МОТИВИ към Присъда №260035 от 12.02.2021г. по НОХД №3340/2020г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Х.Н.П., ЕГН:**********, за това, че на
10.04.2014г. в гр. Пловдив, пред Апелативен съд – гр. Пловдив, І наказателен
състав, като свидетел по ВЧНД №66/2014г. по описа на І наказателен състав –
Апелативен съд – гр.Пловдив, устно съзнателно е потвърдил неистина, като е
заявил: „През 2005-2006г. аз съм виждал с Б.А., в продължение на много години
сме пътували почти всеки месец до площадката в Девня … Почти всеки месец, почти
по 2 пъти в летните месеци сме ходили заедно до Девня, за да изкараме
сертификат …“ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение,
със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага на подсъдимия П. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, ориентирано към минимално предвидения в закона размер. Не
взема отношение относно приложението на института на условното осъждане или изтърпяване
на наказанието ефективно.
Подсъдимият П. не се
признава за виновен, дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа изцяло
казаното от неговия защитник, а в дадената му последна дума иска от съда
постановяване на оправдателен съдебен акт.
Защитникът му – адв. Н.Г.,
счита, че подзащитният му не е извършил престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Излага подробни съображения за това. Моли
съда за оправдателна присъда.
Съдът, въз основа за
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Х.Н.П. е
роден на ***г***, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, б., български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, ЕГН:**********.
С Решение №21 от
03.02.2014г., постановено по ЧНД №35/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
е била допусната екстрадиция на българския гражданин Б.П.А., ЕГН:**********, в
изпълнение на Международна заповед за арест, издадена на 15.10.2010г. от
Районния федерален съд на САЩ, Чикаго, щата Илинойс, по дело номер 10 кр876,
издадена с цел предаване на лице за наказателно преследване, за извършени
престъпления съгласно дял 18 от Федералния кодекс на САЩ, Раздел 1344,
представляващи такива по чл.212, ал.5 от НК на Република България.
Цитираният съдебен акт
е бил атакуван от Б.П.А., който чрез своя защитник го е обжалвал, с искане да
бъде отказана екстрадицията, поради липса на категорични доказателства, че
издирваният Е.М.и Б.А. са едно и също лице. Въз основа на подадената жалба е
било образувано ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
В хода на съдебното
разглеждане на посоченото дело /ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив/ по искане на защитата е бил разпитан в качеството на свидетел
подсъдимият Х.Н.П.. Разпитът му бил проведен в съдебно заседание на 10.04.2014г.
В него подсъдимият, в качеството на свидетел, заявил следното: „През 2005 –
2006г. аз съм виждал с Б.А., в продължение на много години сме пътували почти
всеки месец до площадката в Девня, правили сме проекти, земи, водили сме
специалисти по тази дейност, за машини и съоръжения за рециклиране. Почти всеки
месец, почти по два пъти в летните месеци сме ходили заедно до Девня, за да
изкараме сертификат“. Малко по – напред в разпита си е заявил също, че познава Б.А.
от 12 – 15 години, както и че по повод това, че е сътрудничил като консултант в
проект за рециклиране на стари гуми, са ходили заедно до площадката в Девня,
като са пътували в този период от време. Наред с това в разпита си е изнесъл
твърдения и за това, че познава Б.А. от 2001 – 2002г., като ги е запознал ген. А..
С Решение №221 от
10.04.2014г., постановено по ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, е било потвърдено Решение №21 от 03.02.2014г., постановено по ЧНД
№35/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е била допусната
екстрадиция на българския гражданин Б.П.А., ЕГН:**********, в изпълнение на Международна
заповед за арест, издадена на 15.10.2010г. от Районния федерален съд на САЩ,
Чикаго, щата Илинойс, по дело номер 10 кр876, издадена с цел предаване на лице
за наказателно преследване, за извършени престъпления съгласно дял 18 от
Федералния кодекс на САЩ, Раздел 1344, представляващи такива по чл.212, ал.5 от НК на Република България. В мотивите към цитираното решение съдебният състав не
е кредитирал показанията на свид. Х.П. /подсъдим в
настоящото производство/, тъй като не е бил запознат каква е основната трудова
ангажираност на лицето и предвид на това, че казаното от него, че е работил с Б.А.
по съвместен проект не кореспондира с представеното по посоченото дело
удостоверение от ЕТ „Л.С.“, че същият е работил като **на граждански договор и
като **на трудов договор от Януари 2000г. до юни 2006г. Наред с това е изложено
в мотивите на посоченото решение, че на П. при разпита му са били предявени две
заявления за издаване на документи за самоличност, като на едното не е
разпознал лицето на снимката, а на другото категорично е заявил, че лицето на
снимката е „Б.“. Отбелязано е в мотивите на съда, че и двете заявления обаче са
с искане за издаване на документи за самоличност на лицето Е.Г.М..
Въз основа на Решение
№221 от 10.04.2014г., постановено по ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд
– Пловдив българският гражданин Б.П.А., ЕГН:********** бил екстрадиран в САЩ.
Там същият подписал споразумение, с което се признал за виновен за извършени престъпления
– измами в периода м.юни 2005г. – м.март 2006г. в щата Илинойс, САЩ. Същият бил
освободен от наложеното му наказание на 22.09.2015г.
Свидетелят Б.Б. се познавал с подсъдимия П. и със свидетеля А.Ч.. Свид. Б. присъствал на разпита на П. по ВЧНД №66/2014г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив в съдебното заседание на 10.04.2014г. В
същото заседание в качеството на свидетел бил разпитан и свид.
А.Ч., отново по искане на защитата на издирваното лице Б.А.. Свидетелят Б. бил
снабден с документи, които били относими към предмета на делото за екстрадиция.
Почти три години след съдебното заседание свид. Б. ***
срещу А.Ч. и Х.П., за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК, по повод на
която било образувано настоящото наказателно производство.
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
в хода на съдебното следствие гласни доказателства – изцяло от показанията на
свидетеля А.Ч., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, отчасти от
показанията на свид. Б.А., дадени пред настоящия
съдебен състав, отчасти от показанията на свидетеля Б.Б.,
депозирани пред настоящия съдебен състав и изцяло от прочетените му на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1
от НПК отчасти показания, дадени пред органа на досъдебното производство, както
и отчасти от обясненията на подсъдимия, депозирани пред съда.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от
приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК – изпратени документи от Департамент по
правосъдието на САЩ, ведно с надлежен
превод, по повод молба за правна помощ /находящи се
на л.5 – 101 от том ІІ от дос.пр./, характеристична
справка на подсъдимия П. /л.110 от дос.пр./, Решение
№21 от 03.02.2014г., постановено по ЧНД №35/2014г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, Протокол от съдебно заседание, проведено на 10.04.2014г. по ВЧНД
№66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Решение №221 от 10.04.2014г.,
постановено по ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, справка за
съдимост на подсъдимия /л.11 от съд.пр./.
Показанията на свид. А.Ч., депозирани непосредствено пред настоящия
съдебен състав, се ценят изцяло при изграждане на изводите от фактическа
страна. Показанията на този свидетел са обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване между показанията
на този свидетел и приложените писмени доказателства не се наблюдава.
Казаното от свид. Б.Б. пред съда се цени
отчасти. Не се възприемат неговите показания, в частта в която сочи, че е бил
поканен да присъства на делото пред Апелативен съд – Пловдив от свид. А.Ч., че последният го е снабдил с документи, касаещи
делото и че е искал професионална помощ от него. Показанията му в тази част не
само са в противоречие с казаното от свид. А.Ч., но и
са вътрешно противоречиви относно тези обстоятелства. В аспекта на това следва
да се посочи, че свид. Б. хем твърди, че е получил
документите във връзка с делото /без съдебния протокол/ от свидетеля А.Ч. преди
провеждане на съдебното заседание, в което е свидетелствал подсъдимият П., хем
пък твърди, че е получил всички материали по делото след съдебното заседание,
проведено на 10.04.2014г., като е бил поканен от свид.
А.Ч. преди това само да присъства, за да вземе отношение като юрист. Наред с
това твърди, че от датата на съдебното заседание пред Апелативен съд – Пловдив
/10.04.2014г./ се е виждал със свидетеля А.Ч. ***, което е било една година
преди подаване на жалбата в РП – Пловдив /подадена през месец Януари 2017г./ и
при която среща са обсъждали бъдещото му присъствието в съдебното заседание
пред Апелативен съд - Пловдив. Посочените вътрешни противоречия в показанията
на свид. Б.Б. досежно тези обстоятелства мотивират съдебния състав да не
кредитира същите в тази им част, като следва да се даде вяра на казаното от свид. А.Ч., че не е отправял молба към свид.
Б.Б. за професионална помощ, във връзка с делото за
екстрадиция на българския гражданин Б.А., както и че не му е предоставял документи
във връзка с това дело. Не следва да се пренебрегва и факта, че свид. А.Ч. е имал единствено процесуалното качество на
свидетел по делото пред Апелативен съд – Пловдив и не е бил по никакъв начин
ангажиран със защитата на издирваното лице Б.А.. Безспорно се доказва, че свид. Б. е притежавал документи, във връзка с делото за
екстрадиция на Б.А., но същите не са му били предоставени от свид. А.Ч.. Показанията на свид. Б.Б., в частта, касаеща относими
към предмета на доказване факти, а именно, че е присъствал на съдебното
заседание пред Апелативен съд – Пловдив, проведено на 10.04.2014г., включително
и на разпита на П. и че казаното от последния е записано правилно в съдебния
протокол, се цени от съдебния състав. Очерта се съществено противоречие в
показанията на свид. Б., дадени пред съда и тези,
дадени пред органа на досъдебното производство в частта, касаеща
времето от което познава подсъдимия П. и свид. Ч..
Поради това и на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени
пред органа на досъдебното производство, в тази част. Именно на тези показания
съдът дава вяра. Същите са съответни на останалите събрани по делото
доказателства, досежно това обстоятелство, а и след
прочитането им свид. Б. категорично заяви, че
прочетеното е вярно, обяснявайки времето на запознанството си с подсъдимия и свид. Ч. съпоставено с излизането му от казармата и
започването на работа като сервитьор.
Показанията на свид. Б.А., депозирани пред съда, в частта, в която изнася
твърдения, че си е дошъл от САЩ през 2003 – 2004г. и че е подписал
споразумението в САЩ за извършени в периода
м.юни 2005г. – м.март 2006г. измами в щата Илинойс, САЩ, тъй като само е
искал по – бързо да приключи делото, не се възприемат от съда при изграждане на
изводите му за фактическата установеност на развилите се събития. Същите са в
директно противоречие с влязъл в сила съдебен акт - Решение №221 от
10.04.2014г., постановено по ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив и с подписаното от него споразумение в САЩ. Свид.
Б.А. се е признал за виновен, доброволно е подписал споразумението и е бил
наясно с последиците му, като се е съгласил с тях. Поради това и следва да се
приеме с категоричност, че в периода м.юни 2005г. – м.март 2006г. същият се е
намирал извън пределите на Република България, а именно в САЩ. В останалата
част, а именно, че е поискал от подс. П. да
свидетелства по делото за екстрадиция и че са участвали съвместно в общ проект
за рециклиране на стари гуми, продължил до 2010г., на показанията на свид. Б.А. се дава вяра /с изключение на твърдението, че по
проекта са пътували и през 2005г. и през посочения период м.юни 2005г. - м.март
2006г./.
Обясненията на
подсъдимия П. също се ценят отчасти. Дава се вяра на казаното от него, че със
свидетеля Б.А. са работили по общ проект и че във връзка с него са пътували до
гр. Девня, но не се дава вяра на заявеното от него, че това се е осъществило и през
2005г. Така изнесеното твърдение се опровергава от приложените по делото
писмени доказателства - Решение №221 от 10.04.2014г., постановено по ВЧНД
№66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и от изпратените документи от
Департамент по правосъдието на САЩ, ведно с надлежен превод, по повод молба за
правна помощ, от които с категоричност се установява, че в периода м.юни 2005г.
– м.март 2006г. свидетелят Б.А. е пребивавал в САЩ, а не на територията на
Република България, като е подписал споразумение и се е признал за виновен, че
именно в посочения период е автор на престъпления измама. Впрочем от
доказателствата по делото се установява, че през цялата 2005г. свид. Б.А. не се е намирал на територията на Република
България. В останалата част обясненията на подсъдимия се възприемат от съдебния
състав при изграждане на изводите му от фактическа страна. В тази връзка следва
да се посочи, че подсъдимият в нито един момент не е отричал, че е изрекъл
думите, обективирани в протокола от проведеното
съдебно заседание на 10.04.2014г. по ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд
– Пловдив, като възразява единствено за това, че е казал истината.
При така установената
фактическа обстановка и на база на събраните доказателства съдът намира, че
подсъдимият Х.Н.П. не е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на възведеното спрямо него
обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за това, че на 10.04.2014г. в
гр. Пловдив, пред Апелативен съд – гр. Пловдив, І наказателен състав, като
свидетел по ВЧНД №66/2014г. по описа на І наказателен състав – Апелативен съд –
гр.Пловдив, устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „През
2005-2006г. аз съм виждал с Б.А., в продължение на много години сме пътували
почти всеки месец до площадката в Девня … Почти всеки месец, почти по 2 пъти в
летните месеци сме ходили заедно до Девня, за да изкараме сертификат …“.
Съгласно разпоредбата
на чл.290, ал.1 от
НК,
за да е налице лъжесвидетелстване е необходимо едно лице, което има качеството
на свидетел, устно или писмено съзнателно да потвърди неистина или затаи истина
пред съд или надлежен орган на власт. В тази връзка субект на престъплението
безспорно е лице, което има качеството на свидетел и доколкото подсъдимият П. е
бил разпитван пред Апелативен съд - Пловдив по ВЧНД №66/2014г. по описа на І
наказателен състав в качеството му на свидетел, безспорно има качеството и на
субект на престъплението.
Непосредствен обект на
престъплението по чл.290, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Изпълнителното деяние на това
престъпление се извърша чрез действия - в конкретния случай - даване на устни
показания пред Апелативен съд - Пловдив. При депозирането на неверни свидетелски
показания пред съд или друг надлежен орган на власт съществува опасност да не
бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а именно разкриване
на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия закон като
предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор. Тази опасност
не е налице в случаите, при които свидетелят възпроизвежда факти, които са
извън предмета на доказване по конкретното дело и следователно липсва правно
основание да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в тези
случаи. В този смисъл и предвид правното основание на образуваното пред
Апелативен съд – Пловдив дело за екстрадиция, е безспорно, че фактът дали Б.А.
се е намирал на територията на Република България в периода м.юни 2005г. - м.
март 2006г. /за който впоследствие е подписал споразумение, че е извършил
престъпления измама в щата Илинойс, САЩ/ попада в предмета на доказване по
делото. За да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия П. обаче е необходимо
същият съзнателно да е потвърдил неистина - обстоятелство което не беше
установено от настоящата инстанция. Според поддържаната от прокурора
обвинителна теза подсъдимият лъжливо е свидетелствал пред съдебния състав по
ВЧНД №66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, І наказателен състав,
като е твърдял, че през 2005-2006г. се е виждал с Б.А., като са пътували до
площадката в Девня почти всеки месец, а през летните месеци почти по два пъти. Не
такъв е смисълът обаче на обективираните на осн. чл.311, ал.1, т.3 от НПК в съдебния протокол свидетелски
показания на П., депозирани по делото на Апелативния съд. Заявеното от него,
записано в съдебния протокол, е следното: „През 2005 – 2006г. аз съм виждал с Б.А.,
в продължение на много години сме пътували почти всеки месец до площадката в
Девня, правили сме проекти, земи, водили сме специалисти по тази дейност, за
машини и съоръжения за рециклиране. Почти всеки месец, почти по два пъти в
летните месеци сме ходили заедно до Девня, за да изкараме сертификат“. Малко по
– напред в разпита си е заявил също, че познава Б.А. от 12 – 15 години, както и
че по повод това, че е сътрудничил като консултант в проект за рециклиране на
стари гуми, са ходили заедно до площадката в Девня, като са пътували в този
период от време. Наред с това в разпита си е изнесъл твърдения и за това, че
познава Б.А. от 2001 – 2002г., като ги е запознал ген. А.. Както правилно беше
изложено от защитата на подсъдимия изречението е граматически организирано
свързване на думи, със собствено интонационно и смислово значение, като към
изречението има отношение не само езикознанието, но и логиката. Изречението,
изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, е просто изречение,
като в него има само един предикативен център, преписващ признак на предмета.
Сложното изречение пък съдържа повече от един предикативен признак, като в него
има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои. Обективираното в съдебния протокол изявление на П., а
именно: „През 2005 – 2006г. аз съм виждал с Б.А., в продължение на много години
сме пътували почти всеки месец до площадката в Девня, правили сме проекти,
земи, водили сме специалисти по тази дейност, за машини и съоръжения за
рециклиране.“, представлява сложно изречение, в което се съдържат четири прости
изречения. Същите са както следва: „През
2005 – 2006г. аз съм виждал с Б.А..“, „В продължение на много години сме
пътували почти всеки месец до площадката в Девня.“, „Правили сме проекти, земи.“,
„Водили сме специалисти по тази дейност, за машини и съоръжения за рециклиране.“
Следващото изявление в съдебния протокол на П., намерило място в повдигнатото от
прокуратурата обвинение по чл.290, ал.1 от НК е: „Почти всеки месец, почти по
два пъти в летните месеци сме ходили заедно до Девня, за да изкараме
сертификат“. Смисловото значение на изнесените от П. твърдения пред Апелативния
съд не е приетото от прокурора, че П. е заявил, че през 2005-2006г. се е виждал
с Б.А., като именно в този период са пътували до площадката в Девня почти всеки
месец, а през летните месеци почти по два пъти. Смисъла на показанията му, обективирани в съдебния протокол е, че през 2005 – 2006г.
се е виждал с Б.А.. Това не са неверни свидетелски показания, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че Б.А. не се е намирал на територията
на Република България през 2005г. и през инкриминирания период, за който е
подписал споразумение за извършени престъпления – измама /м.юни 2005г. – м.март
2006г./, но непосредствено след това се е прибрал в Република България. Т.е.
няма неистина в казаното от П., че през 2005 – 2006г. се е виждал с Б.А.. За
пълнота следва да се отбележи, че принципно положение е че свидетелят в процеса
възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват съответния
процес. За да бъде изложеното от свидетеля истина, е необходимо той да
възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен орган своите възприятия
именно във вида, в който те са се отразили в неговото съзнание. Дали тези
възприятия са били точни или неточни е въпрос, на който следва да даде отговор
съда или съответния друг орган, като изхожда от самите показания, от
положението на свидетеля при възприемането на фактите, от останалите
доказателства, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от
изхода на делото. Затова задължение на свидетеля е да изложи фактите по начин,
както ги е възприел, а задължение на съда
- да прецени достоверността на показанията. Ако обаче свидетелят
правилно е възпроизвел своето възприятие за фактите, но то се окаже неточно с
оглед употребената терминология, не може да се твърди, че е налице
„потвърждаване на неистина“ /в този смисъл са Решение №576 от 09.01.2013г. по
н.д. №2108/2012г. на ВКС, Решение №76 от 26 май 2017г. по н.д. №159/2017г. на
ВКС /. В случая действително се касае за известна неточност в казаното от П. ***
досежно споменаването на 2005г., но предвид на
обстоятелството, че е посочен период от време “2005г. – 2006г.“ не може да се
приеме, че с това изявление са депозирани лъжливи показания. Не може да не се
отчете и обстоятелството, че П. е бил разпитван като свидетел на 10.04.2014г.,
т.е. 8 – 9 години след това. Останалите прости изречения в изявленията на П. - „В
продължение на много години сме пътували почти всеки месец до площадката в
Девня.“, „Правили сме проекти, земи.“, „Водили сме специалисти по тази дейност,
за машини и съоръжения за рециклиране.“, както и следващото му изявление „Почти
всеки месец, почти по два пъти в летните месеци сме ходили заедно до Девня, за
да изкараме сертификат.“, категорично отговаря на истината. Така изнесените възприятия
на П., че с Б.А. в продължение на много години са пътували почти всеки месец до
площадката в Девня, че са правили проекти, земи, че са водили специалисти по
тази дейност, за машини и съоръжения за рециклиране, както и че са ходили до Девня,
за да изкарат сертификат почти по два пати в летните месеци, се установява от
всички събрани по делото доказателства. Категорично се доказва, че двамата са
работили по общ проект, като ги е запознал ген. А., че във връзка с проекта са
ходили до Девня, което е било осъществявано дори до 2010г. Не се установява
единствено това да се е случвало през 2005г. и през периода м.юни 2005г. – м.март
2006г. /инкриминирания период, за който Б.А. е подписал споразумение за
извършени престъпления – измама/. Не само от цитираните изречения, но и от цялостните
показания на П., обективирани в съдебния протокол по
делото на Апелативния съд, не се установява той да е изнесъл именно такова
твърдение и превратно да е свидетелства за това.
Не на последно място
следва да се отбележи, че в Решението на Апелативен съд – Пловдив показанията
на П., имащ качеството на свидетел в производството, са били некредитирани не досежно периода, а на плоскостта на това работил ли е П. по
съвместен проект с Б.А., което пък е обстоятелство извън предмета на доказване
по посоченото дело. Наред с това не може да се пренебрегне и факта, че при
предявяването от Апелативния съд на двете заявления за издаване на паспорт, П.
е разпознал на едното от тях Б.А., което е било в подкрепа на правилното
решаване на екстрадиционното производство.
Ето защо, съдът намира,
че от страна на подсъдимия П. няма съзнателно потвърдена неистина, за да може и
да трябва да се ангажира наказателната му отговорност по възведеното спрямо него
обвинение. Подсъдимият в качеството му на свидетел по ВЧНД №66/2014г. по описа
на Апелативен съд – Пловдив, І наказателен състав не е потвърдил неистина, тъй
като не е казал нещо, за което да знае, че не се е случило в действителност.
По горните мотиви съдът
призна подсъдимия Х.Н.П. за НЕВИНЕН в
това на 10.04.2014г. в гр. Пловдив, пред Апелативен съд – гр. Пловдив, І
наказателен състав, като свидетел по ВЧНД №66/2014г. по описа на І наказателен
състав – Апелативен съд – гр.Пловдив, устно съзнателно да е потвърдил неистина,
като е заявил: „През 2005-2006г. аз съм виждал с Б.А., в продължение на много
години сме пътували почти всеки месец до площадката в Девня … Почти всеки
месец, почти по 2 пъти в летните месеци сме ходили заедно до Девня, за да
изкараме сертификат …“ и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДА изцяло по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
По делото няма
приложени веществени доказателства и няма направени разноски.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.