Мотиви
към присъда по НОХД N 259/2014г. по описа на СНС, ХI н.с.
Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Л. за извършено престъпление по чл. 321,ал.3,т.1
вр. ал.1 от НК за това, че за периода от 19.02.2010г. до 27.04.2010г. в гр.Казанлък и в гр.София
ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три
или повече лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления
по чл.339,ал.1 от НК - да придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде
другиму огнестрелни оръжия и боеприпаси, като участници в групата са лицата Д.А.К.,
Р.К.Т. и Н.И.Н. ***, както и за извършено
престъпление по чл. 339,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК за това, че за периода
от 25.02.2010г. до 27.04.2010г. в гр.Казанлък и гр.София, в съучастие като съизвършител с лицата Р.К.Т.,Н.И.Н. и Д.А.К. придобил,
държал и предал другиму огнестрелни оръжия и боеприпаси, без да има за това
надлежно разрешение, както следва
- автомат ,,ARSENAL"-AR-SF, кал.7,62мм от незавършен
производствен цикъл с номер на капака на цевната кутия „***";
сигнално-газов
пистолет „ZORAKI", мод.914, кал.9 мм, №***, преработен за стрелба с патрони
кал.7,65 мм, чрез смяна на цевта му;
5 /пет/ броя автомати : - автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм с номер на затворната рама „***"; -
автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм с номер на затворната рама „***"; -
автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм , без фабричен номер; - автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм с номер върху капака на цевната кутия „***" и номер върху
газовата тръбичка „***"; - автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм с номер върху
капака на цевната кутия „***".
и 23 бр.боеприпаси - патрони, от които 6 бр.патрони
кал.7,65мм „Броунинг" обр.1900год., и 17 бр.
патрони кал.7,62x39, като оръжията и боеприпасите са в голямо количество.
Със
същия ОА Специализирана прокуратура
е повдигнала обвинение и срещу Р.К.Т. за извършено престъпление
по чл. 321,ал.3,т.
2 вр. ал.2
от НК за това, че за периода от 19.02.2010г. до 27.04.2010г. в гр.Казанлък и в гр.София
участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три
или повече лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления
по чл.339,ал.1 от НК - да придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде
другиму огнестрелни оръжия и боеприпаси, като ръководител на групата е С.Л. ***
и участници в групата са лицата Н.И.Н. и Д.А.К. ***, както и за извършено престъпление по чл. 339,ал.2
вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК за това, че за периода от
25.02.2010г. до 27.04.2010г. в гр.Казанлък и гр.София, в съучастие като съизвършител с лицата С.Л. ,Н.И.Н. и Д.А.К. придобил,
държал и предал другиму огнестрелни оръжия и боеприпаси, без да има за това
надлежно разрешение, както следва :
автомат ,,ARSENAL"-AR-SF, кал.7,62мм от незавършен
производствен цикъл с номер на капака на цевната кутия „***";
сигнално-газов пистолет „ZORAKI", мод.914, кал.9 мм, №***, преработен за стрелба с
патрони кал.7,65 мм, чрез смяна на цевта му;
- 5 /пет/ броя автомати : - автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм с номер на затворната рама „***"; -
автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм с номер на затворната рама „***"; -
автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм , без фабричен номер; - автомат „ARSENAL" SAR М1,
кал.7,62мм с номер върху капака на цевната кутия „***" и номер върху газовата
тръбичка „***"; - автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм с номер върху
капака на цевната кутия „***".
и 23 бр.боеприпаси - патрони, от които 6 бр.патрони
кал.7,65мм „Броунинг" обр.1900год., и 17 бр.
патрони кал.7,62x39, като оръжията и боеприпасите са в голямо количество, а
също и за извършено престъпление
по чл. 339 ал.
1, пр. 1-во и пр. 2 от НК за това, че през периода от неустановена дата до 27.04.2010г. в гр.
Казанлък в жилище, находящо се на адрес ул. *** придобил и държал боеприпаси -
4 бр. патрона, от които 2 бр. патрона кал. 7,62х39мм, 1 бр. патрон кал. 9 мм „Парабелум" и 1 бр. патрон 5,56мм без да има затова
надлежно разрешение.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на
наказателната отговорност се предложи на двамата подсъдими
да бъде наложено наказание лишаване от свобода
в средния
предвиден размер за всяко едно от престъпленията, като изпълнението на определеното общо,
най-тежко наказание при условията на чл.23,ал.1 от НК за всеки един от
тях да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият Р.Т., в съдебно заседание, даде обяснения по обвинението като не призна вината
си. Лично и чрез процесуалния си представител моли Съда да бъде признат за невинен. В хода на съдебните прения защитникът му изрази
становище, че от материалите по делото не са събрани доказателства,
установяващи авторството на подсъдимия на процесните престъпления.
Подсъдимият С.Л., в съдебно заседание, не даде
обяснения по обвинението като в хода на
съдебните прения изрази становище, че признава
вината си единствено досежно извършване на престъплеинето
по чл. 339 от НК, при това в значително по-малък обем от повдигнатото му
обвинение. Процесуалният му представител моли
Съда подсъдимият да бъде признат за невинен, а самият подс.Л. моли Съда
да бъде признат за невинен само в извършване на престъпелнието
по чл. 321 от НК, като алтернативно моли в случай, че бъде признат за виновен,
да му бъде наложено минимално наказание. В хода на съдебните прения защитникът
на подсъдимия също изрази становище, че по делото не са събрани доказателства
относно авторството на подсъдимия в процесните престъпления. На следващо място
същият направи възражение, че в конкретния казус подс. Л. е действал в условита на провокация от служител под прикритие, което би
следвало да го оневини съглсно цитираната от адвоката
практика на ЕСПЧ.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.Л. е роден на ***г. в гр. ***
Р ИРАН, постоянно живее в РБЪЛГАРИЯ, женен е за българка от 2004г., от която
има дъщеря. Същият е с полувисше образование - агроном, ЕГН **********. Осъждан е с присъда № 69 от 10.11.2005г. по НОХД №
6582005г. на Военен съд-Плевен, в сила от 28.09.2006г. за престъпление по чл.
118, алт.2, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 20 ал.
2 от НК на „Лишаване от свобода" за срок от една
година и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият Р.К.Т. е роден на ***г.в с. ***, общ. Казанлък, живее
в гр. Казанлък. Българин е и български гражданин със средно специално
образование, разведен, ЕГН **********. Осъждан е с присъда
№ 110 „И" от 25.07.2007г. на РС-Казанлък по НОХД № 488/2007г. в сила от
09.08.2007г. за престъпления по чл. 339 ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 337 ал. 3, вр. чл. 337 ал. 1, вр. чл. 26 от НК, като при условията на чл. 23 му е определено едно общо наказание в размер
на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.
66 ал. 1 от НК за срок от три години. Доколкото за останалите му осъждания – с присъда по НОХД №
453/83г. на Военен съд - Пловдив за деяние по чл. 195 НК, чл. 339 и 337 НК- и с НОХД № 34/96г. на Военен съд-
Пловдив за деяние по чл. 215 и чл. 339 от НК,
е настъпила реабилитация , съдът не ги обсъди при постановяване на присъдата си.
Спрямо
свидетелите Д.К. и Н.Н. в хода на настоящото
наказателно производство са били повдигнати
обвинения за извършени престъпления по чл.321,ал.3,т.2, вр.ал.2 от НК и
по чл. 339,ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 20,ал.2 от НК. В хода на производството всеки
един от тях е сключил споразумение с представител на прокуратурата. Така по
силата на определение за прекратяване на
наказателното производство въз основа на одобрено от съда споразумение между
св. Д.К. и прокурор от СГП, същият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.321,ал.3,т.2, вр.ал.2 от НК, както и за престъпление по чл.
339,ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 20,ал.2 от НК. На основание чл. 23,ал.1 от НК на св. К.
е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията ,наложени му за
горните две престъпления – две години лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено за изпълнение за срок от 4 години. По силата на същото определение за прекратяване на наказателното
производство въз основа на одобрено от съда споразумение между св. Н.Н. и прокурор от СГП, същият е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2, вр.ал.2 от НК, както и за престъпление
по чл. 339,ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 20,ал.2 от НК. На основание чл. 23,ал.1 от НК
на св. Н. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията
,наложени му за горните две престъпления – две години лишаване от свобода, при
първоначален общ режим на изтърпяване.
Преди
инкриминирания период свидетелите Д.К. и Н.Н. са били
близки познати като св. К. е бил кум на
сина на св.Н.. Към този момент св.Н. е познавал и подс.Р.Т. от около20 години. В същия период, а именно през
2009г. - 2010г. подс.Т. ***, а през деня често се е пребивавал в стопанисваната
от него вила, намираща се в близост до
язовир „Копринка", с. Бузовград. Впоследствие двамата свидетели са се запознали и с подс.С.Л..
Запознанството между двамата свидетели Н. и К. и подс.Л. се е осъществило по повод на организиране на внос на мазут от
НР Китай и предаване на кораб за
скраб. До финализиране на подобни организации не се
стигнало, но в хода на срещите между тримата е възникнала идеята за снабдяване
с огнестрелни автоматични оръжия, които
да бъдат продадени. При това и снабдяването и продажбата е следвало да бъдат
осъществени не по законово установения ред за това. В хода на тези срещи подсъдимият Л. е изразил
пред двамата свидетели желанието си да му намерят автоматично огнестрелно
оръжие – автомати „Калашников“ – къси, със сгъваем приклад.
Тъй като св. Н.Н. знаел, че подс.Р.Т. има
обективната възможност да изработи, или да ги снабди с подобно оръжие, същият
провел разговор с подс.Т.. В хода на разговора св.Н. предал исканията на подс.Л.
за снабдяване по неустановен от закона ред с посочените огнестрелни оръжия.
След първоначално колебание и изразен отказ, малко по-късно подс.Т. изразил
готовност да ги осигури. При това двамата стигнали до уговорка подс. Т. да
изработва на части исканите оръжия като да прави по пет броя автомати „Калашник „ за 10 дни. Св. Н. предал на подс.Л. готовността
на подс.Т. и след кратко време подс.С.Л. предал на св.Н. капаро за първите 5
броя автомати в размер на 3 000 лв., което капаро св. Н. от своя страна
предал на адресата му –подс.Т.. Изработката не е била осъществена в уговорените
срокове, а подс.Л. непрекъснато бързал като казвал, че „неговите хора“ чакат. Заради
тази припряност св.Н. и подс.Р.Т. направили опит да върнат взетото капаро от 3 000 лв. на подс.Л.. В
изпълнение на това си намерение подс.Т. занесъл сумата в дома на св. Н. и я
оставил на майка му, тъй като свидетелят не бил в дома си в това време. След
това св. Н. я занесъл на подс.Л. на
осъществена между тях среща в гр.София, при кино „Арена“.Но подс.Л. отказал да
приеме обратно парите като настоял да бъде довършена поръчката. Заради това св.Н.
задържал парите и ги върнал обратно на подс.Т..
Успоредно с описаните срещи в ДАНС
била постъпила информация за прокарване в обръщение на голямо количество неистински парични знаци. За
проверка на тази информация с постановление на СГП от 09.09.2009г./
намиращо се на л. 2,т. от секретните материали/ било образувано ДП срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 244 от НК. В хода на това ДП в обкръжението
на подс. Л. на 30.11.2009г. бил внедрен служител
под прикритие. Същият служител под прикрие в хода на настоящото досъдебно
производство получил три номера в зависимост от различните задачи, които му
били поставяни във връзка със срещите му с подс. Л.. Така същият в хода на
проведените от него срещи с подс. Л. имал следните № СП № 10, СП № 12 и СП №
15. По същото време за целите на разследването бил внедрен и друг служител под
прикритие, който трябвало да изобразява лице от кръга на СП № 10/12/15. Съшият
отново в хода на настоящото ДП получил три различни номера във връзка с
различните задачи, които изпълнявал. Така той от своя страна имал следните № СП
№ 8, СП № 13 и СП № 14.
Служителят под прикритие СП
№10/12/15 осъществил среща с подс.Л. и
се опитал да създаде впечатление у последния, че е член на организирана
престъпна група, членовете на която се
интересуват снабдяване с неистинските парични знаци. При разговора между двамата, обаче, подс. С.Л. заявил, че
не може да осъществи сделка по доставяне
на неистински парични знаци. Тъй като същият, съгласно неговите обяснения, в
този период търсел „бизнес“, за да осигурява своята прехрана и тази на
семейството си, предложил на служителя под прикритие СП № 10/12/15
доставка на голямо количество автомати „Калашников“, чиято цена в Р България ще
бъде 1 000 евро, а в Р Гърция 1 200 евро.
Във връзка с тази доставка между
подсъдимия Л. и СП №10/12/15 били осъществени множество срещи в периода от
30.11.2009г. до 14.01.2010г. В хода на тези срещи първоначално СП №10/12/15
предложил да закупи 90-100 бр.автомата „Калашников“, но бройката се оказала
малка за подс.Л.. При последващи срещи между двамата в този период подс.Л.
заявил на СП № 10/12/15, че може да оигури 100
бр.автомата „Калашников“ на цена от 1100 евро за брой като при поръчка на 700
бр. автомата „Калашников“ цената ще падне. При някои от срещите двамата
дискутирали цената, за която СП № 10/12/15 твърдял, че е висока. При това СП №
10/12/15 поискал от подс.Л. мостра на уговаряните автомати. При последващата им
среща подс.Л. заявил, че още същия ден – 11,12,2009г. може да осигури един къс
автомат, за който ще плати лично. На среща
между двамата след няколко дни на въпрос на подс.Л. за къде са
предназначени оръжията, СП № 10/12/15 заявил, че са предназначени за износ в Р
Турция. На същата среща подс.Л. предложил за закупуване 15- 20 бр. от
обсъжданите автомати като обяснил, че
„хората му „ не са готови с уговореното
количество от 100 бр. При последваща среща подсъдимият Л. направил предложение
и за предоставяне на пистолети „Байкал" в количество 10 бр.на
цена 350 евро за брой и пистолет „Цървена звезда" 9 мм, на единична цена
750 евро.
На
следваща среща от този период, а именно на 14,01,2010г.подс.Л. обявил, че
обещаните автомати „Калашников“ ще бъдат доставени от гр.Карлово и гр.
Казанлък, от където хора ги изнасят по 2- 3 бр. и ги продават.Подсъдимият
предложил на СП № 10/12/15 тази среща и снабдяването с пистолети АП.
След няколко срещи, на които обсъждали вида
на огнестрелните оръжия, бройки и цена,
двамата се срещнали на 27.01.2010 г., при което подс. Л. поискал от СП № 10/12/15 сумата от 3000 евро, които да
даде на „неговия човек" за доставка на оръжието. СП № 10/12/15 обяснил, че
не разполага с тази сума и дал на Л. сумата от 500 лева.
При последвалите срещи между
двамата подс.Л. уточнил, че заводът, от където ще се осигурят тази автомати е „Арсенал", но все изтъквал причини за
забавяне на сделката и осигуряване на мостра.
Така се стигнало до проведена
между двамата среща на 18.02.2010., на която Л. заявил на СП № 10/12/15, че на
следващия ден - 19.02.2010 г. ще дойде „неговия човек" и двамата заедно ще
отидат да видят автоматите. За пореден път уточнил, че автоматите са
„Калашников", калибър 5,45мм и има приготвени 5 броя от тях. Допълнително можели
да се осигурят още 10 броя. Като общо могат да се съберат до 60-70 броя.
Отново потвърдил цената от 1100 евро за бройка. Тъй като подс. Л. изразил
съмнение, че телефонът му се подслушва, дал на СП №10/12/15 друг телефон, за да
се свързва с него, а именно с№ ***.
На 22.02.2010г. била проведена
поредната среща между СП№10/12/15 и подс.Л.,***,
в заведение „Белвю". Там Л. заявил, че е видял
автоматите, които изглеждали много добре. Също заявил, че се е свързал с бившия
директор на завода в Казанлък и имало 8-9 човека, които изнасяли части за автоматите
, а освен това имало и хора, които ги сглобяват като могат да правят минимум 5
бройки на седмица. Отново потвърдил, че може да осигури доставката на 100 бр.
автомата, по 6-7 броя на седмица, но за всяка поръчка трябва да се прави 50 %
предплата. На същата среща подс. Л. предложил на СП №10/12/15 картечница на
цена 3 500 евро за брой като обяснил, че същите хора, които правят
автоматите, на 20 бр.автомати правят 1 картечница.
На следващата среща между СП№10/12/15
и Л., проведена на 24.02.2010 г. подс.Л.
заявил на СП№ 10/12/15, че на следващия ден неговият шеф ще ги чака в гр.
Казанлък. Едновременно с това дал на СП№10/12/15
плик, в който имало картонена кутия и му казал, че това са патроните за
автомата.
Така на
следващия ден - 25.02.2010г. СП№ 10/12/15 и Л. тръгнали към гр.Казанлък с автомобил на служителя под прикритие. По пътя СП №10/12/15
казал, че момче, което работи за него, ще ги чака на заведение „Църна маца“ пред София и трябва да кара след тях. Като под
това „Момче“ служителят имал предвид СП
№ 8/13/14.
Служителят под прикритие № 10/12/15 попитал
подс.Л. дали автоматите, които щели да закупят са калибър 7,62 мм, или 5,45
мм.Обосновал въпроса си с обстоятелството, че предадените му предишния ден
патрони били 7,62мм. Подс. Л. отговорил,че
автоматите са калибър 7,62 мм. и СП№10/12/15 му предал сумата от 2 200
лева в банкноти с номинал от 100 лева. След като пристигнали в гр.Казанлък подс.Л.
казал на СП№10/12/15, че срещата им е пред магазин „Била, СП №
10/12/15 трябва да остане да чака в автомобила, а самият той излязъл от колата
и се качил в лек автомобил марка „БМВ", цвят бордо
с ДК№ ***. След около половин час подс.Л. се обадил на СП№10/12/15 и го попитал дали е
възможно хората му да дойдат на паркинга
пред магазин „Билла". В резултат на това СП№10/12/15 телефонирал на СП№8-13/14 и го извикал. След 20-ина минути
СП№ 10/12/15 чул някой да вика отвън, излязъл от колата и видял С.Л., който му казал
да се обади на неговото момче, за да му предаде да кара след техния автомобил. СП№ 10/12/15 се обадил на СП№8/13/14, предал
му след коя кола да кара и се качил в автомобила си заедно с Л.. След това
подс.Л. казал на СП № 10/12/15, че трябва да отиде да се види с „неговите
хора“.
Така подс.Л. отишъл в апартамента
на. Св.Н. ***, където се срещнал със
свидетелите К. и Н.. Там тримата разгледали приготвената мостра на
автомат „Калашник“ със сгъваем приклад, черен на
цвят, 7,62 мм. Този автомат- мостра била оставен в дома на св.Н. от подс.Р.Т.,
който го бил сглобил преди това.
След като тримата
разгледали оръжието, по нареждане
на подс.Л., св.К. напуснал апартамента като носил автомата в черен найлонов
плик, а останалите двама останали вътре. По указания на подс.Л., св.К. отишъл
до паркинга на магазин „Билла" в гр.Казанлък.Там го чакал СП №8/13/14, на
когото свидетелят предал автомата.
След като се върнал в автомобила на СП №10/12/15, подсъдимият му казал, че е бил в
апартамент на бившия шеф на завода и му показал снимка на ловна карабина с
оптика и къс пълнител. Обявил цена за
нея от 2 500 лева и казал, че до 15,03,2010г. няма да му е възможно да закупи
автоматите.
С приемо-
предавателен протокол от 26.02.2010г.
св. Н.Г. -служител в ГД"БОП" предал гореописания автомат,получен предния ден със сгъваем приклад ,7,62 мм,
муфа № 023, капак №***, 1бр. пластмасов пълнител за АК за 30 бр. патрони, с
обозначение „10", патрони кал. 7,62 мм- 18 бр.,гилзи 7,62 мм-2 броя.
С постановление на прокурор при
СГП от 24.03.2010г. във връзка с постъпила сума в размер на 23 200 лева от ръководителя
на ССЗ при ГД „БОГТ"-МВР е разпоредено , че същата следва да бъде
предадена чрез служителя на ГД „БОП-МВР
-СО св.Н.Г., на СП №10/12/15 и СП
8/13/14 за послужване с оглед поставени им задачи, като за целта се съставил
приемо-предавателен протокол,с опис на банкнотите по копюри,
номинал, серия и номер.
На среща между двамата, проведена
на 05,03,2010г. подс.Л. се поинтересувал дали СП №10/12/15 е харесал автомата,
на което последният отговорил утвърдително. С.Л. обяснил също, че има и пистолет,
който стреля на автоматична и единична стрелба, със заглушител, при цена 1 200
лева.
При продължилите им срещи, на 24.03.2010г. в гр.София, подс. Л.
обяснил, че хората му в момента сглобяват автоматите и че има и 1 брой пистолет. На тази среща двамата
дискутирали организацията по закупуване на
Уговаряните до този момент 5 броя автомати СП №10/12/15 предложил да ги
закупят по същата схема както първия автомат. Подс.Л., обаче, предложил друга
„схема“, при която той щял да отиде при бившия
шеф на завода, който взимал парите, тъй като има готови автомати. Отново казал,
че има възможност за закупуване на 50 бр. автомата. След това казал, че няма
готови автомати, защото хората чакали да им се даде капаро. Същият ден СП
№10/12/15 дал на подс. Л. сумата от 6 500 лв. като капаро за автоматите.
След като ги взел подс.Л. поискал още пари за кола под наем и СП №10/12/15 му
дал още 140 лв.
На 25.03.2010г. подс. Л. и СП №10/12/15 се срещнали отново след
предварително направена уговорка по телефона. Подсъдимият обяснил на служителя
под прикритие, че пистолета, за който е говорил е в колата му, която пък е наблизо и малко по-късно дал
на СП №10/12/15 този пистолет.
Пистолетът се оказал газов, преправен на боен чрез метално капаче. Л. разяснил, че патроните
трябва да са определен калибър, предварително трябвало да се премерят с цилиндърчето, за да няма засечки. Преди да слезе от колата,
С.Л. оставил
под седалката на шофьора 1 пистолет с надпис „ZORAKI" mod 914. Този
пистолет по-рано бил предоставен на св.Н.Н. от подс.Р.Т.,
който от своя страна предал пистолета на подс.Л. на 26,02,2010г.в гр. Кзанлък
С приемо-предавателен протокол от 26.03.2010г. свид. Н.Г. -служител в ГД
БОП" предал по ДП,гореописания пистолет.
Последвали няколко нови срещи
между двамата в периода 29.03.2010г.-25,04,2010г.По
време на тази срещи подсъдимият обяснявал, че има забавяне със сглобяването на
автоматите, но нещата са сигурни и ще станат, предлагал на СП №10/12/15 2
пистолета ТТ, отново предлагал за закупуване карабина с оптика.
На
25.04.2010г. подс.Л. се обадил на СП №10/12/15 и му казал, че трябва да се видят на следващия дан,
защото „трябвало да ходят за риба", което СП №10/12/15 възприел като
ходене до гр. Казанлък.
Към гр.Казанлък двамата тръгнали
на 27.04.2010г. СП №10/12/15
предварително уведомил колегата си, СП № 8/13/14 къде отиват. По време на
пътуването в отговор на въпрос от подс.Л., СП №10/12/15 му дал сумата от
11 000 лв., която е предназначена да плати капарираните 5 бр. автомати.
След като пристигнали в гр.Казанлък, подс.Л. провел разговор и казал на СП №10/12/15, че срещата с неговите хора е на автогарата. След като
приближили, С.Л. посочил някакво място малко преди автогарата и казал на СП №
10/12/15 да спре. Обяснил също, че бившият шеф
обяснявал на „малкият" къде е скрил автоматите, като това място
било на 5 км. извън града. Така „малкият“
щял да мине да вземе хората на СП №10/12/15 и да ги заведе до мястото. Подс.Л.
уведомил също служителя под прикритие, че е отказал пушката с оптика, тъй като
за нея трябвало да се чака още час и предложил да отидат друг път.
Малко по-късно СП №10/12/15 се
обадил на СП № 8/13/14 и по негови указания последният паркирал автомобила си
на паркинга на магазин Била. Под предлог, че се учудва, че хората му се бавят,
подс.Л. излязъл от колата и тръгнал
нанякъде.Така подс.Л. осъществил среща със свидетелите Д.К. и Н. Н.. На тази среща се разбрали двамата
свидетели да отидат до язовир Копринка, на мястото, където се намират
уговорените за продажба пет броя автомата „Калашник“
и да ги предадат на лица, които ще ги съпровождат.
По-рано същия ден подс.Р.Т. завел
св. Н.Н. до мястото до язовир Копринка, където са
били заровени петте автомата, за да му го покаже.След това подсъдимият Т. си
тръгнал, а по-късно вече свидетелят Н. завел до същото място и св. К..
След това подс.Л. се върнал при
СП № 10/12/15 и го попитал дали неговите хора могат да отидат да покажат
автоматите. При това подс.Л. казал хората на СП №10/12/15 да гледат за лек
автомобил БМВ с ДК№, започващ на 61. В
изпълнение на казаното му от СП №
10/12/15, СП № 8/13/14 паркирал автомобила си на паркинга на Била в гр. Казанлък
и след малко на паркинга пристигнал л.а. цвят бордо с
ДК№***. В него се намирали двамата
свидетели К. и Н.. Въз основа на уговорка между двамата служители под прикритие
по телефона, СП № 8/13/14 потеглил след описания автомобил, в който забелязал
двама души, за които СП №10/12/15 му казал,
че именно това са хората, които трябва да последва. Автомобилите
тръгнали в посока язовир Копринка, подминали язовирната стена, след ресторант
„Роза", завили в ляво и продължили по черен път в гората. След известно
време първият автомобил спрял, от него излезли
свидетелите Н. и К.. Двамата свидетели направили знак с ръка на СП №
8/13/14 в смисъл да ги последва като тръгнали по черен път навътре в гората. СП№8/13/14 ги последвал и след малко св. Н. спрял до купчинка прясно ровена пръст,
разровил с крак земята и от там се подал черен найлонов плик. СП№8/13/14 извадил от земята една от
намиращите се там черни найлонови торби
и при отправен въпрос към св. Н.,
последният му казал, че това са пълнителите. СП №8/13/14 попитал дали са по два
пълнителя за автомат, на което св. Н. отговорил, че в изпълнение на уговорката,
има по един пълнител за автомат. След това СП№8/13/14 изровил следващия найлонов плик, отворил го, видял, че
в него има автомат със сгъваем приклад и отново го затворил. Непосредствено
след това СП№8/13/14 изровил от
земята и останалите найлонови пликове, с общо 5 броя автомати в тях. Видял, че
всички автомати са от един и същи вид, попитал защо са с дълга цев и дали нямат
с по-къса. Свидетелят Н. отговорил, че тези автомати са най-доброто, което
могат да направят. През цялото това време св.Д.К. стоял леко встрани, но наблюдавал случващото се. След това СП № 8/13/14 подал сигнал на
своите колеги и последните задържали двамата свидетели.
Непосредствено след това бил
задържан и подс.Л. в колата на СП 10/12/15, а по-късно били задържани подс.Т. и
свидетеля К.К. ***.
Непосредствено след задържането
на подс. Л., му бил извършен личен обиск, обективиран
в протокол от 27,04,2010г., намиращ се на л. 151 и сл., т. 3 от ДП, при който
от същия били иззети именно банкноти, предадени му от служителя под прикритие.
Също непосредствено след задържането им, бил извършен обиск и на всеки от
свидетелите Н. и К., както и на подс. Т.. В същия момент след задържането на
всички лица на мястото на задържането на свидетелите Н. и К. е бил извършен оглед в присъствието на поемни лица свидетелите Т.Р. и Симо С., в резултат
на който са намерени и иззети процесните 5 бр. автомати „Калашник“
ведно с пълнители за тях.
Отново след това било извършено и
претърсване в жилището, ползвано от подс. Т.,***. На това ПСД присъствали като
поемни лица свидетеля Н.П. и заличения като свидетел С.Д. и били иззети
мобилен телелефон са абонатен номер ***-Глобул, мобилен телефон без СИМ карта с ИМЕЙ ***, мобилен
телефон със СИМ карта b- connect № *** и
ИМЕЙ *** и флаш памет Кингстън, метално сребристо куфарче с електрическа
отвертка,98 броя накрайници към нея, обикновена отвертка, клещи, продълговат
метален предмет 4см , наподобяващ игла за пистолет два броя предмета
наподобяващи патрони кал. 7,62мм, два бр. метални предмета наподобяващи патрони
кал.5,56 мм, два броя метални предмета наподобяващи патрони кал 9мм, метален
предмет наподобяващ куршум кал. 5,45 мм . В протокола е отразено от обв. Т.
„иззетите предмети мобилни телефони са мои"
На същата дата било извършено и
друго претърсване, а именно в къща, гараж и прилежащи помещения, намиращи се в
с.***, общ.Казанлък,ул***, обитавани от св. К.Б.К..
При това били иззети метални цилиндрични заготовки, цилиндрични елементи,
др.метални елементи под формата на макари, метални елементи с отвор, листа с
чертежи по тях, и др. описани в протокола. При това ПСД лицето К. е предало
след покана мобилни телефони. Иззет бил и чертеж с надпис „кутия цевна с
цев", лицето е предало и пощенски плик с надпис „К." съдържащ
банкноти с номинал от 100 лева -7 броя, описани по серии и номера,както следва
АВ 0609760, АА0205635, АВ 1331877, АБ 7129409,АГ 1285635,АВ 1046700,
АБ31488221, 8 броя банкноти с номинал от 50 лева ,както следва АЕ 3893449,
АБ6505307, АИ3193408, АИ6653310, БВ0545147, АИ1517714, БА4799770, БВ 8965378.
В извършеното на същата дата 27.04.2010г. претърсване в жилище,
обитавано от св.К. са били иззети мобилни телефони, СИМ карта, тефтерче,
боеприпаси калибър 9x17, празен
пълнител за пистолет. А майката на свид. К., Л.К., от своя страна предала
пистолет Лама, кал.9x17, боеприпаси и пълнител 1бр.
На следващия ден, а именно 28.04.2010
г. в присъствието на поемни лица – свидетелите К.Д. и Г.Г. било извършено
претърсване и изземване в гаража, собственост на св. Й.И., който последният бил
предоставил за ползване на подс. Т.,***. При
това ПСД са били иззети - 2 броя пълнители за автомат Калашников, 14
броя рамки за сгъваем приклад, 7 бр. опори от сгъваем приклад, 2 броя капаци за
затвори на автомат Калашников,2 броя затвори за автомат Калашников,2 броя
възвратни пружини за автомат Калашников, 2бр.газови бутала, 2бр. оси за затвори
на автомат Калашников, 4бр. полуложи,2 бр. газови
пръти за автомат Калашников,7 броя спусъка за автомат Калашников,7 броя пружини
за ударно спускателният механизъм с палци, 2 бр. муфи
за автомат Калашников, 2бр. мерника за автомат Калашников,2бр. метални части с
отвори за газова тръба и цев ,6 броя механизми за отваряне и сгъване на приклад
и множество дребни метални части. В съставения за целта протокол, намиращ се на
л. 11,т. 5 от ДП, св. И. е вписал същото обстоятелство, заявено от него и в
свидетелските му показания, а именно, че намерените вещи не са негови, а гаража го е бил
предоставил на подс. Р.Т..
На същата дата 28.04.2010г. било извършено и претърсване на ползваната от подс. Т. *** от
напоителен канал от язовир Копринка към с. Бузовград. Като поемни лица на това
ПСД присъствали свидетелите Н.Я. и И.Я..
В резултат на претърсването от вилата били иззети метални части- шомпол, цев за
оръжие, шомполи за пистолет, протривка за пистолет, 1
боеприпас с надпис 9 мм S&B, метални цилиндрични елементи с дължина 9,5мм, диаметър 1 см, гилзи ,
пружини, и др., както и СИМ карта с надпис b- connect с цифри ***. В протокола, съставен
за това ПСД подс. Т. е вписал същото обстоятелство, заявено от него в
обясненията му пред настоящия съдебен състав, а именно, че намерените вещи са негови
и са останали от предходно време.
На същата дата 28.04.2010г. с протокол за доброволно предаване Д. М.
предал на РП при РУ-МВР Казанлък - „заявка с клиент Р.К.Т. с дата
22.04.2010г.,1бр,- бял лист чертеж на пружина с ид.№ ***,
1 бр. бял лист с надпис „Заявка" и клиент Р.К.Т. от 12.03.20Юг., 1 бр. бял
лист -чертеж на пружина с ид.№ *** –Р.Т., 1бр.бял
лист с надпис, фактура с № *** от 01.04.2010 г. с получател Р. K. Т..
Намерените и иззети метални
части, оръжия и др. при горепосочените непосредствено по-горе ПСД именно са били подложени на изследване от назначената
в хода на ДП Комплексна експертиза по Протокол 10 / БАЛ
-139 от 14.07.2010г. Съгласно заключението на същата, разгледано и прието в
съдебно заседание по делото се
установява, че че представеният за изследване автомат
според приемо- предавателен протокол от 26.02.2010
год. е „ARSENAL " AR-SF, кал. 7,62 мм от незавършен
производствен цикъл с номер на капака на цевната кутия „***". За
сглобяването му са използвани части от други автомати.
Представеният за изследване
автомат „ARSENAL " -AR-SF , кал.7,62 мм от незавършен производствен цикъл с номер на капака на цевната
кутия „***" е технически неизправен, но годен да произведе изстрели и при
двете положения на превключвателя, на „единичен" и „автоматичен"
режим за стрелба.
Представените с автомата патрони
са кал. 7,62 мм обр.1943 год. (кал.7,62x39 мм),
предназначени за стрелба с "АК- 47" и неговите модификации и са годни
за употреба по предназначение.
Представените за изследване 3
(три) броя гилзи са части патрони кал.7,62 мм обр.1943
год. (кал.7,62x39 мм), предназначени за стрелба с "АК-47" и неговите
модификации и са стреляни с автомат „ARSENAL " -AR-SF, кал.7,62 мм от незавършен производствен цикъл с номер на капака на цевната
кутия „***" - обект на настоящата експертиза.
Представеният за изследване
пистолет е сигнално-газов пистолет „ZORAKI" мод. 914, кал. 9 мм, № *** преработен за стрелба с патрони кал.7,65 мм ,чрез
смяна на цевта му.
Представеният за изследване
сигнално-газов пистолет,, ZORAKI" мод. 914, кал. 9 мм, № ***
преработен за стрелба с патрони кал.7,65 мм е технически неизправен, но годен
да произведе изстрели.
Представените за изследване
патрони са кал.7,65 мм „Броунинг" обр.1900 год.,
предназначени за стрелба с пистолети кал.7,65 мм, картечни пистолети кал.7,65
мм, включително и за представения за изследване преработен сигнално-газов
пистолет „ ZORAKI" мод. 914, кал. 9 мм, № *** и са годни за употреба по
предназначение.
Представените за изследване 5
(пет) броя автомати са от незавършен производствен цикъл:
условно обозначен с „1" - автомат „ARSENAL,SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***";
условно обозначен с „2" - автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***";
условно обозначен с „3" - автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм без фабричен номер;
условно обозначен с „4" - автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер върху капака
на цевната кутия „***" и номер върху газовата тръбичка "***";
условно обозначен с „5" - автомат „ARSENAL" - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер върху капака на цевната кутия „***".
Представените за изследване автомати: „ARSENAL "
-" SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***";
„ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***"; „ARSENAL " -" SAR Ml, кал. 7,62 мм без фабричен номер; „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер върху капака
на цевната кутия „***" и номер върху газовата тръбичка "***" и „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер върху капака
на цевната кутия „***" са технически неизправни, но годни да произведат
изстрели и при двете положения на превключвателя, на „единичен" и
„автоматичен" режим за стрелба.
С представените за изследване
автомат „ARSENAL " - AR SF кал.7,62 мм от незавършен производствен цикъл с
номер на капака на цевната кутия „***" и сигнално-газов пистолет „ ZORAKI" мод. 914, кал. 9 мм, № *** преработен за стрелба с патрони кал.7,65 мм чрез
смяна на цевта му е стреляно, след последното им почистване.
С представените за изследване:
автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***"; автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***"; автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм без фабричен номер;
автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер върху капака
на цевната кутия „***" и номер върху газовата тръбичка "***" и
автомат „ARSENAL " - SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер върху капака
на цевната кутия „***" не е стреляно, след последното им почистване.
Представените за изследване:
автомат „ ARSENAL " - AR SF , кал.7,62 мм от незавършен
производствен цикъл с номер на
капака на цевната кутия „***"; автомат „ARSENAL " - АК Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***";
автомат „ARSENAL " - 8АК Ml, кал. 7,62 мм с номер на затворната рама „***";
автомат „ARSENAL " - 8АК Ml, кал. 7,62 мм без фабричен номер; автомат ARSENAL " - SAR М1,
кал. 7,62 мм с номер върху капака на цевната кутия „***" и номер върху
газовата тръбичка "***"; автомат „ARSENAL " - ARSENAL "
- SAR Ml, кал. 7,62 мм с номер върху капака на цевната кутия „***" и сигнално-
газов пистолет „ZORAKI" " мод.
914, кал. 9 мм, № *** преработен за стрелба с патрони кал.7,65 мм чрез смяна на
цевта, му представляват огнестрелни оръжия.
Представените за изследване
части, според протокол за претърсване и изземване от 28.04.2010г. в гр.
Казанлък и протокол за претърсване и изземване от 28.04.2010 год. в с.
Бузовград са предназначени за автомат „Калашников" и неговите модификации.
От тези части не е възможно да се
окомплектова огнестрелно оръжие.
Представените за изследване
патрони представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие.
Представените за изследване
обекти, по протокол за претърсване и изземване от 27.04.2010 год. в с. *** от К.Б.К.
са заглушители, части и заготовки за заглушители за огнестрелно оръжие - корпуси, предни
капачки, задни капачки с резба за завИ.е към цевта на
оръжието, вътрешни ротационни елементи.
За да
постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореописаната фактическа обстановка, която съдът прие за установена по несъмнен начин се установи от следните,
събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия Т.,
дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от Съда част, от свидетелските показания на свидетелите Д.К.,
Н.Н., К.К. и К.Г., Й.И., Б.Г., Ц.Т., Н.Г., С.С., Т.Р., Г.г., К.Д., Н.Я., И.Я., П.Г., П.М., Н.П., както и на К.К., в кредитираната им от Съда част, от проведената очна
ставка в съдебно заседание между св.Н. и подс.Т., от показанията на СП №
10/12/15 и СП 8/13/14, дадени в съдебно заседание, от свидетелските показания
на свидетелите Д.К., Н.Н., дадени пред друг състав на съда, а именно в хода на НОХД С-199/11г.по описа
на СГС в съдебно заседание от 27,07,2011г.,прочетени на основание чл.281,ал.1,т.2 от НПК, от показанията на СП №
10/12/15, дадени пред друг състав на съда,
а именно в хода на НОХД С-199/11г.по описа на СГС в съдебно заседание от
18,05,2012г.,прочетени на основание чл.281,ал.1,т.1 от НПК, от показанията
на в.К.К., дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281, ал.4,вр.ал.1,т.1 от НПК, от свидетелските показания на свидетеля Й.И., дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл.
281, ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК, всички надлежно
приобщени към доказателствения материал, от назначеното в хода на досъдебното
производство и изслушано в хода на съдебното следствие заключение на Комплексна експертиза по Протокол
10 / БАЛ -139 от 14.07.2010г.,както и от
писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протокол за оглед на местопроизшествието
от 27,04,2010г. с приложен към него
фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване от 27,04,2010г. и 28,04,2010г., протоколи за доброволно
предаване,протоколи за обиск на С.Л., Н.Н.,Д.К.,приемо предавателин протоколи за
сумата от 23 200 лв. с приложен опис на банкноти, удостоверения за сключен
граждански брак и раждане на дете,свидетелство за съдимост за всеки от
двамата подсъдимия, а също и от изготвените ВДС въз
основа на експлоатиране на СРС, изключая тези, съдържащи се в т.9 от секретните материали в ДП.
В хода на съдебното производство,
по време на снемане показанията на свидетелите Н.Н. и
Д.К. и двамата заявиха, че не си спомнят много от обстоятелствата, за които им
бяха задавани въпроси. Ето защо и на основание чл. 281,ал.1,т.2 от НПК бяха
прочетени показанията на двамата свидетели, дадени пред друг състав на съда, а
именно в хода на НОХД С-199/11г.по описа на СГС в съдебно заседание от
27,07,2011г. след прочитането им и двамата свидетели К. и Н. заявиха, че потвърждават всичко
прочетено и вече си спомнят прочетените им обстоятелства.
Поради обстоятелството пък,
че в хода на съдебното производство бяха
констатирани противоречия в показанията на СП №10/12/15, дадени пред настоящия
съдебен състав и съдебния състав по НОХД С-199/11г.по описа на СГС досежно
годината на разказаната от него среща,
проведена на 03,12, на основание на чл. 281,ал.1,т.1 от НПК бяха прочетени
показанията на СП №10/12/15, дадени пред друг състав на съда, а именно в хода
на НОХД С-199/11г.по описа на СГС в съдебно заседание от 18,05,2012г. след
констатиране на противоречието, СП № 10/12/15 заяви, че е вярна посочената пред
другия съдебен състав дата, а именно 03,12,2009г.
Съдът даде вяра на всички
прочетени показания, тъй като същите и при тримата свидетели са напълно логични
и последователни.А доколкото са дадени в момент, значително по-близък до инкриминирания
от датата на съдебните заседания по настоящото НОХД, житейски нормално е да
съдържат по-точни и верни данни за разказаните събития. Още повече показанията
и на тримата напълно кореспондират помежду си.
Поради същата причина съдът
кредитира като достоверни показанията на всички разпитани по делото свидетели –
Н., К., СП № 10/12/15, СП№8/13/14. Същите освен, че са логични и последователни
и не съдържат никакви вътрешни противоречия, които да могат да доведат до
съмнение относно истинността им, напълно кореспондират помежду си.Така
показанията на всички посочени свидетели съдържат еднаква информация относно
разказаните събития.При тази вътрешна и обща непротиворечивост се налага
единствения извод, че всички те пресъздават правдиво действително настъпили
събития. Не може да остане без внимаие и
обстоятелството, че изнесената в горните показания информация намери
потвърждение и в резултата от проведените обиски и претърсвания и изземвания.
Не на последно място, същата се подкрепя и от съдържанието на ВДС, въз основа
на експлоатиране на СРС. Тук е моментът да се отбележи, че
Съдът не прие за годно доказателствено средство
ВДС, въз основа на СРС, приложено в т. 9 от секретните материали по делото по мотиви, които ще изложи при
обсъждане на доказателствата по делото. Видно от останалите ВДС, въз основа на
експлоатиране на СРС, действително, в същите
не се съдържа конкретна информация относно уговорките между двамата
подсъдими и трети лица за процесните
оръжия. Обективираните
в същите разговори представляват неясни
и абстрактни уговорки. Но от същите може да се извлече несъмнена информация за
познанството и осъществените срещи между гореописаните участници в процесните
престъпления.
В съдебно заседание по искане на
представителя на СП и след изразено съгласие от страна на защитата беше заличен
като свидетел С.Д., присъствал като поемно лица при извършеното на 27,04,2010г.
претърсване в жилището, ползвано
от подс. Т.,***. Причина за това
стана влошеното психиатрично състояние на свидетеля в хода на съдебното
производство. Във връзка с призоваването му за съдебно заседание се установи,
че същият се намира в ДПБ Раднево, настанен на задължително лечение по силата
на решение № 315 от 03,10,2014г. по ЧНД 556/2014г.на КРС. От същото решение се установява, че св.Д. страда отпсихично заболяване –шизоафективно
разстройство, маиен тип, начало на личностна
промяна.Този извод районният съдия е направил въз основа на приетото по делото
заключение на СПЕ за С.Д., какот и като е обсъдил
събраните по делото свидетелски показания. От постъпилата по делото етапна
епикриза от ДПБ Раднево се установи, че св. С.Д. реално е бил настанен в същото
болнично заведение на задължително лечение, но 25,11,2014г.е извършил бягство и
до момента на съдебното заседание е бил в неизвестност.
Съдът не разгледа и заключението на
назначената в хода на ДП СМЕ, чието заключение е приложено на 133,т.3 от ДП, за подс. Л., тъй като в хода на
настоящото съдебно следствие не беше поставен въпрос за здравословното
състояние на същия.
От доказателствения материал
съдът изключи ВДС, приложено в т. 9 от
секретните материали по делото. Видно от материалите, приложени в секретните
материали, спрямо подс. Л. на няколко пъти е било разрешено използване на СРС
- подслушване. Така с разрешение № 2109
от 14,09,2009г. на председателя на СГС е определен срок за използване на това
СРС -60 дни, считано от 14,09,2009г. Същото, по искане на градския прокурор, е
удължено с още 120 дни, считано от 14,11,2009г. с разрешение № *** от ***. председателя на СГС.
Резултатът от същите е приложен в т. 3
от секретните материали. С разрешение № *** от ***. на председателя на СГС е дадено същото разрешение отново за същия
срок от120 дни, считано от 14,11,2009г. Резултатът от същите е приложен в т.1
от секретните материали.
От
изложеното е видно, че горните разрешения обхващат именно максималния 6 месечен
срок за разрешение на използване на СРС спрямо подс. Л., който съгласно същите изтича на 14,03,2010г.
В
т. 9 от секретните материали е приложено
следващо разрешение за използване на СРС с метод подслушване спрямо подс. Л., а
именно разрешение № ***г. на
председателя на СГС. Определеният срок е 60 дни, считано от 29,01,2010г. Видно, този срок надвишава с 15
дни максималния допустимия 6 месечен
срок за използване на СРС. Нещо повече, в същия том е приложено и искане на
градския прокурор за продължаване на
срока, даден с горното. Въз основа на горното, председателят на Градски съд е
издал разрешение № *** , с коеко е
удължил този срок за още 60 дни, считано от 29,03,2010г. Тоест, до 29,06,2010г.
А обективираните в протокол № ***г. подслушани въз основа на горните разрешения разговори са в периода
12,04,2010г. – 27,04,2010г.
При
положение, че както беше отбелязано, максималния законовоустановен
6 месечен срок за разрешение на използване на СРС спрямо подс. Л. е изтекъл на
14,03,2010г.,явно изложените разговори в протокол № ***г. са извършени в период след изтичане на този срок, поради което и
обсъдените СРС се явява незаконосъобразно и разговорите, подслушани чрез него
не могат да бъдат ползвани като годно доказателствено средство. Поради
изложеното съдът прие за основателно направеното от защитника на подс Л.
възражение и изключи същите от доказателствения материал.
В хода на съдебните прения
защитникът на подс. Л. наведе на
незаконосъобразност и на друго СРС, проведено в хода на ДП, а именно относно
служител под прикритие под име „Й.“, чиято задача е била да проведе среща с
подс. Л. с цел уговаряне на сделка с неистински парични банкноти. Доколкото в
настоящото производство не е налице повдигнато обвинение срещу който и да било
от двамата подсъдими за подобна престъпна дейност, съдът счете, че това
възражение е ирелевантно в настоящия наказателен процес.
Между събрания
доказателствен материал по делото се очертаха няколко противоречия.
Основното
противоречие, което се очерта между доказателствата е относно това дали подс. Т.
е доставил процесните оръжия на свидетелите Н. и К.. В обясненията си подс.Т.
напълно отрече всякакво отношение към тези оръжия, или към дейността, в
извършване на която е обвинен в хода на
настоящото наказателно производство. Същевременно същият заяви, че св. Н.,
с когото се познавали от години, многократно му е искал пари на заем и тези
3 000 лв., които се установи, че е
получил от свидетеля всъщност са представлявали върнат от свидетеля заем
към него. От своя страна в показанията
си св. Н. категорично заяви, че именно подс.Т. го е снабдил с всички процесни
оръжия. За изясняване на тези противоречия в хода на съдебното следствие
двамата бяха поставени в очна ставка, при която всеки един от тях поддържаше
казаното в показанията, респективно обясненията си.
Досежно това
противоречие съдът даде вяра на показанията на св.Н.. За да стигне до този
извод съдът на първо място отчете обстоятелството, че същите
показания, за всички останали обстоятелства, за които разказва в тях,
напълно се подкрепиха от други доказателства по
делото, а именно от показанията на св. К. и от показанията на СП №
10/12/15, СП№8/13/14. При това посочените гласни доказателствени средства
кореспондират помежду си дори в малките детайли на изнесената в тях информация.
При това положение съдът няма основание да подлага на критичност същите тези,
подкрепени показания, досежно обсъжданото противоречие. Нещо повече, досежно същото
показанията на св.Н. намират подкрепа и в показанията на свидетеля Й.И.. Така в
показанията си св. Й.И. заявява, че
познава подсъдимия Т. от години и му е предоставил за ползване гараж,
намиращ се в гр. Казанлък, близо до жилището на подсъдимия.Това обстоятелство
беше потвърдено и от самия подсъдим в дадените от него обяснения. Въпреки че
свидетелят заяви, че ключ от същия гараж е имал не само подсъдимият, но и
самият свидетел, както и майка му, св. И. беше категоричен, че подс.Т. си е
оставял неговия багаж на определено място в същия гараж. И именно сред багажа
на подс.Т. са намерени част от процесните боеприпаси при извършеното в същия
претърсване и изземване. Нещо повече, още в самия протокол за това ПСД, св. И.
е вписал същите обяснения.
Тук следва да се
отбележи, че с оглед обстоятелството, че в съдебно заседание св.И. не успя да
си спомни датата на извършеното претърсване и изземване в неговия гараж, ползван от подс.Т., на
основание чл. 281,ал.4, вр.ал. 1,т.2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП,
намиращи се на л. 145-146, т. 2 от ДП. Но датата на извършване на това ПСД е
достатъчно категорично обективирана в съставения за
това протокол, намиращ се на л. 34-35, т. 4 от ДП, поради което и съдът не прие
така четените показания като средство за установяване на същата дата, а я прие
за така установена от цитирания протокол.
В хода на
съдебните прения защитникът на подс. Т. направи възражение, че по делото
липсват всички изготвени по делото СРС поради причина, че част от тях са
унищожени. В този смисъл защитникът заяви, че в случай, че същите бяха
прослушани и приобщени към доказателствения материал по делото, от тях е щяло
да се установи, че подс. Т. често е давал на св. Н. пари назаем като също е дал
в заем и процесната сума от 3 000 лв. Относно това възражение съдът прие
следното: На първо място видно от секретните материали, действително има
унищожени ВДС въз основа на експлоатиране на СРС в настоящото ДП. Но по делото
няма данни какво са съдържали тези ВДС. А при това положение не само че не може
да се установи съдържанието им, но и съдът е обективно възпрепятстван да събере
каквито и да било доказателства в тази връзка. Това от своя страна води до
невъзможност да се обсъждат тези унищожени ВДС. На следващо място св. Т. в
показанията си не отрече, че е взимал пари назаем от подсъдимия, което
обстоятелство е било налице и към момента на съдебното заседание, в което беше
разпитан. Въпреки това свидетелят беше категоричен, че обсъжданите 3 000
лв. е предал на подс. Т. именно във връзка с изготвените от него процесни
оръжия. А както вече беше отбелязано, съдът даде вяра на показанията на този
свидетел в тяхната цялост. А при положение, че показанията на този свидетел
напълно кореспондират с останалите, обсъдени по-горе доказателства по делото,
не може да се подлагат същите на съмнение поради изложеното от защитника на
подс. Т. евентуално и недоказано твърдение. В този смисъл съдът намери и самото
възражение за неоснователно.
Продължавайки да
обсъжда основното противоречие по делото, а именно дали подс. Т. е причастен
към процесните оръжия и боеприпаси, съдът отчете и следното: За изработка на
оръжия от страна на подс.Т. заявява и св.
К.К. в
показанията си, дадени в хода на ДП. В съдебно заседание същият заяви, че
познава подсъдимия от много години като двамата имат съседни вили.
А относно намерените в неговия гараж заглушители
за огнестрелни оръжия, намерени при извършеното претърсване и изземване в гараж
му същият в съдебно заседание по настоящото дело заяви, че същите са му били
поръчани от починало вече лице с име
Марин. С оглед наличие на противоречия в тази им част, на основание чл.
281,ал.4, вр.ал.1,т.1 от НПК бяха прочетени дадените от него показания в хода
на ДП пред орган на ДП, намиращи се на л. 111, т. от ДП. В същите свидетелят
разказва как около Нова година 2009-2010г. подс. Т. дошъл при него и му поръчал
да му изработва втулки. Подсъдимият му донесъл една втулка за мостра и поискал
от него изработването на по 20 -30 броя. След това свидетелят разбрал, че тези
втулки са предназначени за заглушители на огнестрелно
оръжие, а подс.Т. му донесъл чертеж на цял заглушител. В резултат на това подс.Т.
вече поискал от св. К. да му изработва заглушители и
му носел материал. Подсъдимият поискал свидетелят да му ги дава на части, за да
може подсъдимият сам да си ги сглобява. Така преди да бъде извършено
претърсване и изземване в дома на св К., последният
вече бил изработил и предал на подс.Т. най-малко 5 комплекта за заглушители, за което от страна на подс.Т. му били
заплатени 160-170 лв.
Досежно това вътрешно
противоречие съдът даде вяра на показанията на св.К., дадени в хода на ДП.На
първо място същите са напълно логични и последователни и се подкрепят от
останалите доказателства, обсъдени по-горе относно обстоятелството, че подс.Т.
е изработвал огнестрелни оръжия. На следващо място, тези показания са дадени в
момент, значително по-близък до инкриминирания от датата на съдебното
заседание, в което беше разпитан св.К., поради което и житейски е нормално
същите да са по-правдиви и да пресъздават действително настъпили събития. След
като му бяха прочетени в съдебно заседание и му беше предявен протокола, в
който са обективирани същите, св. К. заяви, че
действително той е подписал тези показания, но те не са верни, тъй като при
този разпит в хода на ДП полицаите са му оказали натиск. След като същият
беше поканен да разкаже за този натиск,
св. К. заяви, че всъщност упражнения върху него натиск се е изразявал
единствено в това, че водещия разпита му е задавал въпроси. След това
свидетелят заяви, че разпитващите го полицаи са го заплашили, че щели да му
видят сметката, като въпреки това свидетелят не е сигнализирал никого за тези
действия. А доколкото по делото не са налични каквито и да било доказателства
относно упражнено насилие над св. К. с цел даване от негова страна на лъжливи
показания, съдът не приема за достоверно твърдението на свидетеля в този
смисъл. Нещо повече, както самият той отбеляза, св. К. няма психиатрични
проблеми, нито страда от забавено развитие, напротив създал е семейство с
жена. От всичко това може да се направи
извод, че свидетелят е напълно нормален, психически здрав гражданин на
републиката, който води нормален, общоприет живот.При това положение няма как
да се приеме за достоверно, че същият ще даде неверни показания, които могат да
рефлектират негативно върху негова дългогодишен познат. Нещо повече, от
даването на тази показания е изминал достатъчно дълъг период, през който
свидетелят е могъл да осмисли действията си, в случай, че действително е дал
лъжливи показания. А делото вече е било веднъж предмет на съдебно производство,
в хода на което като свидетел е бил разпитан К.К..
Това обстоятелство още веднъж сочи, че
за свидетеля е било обективно ясно какво се случва с подс.Т. и е имал
достатъчно време и обективни възможности да сигнализира за твърдяното над него
насилие по надлежния ред, в случай, че действително е дал лъжливи показания.
При положение, че той не е извършил това въпреки всички изброени обстоятелства
съдът няма причина да даде вяра на това негово, неподкрепено от никакво
доказателство, твърдение.
Във всички описани
доказателствени средства се съдържат доказателства, че подс.Т. е сглобил
процесните огнестрелни оръжия и е участвал пряко в тяхното предоставяне на
полицейските служители чрез св. Н..
Следващото
противоречие, което се очерта между доказателствата е относно това дали подс. Т.
в деня на довършване на доверителната сделка между СП № 10/12/15 и подс. Л. и
тяхното задържане, е бил на язовир Копринка, за да покаже мястото, на което са заровени автоматите на
свидетелите К. и Н., или е бил в дома си. Така в показанията си, дадени пред
друг съдебен състав в хода на съдебното производство по НОХД С-199/2011г. по
описа на СГС в с.з. на 27,07,2011г.,
прочетени по настоящото дело на основание чл. 281,ал.1,т.2 от НПК, св. Н. заявява, че в деня на ареста им преди
да се довърши доверителната сделка с петте автомата, подс.Р.Т. го
завел до мястото до язовир Копринка, където са били заровени петте
автомата, за да му ги покаже. След това подсъдимият Т. си тръгнал, а по-късно
вече свидетелят Н. завел до същото място и св. К.. Това обстоятелство отрича в
обясненията си самият подс.Т. като заявява, че освен че не е ходил до описаното
място със св. Н., целият ден на задържането му е бил в дома си със св. К.Г.,
която към онзи момент му била интимна приятелка, св. К.К. и неговата интимна приятелка с цел да
извършва ремонт на жилището си. Че са
вършили ремонт в същия ден в жилището на подс.Т. заявиха в показанията си и
свидетелите К.Г. и К.К..
Досежно обсъжданото противоречие
съдът даде вяра на посочените показания на св. Н.Н..
За да стигне до този извод съдът отчете обстоятелството, че същите показания, за всички останали обстоятелства,
за които разказва в тях, напълно се подкрепиха от други доказателства по делото. При това, както вече беше отбелязано
по-горе, същите се подкрепиха не само от
показанията на неговия приятел, св. К.,
но и от показанията на напълно независимите СП № 10/12/15, СП№8/13/14, които
нямат никакво лично отношение с нито един от подсъдимите, или свидетели по
делото. При това положение за съда не е налична причина да не приеме за
достоверни показанията на св.Н. относно обсъжданото противоречие. При
положение, че за всичко останало същите напълно кореспондират с различни и
напълно независили доказателствени средства, съдът приема, че същите са
достоверни в цялост и досежно всички разказани събития. Обратно, обясненията на
подс.Т. в тази им част се подкрепят единствено от показанията на личния му
приятел –св.К. и интимната му приятелка – св. Г.. Тук следва да се отбележи, че
обясненията на подсъдим имат двояко значение. Освен че са източник на
доказателства, същите са и способ за лична защита на обвиненото в извършване на
престъпление лице. А житейски е напълно очакваемо и
логично неговите най-близки приятели да се опитат да му помогнат като с
показанията си подкрепят изнесената в обясненията му версия. С оглед на изложеното, а основно поради обстоятелството, че обясненията на подс.Т. и
показанията на свидетелите К. и Г. в тази им част останаха напълно изолирани от
останалия, събран по делото доказателствен материал, съдът не им даде вяра
относно това противоречие. Нещо повече, язовир Копринка се намира на 13 км. от
гр.Казанлък. А след като подс.Т. има вила там, на която се установи, че
пребивава доста често, за него пътят гр.Казанлък - язовир Копринка явно е
напълно познат. Поради което няма пречка и същият в един и същи ден да
преодолее тези 13 км. в двете посоки, за
да покаже процесното място на св. Н. в рамките на няколко минути, след което да
прекара останалия ден в извършване на ремонт на жилището си.
В хода на съдебното производство бяха
изслушани и показанията на св. П.М.. В същите свидетелят заяви, че познава
подс.Л. и е присъствал на срещи между него и различни лица, на които се е
обсъждало закупуване на недвижими имоти. Защитата направи възражение, че с тези
показания се установява обстоятелството, че подс.Л. е провеждал срещи
единствено във връзка с недвижими имоти, но не и с оръжие. Съдът не приема това
възражение за основателно. Съдът кредитира цитираните показания като дотоверни, но не съдържащи информация относно процесната
фактическа обстановка. Обстоятелството, че подс.Л. е водил срещи във връзка със
закупуване на недвижим имот, по никакъв
начин не може да опровергае всички описани по-горе други негови срещи и
действия. Още повече св. М. дори не твърди, че е бил денонощно и неотлъчно
заедно с подсъдимия, за да е сигурен, че извън срещите, за които разказва св. М.,
подсъдимият не е вършил други действия в инкриминирания период.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си двамата подсъдими са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339,ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 20,ал.2 от НК за подс.Т. и вр.чл.20,ал.4
от НК за подс. Л..
От обективна
страна двамата подсъдими за периода от 25.02.2010г. до 27.04.2010г. в гр.Казанлък и гр.София, в
съучастие – подс.Р.Т. като извършител заедно с извършителите Н. Н.
и Д.К., а подс.С.Л. като техен помагач
са придобили, държали и предали другиму огнестрелни оръжия и боеприпаси,
без да имат за това надлежно разрешение, както следва:
- автомат ,,ARSENAL"-AR-SF, кал.7,62мм от незавършен производствен цикъл с номер на капака на цевната
кутия „***";
сигнално-газов пистолет „ZORAKI", мод.914, кал.9 мм, №***, преработен за стрелба с патрони кал.7,65 мм, чрез
смяна на цевта му;
5 /пет/ броя автомати : - автомат „ARSENAL"
SAR М1, кал.7,62мм с номер на затворната рама „***";
- автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм с номер на затворната рама „***";
- автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм , без фабричен номер; - автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм с номер върху
капака на цевната кутия „***" и номер върху газовата тръбичка „***";
- автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм с номер върху капака на цевната кутия „***" и
23 бр.боеприпаси - патрони, от които 6 бр.патрони
кал.7,65мм „Броунинг" обр.1900год., и 17 бр.
патрони кал.7,62x39, като оръжията и боеприпасите са в голямо количество.
Всеки от двамата подсъдими е изпълнил
обективните съставомерни признаци на горното престъпно деяние, като подс.С.Л. е
организирал цялото мероприятие, намерил е купувачи в лицето на служителите под
прикритие, уговарял е с тях всички условия по предаването на оръжията като
брой, цена, начин и място на предаване. Намерил е също и лица, които да мога да
осигурят тези оръжия, а именно подс. Т. чрез свидетелите Н. и К.. От своя страна подс.Р.Т. е придобил гореописаните
огнестрелни оръжия, държал ги е в себе си, след което ги е предал постепенно на
св. Н.Н.. Последният пък ги е довел до държането им и от св.Д.К. и последните двама са ги
предали на полицейските служители в деня на довършване на доверителната сделка,
а именно 27,04,2010г.
Относно съставомерния
признак на чл. 339,ал.2 от НК - голямо количество в законодателната ни уредба няма ясно разграничен критерий, по който да се
определи за голямо дадено количество от определени вещи. Заради това в
практиката на съдилищата този критерий се определя съобразно количеството, вида
и значимостта на конкретните вещи. Този извод се извежда и от ТР № 6/1973г. на ОСНК на ВС, съгласно което „Големите
количества се определят само от количествените показатели - бройки, метри,
килограми, литри и др., а не и от паричната равностойност на вещите и стоките“.
В конкретния казус от доказателствата по делото се установи, че двамата подсъдими, заедно със свидетелите Н. и К. са участвали в незаконно придобиване, държане
и предаване на 6 бр. автомата „Калашник“, на газов пистолет, както и на описаните
боеприпаси. Това количество оръжия обективно
се приема за голямо предвид наистина големия брой автомат „Калашник“, всяко притежаващо изключително висока степен на опасност. С оглед на изложеното
съставът на съда прие, че в настоящия казус е изпълнен и този съставомерен
признак на извършеното от престъпление.
При така установената фактическа обстановка и след изчерпване възможността
за събиране на нови доказателства, съдът прие, че участието в горното престъпно
деяние от страна на подс. Л. е било именно като помагач, а не пряк извършител.
Както вече беше отбелязано, същият е организирал цялата дейност като е намерил купувачи за процесните оръжия. За
целта Л. е осъществил множество срещи и разговори със СП № 10/12/15.
Подсъдимият е намерил и доставчици на същите оръжия в лицето на свидетелите Н.Н. и Д.К.,
с които също е провел множество срещи във връзка с тази организация.
Подсъдимият Л. е уговарял съответното заплащане, организирал е предаването на
уговорените суми от СП № 10/12/15 до свидетелите Н.Н.
и Д.К., а последните я предавали на подс.Р.Т.. Същият е организирал и финалната
среща между СП № 8/13/14 и свидетелите Н.Н. и Д.К..
Но от доказателствата по делото не беше установено подс. Л. лично да е придобил,
нито пък да е държал което и да било
от процесните оръжия, или боеприпаси. По
делото не съществува нито едно доказателство в тази насока. Както беше
отбелязано по-горе, същият е взел от свидетелите Н. и К. един от автоматите „Калашник“, послужил като мостра, който е предал на СП №
10/12/15. Също така подс. Л. е взел от двамата свидетели и пистолета „Зораки“, който също е предал на служителя под прикритие. Но
с това, по преценка на настоящия съдебен състав, той отново не е осъществил съставомерните
признаци на изпълнителното деяние придобиване и държане по смисъла на чл.
339,ал.1 от НК. Това е така, тъй като
същият е установил временно владение върху двете оръжия единствено с цел
да ги предаде на СП № 10/12/15. А съгласно константата практика на ВКС във
връзка с това престъпление, за да е налице съставомерния
признак държане на престъплението по чл. 339,ал.1 от НК деецът следва да е
установил трайно своята фактическа власт над оръжията и боеприпасите. А
доказателства в тази насока от страна на подс. Л. по делото не бяха събрани. Както беше
отбелязано вече, от доказателствата по делото се установи, че подс. Л. е установил временно владение върху
цитираните оръжия именно и единствено
във връзка с изготвената от него организация и осъществяване на връзка между
подс. Т. и свидетелите Н. и К. от една страна и двамата служители под прикритие
от друга страна. Именно тези действия от страна на подс. Л. съдът прие за
установяващи съставомерните признаци на помагачество към процесното
престъпление. И доколкото по делото не бяха събрани несъмнени доказателства
относно извършителството от страна на подс. Л. на
това престъпление, на основание чл. 304 от НПК съдът го оправда досежно
квалификацията на извършеното от него престъпление по чл. 30,ал.2 от НПК.
От субективна страна деянието, за което бяха
признати за виновни, е извършено от всеки
един от двамата подсъдими при форма на вина пряк умисъл като всеки от тях е
съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаел настъпването им. В представното
съдържание на умисъла от страна на подс. Л. е съществувало знанието, че същият
организира продажбата на процесните оръжия и боеприпаси без да има за това
надлежно разрешение. В изпълнение на предварително замислената сделка,
подсъдимият Л. е извършил цялата организация по намиране на доставчици на тези
оръжия в лицата на свидетелите Н. и К., а чрез тях и на подс. Т.. Всичко това
подс Л. е извършил въз основа на обещаното от него изпълнение на тази сделка на
СП № 10/12/15. А в знанието на подс Т. е било свободното решение да набави и
предаде на свидетелите процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси. От своя
страна и двамата подсъдими са съзнавали, че нямат разрешение да извършват
подобна дейност, както и че оръжията и боеприпасите, с които те са работели, са
в големи количества.
Тук е моментът да се отбележи, че
съдът не споделя направеното възражение от страна на защитата на подс. Л., че
същият следва да бъде оправдан, тъй като е действал единствено и само,
провокиран от СП № 10/12/15. Действително, цитираното от защитата Решение №
189/2015г. на ВКС по к.н.д.515/2014г. както и решенията от практиката на Европейския
съд по правата на човека разглеждат
такава провокация като постановяват в подобни случаи невинността на
извършителя. В конкретния казус, обаче, съдът не намира, че е налице такава
провокация от страна на СП № 10/12/15 към подс. Л.. Както беше отбелязано при
излагане на фактическата обстановка по делото, първоначално срещите между подс.
Л. и СП № 10/12/15 са започнали с цел разговори за доставка на фалшиви парични
банкноти. Именно за разследване на подобна дейност и е стартирало настоящото
ДП. В процес на разговорите подс. Л. е заявил, че не може да извърши подобна
доставка. Тоест, дори да се приеме, че е налице провокация от страна на СП №
10/12/15 към подс. Л. за осигуряване на неистински парични знаци, явно
последният не се поддал,
тъй като самостоятелно се е отказал от подобна сделка. И както е видно от
настоящия наказателен процес, спрямо него никога не е било повдигано обвинение
за извършване на подобна престъпна дейност. На следващо място, видно от
доказателствата по делото, след като подс. Л. е отказал подобна дейност, самият
той е предложил на СП № 10/12/15 да се занимават с доставка и продажба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси. Нещо повече, единствено и само подс. Л. е ръководел разговорите
като именно той е предлагал конкретния вид оръжия, количеството и цената. Дори
когато СП № 10/12/15 е предложил своя схема за закупуване и доставка на
следващите четири автомата „Калашник“, еднаква на
тази, по която подс. Л. му едоставил първия такъв
автомат, подсъдимият Л. не се е съгласил, а е предложил своя такава и се е
придържал към нея до финализиране на доверителната сделка. Отделно от това в
хода на всички срещи между него и СП № 10/12/15, подсъдимият Л. сам и без
какъвто и да било намек дори от страна на служителя под прикритие, неколкократно му е
предлагал за доставка и други оръжия, освен предварително уговорените автомати
„Калашник“. Така подс. Л. не само му е предложил, но
е и донесъл пистолет „Зораки“. На други срещи му е
предлагал друг вид пистолети, а на една от срещите дори картечница. Като именно
и единствено той е предлагал не само доставянето на самите оръжия, но и тяхната
цена. При положение, че подс. Л. е бил единствения инициатор на дейността си,
не може по никакъв начин да се приеме, че в настоящия казус е налице действия
от негова страна въз основа на провокация от служителя под прикритие.
Действително, от показанията на СП № 10/12/15, както твърди адв. Т. във
възражението си в хода на съдебните
прения, се установи, че една от
поставените му задачи е именно да проявява интерес и да иска да закупи от подс.
Л. незаконни оръжия. Независимо от това, обаче, по несъмнен начин се установи и
че въпреки тази задача, цялата инициатива по предлагане на процесните оръжия
като вид, цена и начин на придобиване е била единствено и само на подс. Л..
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимия Т. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 339,ал.1, пр.1 и 2 от НК.
От обективна страна през периода от неустановена дата
до 27.04.2010г. в гр. Казанлък в жилище, находящо се на адрес ул. *** е придобил
и държал боеприпаси - 4 бр. патрона, от които 2 бр. патрона кал. 7,62х39мм, 1
бр. патрон кал. 9 мм „Парабелум" и 1 бр. патрон
5,56мм без да има затова надлежно разрешение. Подсъдимият е осъществил съставомернитепризнаци на това престъпно деяние като е
придобил в дома и е държал до изземването
им описаните боеприпаси. Видно приложения по делото протокол за
претърсване и изземване от 27,04,2010г. , същите вещи са намерени именно в дома
на подс. Т. в жилището, което по несъмнен начин беше установено, че същият
обитава. Че тези вещи са негови не отрече в обясненията си самият подсъдим. В
хода на съдебните прения подсъдимият и неговият защитник направиха възражение,
че същите вещи са останали от предишно осъждане на подсъдимия. Действително,
видно от приложеното свидетелство за
съдимост, както беше отбелязано вече, подс. Т. е осъждан за извършено
престъпление по чл. 339. Но видно от същото свидетелство, и трите присъди, с
които подсъдимият е осъждан за извършени престъпления по чл. 339 от НК са
влезли в сила, дори спрямо наказанията на две от тях е настъпила и
реабилитация. А при положение, че наказателното производство по тези предходни,
извършени от подсъдимия, престъпления, е приключило окончателно, няма как да се
предполага, че вещите, за незаконното държане на които е осъден подсъдимият, са
останали в дома му. На първо място характера на престъплението по чл. 339,ал.1
от НК е такова, че винаги е свързано с незаконно придобиване, държане, или предаване включително на боеприпаси, както е в конкретния случай. А
при това положение несериозно е да се твърди, че същият е осъден за притежание
на тези боеприпаси и същите не са иззети от него по установения от закона ред.
Нещо повече, дори да се приеме, че по някаква невероятна причина тези
боеприпаси действително са останали в дома му, видно от събраните по делото
доказателства, подс. Т. не е придобил разрешение за притежание на тези
боеприпаси и след тези свои предходни осъждания. Тоест, дори да се приеме, че
намерените в дома му патрони са били предмет на друго наказателно производство,
продължаването на държането им след този период, а именно по време на
инкриминирания такъв, съставлява самостоятелно престъпление. Поради всичко
изложено съдът прие, че извършеното от подсъдимия обсъждано престъпление е
установено от обективна страна по изискуемия от закона несъмнен начин.
От субективна страна подс.Т. е осъществил и това деяние при форма на вина
пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаел настъпването им. В представното
съдържание на умисъла му се е съдържало както знание, че се е снабдил с тези
оръжия, така и че не притежава законовоизискуемото за
това разрешение по време на целия инкриминиран период, а също и че ги държи до
момента на тяхното изземване от органите на ДП.
При така установената фактическа обстановка и след изчерпване възможността
за събиране на нови доказателства, съдът прие, че от доказателствата по делото
не беше установено по несъмнен начин извършване от двамата подсъдими на
престъпление по чл. 321,ал.3, т.1,
вр.ал.1 от НК за подс.Л. и престъпление по чл. 321,ал.3, т.1, вр.ал.2 от НК за подс.Т..
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това за периода от 19.02.2010г. до
27.04.2010г. в гр.Казанлък и в гр.София подс.С.Л. да е ръководил, а подс.Р.Т.
да е участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение на три или повече лица, създадена с цел
да върши съгласувано в страната престъпления по чл.339,ал.1 от НК - да придобие
по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму огнестрелни оръжия и
боеприпаси, с други участници в групата Д.А.К. и Н.И.Н. ***.
Престъпното
деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 от НК
е уредено в глава десета от особената част на НК и е част от системата
престъпления против реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на
посегателство са обществените отношения, които гарантират нормалното
функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на
неговите членове. Именно такова посегателство като формирането и съществуването
на организирана престъпна група, представлява противоправно поведение,
застрашаващо очертаните обществени отношения. И именно за участие в такова формирано
престъпно сдружение е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия Р.Т., а за
ръководство на същото престъпно сдружение е повдигнато обвинение спрямо
подсъдимия С.Л..
Определение
за организирана престъпна група законодателят е дал в разпоредбата на чл. 93,т.
20 от НК. Съгласно тази разпоредба „организирана престъпна група“
представлява структурирано трайно
сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“
повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на
формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на
участието или развита структура.“
Основна
характеристика на „организираната престъпна група“ е наличието на количествен
критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление
трябва да са поне трима, като няма пречка броят им да е по-голям. За съставомерността на деянието по чл. 321, ал.1 НК не е
необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк
контакт помежду си. Задължително е, обаче, за ангажиране на наказателната
отговорност на който и да е от участниците в групата извършителят да съзнава
принадлежността си към престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат
синхронизирано. Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва
да е било взето на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е
напълно наясно със структурата и организационните връзки между членовете й и да
съзнава,че извършваното от него е част от общия умисъл на членовете на
престъпното сдружение.
Съществен
елемент на организираната престъпна група е изискването тя да представлява
трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за
трайност на сдружението се определя преди всичко от характера и съдържанието на
изградените взаимоотношения между неговите членове. Като задължително е
членовете й да са имали съзнание, че с обединената си престъпна дейност ще
извършват престъпления – тоест повече от едно.
Видно от
изложеното при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, в
настоящия казус формално са осъществени повечето от характеристиките на ОПГ
съгласно законовото определение. Налице са четирима участника, а именно
подсъдимите Л. и Т. и осъдените вече, сега свидетели Н. и К.. Без всички те да
са се познавали, действията им действително са били обединени от една цел –да
придобият и продадат процесните оръжия. В тази връзка всеки един от тях е
осъществявал своята задача във връзка с общо взетото решение. Така подс. Л. е
намерил купувач на оръжията и хора, които могат да се свържат са доставчик, а
именно свидетелите Н. и К.. Същият е осъществявал и връзката помежду им, без да
ги представи взаимно. От своя страна свидетелите Н. и К. са осъществявали
контакта между двамата подсъдими, както и физическото пренасяне на процесните
оръжия между двамата досежно единия автомат „Калашник“
и пистолета „Зораки“ и между подс. Т. и СП № 8/13/14
досежно останалите автомати. Свидетелят Н. пък е осъществил връзка и е
мотивирал да участва подсъдимият Т., за което е знаел, че може да достави
желаните оръжия. Подсъдимият Т., от своя страна, е осъществил своята задача в
престъпното сдружение като е набавил процесните оръжия и ги е предал на
свидетелите Нешеви и К. с цел последните да ги предадат на крайния
купувач. Действията им са били напълно
синхронизирани и подчинени на общата им цел.
В
настоящия казус, обаче, не можа да се установи последната характеристика на
ОПГ, а именно трайността на това престъпно сдружение. От всички, събрани по
делото доказателства се установи
извършване от четиримата на едно
единствено престъпление, а имено това по чл. чл.339,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2
за подс. Т. и вр. чл.20,ал.4 за подс. Л. от НК за което двамата
подсъдими бяха признати за виновни, а на двамата свидетели е наложено наказание
по силата на одобрено от съда споразумение между всеки един от тях и
прокуратурата. Това извършеното общо престъпление води до единствения извод, че
всички четирима участници са действали заедно за постигане на целения престъпен
резултат при описаните форми на съучастие. За да може, обаче, това съгласувано
извършване на престъпление да прерасне в ОПГ, както беше отбелязано, съгласно разпоредбата
на чл. 93,т. 20 от НК е необходимо това създадено трайно сдружение да цели извършване на повече
от едно престъпление, а не инцидентна престъпна дейност. А в конкретния казус
от всички, събрани по делото доказателства се установи целене и извършване на
едно единствено престъпление. Обстоятелството, че процесните оръжия и
боеприпаси са били предадени на СП № 8/13/14 и СП № 10/12/15 на три пъти не
изпълнява изпълнително деяния на три отделни престъпления. Както се установи от
всички събрани по делото доказателства, първоначално предадения от подс. Л. на
СП № 10/12/15 автомат „Калашник“ и пистолет „Зораки“ са били предназначени да послужат като мостри в увурение на това какви оръжия ще бъдат предадени по-късно. Тоет, всички деяния съставляват част от извършването на
едно общо престъпление, финализирано в деня на
задържането на четиримата участници.
Другото
престъпление по чл. 339,ал.1 от НК , за извършване на което беше признат за
виновен подс.Т. не може да бъде присъединено към общата престъпна дейност на
всички участници. По делото не е налично каквото и да било доказателство
относно това подс.Т. да е придобил и държал описаните 2 бр. патрона кал.
7,62х39мм, 1 бр. патрон кал. 9 мм „Парабелум" и
1 бр. патрон 5,56мм в резултат на взето решение на престъпното сдружение. По
делото не бяха събрани доказателства дори че някой от останалите участници –
подс.Л. и свидетелите Н. и К. изобщо са знаели, или са проявявали дори какъвто
и да било интерес към тези боеприпаси, нито пък че са извършили каквото и да
било действие във връзка с тяхното придобиване и държане.
При това
положение настоящият съдебен състав прие, че в конкретния казус не е осъществен
един от признаците на ОПГ, а именно извършване на повече от едно престъпление.
За наличие на ОПГ е необходимо дейността на това сдружение да не е инцидентна, както в конкретния казус –
за извършване на конкретното процесно престъпление по чл. чл. 339, ал.2 от НК, а да
обхваща съгласието на отделните лица в групата относно създаване на
предпоставки за извършване на поне две престъпления за постигането на общи
престъпни резултати. Тоест, това установено
инцидентно престъпление, за което бяха осъдени двамата подсъдими с
настоящата присъда, а на свидетелите Н. и К. са наложени наказания, не изпълва
със съдържание този съставомерен признак на престъплението по чл. 321,ал.3,
вр.ал.1 и 2 от НК.
А
предвид липсата на един от основните съставомерни признаци на процесното
престъпление, съдът прие, че не е налице и квалифициращото такова, а именно да
са действали с користна цел.
Поради
изложеното съдът прие, че това престъпление не е доказано както от обективна,
така и от субективна страна и призна и двамата подсъдими за невинни в
извършването им като на основание чл. 304 от НПК ги оправда изцяло досежно повдигнатото им
обвинение за извършване на горното престъпление.
ПО НАКАЗАНИЯТА
При
индивидуализиране на наказанието на всеки един от двамата подсъдими за
престъплението по чл.339,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2
и ал.4 от НК Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата
на други противообществени прояви от извършване на престъплението, както и
обстоятелството, че въз основа на тяхната престъпна дейност не се е стигнало до
последващи общественоопасни
последици, свързани с използването на процесното оръжие. Като отегчаващо вината
обстоятелство спрямо всеки един от двамата Съдът отчете предишните им
осъждания. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства спрямо всеки един от двамата подсъдими. От
своя страна същите не се явяват нито многобройни, нито изключителни, поради
което и не могат да обосноват извода, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко със степента на обществена опасност
на деянието и който и да било от двамата дейци. Ето защо Съдът прие, че на
всеки от подсъдимите следва да бъде определено наказание лишаване от свобода,
ориентирано към минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 339,ал.2 от НК
размер.При това съдът отчете, че формата на съучастие на двамата е различна.
Подс.Т. беше признат за виновен за извършителство, а
подс.Т. за помагачество в конкретното престъпление. Ето защо и настоящият
съдебен състав прецени, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при
определяне на конкретния размер на наказанието, наложено на всеки един от тях
като това, наложено на извършителя подсТопалов следва
дабъде по-високо от това, наложено на помагача подс.Л..
Поради изложеното съдът и наложи на подсъдимия
Т. наказание при условията на чл.54 от НК три
години и шест месеца лишаване от свобода, а на подс. Л. при същите условията на
чл.54 от НК три години лишаване от свобода. Според
преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и всеки един от двамата дейци, поради което
и е справедливо.
При индивидуализиране на наказанието
на подсъдимия Р.Т. за престъплението по чл. чл.339,ал.1,пр. 1 и
2 от НК Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на други противообществени прояви от
извършване на престъплението, както и изключително малкото количество
инкриминирани боеприпаси, а именно 4 бр. патрона. Като отегчаващо вината
обстоятелство Съдът отчете отново предишното му осъждане, за
което не е настъпила реабилитация. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус, въпреки наличието на отегчаващо вината на подс.Т. обстоятелство, изключително
малкото количество инкриминирани боеприпаси съставляват изключително смекчаващо
вината му обстоятелство, което обосновава извода, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, би се явило несъразмерно тежко със степента на обществена
опасност на деянието и подс.Т.. Ето защо съдът определи на подс.Т. наказание за
това престъпление при условията на чл. 55,ал.1,т.1 от НК, а именно шест месеца лишаване
от свобода. Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и всеки един от двамата дееца,
поради което и е справедливо.
Съдът счете, че са налице основанията чл.23,ал.1 от НК за определяне на
едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия Р.Т. за извършените от него
престъпления, тъй като всяко едно от тях е било извършено преди да има влязла в законна сила присъда за което и
да е от тях. Ето защо на подсъдимия бе наложено едно общо, най-тежкото,
наказание - три години и шест месеца
лишаване от свобода. В конкретния случай Съдът счете, че не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като така определеното и наложено
общо, най- тежко наказание би изиграло необходимата поправително - възпитателна
и предупредително - възпираща роля спрямо подсъдимия.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното наказание на
подсъдимия Л. и изтърпяването на така определеното общо,
най-тежко наказание на подс. Т. Съдът
отчете приложените свидетелства за съдимост на двамата, от които е видно, че и
двамата са осъжданипреди инкриминираното деяние с влязли в сила присъди на лишаване от свобода. За подс. Л.
това наказание не е отложено за изпълнение, а за подс. Т. е отложено за
изпълнение за срок от три години като именно в рамките на този изпитателн срок същият е осъществил настоящите
престъпления. Тоест, съгласно разпоредбата на чл. 60,ал.1 от ЗИНЗС и двамата подсъдими
следва да излежат наложеното наказание
на подс. Л. и определеното общо, най-тежко наказание на подс. Т. в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Поради това и съобразно
разпоредбата на чл. 61,т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови тези наказания
лишаване от свобода спрямо двамата
подсъдими да бъдат изтърпяни при първоначален
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за всеки един от тях.
На основание чл.59,ал.2, вр.ал.1 от НК
от така наложеното наказание на подсъдимия С.Л. съдът приспадна времето,
през което същият е
търпял мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, а именно от 28,04,2010г. до
09,02,2011г., като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване
от свобода, както и времето, през което подсъдимият е търпял мярка за
неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ, считано от 09,02.2011г. до 13,01.2013г. като два
дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.
На същото основание на чл.59,ал.2, вр.ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното общо,
най-тежко наказание на подсъдимия Р.К.Т. времето, през което същият е търпял
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, а именно от 27,04.2010г. до
16,02.2011г., като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване
от свобода.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Предвид
обстоятелството, че притежанието на инкриминираните оръжия и боеприпаси,
предмет на процесните престъпления, а именно:
автомат ,,ARSENAL"-AR-SF, кал.7,62мм от незавършен -
производствен цикъл с номер на капака на цевната кутия „***";
сигнално-газов пистолет „ZORAKI", мод.914, кал.9 мм, №***, преработен
за стрелба с патрони кал.7,65 мм, чрез смяна на цевта му;
5 /пет/ броя автомати - автомат „ARSENAL"
SAR М1, кал.7,62mm
с номер на затворната
рама „***"; автомат „ARSENAL"
SAR М1, кал.7,62мм с номер на затворната рама „***";
автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм , без фабричен номер; автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм с номер върху
капака на цевната кутия „***" и номер върху газовата тръбичка „***";
автомат „ARSENAL" SAR М1, кал.7,62мм с номер върху капака на цевната кутия „***".
23 бр.боеприпаси - патрони, от които ббр.патрони
кал.7,65мм „Броунинг" обр.1900год., и 17 бр.
патрони кал.7,62x39,
4 бр.боеприпаси - патрона, от които 2 бр.патрона кал.7,62х39мм, 1 бр.патрон
кал.9мм „Парабелум" и 1 бр.патрон 5,56мм,
е незаконно, на основание чл. 53, ал. 2 б.А от НК съдът ги ОТНЕ в полза на Държавата веществените доказателства по делото:
С оглед отпадане необходимостта от запазване на част от остналите веществените доказателства по делото, съдът
постанови същите да бъдат върнати както
следва:
веществените
доказателства по делото – мобилен телефон марка „Нокия", изключен, с
поставена СИМ карта на „Глобул"- „Би кънект" с №***, карта за мобилен апарат без чип с №***
; карта за мобилен апарат без чип с №*** ; тефтерче-синьо на цвят; СИМ карта с
№***; карта за мобилен апарат без чип с №***, на опаковката номер *** и личен
код на клиента ***; мобилен апарат марка „Водафон"
225; карта за мобилен апарат без чип с №*** на Д.К.,
веществените доказателства по делото – мобилен телефон марка „Нокия" с IMEI
***, с поставена СИМ карта на „Виваком" с абонатен №*** ; мобилен телефон марка „Нокия"
с IMEI ***, с
поставена СИМ карта на Глобул с абонатен №***; мобилен телефон марка „Сони
Ериксон" - IMEI ***, с
поставена СИМ карта на Глобул, мобилен апарат марка „Нокия" и тефтер с кожени корици на Н.И.Н.,
веществените доказателства по делото – бял хартиен плик за писма,
съдържащ 5 /пет/ броя банкноти с номинал от 20 лева, както следва серия
АН2310397; серия АН2310400, серия АН2310349, серия АН 2310308 и серия АН
2310201, СИМ карта „Би кънект" на Глобул с №***, мобилен апарат „Нокия",№96,
с IMEI*** с поставена
СИМ карта на Глобул с абонатен номер ***; мобилен
телефон с бял панел с рекламен знак на задния капак „Skype", с IMEI на задния
панел под батерията ***; мобилен телефон
„Нокия" със сиво-черен панел с поставена СИМ
карта в него със сериен №*** с изписан IMEI
на задния панел под батерията ***; флаш памет марка „Kingston"; метално куфарче сребристо сиво на
цвят на подсъдимия
Р.К.Т.,
веществените доказателства по делото
– мобилен телефон марка „Нокия", модел 2610, сериен номер *** и СИМ карта „Вивател" с номер ***; мобилен телефон марка „Сони Ериксон", сериен номер *** и СИМ карта „Вивател" с номер ***; флаш памет Арасег
на подсъдимия С.Л..
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: