Р Е Ш Е Н И Е №101
гр.Силистра, 26.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година,в състав: съдия
Маргарита Славова,при секретаря Антония Стоянова и с участието на
прокурор……….…..,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №115 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Д.А. ***,
подадена чрез представител по пълномощие адв.Р.Н., срещу Ревизионен акт
№Р-03001919004449-091-001/21.01.2020г.,потвърден с Решение №63/06.04.2020г.,
издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от органа по чл.152 ал.2 ДОПК, относно
установени задължения за данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ, вноски за ДОО; за УПФ и
здравно-осигурителни вноски (ЗОВ) за данъчните години - 2014, 2015,
2016, 2017 и е изменен за същите по вид публични задължения за 2018 година,
които са установени в по-нисък размер вследствие на констатирана техническа
грешка в РА, довела до определяне на облагаемия доход за 2018г. в размер на
14 608.40 лева, вместо на действителния от 13 336.40 лева.
Оспорващият
твърди,че атакуваният РА бил немотивиран и необоснован, като доминират
съображенията,че неправилно бил приложен редът по чл.122 ДОПК,довел до
неадекватно определяне изобщо на основа за облагане с данъци, в ракурса на чл.
122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че приложеното основание от чл.122 ал.1 т.2 ДОПК
не било доказано, а почивало на предположения, тъй като не били събрани
обяснения от всички установени лица, пътували до Германия с жалбоподателя, а
само на някои, което компрометирало извода за наличие на основанието за
прилагане на особения ред за извършване на ревизията.Жалбоподателят счита
още,че неправилно приходният орган е намерил за приложимо българското
законодателство към процесните факти, тъй като изводът,че е „местно лице“
заради постоянния му адрес в страната, не бил пълен и не издържал критиката на
закона, позовавайки се на чл.4 ал.5 ЗДДФЛ. След дадените указания с
Разпореждане №377/21.05.20г. /л.186-л.189/, в съдебно заседание това оплакване
не се поддържа /Вж.Протокол от 11.06.20г. на л.207-л.210/.В обобщение на
горните възражения,с жалбата се твърди наличие на отменителното основание от
чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК,във връзка с чл.146 т.3 АПК- допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Главното
възражение обаче, е свързано с твърдение за неправилно приложение на
материалния закон като се оспорва изцяло процесуалната дейност и формираните в
резултат от нея, изводи на приходния орган относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК.Последното било довело до неправилно определяне на разходите за
релевираната транспортна дейност,които следвало да бъдат увеличени още с
платения местен данък за МПС;разходите на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, вкл. Зелена карта; за годишните технически прегледи
на МПС и др.под. Освен това, твърди, че в хипотезата на чл.122 ал.2 т.7 ДОПК,е
следвало да се увеличат признатите му разходи със стойността на микробуса,с
който е осъществявал транспортните услуги.След указания на съда със посоченото
по-горе разпореждане,че съгласно чл.122 ал. 2 т.7 ДОПК, органът по приходите
следва да вземе предвид „капитала и пазарната цена на придобитите имущества…“ в
периода на осъществяване на дейността, данъчната ревизия на която се извършва
по особения ред /т.е. 2014г.-2018г./, а видно от приложеното Свидетелство за
регистрация Част I, на л.78-гръб от делото е, че автомобилът марка „Мерцедес Спринтер“,с
рег.№***,е придобит и регистриран в страната на 25.02.2014г., т.е. преди
първото превозване на пътници до Германия осъществено именно с този микробус-
28.02.2014г. /л.88-гръб-л.89/,
оплакването не се поддържа в съдебно заседание. Очевидно е, че последният не
попада в обхвата на релевираните имущества с чл.122 ал.2 т.7 ДОПК,които следва
да се намират в пряка връзка с ревизираната дейност,респ. доходите от нея.
Горните съображения са относими и
към въведеното твърдение за несъобразяване от органа по приходите и на
обстоятелствата по чл.122 ал.2 т.14 ДОПК, тъй като изначално било ясно, че при
приключване на курса в едната посока /в Германия/, водачът обективно не е можел
да потегли веднага обратно за България, което априори означавало - разходи за
квартира /пренощуване/ и дневни в чуждата страна.За установяването на такива
изрично е давана възможност на оспорващия в хода на данъчната ревизия, вкл. с
посоченото по-горе разпореждане на съда, но същият не е представил никакви
доказателства /фактури, фискални бонове, платежни сметки или друго от хотел;
наем на друг вид място за посещение и т.н./, като недвусмислено заявява, че не
разполага с такива, поради което и не поддържа довода в съдебния процес.
Предвид спецификата на реда по
чл.122 ДОПК,органът по приходите е извършил справка в информационни
статистически регистри и е приел среден разход на курс от 350 евро, какъвто
размер е посочил и жалбоподателят в хода на ревизията /л. 152/, както и преди това,
по време на проверката по чл.110 ДОПК на л.78 от делото. Независимо от
последното, размерът на приетите разходи за всеки един курс (по аналогия, макар и извън хипотезата на чл122 ал.2 т.12
ДОПК ), се оспорва пред съда, въпреки действието на законовата
презумпция от чл.124 ал.2 ДОПК. Последната действително е оборима, но
жалбоподателят, поради липса на каквито и да е първични счетоводни документи,
настоява за съдебно-счетоводна експертиза, която да бъде извършена по същия
начин/механизъм както от приходните органи (съгласно
регулацията от чл.122 ал.2 ДОПК), но
съобразявайки всички постоянни и променливи разходи за дейността.По този начин
отново да изчисли средната им стойност за всеки отделен курс, предвид
продължителния ревизиран период и динамиката в цените както на горивата така и
на други структуроопределящи елементи на разходите за транспортни услуги.
Независимо от всичко гореизложено поддържа, че посоченото от органите по
приходите обстоятелство от чл.122 ал.1 т.2 ДОПК не било доказано, поради което
и по аргумент за противното от чл.124 ал.2 ДОПК,настоява,че същите подлежат на
пряко и пълно доказване в процеса от данъчните органи, каквото не било
проведено. Ето защо счита,че единственото законосъобразно разрешение на спора,
е отмяна на оспорения РА, щом не са били налице основания за провеждане на
ревизията по особения ред на чл.122-чл.124 ДОПК. Претендира присъждане на
съдебни разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК на л.262 от делото.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите чрез
представител по пълномощие гл.юрисконсулт З.Е. /л.205/,оспорва изцяло жалбата.
Излага аргументи в подкрепа на главните решаващи изводи на приходните органи,
като счита, че не са налице съмнения относно приложимостта на особения ред по
чл.122 ДОПК за провеждане на процесната ревизия,както и че оспорващият е
извършвал през продължителен период от време /01.01.14г.-31.12.18г./ независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея /чл.3 ал.1 ЗДДС/, тъй като многократно, редовно и по занятие е осъществявал превози от
България до Германия на различен брой пътници, получавайки доходи от тези
транспортни услуги.Със становище на л.239 от делото категорично се
противопоставя по приемането на Съдебно-счетоводната експертиза,която почивала
на статистически данни,почерпени от конкретно посочени от вещото лице
сайтове,относно цените на горивата в различните държави (проследени
по месеци),през които
е преминавал жалбоподателят с клиентите си и др.под. А щом ССЕ не е извършена
на базата на доказателства за действителните разходи /количества заредено
гориво;в коя държава;при каква цена;стойност на поддръжка на
автомобила;ГТП;задължителни застраховки;данък по ЗМДТ; стойност на винетни и
ТОЛ такси и т.н./, то същата следвало да се ирелевира изцяло, независимо, че
изначално е ясно,вкл. още от проверката по чл.110 ДОПК, че жалбоподателят не е
запазил никакви първични документи, годни да удостоверят горните разходи, което
до голяма степен е предопределило и особения ред на самата ревизия. В този
контекст с Разпореждане №377/21.05.20г./л.186-л.189/,съдът е указал на ответния
орган,че глобално посочената сума на осреднените разходи за един курс до Германия
с автомобил от вида на процесния, не е ясно от какви елементи се състои;
стойности на разходи по кои пера са включени в нея /гориво, амортизации,труд и
т.н.- например,взет ли е предвид ежегодния местен данък за МПС както и другите
разходи свързани с неговата нормална поддръжка,вкл. ГТП, задължителна
застраховка “ГО“ и т.н., с оглед на въведените в процеса възражения и искания
на жалбоподателя и съобразно чл.122 ал.2 т.2 и т.16 ДОПК. Такова уточнение не е
последвало, като в процеса остава единствено аргумента от Ревизионния доклад
/л.47-гръб/, към който препраща и РА -„при извършената ревизия е направена справка
в информационните статистически регистри (непосочено кои) и е приет среден разход за пътуване 350 евро (684.00 лева), посочен и от ревизираното лице.“ Въпреки това, включително и в
хода по съществото на делото, ответният орган настоява да бъде изключена от
доказателствената съвкупност ССЕ и допълнителната такава, като се отхвърли
изцяло жалбата. Претендира да бъдат присъдени в полза на ответната администрация
съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно
правилото от чл.161 ал.1 ДОПК,във вр.с чл.8 ал.1 т.4 от Тарифа №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството
е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и следващите
от АПК.
Съдът,като обсъди изложените в жалбата
доводи както и частта им, поддържана в съдебно заседание и, становището на
ответния решаващ орган, след преценка на доказателствата по делото, прие за
установено следното:Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на
оспорения РА; при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на
процедурата по глава Осемнадесета, във връзка с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Ревизионен акт
№Р-0300 **********-091-001/21.01.2020г., потвърден с Решение
№63/06.04.2020г. на органа по чл.152 ал.2 ДОПК, относно установените задължения
за данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ; вноски за ДОО; за УПФ и ЗОВ за данъчните години -
2014, 2015, 2016, 2017 и е изменен за същите по вид публични задължения за
финансовата 2018 година, които са установени в по-нисък размер вследствие на
констатирана техническа грешка в РА довела до определяне на облагаемия доход за
2018г. в размер на 14 608.40 лева, вместо на действителния от
13 336.40 лева.С него са установени (потвърдените и изменени) в тежест на
Д.Д.А. задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски,както следва: 1.Данък
върху доходите на ЕТ по чл.48 ал.2 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2014г. в размер на 882.00 лв. и
лихва на основание чл.175 ДОПК във връзка със Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/ от 423.29 лв.; за 2015г.
в размер на 160.00 лв. и лихва от 60.50 лв.; за 2016г. в размер на
1035.00 лв. и лихва от 286.37 лв.; за 2017г. в размер на 812.00 лв. и
лихва от 142.34 лв.; след изменението за 2018г. е установен данък в
размер на 1444.33лв. и лихва от 106.73лв.; 2.Задължителни осигурителни вноски за ДОО
за самоосигуряващо се лице по КСО в размер на 1014.78 лева за 2014г. и
лихва от 534.26 лева; в размер на 645.12 лева за 2015г. и лихва от
291.32 лева; в размер на 1190.36 лева за 2016г. и лихва от 376.52 лева;
в размер на 1019.65 лева за 2017г. и лихва от 234.42 лева; и след
изменението, установен размер на 1973.78 лева за 2018г. и лихва от
145.83 лева; 3.Задължителни вноски за ДЗПО-УПФ: за 2014г. от
396.40 лева и лихва 208.69 лв.; за 2015г. от 252.00лв. и лихва 113.79 лв.; за 2016г. от 464.98
лева и лихва 147.08 лв.; за 2017г. от 369.44 лева и лихва 84.92; а след
изменението за 2018г. - от 666.82 лева и
лихва 49.27 лв.; 4. Задължителни здравноосигурителни
вноски за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 634.24 лв. за
2014г., ведно с лихва от 333.92 лв.; в размер на 403.20 лв. за 2015г.,
ведно с лихва от 182.10лв.; в размер на 743.98 лв. за 2016г.,ведно с
лихва от 235.32лв.; в размер на 591.10 лв. за 2017г., ведно с лихва от
135.89 лв.; в установен размер след изменението за 2018г. от
1066.91лв.,ведно с лихва от 78.84 лева, ИЛИ общо установени публични
задължения са в размер на 15 766.09 лв. и лихвите за просрочия към тях в
общ размер от 4 171.40 лева.
Ревизионното производство е образувано
съгласно чл.112 ал.1 ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-03001919004449-020-001/11.07.19г. /л.173/, изменена със заповед ЗИЗВР
№Р-03001919004449-020-002/17.10.2019г./л.169/- двете надлежно връчени по
електронен път на ревизираното лице. Обхватът на възложената ревизия е
определен до установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.; задължителни осигурителни вноски за
фондовете на ДОО, за ДЗПО-УПФ и ЗЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от
01.01.2014г. до 31.12. 2018г.,като е определен краен срок за завършване на
ревизията-18.12.2019г. Заповедите са издадени от В.Г.Х., изпълняващ длъжността
„Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД НАП Варна, изрично
определен за лице, което да възлага ревизии, съгласно чл.112 ал.2 т.1 ДОПК и
Заповед от 20.12.2018г. /л.202/.Разпоредено е ревизията да бъде извършена от Н.К.И.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и от М.А.Б.- старши
инспектор по приходите, което е в съответствие с нормативната регулация от
чл.113 ал.6 ДОПК,във връзка с чл.7 ал.1 т.4
и чл. 11 ал.1 т.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/
и Заповед №Д-1866/24.10.2018г. /л.203/.
С Протокол №Р-03001919004449-ППД-001/05.12.2019г.
/л.65/ са приобщени събраните документи по реда на ДОПК по повод на извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол Кд
73№П-03001919054077-073-001/19.06.2019г., с подробно описание на
доказателствата, намиращи се на л.67-л.106. В този обсег са Протоколите от
извършени насрещни проверки на лица, пътували с жалбоподателя до Германия и
свидетелстващи за договорените и платени суми за превоза, липсата на документи
и други факти от значение за случая; както и Писмените обяснения (първоначалните
на оспорващия - л.78); както и Писмо с рег.№342000-4692/12.04.2019г. от
Директора на ОД на МВР гр.Силистра, съдържащо подробно приложение на всички
регистрирани задгранични пътувания с автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“, с
рег.№*** през периода от 28.02.2014г. до 30.03.2019г., включително часа на
преминаване на границата, трите имена на всички пътуващи лица, ведно с ЕГН и
номер на лична карта. След извършена справка в информационната система на НАП с
цел установяване на лицата,които са част от семейството на Д.А., броят на
установените пътници от приложението към писмото на МВР, е намален с броя на
лицата, за които е установено, че са част от семейството му - съпруга, деца,
майка и брат. След анализ на резултатите от насрещните проверки и Писмените
обяснения на жалбоподателя, приходните органи са установили, че средната цена
на пътуване от България до Германия е 90 евро за пътник /176 лева/, а цената на
пътуването от Германия до България - 70 евро /136.90 лева/. Съблюдавайки
базовия счетоводен принцип за съпоставимост между приходи и разходи, в хода на
ревизията била направена справка в информационните статистически регистри и е
бил приет среден разход за пътуване от 350 евро /684 лева/, посочен и от
ревизираното лице. По този начин е определен и реализирания облагаем доход от
стопанската дейност на жалбоподателя, което е послужило за установяване на
данъчната основа за облагане с данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ по реда на чл.122-124 ДОПК и съобразно нормативната ставка от 15 на сто, е формиран и размера на
дължимия данък (пряк данък на годишна основа). Установявайки обстоятелствата по
чл.122 ал.1 т. 1 и т.2 ДОПК, приходните органи са изпратили Уведомление
№Р-03001919004449-113-001/07.11.2019г. до ревизираното лице на основание чл.124
ал.1 ДОПК /л.58/ и Уведомление №Р-03001919004449-139-001/07.11.2019г. на
основание чл.17 ал.1 т.2 ДОПК /л.61-л.62/ - двете надлежно връчени по
електронен път на оспорващия. Последният е подал и Декларациите по чл.124 ал.3 ДОПК /л.113-л.132/, от които не се установяват обстоятелства по чл.123 ДОПК.
В този регистър на спора е съсредоточен главния
конфликтен момент, защото ответният орган не е посочил от кои точно
информационни статистически регистри са извлечени резултатите за определяне на
средните разходи за един курс, а още по-малко е уточнил от какви елементи се
състои тази глобална сума на разходите, въпреки изрично даваните указания на
съда в тази насока. При това положение и липсата на каквито и да други
конкретни данни по този въпрос, вкл. в ревизионния доклад, очевидно съдебният
контрол върху начина на формиране на горната сума и стойностите на отделните
елементи, включени в структурата ѝ, е невъзможен,което налага извършване
на проверката посредством съдебно-счетоводна експертиза, която чрез прилагане
на същия механизъм /от чл.122 ал.2 ДОПК/ да определи средният разход за всеки
един от курсовете, а впоследствие на годишна база - средният такъв. Видно от
заключението на приетата ССЕ е, че средният годишен разход за курс е различен и
е посочен както следва: за 2014г. е 529 евро; за 2106г. е 429 евро; за 2017г. е
376 евро и за 2018г. е 378 евро. Поради малкия брой извършени пътувания през
2015г. вещото лице е приело,че средната цена на курс не може да бъде взета като
база и трябва да се изключи. С отговора на поставената ѝ допълнителна задача,
ССЕ установява, че задълженията за данък по чл.48 ЗДДФЛ и за ЗОВ по КСО и ЗЗО
на жалбоподателя са по-малки, съгласно приложена таблица /л.254-л.255/, като
общата стойност на така определените публични задължения,ведно с
лихвата,възлиза на 11 561.88 лева. Вещото лице, по основната експертиза, е
описало подробно източниците на информация, което ги прави проверими и данните
от регистрационния талон на микробуса, с който са извършвани процесните
превози, поради което съдът кредитира заключението.Съгласно разпоредбата на
чл.122 ал.2 ДОПК данъчната основа се определя след анализ на
обстоятелствата,регламентирани в чл.122 ал.2 т.1-т.16 ДОПК,като органът по
приходите следва да разгледа, анализира и приложи тези от нормативно
предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за
облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на
дейността на ревизираното лице,при съобразяване на основните принципи на
облагане,въведени в съответния материален закон. Това в случая не е направено,
вероятно и поради двукратното потвърждение на размера на средния разход на курс
от самия жалбоподател. Последното обаче, не освобождава ревизиращият екип да
извърши пълна проверка на относимите обстоятелства от чл.122 ал.2 т.1-т.16 ДОПК
при всеки конкретен случай, като изрично посочи и източниците на ползваните
статистически данни. /Вж.Решение №12795/25.10.17г.,адм.д.№8932/2016г. на ВАС, VIII Отделение/
В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен
доклад №Р-03001919 00444 9-092-001/19.12.2019г. /л.43-л.54/, връчен по
електронен път на жалбоподателя на 02. 01.20208г. /л.56/ По реда и в срока от чл.117 ал.5 ДОПК жалбоподателят
не е подал възражение. На основание чл.119 ал.2 ДОПК е издаден оспореният
Ревизионен акт. В хода на контролното производство, ответният орган е изменил
последния в частта му за определените задължения за 2018г., поради допусната
техническа грешка в РА и е установил същите в посочения в обжалваното Решение
размер.
В хода на ревизията е било установено, че
жалбоподателят Д.Д.А. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ,с постоянен адрес ***. За периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. същият
не е регистриран като търговец съгласно ТЗ, нито като самоосигуряващо се лице,
съгласно КСО.
Относно възражението за некоректно
посочени пътници в Справката от МВР, „Гранична полиция“: На три от датите са
посочени повече от 9 пътници. Жалбоподателят твърди, че това е невъзможно,
защото капацитета на процесното МПС, с което са извършени въпросните превози,
видно и от Свидетелството за регистрацията му (част I), е с капацитет 8+1 места, а от
справката на МВР се установява, че почти при всички курсове оспорващият (управлява
МПС) присъства в
списъка, което не създава проблеми за пътуването на 9 лица общо. Само за три от
случаите: на 09.03.2014г. - 12 пътници; на 16.07.2016г. - 16 пътници и на
13.10.2018г. - 10 пътници, се намира някакво основание за възражение по
справката от МВР, но производство по чл.193 ГПК не е откривано, а относно
официалният удостоверителен характер на обсъжданата справка, съгласно чл.179
ал.1 ГПК, съмнение няма.Ето защо,възражението следва да бъде отклонено като
недоказано,тъй като не е оборена обвързващата доказателствена сила на издадения
от МВР официален документ.
Релевираните с
жалбата оплаквания, които са поддържани, респ. потвърдени и в съдебните
заседания, по правило детерминират съдебния процес, което налага още в неговото
начало да бъдат откроени спорните моменти, независимо от задължението на съда
по чл.160 ал.2 ДОПК, които в случая са от следния порядък:
1. Настоятелно се твърди, че липсвали
доказателства за укрити приходи или доходи, в ракурса на чл.122 ал.1 т.2 ДОПК,
поради което приложеното основание не било доказано, а почивало на
предположения,защото не били събрани обяснения от всички установени лица,
пътували с жалбоподателя, а само на някои, което компрометирало горния извод
Независимо,че нормативното основание изисква „данни за укрити доходи или приходи“, а не доказателства и не за
всички такива, още повече, че е достатъчно наличието на едно от основанията по
чл.122 ал.1 ДОПК,за да е законосъобразно прилагането на особения ред, на базата
на това именно оплакване се настоява за пълната отмяна на оспорения РА. Видно
от мотивите, както в РА, така и в процесното по делото Решение №63/06.04.2020г.
на ответния орган е, че поради наличието и на двете основания - чл.122 ал.1 т.1
и т.2 ДОПК, е констатиран особения случай, който възпрепятства извършването на
ревизията по общия ред.Жалбоподателят не оспорва факта,че не е подавал Годишни
данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ през целия ревизиран период, нито че не се е
регистрирал като самоосигуряващо се лице, което несъмнено попълва хипотезата на
чл.122 ал.1 т.1 ДОПК.Отделно от това, както правилно счита и
ответникът,обстоятелствата от чл.122 ал.1 ДОПК са зададени в условията на
алтернативност, т.е. при установяването на което и да е от тях е допустимо
извършването на ревизията по реда на чл.122-чл.124а ДОПК.Освен това,
основанието по т.2 на чл.122 ал.1 ДОПК изисква установяване на данни за укрити
доходи, каквито са налице с извършените насрещни проверки на пет от
лицата,ползвали транспортните услуги на жалбоподателя, избрани на случаен
принцип /л.84-л.88/, щом е без-спорно установено, че всички те са си плащали на
него лично за услугата, за което не им е издаван документ,а така получените
доходи не са декларирани. Ето защо, възражението за неустановеност на
обстоятелствата от чл.122 ал.1 т.1 и т.2 ДОПК, следва да бъде отклонено като
неоснователно.
2.Жалбоподателят не оспорва, че е
извършвал транспортните услуги с цел печалба, често и регулярно и, че не е
запазил първичните документи, както и че не е из-давал такива на пътниците
срещу заплащаните му суми. Независимо, че сам е посочил размер на общите
разходи за един курс до Германия от 350 евро, колкото е приел и приходният
орган - в съдебното производство го оспорва, настоявайки, че в същия не са
включени базови разходи с характер на постоянни такива и други - относително
постоянни,т.е. зависещи от броя на курсовете и пътниците, изрично посочвайки
-амортизации; поддръжка на автомобила - смяна на гуми, масло, ремонти; ГТП,
данък по ЗМДТ,задължителна застраховка „ГО“ и Зелена карта; ТОЛ и винетни такси
и главно - постоянно променящата се цена на горивото в различните държави, през
които неизбежно е преминавал, който разход е структуроопределящ, основен за
процесната величина.
Не се спори, че жалбоподателят е
извършвал дейност от вида на дефинираната с чл.3 ал.2 ЗДДС, чието изречение
второ допълва определението по следния начин: “Независима икономическа дейност
е и всяка дейност,осъществявана редовно и по занятие срещу
възнаграждение,включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него.“При тази легална
формулировка на понятието „независима икономическа дейност“,правилно приходните
органи са приели,че дейността на жалбоподателя през ревизирания период, попълва
съдържанието на законовата дефиниция.Това е така,защото ревизираното лице е
реализирало доходи от търговска дейност по занятие - извършване на транспортни
услуги от България до Германия и обратно срещу заплащане.Извършвало е
многократно превози, без да документира доходите, нарушавайки счетоводното и данъчно
законодателство,като не е подавало и годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ.
Видът на реализирания доход правилно е определен като доход от търговска
дейност по занятие по смисъла на чл.1 т.1 ТЗ.В този контекст преценен, същият е
такъв с източник по чл.26 ал.7 ЗДДФЛ,т.е. доход от стопанска дейност на
физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като
ЕТ. /Вж.Решение №4955/26.04.16г. по адм.д.№1674/15г. на ВАС, VIII О/
Преценявайки доказателствата относно
реализираните нетни приходи и извършените разходи - приети и от ДЗЛ в размер на
350 евро за един курс, на основание чл.122 ал.2 ДОПК, приходният орган е
определил облагаемата основа по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за ревизираните години. По
този начин е приел, че е спазен принципът за съпоставимост между приходи и
разходи.След приспадане на задължителните осигурителни вноски (дължими
авансово) е
определена годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност на лицето
за процесните години, а дължимият данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ е изчислен с
данъчна ставка от 15% (пряк данък, дължим на годишна основа), върху
определените облагаеми основи.Извършвайки независима икономическа дейност, от
която е получил доходи за себе си /липсват каквито и да е доказателства за
обратното/, жалбоподателят без съмнение е данъчно задължено лице /чл.3 ЗДДФЛ/
Предвид изведените по-горе изводи за осъществявана от
жалбоподателя независима икономическа дейност през ревизирания период и
получени доходи от нея, същият е подлежал и на задължително обществено
осигуряване по аргумент от чл.4 ал.3 КСО за периода:01.01.2014г.-31.12.2018г.
На основание чл.122 ал.2,във вр.с чл.124а ДОПК правилно органът по приходите е
определил осигурителните вноски за съответните фондове на база минимален
месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице в размер на 420 лева за
2014г.-2016г.; 460 лева за 2017г. и 510 лева за 2018г. Установеният облагаем
доход от извършваната дейност, законосъобразно е намален със стойността на
авансово дължимите ЗОВ, формирайки окончателния осигурителен доход за
ревизираните години, нормативно ограничен до максимален такъв. Осигурителният
доход, умножен по 12.8% за фонд „Пенсии“ и 16.3% за всички осигурителни
рискове, както и 5% за ДЗПО - за първите три години, дава резултат,
представляващ задължения за ДОО. За 2017г. горните проценти са увеличени, както
следва: 13.8% за фонд „Пенсии“ и 17.3% за всички осигурителни рискове и 5% за
ДЗПО, а за 2018г. -14.8% за фонд „Пенсии“ и 18.3% за всички осигурителни
рискове и 5 % за ДЗПО.Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 КСО жалбоподателят
подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален
пенсионен фонд,чиито размери са нормативно определени на 5 % /чл.157 ал.1 т.1
б.“в“ КСО/.Горните констатации,обсъдени ведно с чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО, са относими
и за установените задължения на жалбоподателя за задължително здравно
осигуряване,нормативно определено в размер на 8% върху окончателния
осигурителен доход, ведно с лихви за забава. Задълженията за осигурителни
вноски във фондовете на ДОО,ЗДПО-УПФ и ЗЗО за периода
01.01.2014г.-31.12.2018г.,както се обсъди по-горе,също са дължими по сила-та на
установения факт, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност на свой
риск и,следователно подлежи на задължително обществено осигуряване като самоосигуряващо
се лице.
Съдът е сезиран не толкова със спор за принципната
дължимост на установените публични задължения, а по-скоро за техния размер,
защото централният спорен момент, който следва да получи разрешение с настоящия
съдебен акт е за начина и верността на определения среден разход за извършване
на един курс от транспортната дейност на жалбоподателя от 350 евро, който
неизбежно се отразява както на облагаемата основа, така и на размера на самото
публично задължение. Съобразно изложените по-горе мотиви, настоящият състав
приема, че при кредитиране на заключението на приетата ССЕ, въпреки
възражението на процесуалния представител на ответния орган - неуточнил
/независимо от даваните му указания/ какви елементи включва приетата глобална
стойност от 350 евро разходи за превоз в едната посока по процесната дестинация
България-Германия, в частност градовете Мюнхен и Дрезден, при излизане от
страната от ГКПП Русе Дунав мост, установените публични задължения с оспорения
РА, потвърден с Решение №63/06.04.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна
при ЦУ на НАП и изменени в частта им за 2018г., следва да бъдат редуцирани,
съгласно заключението по допълнителната ССЕ.
По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. §2 ДР ДОПК и
чл.168 ал.1 АПК,съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на
процесния акт.Спорът е повдигнат за размера /а не толкова за дължимостта/ на
определените публични задължения както по ЗДДФЛ, така и по КСО и ЗЗО.Като
субсидиарно задължението за лихва следва съдбата на главното, но с жалбата не
са наведени самостоятелни възражения относно нейния размер.При така очертания
предмет на съдебния контрол относно установените публични задължения на
жалбоподателя с оспорения РА и с оглед събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната взаимна връзка, се налага извод,че по същество,жалбата е
частично основателна. Направените с ревизионния акт установявания кореспондират
изцяло с възложените предметни и времеви предели на ревизията. Същият отговаря
изцяло на изискванията от чл.120 ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи
от съдържанието му.Съгласно ал.2 на с.чл., ревизионният доклад е приложен като
неразделна част от РА.Ето защо се приема,че при извършване на ревизията не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила;ревизията е извършена и процесният РА е издаден от лица, разполагащи с
нужната материална и териториална компетентност, като е спазена и нормативно
установената форма.Не се оспорва автентичността на електронните подписи, с
които са подписвани документите в хода на ревизията, вкл. процесният по делото
РА /Вж.Протокол от съдебно заседание на 11.06.2020г.-л.208/. С оглед на
приетото,че жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност и
следователно,по дефиниция е данъчно задължено лице, съгласно чл.3 т.1 ЗДДФЛ и
чл.4 ал.3 т.5 КСО /самоосигуряващо се лице - задължително осигурено за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт/ и чл.127 ал.1 КСО,
съответно чл.33 и сл. от ЗЗО.Ето защо, няма основание да се счете,че са
нарушени изискванията за валидност, форма и процедура, предвид установените и
обсъдени по-горе факти. Поради определяне на основата за облагане от приходните
органи, несъответно на изискванията от чл.122 ал.2 т.1-т.16 ДОПК,ревизионният
акт следва да бъде изменен,като се намалят публичните задължения до
установените с допълнителната ССЕ, както и лихвите за просрочие към тях,
изчислени по периоди до 21.01.2020г.
В обобщение, при проверката по чл.160 ал.2 ДОПК,
настоящият състав установи, че не са налице отменителни основания от чл.160
ал.2 ДОПК,вр. с чл.146 АПК, по отношение на дължимостта на публичните
задължения от жалбоподателя. Присъждане на съдебни разноски своевременно са
поискали и двете страни, каквито с оглед изхода на процеса, следва да бъдат
присъдени по компенсация, на ответния орган в размер на 84 лева.Това е така,
защото: Видно от представения списък по чл.80 ГПК, жалбоподателят е направил
разноски в размер общо на 860 лева, което се установява и от приложените
документи на л.183, л.184, л.21 и л.250 от делото. Ответният орган е
представляван от главен юрисконсулт и доколкото в основата си оспореният акт е
правилен, а изменението в частта на размерите на публичните задължения е
частично,също му се следват разноски съгласно правилото от чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК
във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаг-раждения в размер на 1128.12 лева. Жалбата е уважена
приблизително на 50% от оспорените размери на публичните задължения и
съответните лихви,което прави основателни исканията за разноски съответно в
размер на 430 лева за жалбоподателя и на 514 лева за ответната
администрация,което по компенсация означава,че на последна- та следва да бъдат
присъдени 84 лева.Така мотивиран и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на Д.Д.А. ***, с ЕГН:**********, подадена
срещу Ревизионен акт №Р-03001919004449-091-001/21.01.2020г.,потвърден с Решение
№63/06.04.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Варна при ЦУ НАП, относно
установени задължения за данък по чл. 48 ал.2 ЗДДФЛ, вноски за ДОО; за УПФ и
ЗОВ за данъчните години - 2014, 2015, 2016, 2017 и е изменен за същите по вид
публични задължения за 2018г., в частта му, с която по отношение на Д.Д.А. са установени публични
задължения и лихви за просрочие към 21.01.2020г., като ги НАМАЛЯВА, както следва:
1.Данък
върху доходите на ЕТ по
чл.48 ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2014г. от 882.00 лв. и лихва 423.29
лв. на 0.00лв. данък и 0.00 лв. лихва; за 2015г. от 160.00 лв. и лихва
60.50 лв. на 0.00 лв. данък и 0.00 лв. лихва;за 2016г. от 1035.00лв. и
лихва 286.37лв. на 428.36лв. данък и 114.46лв. лихва; за 2017г. от
812.00 лв. и лихва 142.34 лв. на 328.42 лв. данък и 54.46 лв. лихва; след
изменението за 2018г. от 1444.33 лв. и лихва от 106.73лв. на 892.13 лв.
данък и 57.49 лв. лихва;
или общо данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ в размер на 1648.91
лв. и лихва от 226.91лв.
2.Задължителни
осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО, за 2014г.
от 1014.78 лева и лихва от 534.26 лева на 645.12 лв. и лихва от 47.24 лв.; за
2015г. от 645.12 лева и лихва от 291.32 лева на 645.12 лв. и лихва от 47.24
лв.; за 2016г. от 1190.36 лева и лихва от 376.52 лева на 738.94 лв. и
лихва от 72.25 лв.; за 2017г. от 1019.65 лева и лихва от 234.42 лева на
761.76 лв. и лихва от55.61 лв.; и за 2018г. от 1973.78 лева и лихва от
145.83 лева на 1828.75 лв. и лихва от 125.68 лв.
3.Задължителни
вноски за ДЗПО-УПФ: за
2014г. от 396.40 лева и лихва 208.69 лв. на 252.00 лв. и 0.00 лв. лихва; за
2015г. от 252.00 лв. и лихва 113.79
лв. на 252.00 лв. и лихва от 18.45 лв.;за 2016г. от 464.98 лв. и лихва
147.08 лв. на 288.65 лв. и лихва 18.51 лв.; за 2017г. от 369.44 лева и
лихва 84.92 на 276.00 лв. и лихва от 28.32 лв.; и за 2018г. от 666.82 лева и лихва 49.27 лв. на 617.82
лв. и лихва от 20.16 лв.
4.
Задължителни здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2014г. от
634.24 лв. и лихва от 333.92 лв. на 403.20 лв. и лихва от 29.53 лв.; за
2015г. от 403.20 лв. и лихва от 182.10 лв. на 403.20 лв. и лихва от 29.65
лв.; за 2016г. от 743.98 лв. и лихва от 235.32 лв. на 461.84 лв. и лихва
от 46.14 лв.; за 2017г. от 591.10 лв. и лихва от 135.89 лв. на 441.60
лв. и лихва от 32.28 лв.; и за 2018г. от 1066.91 лв. и лихва от 78.84
лв. на 988.51 лв. и лихва от 68.35 лева.
или общо установените публични задължения и лихви в
размер на 19 937.50 лева са редуцирани до общ размер на задълженията
лихвите на 11 561.88 лева.
ОСЪЖДА Д.Д.А., с ЕГН:********** ***, да заплати Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с адми- нистративен адрес:гр.Варна,
бул.“Осми приморски полк“ №128, сумата от
84.00 /Осемдесет и четири/ лева -
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на чл.138 ал.1 АПК, във връзка с §2 ДР ДОПК.
СЪДИЯ: