МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 05.12.2012г. ПО НОХД № 1545/2011 ГОДИНА ПО ОПИСА
НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската
окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу М.И.С. ЕГН **********, за това, че на 04.08.2010 г., на
главен път 1-9 от с. Кранево посока гр. Варна, до вилно селище
"Оазис", к.к. "Златни пясъци" при управление на л.а. марка
"Опел Астра" с peг.
номер В 5016 РМ, нарушил правилата за движение по пътищата, чл.16 ал.1 т. 1 от
ЗдВП (На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: ... когато платното за движение има две пътни ленти да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне) и чл. 20 ал.1 от
ЗДвП (Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват) и по
непредпазливост причинил смърт на лицето Вилем Хюберт
Йозев Хейс, роден на *** г., поданик на Холандия и средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица, обусловило
трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за около 2-3 месеца,
на лицето Ш.К. , родена
на *** г. поданица на Холандия. -
престъпление по чл. 343 ал.4
вр. ал.3 б. „б" от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник изразяват съгласие по реда на чл. 371, т.1 от НПК да не се провежда разпит на
свидетелите по делото Валентина Пенчева Атмаджова,
Албена Иванова Божинова, Йорданка Иванова Й. и вещото лице Дочо
Маринов Дочев по изготвената САТЕ както и вещото лице
Виктор Стефанов по отношение на изготвената СМЕ спрямо Ш.К..
По
съществото на делото прокурорът поддържа така възведеното обвинение. Сочи, че от събраните
доказателства и по безспорен начин се доказва фактическата обстановка и вината
на подсъдимия. От заключенията на съдебните експертизи се оборват наведените от
защитата твърдения за това, че причината за нараняванията, довели до леталния
изход са лекарски грешки и небрежност. Счита
за адекватно на същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален
размер, изпълнението на което да бъде отоложено с
максимален изпитателен срок, както и „лишаване от право да управлява МПС”.
Защитникът на подсъдимия, сочи, че наличието на травмите на
пациента при постъпването му в болницата е съмнително. Изказва предположение,че
травмите по гръдния кош са нанесени при наместването на ключицата,поради
което и обвинението не е доказано по безспорен начин.Сочи
че при
отговора на въпрос № 8, вещите лица подхождат с някаква степен на предположение, а
осъдителната присъда не може да се основава на никакви предположения и моли за оправдателна присъда. Алтернативно моли, да се приеме превес на смекчаващите вината обстоятелства и се наложи наказание с приложение
разпоредбата на чл.66 от НК, съобразно данните на
личността и на обществената опасност на дееца и на деянието.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното,
сочи, че пострадалите са му приятели и свидетелството му за управление на
МПС не е отнемано.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намери за безспорно установена следната фактическа обстановка:
През м. август 2010 г., холандските граждани Вилем Йозев, IIIана К., Бианка
Хеус, Маурис К. и Агнес Мичел, пристигнали в Р. България,
гр. Варна. Те били гости на подсъдимия С. ***. На 04.08.2010 г., всички
посочени холандски граждани, заедно с подсъдимия С., решили да предприемат
разходка с автомобил, собственост на племенница на подсъдимия - "Опел
Астра" с per.
номер В
5016 РМ. Автомобилът бил управляван от подсъдимия, а като пътници се возели всички
гореупоменати чужденци. Около 17.20 часа подсъдимият
шофирал по пътя Кранево - Варна през КК „Златни
пясъци" със скорост от около 45 км/ч на трета
предавка. Намирал се в дясната лента по посока на движението си. Навлязъл в
десен за него завой в района на вилно селище „Оазис". Вместо да държи
волана завит надясно, той го отпуснал и МПС изправило треакторията
си и навлязло в насрещната лента. Там, също в дясна лента за собствената й
посока на движение, шофирала автомобила си „БМВ 320" с per. № В 2327 РМ, свидетелката Атмаджова.
Тя също поддържала скорост от порядъка на 45 км/ч, на
трета предавка. Движението било натоварено, като според наблюденията й на
пътното платно зад нея и срещу нея имало автомобили. В района на вилното селище
„Оазис", при навлизане в ляв за нея завой, свидетелката видяла как насрещно движещия
се „Опел", управляван от подсъдимия, напуска своята лента и се насочва срещу нея. Тя незабавно
натиснала спирачки, но предвид липсата на адекватна реакция от страна на другия
водач, не могла да предотврати челния сблъсък. Подсъдимият изобщо не реагирал и не сторил нищо, за да избегне катастрофата.
След настъпването на ПТП
и двете страни изчакали идването
на органите на МВР – сектор „Пътна полиция”, като не преместили
автомобилите си и местонахождението им било надлежно и достоверно фиксирано в
съответните документи - протокол за ПТП, а впоследствие и огледен протокол. Пробите и на
двамата водачи за употреба
на алкохол били отрицателни.
Вследствие на настъпилото ПТП пострадали по-сериозно подсъдимия С. и холандските
поданици Вилем Нозе в и Ш.К., които били
транспортирани в болнично
заведение, МБАЛ
„Света
Анна" Варна. Въпреки проведеното лечение, на следващата сутрин, в 06.30 часа на 05.08.2010 г., Вилем Йозев починал. Ш.К. била
изписана на същия ден, като в следствие катастрофата тя била получила счупване на големия пищял на
дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение на движенията на долния десен
крайник за около 2-3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана по делото въз основа на доказателствата, събрани в досъдебната
фаза, предвид изразеното от страните в съдебно заседание съгласие да не се
провежда разпит на определени свидетели и вещи лица - Валентина Пенчева Атмаджова,
Албена Иванова Божинова, Йорданка Иванова Й. и вещото лице Дочо
Маринов Дочев по изготвената САТЕ както и вещото лице
Виктор Стефанов по отношение на изготвената СМЕ спрямо Ш.К.. Изложените факти
се доказват и от събраните в хода на съдебното следствие
доказатеслтва – обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Т., В., П., становището на вещото лице, изготвило
СМЕ – аутопися, както и изслушаните в с.з. вещи лица, изготвили тройната СМЕ, приобщените в
съдебното производство писмени медицински документи, както и документите от досъдебното произовдство - протоколи за химическа експертиза, за огледна
местопроизшествие, докуменитте от сектор ПП,
свидетелство за съдимост на подсъдимия С., както и всички документи от ДП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При така
констатираните факти, съдът прави следните правни изводи:
Не се спори от
страните досежно факта на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и неговия механизъм, както и вината на
подсъдимия, който не отрича, че без да иска е загубил контрол над автомобила си
и по този начин е предизивикал сблъсъка с другия
автомобил. Не се спори и за това, че настъпилото ПТП е в причинно – следствена
връзка с травматичните увреждания, които са получили подсъдимия С. и Ш.К.. Тези обстоятелство са безспорно доказани
по делото от заключението на САТЕ, показанията на свидетелите, присъствали в
двата сблъскали се автомобила и от обясненията на самия подсъдим, както и от
СМЕ изготвена на база опрегледа на Ш.К. от съдебен
медик. Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като
достоверни, последователни и подкрепени и от другите събрани по делото
доказателства. Въз основа на тези фактически констатации, съдът намира за
безспорно доказана обвинителната теза досежно това,
че при управление
на л.а. марка "Опел Астра" с peг. номер В 5016 РМ, нарушавайки цитираните в диспозитвиа на обвинителния акт разпоредби на ЗДвП, подсъдимият по непредпазливост е причинил счупване на големия пищял на
дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение на движенията на долния десен
крайник за около 2-3 месеца, на лицето Ш.К.,
родена на *** г. поданица на Холандия,
които травматични увреждания представляват средна телесна повреда по смисъкла на НК- престъпление по чл. 343 ал.4 вр.
ал.3 б. „б" от НК.
Другата част от обвинението, относно смъртта на лицето Вилем
Хюберт Йозев Хейс, се оспорва от подсъдимия и неговия защитник. Защитата
сочи на първо място, че не е доказано по делото, че травматичните увреждания,
довели до летален изход след лечението на Хейс, са получени
при катастрофата, а е възможно те да се причинени по – късно от медицинските
лица, които са оказвали първа помощ на пострадалия Хейс.
Като аргумент в подкрепа на тази теза се сочи факта, че тези наранявания не са
били открити и описани при постъпването на Хейс в
спешното отделение. Също така се твърди,
че не е доказано по делото, че тези травми са единствената причина за
настъпване смъртта на пострадалия, а за смъртта му е допринесло и
ненавременното и неадекватно лечение. Така изложените от защитата аргументи
напълно се оборват от заключениято на съдебно –
медицинските експертизи, както и от всички останали доказателства по делото. От
заключението на СМЕ - аутопсия изготвена от вещото лице д-р Виктор Стефанов, категорично се
установява, че причината за смъртта е тежка травма на гръдния кош, довела до
развитие на дихателна недостатъчност и травма на корема с разкъсване на
слезката, довела до значителен кръвоизлив в корема. Тези увреждания за получени
при удар в части и детайли от купето на автомобила, тоест по начина, описан в
обвинителния акт. Твърденията на защитата, че тези травми биха могли да бъдат
получени по друг начин не се подкрепят от нито едно от доказателствата по
делото, а предложението, че биха могли да са причинени от медицинските лица е
абсурдно. Обективно невъзможно е при преместване и извършване на медицински
манипулации да се получи счупване на множество ребра двустранно, счупване на
гръдната кост и контузии на белия дроб, разкъсване в коремната кухина и на
слезката. Причинно – следствената връзка между причиненото от подсъдимия ПТП и
настъпилата смърт на лицето Вилем Хейс е
категорично доказана и непрекъсната. От свидетелските показания и от обясненията
на подсъдимия е видно, че след катастрофата пострадалият Хейс
не се е движил, а е изчаквал да му бъде
оказана медицинска помощ, бил е транспортиран с линейка от
местопроизшествието директно в спешния център на МБАЛ „Св. Анна”. Вещите лица,
изготвили тройната СМЕ, са категорични, че единствените пропуски при лечението
са свързани с късното диагностициране, което обаче отчасти се дължи и на сравнително
доброто състояние, в което пациента се е намирал / данни от фиш за спешна
медицинска помощ: произшествие 16:49, в болницата 17:40; клиничен преглед: хемодинамично стабилен по време на транспортагорен
крайник съмнение за луксация и фрактура на ляв хумерус... ССС –ритмична сърдечна дейност, честота 90/мин,
АН 130/95. Корем мек, в момента без данни за дефанс./
От показанията на всички свидетели,
присъствали в спешния център личи, че пострадалият е правел впечатление, че се
намира в добро общо състояние. Вещите лица са категорични в извода си, че друг
изход за пострадалия Хейс е бил невъзможен, предвид
множеството и тежки травма и съпътстващите заболявания на пострадалия, най –
вече приема на лекарството „ синтром”, което разрежда
кръвта и пречи на съсирването и преустановяването на кръвотечението.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира за доказано по безспорен начин,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343
ал.4 вр. ал.3 б. „б" от НК, поради което го
призна за виновен по така възведеното обвинение, че при
управление на л.а. марка "Опел Астра" с peг.
номер В 5016 РМ е нарушил правилата на ЗДвП- чл.16
ал.1 т. 1 и чл. 20, ал.1, и по
непредпазливост причинил смърт на лицето Вилем Хюберт
Йозев Хейс, и средна телесна повреда изразяваща се в счупване на големия пищял
на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение на движенията на долния
десен крайник за около 2-3 месеца, на лицето Ш.К..
При индивидуализацията на наказанието, настоящият състав на съда отчете липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, а като смекчаващи такива чистото съдебно минало на дееца,
изразеното съжаление за стореното, семейното му положение, доброто му
процесуално поведение, обуславящи ниската му обществена опасност. Това мотивира
съда да определи наказание „лишаване от
свобода” в минималния предвиден в закона размер от ТРИ ГОДИНИ. Съдът счете, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК тъй като се налице
предпоставките за това- наложеното наказание „лишаване от свобода” е в размер
до три години, деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ храктер и съобразно степента на обществена опасност
на дееца, не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, за да
постигне целения поправителен и превантивен ефект ето защо изтърпяването му
следва да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години.На
основание чл.343 г от НК, съдът счете
наложи и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 1
година като взе предвид и тежестта на извършените нарушения на правилата на ЗДвП.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените
по делото разноски в размер на 1395 лева в полза на държавния бюджет по сметка
на ВОС.
Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата .
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: