яснота в НП за кое нарушение касаторът е наказан – по първото или по второто предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Иска се Съдът да отмени решението на ВРС и като незаконосъобразно да се отмени и атакуваното НП.

Ответникът - Сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение и респективно правилност на издаденото НП.

Иска се Съдът да остави в сила решението на ВРС, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата се явява неоснователна, а решението на РС-Видин като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и се явява допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.12.2020 г. в 17.30 часа на път III-122, в близост до асфалтова база „Катюша“, с посока на движение към гр. Видин, касаторът управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6“ И с рег. № ВТ***КК, като при извършена проверка от контролен орган отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта. При проверката бил издаден и талон за изследване № 0068562.

Както отказът да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, така и връчването на талона за изследване са удостоверени с подписа на касатора, положен върху представения по преписката талон за изследване № 0068562, който не е оспорен по делото.

При така констатираното св. М. М., в присъствието на св. В.Александров съставил срещу Щ. АУАН, като приел че е било допуснато нарушение на чл.174, ал.3, предл. „първо“ от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на Щ., който го подписал без възражения.

Въз основа на АУАН и при посочената в него фактическа обстановка Началник група, Сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин издал атакуваното НП, с което, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. „първо“ от ЗДвП били наложени фиксираните в посочената разпоредба административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ .

При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд счел атакуваното НП за правилно и законосъобразно и го потвърдил.

Настоящият касационен състав споделя изводите на ВРС по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Посочената норма очертава две изпълнителни деяния - по предложение „първо“ - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и по предложение „второ“ - неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози.

В случая както в АУАН, така и в НП изрично за нарушено е посочено първото предложение, като посочването е и цифром и словом.

Възпроизвеждането на пълната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП не води до извода, че е налице неяснота досежно нарушението за което касаторът е санкциониран.

Както в АУАН, така и в НП административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на касатора да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер.

Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 2001 г. 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

В настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило алкохол, от една страна не се оспорва от санкционираното лице и от друга страна се установява по несъмнен начин от представения по делото талон за изследване № 0068562, като отразеното в него, потвърдено и от показанията на актосъставителя, напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Следва да се посочи, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно или по отделно/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на Щ.. Обратната теза би била в нарушение на принципа "ne bis in idem" и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.

За нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

Изложеното налага изводът, че административно-наказващият орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването му, административно отговорното лице, както и правната норма, която е била нарушена.

Касационната инстанция намира, че не може въз основа на превратното упражняване на права нарушителят да извлича благоприятни за себе си последици.

При безспорно доказан отказ от страна на нарушителя да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради твърдени нарушения на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, се явяват неоснователни.

Предвид изложените съображения решението на ВРС, като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност на спора и по същото е проведено само едно открито съдебно заседание на 22.06.2021 г., по което се е явил представител на ответника, на молителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждения в предвидения в чл.27е от Наредбата минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева.

Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 01.04.2021 г. по АНД № 99/2021г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № 20-0953-001744 от 07.01.2021 г. на Началник група, Сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин, с което на К.К.Щ. ***.Търново са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.“първо“ от ЗДвП за извършено нарушение на същия.

ОСЪЖДА К.К.Щ. с ЕГН ********** ***.Търново да заплати на ОДМВР - Видин направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            /Н.Дончева/                                        /Н.Витков/

 

                                                                                     2.

                                                                                       /Б.Борисов/