Определение по дело №677/2020 на Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 691

                                                                  23.10.2020г.,гр..Хасково

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в   открито  съдебно заседание   на седми октомври    две хиляди и  двадесета  година  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Василка Желева    

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:       Цветомира Димитрова

                                                                                            Антоанета Митрушева

 

   като разгледа докладваното от съдия Димитрова ЧАНД (К) №  677 по описа на съда  за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН.  

              Съдебното производство е образувано  по подадена частна жалба от  „Дейзи Нова“ЕООД, гр.Д. против Определение № 92/22.06.2020г. постановено по а.н.д.№ 511/2019г. на Районен съд, гр.Димитровград, с което е оставена без уважение молбата на дружеството  за изменение на решението в частта на разноските.   

В частната жалба се  навеждат  доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че с Решението си по а.н.д.№ 511/2019г. съдът е присъдил на дружеството  разноски в редуциран размер, без да има направено възражение за прекомерност  от страна на ответника. В срока на обжалване на самото решение, частният жалбоподател е  поискал от съда да измени  същото в частта на разноските, като  присъди пълният заявен размер, съобразно представения по делото списък по чл.80 ГПК. Атакуваното определение е постановено именно в отговор на молбата за изменение на решението в частта на разноските. Сочи се, че по делото е бил  представен договор за правна защита и съдействие, в който било отразено, че адвокатското възнаграждение   в размер на 500.00 лева е било заплатено в брой. Представен е  бил и списък по чл. 80 от ГПК. Не е било направено възражение за прекомерност  от процесуален представител на АНО, а съгласно  разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН,  ако  заплатеното от страната  възнаграждение за адвокат  е прекомерно съобразно действителната  правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от  минималният  определен размер съобразно чл. 36 от ЗА.  Твърди се, че в хода на производството по обжалване на НП  ответникът не е бил представляван от юрисконсулт, по  делото не се е явявал процесуален представител на ответната страна, нито е постъпвало становище по същество на делото.   Единственото постъпило писмено становище  от страна на АНО било във връзка с направеното искане за изменение на решението  в частта на разноските.

Според частният жалбоподател  недопустимо в случаят  съдът  е редуцирал  размера на адвокатското възнаграждение без направено искане и постъпило възражение от насрещната страна.

По изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалваното  определение и постановяване на  друго, с което бъде увеличен размера на претендираните разноски до пълният заявен и претендиран размер.  

Ответната страна  ангажира писмено становище за неоснователност на  частната жалбата.  Прави възражение за прекомерност на претендираните в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура, гр.Хасково счита, че първоинстанционният съд  неправилно е излязъл  извън рамките на диспозитивното начало, като по собствен  почин е редуцирал  размера на разноските по делото, без това да е поискано  от насрещната страна.  Пледира за уважаване на частната жалба.

Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в  законоустановеният срок, от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Производството пред въззивният съд е образувано по жалба на „Дейзи нова“ ЕООД, гр.Д.против Наказателно постановление № НП12/17.09.2019г. издадено от Кмета на Община Димитровград.

В хода на въззивното производство, дружеството – жалбоподател е било представлявано  от процесуален представител- адвокат З.Г.,  като в кориците на  а.н.д. е приложен договор за правна защита и съдействие  от 20.11.2019г. и пълномощно от същата дата.   Уговореният размер на адвокатското възнаграждение е 500.00 лева и видно от отразеното в договора от 20.11.2019г.(л.56 от въззивното производство) същият е бил заплатен изцяло и в брой  на процесуалния представител.

С Решение № 1 от 06.01.2020г. постановено по а.н.д. № 511 по описа на РС-Димитровград е отменен обжалваният санкционен акт. Със същото решение, съдът е присъдил на жалбоподателя разноски,  в минималният предвиден в чл.  8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. размер от 300.00 лева, като приел, че пълният претендиран размер от 500.00 лева, е прекомерен, тъй като казусът не се отличава  с висока фактическа и правна сложност(т.22 от мотивите на решението).

 С молба вх. № 985/29.01.2020г.  при ДРС, „Дейзи нова“ ЕООД, гр.Д.поискало съдът да измени решението си в частта на разноските, като  присъди  сума представляваща целият претендиран  размер  от 500.00 лева.

С определение  № 22 от 31.01.2020г.  РС-Димитровград е приел, че така подадената молба е недопустима и оставил същата без разглеждане.

Това определение е било обжалвано от дружеството пред Административен съд, гр.Хасково, който с Определение №8 от 04.06.2020г. постановено по ЧКАНД № 219 по описа на съда за 2020г. е отменил оспореното определение и върнал делото  на РС-Димитровград за разглеждане на подадената молба за изменение на решението в частта на разноските по същество.

След връщане на делото, РС-Димитровград е постановил оспореното в настоящото производство  Определение № 92/22.06.2020г. по НАХД № 511/2019г. по описа на същия съд, с което  е оставил без уважение молбата на процесуалният представител на дружеството  за изменение на Решение № 1/06.01.2020г. постановено по АНД № 511/2019г. в частта на присъдените разноски.

За да постанови този резултат съдът е приел, че  в т.22 от мотивите на решението е изложил съображенията си  за присъждане на разноските  и не вижда основателна причина да промени виждането си.

 Настоящият съдебен състав намира, че  обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Разноските  са направените от страните  разходи по водене на делото – държавна такса и разноски в производството. В производствата по ЗАНН, съобразно препращата норма на чл. 63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, вр. с чл. 228, вр. с чл. 144 от АПК, разноските за правна защита  са разходи  за производството.

Съгласно чл. 63, ал.3  от ЗАНН, в приложимата към датата на последното съдебно заседание по а.н.д. № 511/2019г. по описа на РС-Димитровград редакция, в съдебните производства по ал. 1(по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове) страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.  Същевременно ал.4 на същата норма предвижда, че ако  заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Следователно  в  така действащата редакция на нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН,  изрично е закрепено положението, че  съдът не може да действа служебно, а  само ако бъде сезиран от  страна  с нарочно  искане за  намаляване възнаграждението за адвокатски разноски. Преценката на съда в този случай е сведена единствено до оценка на  съотношението на заплатената адвокатска услуга  от една страна и фактическата и правна сложност на делото от друга. 

Искане за присъждане на сторените в производството разноски  жалбоподателят е направил преди приключване на  последното проведено  по делото открито съдебно заседание. По време на същото заседание е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.  Делото във въззивният съд е било решено именно в полза на тази страна, поради която същата безспорно има право на разноски.

Видно  от  протоколите от проведените по делото открити съдебни заседания, ответникът  – Община Димитровград,  не е  бил представляван от процесуален представител и в кориците на въззивното производство липсва обективирано в писмен вид възражение за прекомерност на така заплатеният от дружеството адвокатски хонорар. Следователно,  от страна на ответника не е  налице отправено  искане за намаляване размера на адвокатското възражение  заплатено от оспорващия. Липсата на  съответно искане   на насрещната страна за намаляване размера  на присъдените разноски на спечелилата страна, води до липса на третата предпоставка на чл. 63, ал.4 от ЗАНН.

При това положение, като е присъдил на жалбоподателя „Дейзи Нова“ЕООД, гр.Д. разноски в по-нисък от претендирания размер от 500.00 лева, съдът  неправилно е приложил закона.

Ето защо,  постановеното определение   следва да бъде отменено и доколкото видно от отразеното в договора  за правна защита и съдействие от 20.11.2019г.(л.56 от въззивното производство) уговореният между „Дейзи нова“ЕООД, гр.Димитровград и процесуалният му представител хонорар  е бил заплатен изцяло и в брой  на  последния , следва да се постанови ново такова, с което се измени постановеното от РС-Димитровград   решение   в частта на разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в пълния поискан от тази страна размер.

 С оглед изхода на настоящото производство основателна се явява претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Такива  следва де се присъдят в доказания по делото размер ,  от  250.00 лева, от които 150.00 лева внесена държавна такса и 100.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение е под минимума предвиден в закона.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

   ОТМЕНЯ   Определение № 92/22.06.2020г. постановено по а.н.д.№ 511/2019г. на Районен съд, гр.Димитровград, като вместо това

   ИЗМЕНЯ  РЕШЕНИЕ  № 1 от 06.01.2020г. постановено по а.н.д. № 511 по описа на РС-Димитровград, в частта на разноските, като  вместо 300.00(триста) лева, ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на „Дейзи нова“ ЕООД,  гр.Д., с ЕИК ……. сума  в размер на 500.00 (петстотин) лева,  представляваща  действително заплатени разноски за  адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на „Дейзи нова“ ЕООД,  гр.Д., с ЕИК ….. сума в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева,  представляваща   разноски   за настоящата инстанция. 

Определението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                    Членове:1.

 

 

                                                                        2.