Р Е Ш Е Н И Е
№
498
гр.
Велико Търново, 15.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
411/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Същото е образувано
по жалба на „Неделков“ ООД, с. Орешец против РА № Р-
04000516005015-091-001/10.02.2017 г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с
Решение № 115/09.05.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) при ЦУ на НАП – гр. Велико Търново, в
обжалваната част, в която на дружеството не е признато преотстъпване на
корпоративен данък (КД) за 2012, 2014 г. и 2015 г. в размер общо на 12 035.53
лв. и в резултат на това, след извършено прихващане, са определени задължения
за внасяне по ЗКПО общо в размер на 10 647.36 лева и лихва 4 392.48
лева.
С жалбата до съда и в
съдебно заседание РА се оспорва като незаконосъобразен. Жалбоподателят, чрез
процесуалните си представители, счита, че за всички периоди е изпълнено общото
изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО – дружеството
да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като в тази
връзка сочи, че не е налице тъждественост между понятието „задължение, чийто
срок на изпълнение е изтекъл“ и „задължение, подлежащо на принудително
изпълнение“. Наред с това, счита, че техниката, придобита от дружеството по
договор за финансов лизинг от 20.06.2011 г. има качеството на нова такава за
целия ревизиран период, доколкото последната лизингова вноска за нея е
изплатена едва в края на 2015 г. и тогава е прехвърлена собствеността върху
трактора и плуга, поради което отговаря и на условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1
от ЗКПО. С тези мотиви се претендира отмяна на РА и присъждане на направените разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ДОДОП – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юк М. Н., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана с мотивите, изложени в потвърдителното решение. Счита, че за
жалбоподателя не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за
преотстъпване на данъка за процесната 2015 г., а принципно за всички ревизирани
периоди дружеството няма право на претендираната помощ чрез преотстпъвнаето на
корпоративния данък, доколкото процесните активи не представляват нови такива
след годината на придобиването им. По тези мотиви се претендира за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 023
лева.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Административното
производство по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № (ЗВР) № Р- 04000516005015-020-001/21.07.2016 г., издадена
от А.П.Г.на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“ при ТД на
НАП – ИРМ Монтана, при условията на заместване на титуляря В.Д., като отсъствието
на Д.е удостоверено от приложената в преписката Заповед № 3983/29.06.2016 г. на
л. 39 от преписката (като последната е редовно опровомощена да възлага ревизии
със Заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново на л.
37). Посочената ЗВР е редовно връчена на ревизираното дружество по електронен
път на 26.07.2016 г. и определя 3-месечен срок за приключване на ревизията,
считано от тази дата, както и състава на ревизиращия екип с ръководител – Е.Л.П.на
длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново.
Посочената
ЗВР е изменена с последваща такава ЗВР № Р-04000516005015-020- 002/26.10.2016
г., издадена от В.Д. – началник на сектор (както се посочи, опровомощена със Заповед
№ 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново), като е удължен
срокът за приключване на ревизията до 26.12.2016 г.
Ревизията
е за определяне на задълженията на ревизираното дружество по ЗКПО – за корпоративен
данък за периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 01.01.2014 г. до
31.12.2015 г. и по ЗДДС за периода 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000516005015-
092-001/16.01.2017 г., връчен на дружеството на 17.01.2017 г.
Срещу РД
не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Така, на
основание на направените в РД констатации и приложените доказателства
компетентните органи по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК: органа, възложил
ревизията – В.Т.Д.- началник сектор „Ревизии“ и Е.Л.П.- старши инспектор по
приходите, ръководител на ревизията са издали процесния РА № Р-04000516005015-091-
001/10.02.2017 г., с който е на ревизираното дружество е отказано право на
преотстъпване на корпоративен данък (КД) и след извършено прихващане, на „Неделков“
ЕООД са определени задължения за внасяне за КД по ЗКПО за всички ревизирани
периоди в общ размер на 10 647.36 лв. Установени са и задължения за лихви
в общ размер на 4 392.48 лв., като част от тях в общ размер на 1 023.38
лв., са за невнесени в срок авансови вноски за КД по ЗКПО. В частта по ЗДДС не
са определени допълнителни задължения, като за ревизирания период е установен
ДДС за възстановяване в размер на 1 388.17 лв., който е прихванат изцяло
срещу част от задълженията за КД, установени при ревизията,
Дружеството
е останало недоволно от констатациите на приходната администрация в частта
относно преотстъпването на КД за 2012, 2014 и 2015 г. и ги е оспорило по
административен ред с жалба пред директора на ДОДОП. В останалата си част РА не
се обжалва и е влязъл в сила.
Решаващият
орган е разгледал жалбата и се е произнесъл по нея с Решение № 115/09.05.2017
г. Жалбата е намерена за неоснователна, след като анализа на събраните в хода на
ревизията доказателства е обосновал извода за неизпълнение на условието на чл. 189б,
ал. 2, т. 1 от ЗКПО и допълнително на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за 2015 г.
Решаващият орган е посочил, че за всички ревизирани периоди дружеството не е изпълнило условието да
инвестира преотстъпения данък в нова земеделска техника, необходима за
извършване на дейност по производство на селскостопанска продукция в срок до
края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, тъй
като придобитият трактор и плуг по договор за финансов лизинг от 20.06.2011 г. от
жалбоподателя има това качество само в годината, когато по специалните
счетоводни правила активът се признава – а именно през 2011 г., когато
дружеството е ползвало облекчението, независимо от обстоятелството, че
изплащането на същия е продължило и след това, като прехвърлянето му е станало
едва през 2016 г., след изплащане на последната то лизинговите вноски за тези
активи (като се установява и от неоспорената СИЕ по делото, че това е
приключило именно през 2016 г., а не през 2015 г., както сочи жалбоподателя). В
допълнение за 2015 г. е посочено, че дружеството има и подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения.
Недоволен
от потвърдителното решение на ДОДОП – Велико Търново жалбоподателят е оспорил
РА пред АСВТ с жалба от 30.05.2017 г. и въз основа на тази жалба е образувано
настоящото дело.
В хода
на същото като доказателства са приети всички документи от състава на
ревизионната преписка.
По
искане на жалбоподателя е назначена СИЕ, която е дала заключение за размера за
осчетоводяването на процесните активи придобити през 2011 г., плащането на
лизинговите вноски и ползваното от дружеството данъчно облекчение през
годините. Посоченото заключение е прието от съда без оспорване от страните и ще
бъде обсъдено по-долу в решението.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Оспорваният РА е
валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от
надлежно оправомощен административен орган, в срока, определен от него. РА е
издаден от компетентните органи – възложителя на ревизията и ръководителя на
същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по
чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност.
Съдът не намира
допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на
принципите и разпоредбите относно доказването и доказателствените средства. В
процесната ревизия приходната администрация е предприела разписани от закона
процесуални действия и е събрала годни и относими доказателства за облагането
на задълженото лице, които е обсъдила и е формирала извод за липса на
предпоставките за преотстъпване на КД. Доколко направените изводи, от тези
иначе събрани доказателства, са правилни, е въпрос по съществото на спора.
Относно материалната законосъобразност на РА
По делото няма спор
за фактите.
Не е спорно, че жалбоподателят
е регистрирано като земеделски производител дружество, с основна дейност
производство и търговия с непреработена земеделска продукция - пшеница, овес,
ечемик, слънчоглед и царевица.
Не спорно и се
установява от представения в хода на ревизията Договор за покупко-продажба №
935 от 20.06.2011 г. сключен между „Мегатрон“ ЕАД, в качеството му на продавач,
„Дойче лизинг България“ ЕАД, в качеството му на купувач и лизингодател и
жалбоподателя, в качеството му на лизингополучател, че жалбоподателят е
придобил трактор John DEERE 8320R с плуг Kuhn Multi Master 182-6ЕТ. (л. 31 от преписка), на стойност
195 960.00 евро (или 383 264.45 лв., при курс 1.95583 лв. за 1 евро),
като според чл. 2 същият ще бъде предоставен от купувача по договора - „Дойче
лизинг България“ ЕАД, при условията на финансов лизинг на лизингополучателя - „Неделков“
ЕООД.
Същевременно, от „Неделков“
ЕООД не се твърди и не се доказва придобиването и на други активи, различни от
изброените, по отношение на които евентуално да може да си претендира
преотстъпване на корпоративен данък.
В хода на ревизията
е установено и се потвърждава от приетата без оспорване СИЕ по делото, че активът
- трактор John DEERE 8320R, с плуг Kuhn Multi Master 182-6ЕТ,
е отразен в счетоводството на „Неделков“ ЕООД през 2011 г., като е заведен като актив по счетоводна сметка 205
„Транспортни средства“, с отчетна стойност 319 387.04 лв., както и е
заведен в инвентарните книги за ревизираните периоди с инвентарен номер 20503,
като е посочена дата на придобиване 20.06.2011 г. Не се спори и че е прилагана
амортизационна норма 25% и срок за амортизация 4 години.
Установява се от
приетата без оспорване СИЕ, че активът е изплащан съгласно погасителния план и
общите условия на лизингодателя, като от страна на „Неделков“ ЕООД са изплатени
общо 467 163.29 лв. с ДДС, т.ч. вноски и неустойки в размер на 455 108.38 лв. с
ДДС и застраховки в размер на 12054.91 лв.
Плащанията са
извършвани по погасителен план, приложен към цитирания договор в периода
29.06.2011 - 08.02.2016 г. (а не до ноември 2015 г., както погрешно сочи в
жалбата си дружеството) и след като е приключило изпълнението на тези финансови
ангажименти договорът е изпълнен, като е последвало прехвърляне на правото на
собственост върху активите с Договор за покупко – продажба от 22.06.2016 г. и
фактура № 87641/08.02.2016 г.
При ревизията е
установено, че за всички ревизирани периоди жалбоподателят е прилагал един и
същи подход във връзка с изпълнението на условията на чл.189 б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на КД, а именно дружеството е приело като извършена инвестиция
в нов актив част от размера на платените през съответния период лизингови
вноски по Договора за покупко-продажба № 935 от 20.06.2011 г. и е заявило
преотстъпването за всяка от процесиите
години, когато е плащал същия, третирайки актива за целия период като нов с
мотива, че същият е придобит едва през 2016 г.
Така, от „Неделков“
ЕООД са подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, в които
дружеството е декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.
1896 от ЗКПО за процесиите в настоящото производство периоди в размери, както
следва: за 2012 г. - 6 391.21 лв., за 2014 г. - 3 561.38 лв. и за
2015 г. - 2 082.94 лв.
Настоящият спор се
свежда до това дали за „Неделков“ ЕООД е налице право да преотстъпи 60 % от
определения корпоративен данък с ГДД за съответната година върху данъчната печалба
от стопанската си дейност, като регистриран земеделски производител, по реда на
чл. 189 б от ЗКПО.
Съгласно чл. 189б,
ал. 2, т. 1 от ЗКПО, корпоративният
данък се преотстъпва, когато преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и
нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1
дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва
преотстъпването. Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, преотстъпеният данък
не трябва да превишава 60 на сто от стойността на активите по т. 1 от същата
разпоредба. Изискването преотстъпения данък да се
инвестира в нова земеделска техника трябва да е изпълнено за всеки един
отчетен период, за който данъчно задълженото лице ползва тази законова
преференция.
Разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на една от видовете помощ по чл. 4
от Глава втора от
Регламент /ЕО/ № 1857/2006 г. – „инвестиции в земеделски
стопанства”. В чл. 4, §4
буква от Регламент № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006
година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за
малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на
селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО)
№ 70/2001, е предвидено, че приемливите разходи могат да включват:
а) изграждането, придобиването или подобряването на недвижим имот; б)
закупуването или закупуването на лизинг на машини и оборудване, включително
компютърен софтуер до пазарната цена на актива; в) общи разходи, свързани със
средствата по букви а) и б), като хонорари на архитекти, инженери и
консултанти, техникоикономически проучвания, придобиване на патенти и лицензии,
като изрично е посочено и че разходите по договори за лизинг извън тези,
посочени в първа алинея, буква б), като данъци, марж на лизингодателя, разходи
за рефинансиране на лихви, допълнителни застраховки, такси и т.н, не са
приемливи разходи.
Съобразно изброяването на приемливите разходи в чл. 4, § 4 от
Регламент (ЕО) № 1857/2006, като инвестиция по горния ред за данъчни
цели се приемат и разходите, свързани с придобиването на машини и оборудване по
схемата на финансов на лизинг.
Договорът за финансов лизинг намира търговско и
счетоводно разяснение в Търговския
закон /ТЗ/, респ. в Счетоводен
стандарт 17 (СС17) - Лизинг.
ТЗ има собствена
трактовка за финансов лизинг. Съгласно чл. 342, ал. 2
от ТЗ, с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да
му я предостави за ползване срещу възнаграждение. ал. 3 урежда, че
лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след
изтичане на срока му, като с прехвърлянето на собствеността върху вещта
лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу
третото лице, чл. 344, ал.
2.
От гледна точка на
СС 17 - Лизинг и на ЗКПО,
доколкото данъчните разпоредби не се различават от счетоводните, счетоводната
трактовка на придобиване на актив при условия на финансовообвързан договор и
данъчното облагане се различават от правната трактовка на финансовия лизинг.
По смисъла на СС 17,
финансовият лизингов договор има за предмет прехвърлянето на собствеността
върху актива като право на наемателя. Налице е наемане на ДМА, който става
собственост на наемателя с първата извършена вноска, независимо че се изплаща
на части и процесът на юридическо придобиване е отложен във времето. Поради
тази причина, съгласно указаното в стандарта, получаването на лизинговия актив
за ползване се отчита от лизингополучателя като придобиване:
- активът се отписва
от счетоводството на лизингодателя и се заприхождава (признава) в
счетоводството на лизингополучателя;
- счетоводни
амортизации се отчитат от лизингополучателя;
- лизингодателят
отчита лихвени приходи за срока на лизинговия договор, съответно лизингополучателят
отчита лихвени разходи;
- лизингополучателят
намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.
Изхождайки от
разпоредбите на СС 17 и
нормата на чл. 50 от ЗКПО,
в условията на финансов лизинг, лизингополучателят е задължен да признае
наетият актив и в данъчно-амортизационния план, както и да признава данъчни
амортизации и то съобразно общо приложимите максимални норми за данъчна
амортизация (като собствен актив), а не на база на конкретния срок на
лизинговия договор. Т.е. при финансовия лизинг счетоводният стандарт предвижда,
че лизинговата вещ се признава едновременно и като актив и като пасив в счетоводния
баланс на лизингополучателя, който има качеството на наемател за срока на
договора, като наетия актив се записва в неговото счетоводство по справедлива
стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, макар и да
липсва прехвърляне на собственост.
За разлика от оперативния лизинг, при финансовия лизинг
на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността,
като в този смисъл е решение на СЕС от 16.02.2012 г. по делото С-118/11. В
решението, в т.41 е посочено че „Поради това в хипотезата, при която договорът
за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли
собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се
предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни
правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от
собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е
практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се
приравни на придобиването на дълготраен актив.“ Ето защо и след като по делото
не се спори, че сключеният от дружеството договор е за финансов лизинг и то е
упражнявало фактическата власт върху него и го е ползвало за собствени нужди
още през 2011 година, то следва да се приеме, че е налице придобиване на този дълготраен
материален актив през 2011 г. и няма как същия този актив и през следващите
години същият актив да продължава да е нов за жалбоподателя.
Следователно, правилно
ответната администрация е приела, че условието за инвестиране на преотстъпения
данък в ДМА – нова земеделска техника, предмет на финансов лизинг, по смисъла
на счетоводното и данъчно законодателство се счита за изпълнено единствено за
годината на признаване на актива, т. е. за 2011 година. Това е така и защото
видно от т. 4.3, б. „д” на СС 17, лизинговите вноски само намаляват
задължението на дружеството по лизинговия договор, т. е. те сами по себе си не
формират актив.
Тук е мястото да се
посочи, че ако жалбоподателят счита, че придобива процесните активи едва пред
2016 г. (с плащането на последната лизингова вноска и прехвърлянето с договора
за покупко – продажба от 22.06.2016 г. и фактура № 87641/08.02.2016 г., които
както се каза не се оспорват като дати, посочени от СИЕ по делото) няма как да
иска „авансово“ през 2012 и 2014 г. да ползва данъчното облекчение по чл. 189б
от ЗКПО, доколкото условието на закона е преотстъпеният данък се инвестира в
нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност,
придобита в срок до края на годината,
следваща годината, за която се ползва преотстъпването. (Друг е въпросът, че
конкретно за 2015 г. ответникът основателно сочи и друга пречка за ползване на
процесната държавна помощ от дружеството – а именно наличието на други публични
задължения.
Същевременно,
фактът, че се касае за един единствен актив, и за инвестицията в него не се
спори е упражнено и не се отрича от приходната администрация преотстъпването на
КД за 2011 г., мотивира съдът да приеме, че правилно ответната администрация е
намерила, че преотстъпените от жалбоподателя данъци за 2012 г., 2014 г. и 2015
г. са свързани с един и същ актив (трактор и плуг) и за тях същата държавна
помощ вече е ползвана през 2011 г., поради което не е изпълнено и условието на
чл.189 б, ал. 2, т. 9 (стара т. 6), б. „г“ от ЗКПО, тъй като земеделският
стопанин би ползвал двойно и тройно финансиране от националния бюджет за един
самостоятелен дълготраен материален актив (земеделска техника) чрез данъчно
облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че правилно на жалбоподателя не е признато право
на преотстъпване на корпоративен данък за периодите 2012 г., 2014 г. и 2015 г.,
тъй като за всеки от тези периоди от дружеството не е придобивало нов актив, по
отношение на който да са изпълнени за всяка година по отделно изискванията на
чл. 1896, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
На следващо място,
съдът споделя и допълнителните доводи на ответника да откаже преотстъпването на
КД за 2015 г., които се свеждат до това, че за посочената година дружеството
има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения
Съгласно
разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на
корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в
републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък,
които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите,
определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на
корпоративен данък, регламентирано в чл. 167 от ЗКПО, е към 31.12. на
съответната година данъчно задълженото лице няма: т. 1 Подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2 и т. 3 Лихви, свързани
с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Логиката на законодателя е,
че имат право на съответната държавна помощ изрядните данъчно задължени лица.
По делото няма спор,
че към 31.12.2015 г. дружеството има
неплатени задължения на обща стойност 1 353.53 лв., всички декларирани
Декларация обр.6 № 050021510769445/21.12.2015 г., както следва: за Данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения - 295 лв.; за
осигурителни вноски за: ДОО в размер на 680.37 лв., за ЗО - в размер на 271.43
лв. и за ДЗПО за УПФ - в размер на 106.3 лв. Спорът по делото е дали същите
представляват подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по
смисъла на закона. Съдът намира, че същите са такива.
Нормата на чл. 209, ал.
2, т. 2 от ДОПК разпорежда, че принудително изпълнение се предприема
въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Казано по друг
начин, задължение, установен с подадена по силата на закон декларация, подлежи
на принудително изпълнение. Наличието на такова задължение към 31.12.2015 г.
елиминира възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не е
налице изискването на чл. 167, ал.
1, т. 1 от ЗКПО. Разпоредбата не поставя изискване да са предприети
действия по принудително изпълнение на дължимата по декларация сума. Достатъчно
е задължението само да е определено по размер, което в случая е станало с
подаването на декларациите, като не е необходимо издаването на нарочен акт на
приходния орган. След като разпоредбата на чл. 167, ал. 1
от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по
принудително изпълнение на съществуващите задължения, то е безпредметно да се
обсъжда въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК. Дали ще се предприеме или не действие по принудителното
събиране на задължението по декларацията е въпрос, който е неотносим по
приложението на чл. 167 от ЗКПО. Същата само поставя изискване да не е налице подлежащо на
принудително изпълнение публично задължение. Определящото обстоятелство в
случая е, че ревизираното лице е имало данъчно задължение към 31.12.2015 г.,
което попада в хипотезата на чл. 167, ал.
1, т. 1 от ЗКПО и това изключва преотстъпването на корпоративния
данък за тази година и само на това основание.
Ето защо съдът
намира, че правилно ответникът е приел, че е налице и допълнително основание за
отказ да бъде преотстъпен корпоративен данък за 2015 г. съгласно чл. 167, ал.
1, т. 1 от ЗКПО.
Предвид изложеното
до тук, изводът на органите по приходите, че ревизираното лице е следвало да
прави авансови вноски за КД е правилен, като правилно и законосъобразно са
начислени и лихви за невнесени авансови вноски, както следва: за 2012 г. – 742.75
лв.; за 2014 г. – 131.03 лв. и за 2015 г. – 149.60 лв.
Водим от горното
съдът намира РА за законосъобразен в оспорената му по съдебен ред част и това
налага жалбата против него да се отхвърли.
При този изход на
делото неоснователни са претенциите на жалбоподателя за разноски, а са основателни
претенциите на ответника за присъждане на такива за юрисконсултско
възнаграждение, като същите следа да се присъдят в размер на 1 023 лева,
изчислени съразмерно на материалния интерес, определен съгласно чл. 161, ал. 1
от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Неделков“ ООД, с. Орешец против
РА № Р- 04000516005015-091-001/10.02.2017 г. на ТД на НАП – Велико Търново,
потвърден с Решение № 115/09.05.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП – гр. Велико Търново, в
обжалваната част, в която на дружеството не е признато преотстъпване на
корпоративен данък за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. в размер общо на
12 035.53 лв. и в резултат на това, след извършено прихващане, са
определени задължения за внасяне по ЗКПО общо в размер на 10 647.36 лева и
лихва 4 392.48 лева.
ОСЪЖДА „Неделков“ ООД, с. Орешец, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, да плати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -
гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 1 023 (хиляда двадесет и три) лева
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: