ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
гр. Перник, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против
Решение № 341/22.11.2021 г. по гр. д. № 2450/2021 г. на РС – Перник в частта, в която е
отхвърлено искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение
№ 193/30.09.2021г. по гр. д. № 2450/2021 г. на РС - Перник, в което разноските в
производството са възложени изцяло в тежест на ответника „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част
и уважаване искането разноските пред РС да се възложат в тежест на ищеца на осн. чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като в отговора на исковата молба е направено изрично признание
на иска като допустим и основателен. Относно предпоставката – да не е дал повод за
завеждане на делото, ответникът-кредитор е претендирал вземането единствено по
извънсъдебен начин, като е подавал информация за състоянието на процесното
задължение към Централен кредитен регистър, като по този начин е изпълнявал свое
административно задължение.
Ответникът по жалбата – И.А. оспорва същата с искане за оставянето й без
уважение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема
следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Гр. д. № 2450/2021 г. на ПРС е приключило с решение № 193 от 30.09.2021 г., с
което по иск с пр. осн. чл. 124 ГПК от И.А. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
установено, че не дължи сумата 2 251,00 лв. - неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит „Кредит Плюс“ – ***, поради изтекла погасителна давност, като
1
на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
производството. По повод молба от ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното решение
РС е отхвърлил направените искания за изменение на решението в частта за
разноските, като същите са останали в тежест на ответника.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Практиката на ВКС приема, че при признание
на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска.
Ответникът макар да е изразил двусмислено становище в отговора на исковата
си молба, от последващото му процесуално поведение и изявление може да се приеме,
че волята му е да признае иска, поради което е налице една от кумулативните
предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /Опр. № 71 от 21.01.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др./, с която е прието, че тази
предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективните права на ищеца. Преценката се извършва във връзка с
предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното и процесуално
поведение на ответника.
В случая ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото е подавал,
включително и към момента на исковата молба, информация към Централен кредитен
регистър по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. От това му активно
извънсъдебно поведение следва, че ответникът към момента на завеждане на иска е
считал вземането за валидно и изискуемо, което предпоставя нуждата от предприемане
на действия от длъжника, за да оспори това свое задължение. Това е така, поради
особеното предназначение на информацията в Централния кредитен регистър. По
силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данните, които всеки от
кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече съществуващи вземания от други
доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти, служат за преценка на
кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за
петгодишен исторически период. Информацията има съществено значение за
потенциалните потребители на финансови услуги, но актуализирането й, ако такова се
налага, е изцяло задължение на институцията, която я е подала към регистъра. Затова
ако ответникът не съдейства за точно оповестяване на данните за дълга на ищцата, след
като е бил изсрочен по давност на възникнал през 2009 г. дълг с краен падеж през 2012
г. (според приложения ДПК), той несъмнено принуждава ищцата да търси отричане със
сила на присъдено нещо на данните за "историческа" задлъжнялост с давност над 5
години. Затова, макар да не е отправил изрично искане за плащане, ответникът
недвусмислено с подаването на информация до Централния кредитен регистър по реда
на чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г е заявил очакването си да получи в бъдеще
"доброволно" изпълнение на погасения по давност дълг, за да коригира неизгодна за
кредитополучателката оповестена информация, а това поведение е изцяло аналогично
на трайно възприемането в съдебната практика причиняване на нужно за защита на
интереса на длъжника съдебно установяване (Опр. № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК). Предявяването на иск по чл. 124 от ГПК за
2
установяване недължимостта на вземането е единствената възможност за защита на
длъжника – ищец, от което ищцата се е възползвала да установи недължимостта на
вземането поради погасяването му по давност.
С оглед гореизложеното, не е налице една от двете кумулативни предпоставки
по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК,
поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното
с нея решение /с характер на определение/ следва да се потвърди.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото
производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/22.11.2021 г. по гр. д. № 2450/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част, имаща характер на
определение, в която е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 6 за
изменение в частта за разноските на решение № 193/30.09.2021г. по гр. д. № 2450/2021
г. на РС – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3