РЕШЕНИЕ
№ 307, 25.01.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 18.12.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12637 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му юрисконсулт А.Т., твърди, че В.Й.П. е
собственик на апартамент ..,на етаж..във вход .. на блок ..., находящ се в ......
в гр. ...... и като такъв по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща
цените на доставената му топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на
периода за който се отнасят, като в противен случай съобразно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия дължи обезщетение за забава. Твърди се още, че за периода
01.12.2013 г. – 30.04.2016 г. ищецът е доставил за имота на ответника топлинна
енергия на обща стойност 270,56 лв., която не е заплатена в срок, поради което
по партидата на последния са начислени и обезщетения за забава за периода
02.02.2014 г. – 26.04.2017 г. в общ размер на 53,07 лв. За тези вземания ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 6243 по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ бр. с. за 2017 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което и
отчитайки извършени от ответника частични плащания след датата на подаване на
заявлението в съда, ищецът предявява настоящата искова молба за установяване на
следните вземания по заповедта : за сумата от 196,82 лв. - стойност на
неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано
ч. гр. д. № 6243/2017 г. в съда - 27.04.2017 г., до окончателното й изплащане,
а също и за сумата от 29,20 лв. - обезщетение за забава за периода 02.01.2015
г. – 26.04.2017 г. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита
от юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът В.Й.П. с ЕГН **********,***, в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е взел
Продължение на решение по гр. д. № 12637/17 г. на РСПд
– стр. 2/4
становище
по предявените искове, като входа на производството е депозирал молба, в която
твърди, че е извършил плащания на сумите по фактурите, поради което възразява
срещу всички претендирани хонорари от страна на ищеца.
Съдът като обсъди твърденията и признанията на страните
и събраните по делото доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 6243 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2017 г. на 05.06.2017 г. е издадена
Заповед № 5084 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът В.П. да заплати на кредитора „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ”
ЕАД : сумата от 270.56 лв. – незаплатена стойност на топлинна енергия,
доставена в обект, находящ се в гр. ......, ........, бл. ..., вх...., ет....,
ап..., за периода 01.12.2013 г. – 30.04.2016 г. ведно със законната лихва от
27.04.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 53,07 лв. - обезщетения
за забава за периода 02.02.2014 г. – 26.04.2017 г. и сумата от 75 лв. разноски
по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение
за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, поради което и отчитайки извършени от
последния плащания, ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване
на следните вземания по заповедта : сумата от 196,82 лв. - стойност на
неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на
заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 6243/2017 г. в съда -
27.04.2017 г., до окончателното й изплащане, а също и за сумата от 29,20 лв. -
обезщетения за забава за периода 02.01.2015 г. – 26.04.2017 г.
Ответникът не оспорва, че е собственик на апартамент ..,на
етаж..във вход .. на блок ..., находящ се в ....... в гр. ........, който вход
е присъединен към топлопреносната мрежа, както и че през 01.11.2014 г. – 31.04.2016
г. абонатната станция, обслужваща входа, е работила и е доставяла на абонатите,
в това число и на собствения му апартамент, топлинна енергия, чиято обща
стойност възлиза на 196.82 лв., както и че цените на доставената за апартамента
му топлинна енергия не са заплатени в предвидения в чл. 34, ал. 1 от Общите
условия на дружеството за продажба на топлинна енергия за битови нужди срок, а
именно - 30 дни след изтичане на периода на съответната доставка, поради което
дължи и обезщетения за забава в общ размер на 29.20 лв. за периода 02.01.2015
г. – 26.04.2017 г.
Ищецът не оспорва, а и се установява от представеното
от процесуалния му представител в хода на производството заверено копие на
Препис-извлечение от сметка за клиентски № ........., ИТН ......, гр. ......,
......., бл. ...., вх...., ет...., ап..., че след датата на подаване на
заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 6243/2017 г. в съда - 27.04.2017
г., от която дата съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се смята предявена и настоящата
искова молба, длъжникът е извършил три плащания : на 31.07.2017 г., на
31.08.2017 г. и на 17.10.2017 г., в резултат на което непогасени са останали
само претендираните в
Продължение на решение по гр. д. № 12637/17 г. на РСПд
– стр. 3/4
настоящото
производство обезщетения за забава за периода 02.01.2015 г. – 26.04.2017 г. в
размер на 29.20 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката : „Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.”
Или по силата на цитираната разпоредба, както и на факта, че ответникът е собственик на процесния апартамент, който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, същият е и клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати цената на доставената му топлинна енергия, с оглед на което предявените искове са доказани по основание и размер. Предвид, обаче, извършеното в хода на производството плащане на процесните главни вземания, който факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, то предявените установителни искове за същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, но следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца законната лихва върху главницата от 196.82 лв. за периода от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 6243/17 г. - 27.04.2017 г., до окончателното й изплащане. А тъй като до приключване на съдебното дирене по делото не се ангажираха доказателства за погасяване на претендираните обезщетения за забава, то установителните искове за същите следва да бъдат уважени в претендирания с исковата молба размер. Въпреки отхвърлянето на част от предявените искове, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело, то по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК на него следва да бъдат възложени разноските по производството, поради което той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 лв. разноски за заплатена държавна такса по производството по настоящото дело, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 6243/17 г. в размер на 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер от заповедния съд съгласно чл. 26 от Наредба за плащането на правната помощ. По изложените мотиви съдът : Продължение на решение по гр. д. № 12637/17 г. на РСПд
– стр. 4/4
Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.Й.П. с ЕГН **********,***, му дължи сумата от 196.82 лв., представляваща стойност на неплатена топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. в следния обект на потребление - апартамент ..,на етаж..във вход .. на блок ..., находящ се в ....... в гр. ........, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № .........2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6243 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2017 г., като неоснователни. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Й.П. с ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 29.20 лв. – обезщетения за периода 02.01.2015 г. – 26.04.2017 г. за забавено плащане на сумата от 196.82 лв., представляваща стойност на неплатена топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. в следния обект на потребление - апартамент ..,на етаж..във вход .. на блок ..., находящ се в ....... в гр. ........, а също и законната лихва върху главницата от 196.82 лв. от 27.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № .........2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6243 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2017 г. ОСЪЖДА В.Й.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37: сумата от 75 лв. разноски по настоящото производство; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 12637 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.; сумата от 75 лв. разноски по ч. гр. д. № 6243 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2017 г. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ