№ 264
гр. Плевен, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500365 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 30 от 27.03.2023г по гр. дело № 19/2023г по описа на
РС – Никопол състав на същия съд е ИЗМЕНИЛ на основание чл. 150 от СК
определената със спогодба по гр. дело № 319/ 2021г. по описа на РС Никопол
издръжка, като Е ОСЪДИЛ Д. Д. П. с ЕГН ********** да заплаща на С.Д.П. с
ЕГН ********** като малолетна, чрез нейната майка и законен представител
Г. Г. С. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 195 лв. вместо
заплащаните досега 170 лв., считано от 12.01.2023 год. до настъпване на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за
разликата до предявеният размер от 250лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Г. Г. С. , в
която се възразява, че същото е неправилно, немотивирано и необосновано.
Възразява се, че сумата е недостатъчна с оглед нуждите на детето, което ще
бъде в първи клас, че е налице инфлация в страната, че другата страна няма
други задължения за издръжка, безработен е, но това не означава, че в
последващ момент това няма да се промени, тъй като другият задължен за
1
издръжка родител е в работоспособна възраст. Претендира се отмяна на
решението в отхвърлителната му част и постановяване на размер на
издръжката от 250 лв.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение.Възразява, че веднага е започнал да
изплаща увеличения размер на издръжката, че според възможностите си
купува на детето всякакви необходими вещи, но е безработен и не е в
състояние да заплаща по - висок размер на издръжката. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основание за
увеличаване на договорена между страните издръжка и нейния размер
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел за безспорно по делото , че детето С.Д.П. с ЕГН
********** е родено от майка Г. Г. С. с ЕГН ********** и баща Д. Д. П. с
ЕГН **********. Безспорно е било по делото , че със съдебна спогодба по гр.
дело № 319/2021г. по описа на РС Никопол, бащата Д.П. се е задължил да
заплаща на детето С. издръжка в 1 размер на 170 лв. месечно, считано от
16.08.2021г. Според РС съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. В конкретния случай така визираната предпоставка е била
налице: от момента на определянето на предходния размер на издръжката до
настоящия момент е изминал период от повече от една години, през който е
настъпила промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне
размера на дължимата издръжка и обуславящи нейното изменяване, а именно
увеличили са се нуждите на детето от храна, облекло, пособия и други.
Неколкократно през периода е извършена и промяна в размера на
2
минималната за страната работна заплата, на основата на която се определя
минималният размер на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /чл.
142 ал. 2 от СК/. От приложеното допълнително споразумение към трудов
договор № 015/08.02.2021г. се установява, според РС, че ищцата получава
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв., а съгласно
приложеният социален доклад по настоящем това възнаграждение е в размер
на 750лв. Безспорно е било по делото и това, се установява, от приложеното
по делото заверено копие на регистрационна карта издадена от Дирекция
„Бюро по труда“ , че е била възстановена регистрацията на ответника П., като
безработен на 25.01.2023г. С оглед на гореизложеното, съдът е приел, че
необходимата обща издръжка на детето С., следва да се определи на 350 лв.
От тази сума бащата Д. П. следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 195 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката
Г.С., която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето, като в останалата част предявеният иск до размера на 250 лв.
Според РС, , следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан. При
определяне размера на дължимата се издръжка съдът е съобразил възрастта на
детето и неговите потребности, както и фактът, че от първоначалното
определяне на издръжката е минал малък период от време, едва една година
и пет месеца, а също и факта, че ответникът не реализира доходи, и няма
задължения към други ненавършили пълнолетие лица.
РЕШЕНИЕТО е правилно и законосъобразно
РС е изложил мотиви за изводите си, които се основават на събраните
по делото доказателства, споделят се от въззивната инстанция и не следва да
се преповтарят във вида, в който са изложени. Основателни са твърденията за
наличието на инфлационни процеси за периода от предходното определяне на
дължимата издръжка, но това е едно от обстоятелствата, които следва да се
съобразяват при определяне на размера на издръжката. Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в този смисъл са налице основания
за увеличаване на издръжката, но това увеличение следва да е в по – малък от
претендирания размер с оглед доказателствата за актуалните финансови
възможности на бащата.
Пред въззивния съд се представи за констатация регистрационна
3
карта като безработен от Бюро по труда – Плевен за въззиваемата страна, от
която се установи, че неговата регистрация като такъв продължава. Безспорно
е, че лицето е в работоспособна възраст и е в състояние да реализира доходи
поне в размер на минималната работна заплата. В този смисъл правилно РС е
преценил, че размерът на дължимата издръжка следва да е в минимално
установения размер за държавата. Изразените виждания във въззивната
жалба, че в следващ момент бащата може да започне да реализира доходи не
са основание за увеличаване на издръжката, а при промяна на обстоятелствата
в такава посока ще е налице основание за искане за изменение на издръжката.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение.
При този изход на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 30 от 27.03.2023г по гр. дело №
19/2023г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4