Р      Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година  в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА

                                          ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 238 по описа на Административен съд гр.Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез ю.к.Ошавкова против Решение № 2315/16.12.19г. по НАХД № 2515/2019г. на ВРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление №03-010726/20.12.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Варна, с което на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон и преквалифициране на констатираното нарушение като маловажно. Твърди, че нарушението е налице, тъй като посоченият работник е пострадал при извършване на работата и това доказва, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ, още повече, че тази разпоредба е обвързана с всички разпоредби осигуряващи безопасност на труда, изрично посочени за всеки вид работна дейност в Наредба №7 за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Твърди, че работодателят не е положил грижа за здравето и безопасността на своя служител, който в следствие на неосъществен ефективен контрол е загубил живота си. Ефективен контрол по смисъла на европейската директива е съвкупност от мерки, необходими за опазване на безопасността и здравето на работника, които като превенция включват както оценка на риска, така и даване на инструкции на работниците с оглед техните подробни действия при полагане на труд и работа с машините в ежедневната им работа. Твърди, че нарушението е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да организира защита си. Моли съда да отмени решението на Варненски районен съд и да потвърди издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба-„Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“, чрез процесуалния си представител ю.к.Л., в писмен отговор, счита, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Счита, че законосъобразно ВРС е приел, че АУАН и НП не отговарят на изикванията на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН вследствие на липсата на ясно описание какво точно е бил задължен да извърши жалбоподателят и непосочване на нарушена разпоредба. Твърди, че с оглед установеното по делото, основателно ВРС е заключил, че работодателят е направил всичко зависещо от него за извършване на работата по безопасен начин.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ против наказателно постановление №03-010726/20.12.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Варна, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 13.11.2018г. в „Педеление за товарни превози – Г.Оряховица“ е извършвана маневра по разкачване връзката между локомотив и вагони по време на движение и ръководителят на маневрата позволява придвижване преди да се е убедил, че работника Зия Юсеин Юсуф, който е извършвал разкачването на вагоните е излязал извън коловоза, вследствие на което работникът е ударен и повлечен от локомотива, като е получил травми по главата и тялото, които довеждат до настъпване на неговата смърт. Предвид настъпилата злополука и настъпила смърт на работника е извършена проверка от страна на ДИТ Варна, за която е изготвен и Протокол №ПР1839293/10.12.2018г., при която е установено, че работникът Ю. като стрелочник, маневрен, при извършване на маневра по разкачване на вагони от локомотив, не е носил осигуреното му специално работно облекло – сигнална жилетка по време на работа. Констатирано е и че „ПТП – Г.Оряховица“ не е изпълнило задължението си да осигури ефективен контрол за извършването на работата по безопасен начин, без риск за живота и здравето на работещите, при изпълнение на служебните им задължения, като е допуснал на 13.11.2018г. извършването на маневра по разкачване на връзката между локомотив и вагони /винтов спряг/ по време на движение и ръководителят на маневрата е позволил придвижване на маневрения състав, преди да се убеди лично, че лицето извършвало разкачването на вагоните от машината е излязло вън от коловоза, вследствие на което същото е ударено и повлечено от локомотива, пада и получава травми по главата и тялото, като по този начин е причинена и смъртта му. Нарушението е квалифицирано по чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ вр. чл.275 ал.1 от КТ. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 03-010726/10.12.2018г. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че за да настъпи смъртен резултата за работника З. Ю., безспорно са допуснати нарушения свързани с безопасността при работа свързана с разкачане на вагоните от локомотива на композицията, но липсват доказателства за допуснати нарушения от страна на работодателя, тъй като, както е описал подробно ВРС в решението си, той е изпълнил всички свои задължения по провеждане на различните инструктажи и обучения на работниците, свързани с извършваната от тях дейност. Пострадалият е бил изпитван за установяване степента му на подготвеност и познаване на правилата и инструкциите разработени за безопасна работа в поделението за товарни превози на БДЖ. ВРС е приел, че нито в АУАН, нито в НП не е конкретизирано какво точно нарушение е извършило дружеството работодател, не е конкретизирано какво точно действие според проверяващите не е било извършено за подготовка на работниците за безопасна работа. Посочената за нарушена правна норма – чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ е бланкетна и не са отразени факти свързани с това, какво е било дължимото поведение, какво е следвало да направи или да не направи и по какъв начин дружеството е следвало да осигури ефективен контрол и да осигури здравословни и безопасни условия на труд. ВРС е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в неправилно установяване на фактическата обстановка и липса на посочване на конкретно нарушение, което води до отмяна на НП, като незаконосъобразно такова.

          Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правилни са изводите на ВРС, че НП не е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. В случая описанието на нарушението както в съставения АУАН, така и в издаденото НП не отговаря на императивните изисквания на чл.42 т.4, съответно на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Описанието на изпълнителното деяние е бланкетно, като дословно преповтаря съдържанието на правната норма - чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за бездействие – не е осигурен ефективен контрол за извършване на работата, като нито в акта, нито в НП се съдържат факти относно това какво е било дължимото поведение на дружеството в качеството му на работодател, какво е следвало да направи, по какъв начин е следвало да бъде осигурен този ефективен контрол, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд. От факта, че работника е пострадал при осъществяване на трудовите си задължения при преминаване през предпазните парапети не следва автоматично извод, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол. По делото са събрани и обсъдени от ВРС длъжностните характеристики на началник влак и на длъжността „Стрелочник, маневри“, инструкции и доказателства за проведени инструктажи и обучения на работниците, свързани с извършваната от тях дейност и безопасна работа, като въззивният съд правилно е приел, че от тях е видно, че работодателят е изпълнил всички свои задължения по провеждане на различните инструктажи и обучения на работниците, свързани с извършваната от тях дейност и безопасност при работа. Именно с оглед тези доказателства липсата на факти в НП относно това какво е било дължимото в повече поведение от наказаното лице препятства неговата защита.

В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Недостатъчно за обосноваване на дадено деяние е и само цитирането на отделна законова разпоредба, без да са разгледани и подведени под хипотезата й конкретните за случая факти, аргументиращи нейното приложение. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.

Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, както правилно е приел и ВРС, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.

В случая липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с изпълнителното деяние на административното нарушение, съществено затруднява съда в преценката му за съставомерността на деянието – какво е следвало да се извърши, а не е било извършено от нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено такова и като е отменил НП ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изложените съображения, съставът на съда като касационна инстанция намира, че при постановяване на решението на виззивния съд не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2315/16.12.19г. по НАХД № 2515/2019г. на ВРС, І състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

2.