Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : С.Ц.
като разгледа докладваното
от съдия Томова гражданско дело №1085 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
В ***е постъпила молба от Д. “С.п.” г.П.
с която се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде взета
мярка за закрила по отношение на детето С.Р.Я. с ЕГН **********– настаняване в
семейството на негови близки Т.С.М. и С.М.М. за срок от две години или до
промяна на обстоятелствата при които е било извършено настаняването.
Детето С.Я. е представлявано от адв.Е.
А., която ангажира становище за основателност на молбата.
Съдът, след като се съобрази със становищата
на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна, прецени ги и прие за установено следното :
Видно е
от приложеното удостоверение за раждане, че детето С.Я. е родено от майка Р.Р. Я.
с ЕГН ********** и баща неизвестен.
От
приложените социални доклади се установява, че *** бил ангажиран по случая на детето С.Я. по
повод подадено заявление с ***от Т.С.М. и С. ***, в качеството им на близки на детето,
с искане за настаняването му в тяхното семейството, тъй като били родители на
биологичния му баща Б.М., който въпреки предприети постъпки от негова страна не
успял да го припознае, а майката от месец юни 2016г. го била оставила на
техните грижи и не се интересувала от развитието му. При извършеното по този
повод социално проучване се установили следните обстоятелства: Детето С. било
родено от краткотрайно съжителство на майката с лицето Б.С. М., когото сочела
за негов биологичен баща. От юни месец на 2016г майката и Б.М. се разделили,
като и двамата образували нови съжителства. След раздялата на майката със
съжителя й, основни грижи по отглеждането и възпитаването на малкия С.Я. се
осъществявали от родителите на сочения за биологичен баща Б.М. - Т. и С. М..
Синът им помагал в отглеждането на
детето С., но не бил в състояние сам да полага непосредствени грижи, тъй като
често пътувал извън страната с цел трудова заетост. По отношение на желанията и
нагласите на майката Р. Я. за сина й С. било установено, че въпреки
неколкократните опити на *** да я установи, същата не била намерена на
посочения в националните регистри адрес. При последното посещение на настоящия
й адрес в ***, била получена информация, че тя и малолетните й деца К.С.К.и Г. С.
К., заедно със сегашният й съжител - С.К., се били преместили да живеят извън
страната. Майката на детето живеела и работела в ***, като била трайно
дезинтересирана относно малолетния си син - С.Я.. Проведен бил разговор и с
детето С., при който то споделило, че от много време не било виждало майка си и
се чувствало добре в дома на неговите баба и дядо - С. и Т. М.. Изразил и
желанието си да продължи да живее с тях, като казвал, че когато „баща му" бил
в ***, често му гостувал в неговия дом. Видно е от доклада, че детето С. е
клинично здраво, няма здравословни проблеми и не се нуждае от полагане на
специални медицински грижи. Направени са му били всички ваксини, предвид
Имунизационният календар приет в *** ***. За учебната 2018/2019г. бил е записан
в първи клас в ***. Близките Т. и С. М. са му осигурили лично пространство,
здравословно хранене, дрехи според възрастта, пола и сезона, както и подходяща
среда за развитието му, възприемайки го за свой внук. Детето било усмихнато и
контактно, чувствало се добре в дома на семейство М., смеело се, търсело
контакт с възрастни и деца. Постоянно искало да рисува и да се занимава с игри,
подходящи за възрастта му. Емоционалната и доверителна връзка между детето и
неговите близки Т. и С. М. била много силна. Т. и С. М. показвали загриженост и
отговорност относно бъдещето на малолетния им внук. Те на практика били и единствените
близки, които са изразили желание и възможност и за в бъдеще да полагат грижи
за малкия С.Я.. Това тяхно желание изразили и в съответните декларации по чл.
24, ал. 3 от ЗЗДет. Видно е още от социалния доклад, че жилището, в което се
отглеждало детето било собственост на С.М.. Същото представлявало едноетажна
къща, състояща се от три стаи, кухня, баня и тоалетна на едно. Едната стая се
обитавала от малолетния С. и неговите близки Т. и С. М., другата се обитавала
от двете непълнолетни деца на С. и Т. - Л. С.а М. и А. С.а М., а третата стая била
пригодена за живеене, но не се ползвала. Жилището било обзаведено с всички
мебели и електроуреди, необходими за живеене. За детето имало приспособен детски
кът в две от стаите. Отоплението се осъществявало на твърдо гориво. Хигиената в
къщата била на много добро ниво. В близост до къщата, в която живеело
семейството имало допълнителна постройка, пригодена за лятна кухня, която към
настоящия момент не се използвала, тъй като не били завършени започнатите от
семейството ремонтни дейности. Доходите на Т. и С. М. се формирали от
получавани месечни семейни помощи по чл.7 от ЗСПД за двете им дъщери, които
отглеждали, в общ размер на 90.00 лв. както и от периодична заетост на С.М. в
птицезавод в ***, от която изпращал на съпругата си седмично по 150.00 евро за
издръжката на семейството. В покриване на месечните разходи на домакинството
участие взимал и сочения за биологичен баща на малолетния С. — Б.С. М., който
предоставял финансови средства на родителите си .
От
приложената ***е видно, че по отношение на детето С. е извършено временно
настаняване по административен ред в семейството на Т. и С. М..
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в
неговата семейна среда, като в изключителни случаи, то може да бъде настанено
извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини закона
изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.
Съдът
приема, че в настоящия случай е налице втората от хипотезите, посочени в цитирания
текст, а именно, че майката на детето трайно не полага грижи за него, като
съдът намира, че не са налице основателни причини за това.
Мерките
за закрила са визирани в чл. 4 от Закона, като съдът при определяне на
адекватната мярка, следва да отчете нуждите и интереса на детето. В
правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на
роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в
специализирана институция". Тъй като от доказателствата по делото се
установява, че по отношение на детето са налице близки, при които то може да
бъде настанено – Т. и С. М., които детето възприема като свои баба и дядо, а те
него като свой внук, то следва да се приложи мярката "настаняване в
семейството на близки и роднини", която е адекватна на търсената закрила.
Поради това, съдът намира, че молбата е изцяло основателна и доказана и следва
да се уважи като такава. Настаняването следва да бъде извършено за искания срок.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА, на основание чл.27
ал.1, вр. чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДетето, малолетното дете С.Р.Я. с ЕГН ********** за отглеждане и възпитание в семейната среда на Т.С.М. и С.М.М., и двамата с адрес: ***, за срок
от две години или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес, считано от настаняването му по административен ред – 18.01.2019г.
Решението подлежи на изпълнение незабавно.
Решението подлежи на обжалване пред ***
в седмодневен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :