Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 2385/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба на И.В.Д. против
заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0442-000224/18.09.2020г. на началника на сектор в РУ 4 към ОД на МВР –
Варна, с която на основание чл.171 т.2а б.“А“ от Закона за движение по пътищата
е разпоредено прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Рено“ 19,
собственост на И.В.Д. за срок от шест месеца и отнемане на два броя
регистрационни табели № В 7410 КК, за това че на 15.09.2020г. в гр.Белослав
автомобилът е бил управляван от И. И. Димов, който не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна
и незаконосъобразна и иска отмяната ѝ. В уточняваща молба жалбоподателя
обяснява, че лицата, които са му докарали дърва и са ги насекли са поискали
пенсията му и след като той не им я дал, поискали да покарат колата му и той я
е предоставил на С., който изчезнал с
нея, след което колата е била намерена изоставена и отключена.
Ответникът в производството – началника на
сектор в РУ 4 към ОД на МВР – Варна чрез юрисконсулт Г. Г. оспорва жалбата като
неоснователна и иска нейното отхвърляне. Изтъква, че обжалваната заповед е
правилна и законосъобразна, налице са материално-правни предпоставки за
издаването ѝ.
Обжалваният
административен акт е бил съобщен на И.В.Д. на 08.10.2020г., а жалбата срещу
него е постъпила на 20.10.2020г., което я прави подадена в 14-дневния
законоустановен срок, срещу акт подлежащ на обжалване, от лице с правен интерес
от това.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
От данните по делото става ясно, че И.В.Д.
притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
*********, издадено на 24.04.2019г. и валидно до 24.04.2029г. Издадено е срещу
него наказателно постановление №20-0442-000779/06.10.2020г., за това че на
15.09.2020г. като собственик на лек автомобил „Рено“ 19 с рег.№ В 7410 КК го е
предоставил за управление на С. Д. К. , който не притежава свидетелство за
управление на МПС, с което деяние според наказващия орган е извършено нарушение
на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП и му е наложено наказание – глоба от 100 лева по
чл.177 ал.1 т.3 б.“А4 от ЗДвП.
Принудителната административна мярка
е наложена на И.В.Д. за това, че на 15.09.2020г. е предоставил за управление
автомобила си на И. И. Д., който не притежава свидетелство за управление на
МПС. Издадено е наказателно постановление с №20-0442-000785/15.10.2020г. и
срещу И. И. Димов за това, че на 15.09.2020г. е управлявал автомобил с рег.№ В
7410КК, собственост на И.В.Д. без да притежава свидетелство за управление на
МПС.
Според показанията на разпитаната в
съдебното заседание на 16.12.2020г. свидетелка В.Ц.Ц. на 15.09.2020г. са били докарани дърва на И.В.Д.
и няколко човека, сред които С. Д. К. са ги нарязали и нацепили, за което са
поискали И.Д. да им даде пенсията си, но възрастният човек им предложил да
отидат до банкомат на ДСК в гр.Белослав, за да изтегли пари и да им плати. Предлагат
му да го закарат с неговата кола до банкомата, като зад волана сяда С. К.,
който уверява И.Д., че е добър шофьор. След като им платил за дървата, закарват
И.Д. *** го оставят сам с обяснението, че ще направят няколко кръга с колата
му, защото искат да я купят. Деветдесетгодишният И.Д. им се доверил и оставил
колата си в ръцете на С. К., без да е
знаел, че след това той ще я предостави на И. И. Д.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Принудителната административна мярка
по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик се налага на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице някои
от следните обстоятелства: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по
реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
Макар и издадена от
компетентен орган и в установената от закона форма, обжалваната заповед е
незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона, което е основание за отмяната ѝ.
Не е достатъчно да има само
издадено наказателно постановление, ако то не е все още влязло в сила, за да се
приеме, че принудителната административна мярка, наложена във връзка с
нарушението, описано в него, е законосъобразна и изпълнява целите по чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според професор К. Л.,
правният субект, срещу който може да се приложи принудителна административна
мярка трябва да съвпада с този, който носи отговорност за правонарушението, във
връзка с което тя се взема. За да носи отговорност за деянието си, правният
субект трябва да го е извършил умишлено
или непредпазливо. Предвид преклонната
възраст на И.Д. и ситуацията на безпокойство и страх, в която е бил поставен от
мъжете, които са поискали пенсията му и
заблудата, в която С. К. е въвел възрастният мъж, че иска да купи колата му с уверението, че е
правоспособен водач на лек автомобил, като след полицейската акция, колата е
била изоставена отключена, води до заключението, че не са налице данни И.Д. да
е предоставил автомобила си на И. И. Д., за който предварително да е знаел, че
не притежава свидетелство за управление на МПС. Собственикът е предоставил
автомобила си на С. К., за който също е нямало как да разбере, че е
неправоспособен водач, предвид обстоятелствата, при които автомобилът е бил
поискан за управление. Изложеното изключва съставомерност на деянието от
субективна страна, което не обосновава материалната законосъобразност на
налагане на принудителна административна мярка, която да цели преустановяване
на административно нарушение.
Следователно, съдът смята, че фактическата
обстановка, заради която е наложена принудителната административна мярка не е
била изяснена правилно, което практически се приравнява на отпадане на
основанието за прилагането ѝ. Наказан е човек на 90 години, който е бил
жертва на измамни действия, и налагането
на принудителна административна мярка спрямо него не покрива нито една от
целите по чл.22 от ЗАНН. В допълнение, с налагането ѝ се нарушава
принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, което също е самостоятелно основание
за нейната отмяна.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172 ал.5 от ЗДвП във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 20-0442-000224/18.09.2020г.
на началника на сектор в РУ 4 към ОД на МВР – Варна, с която на основание
чл.171 т.2а б.“А“ от Закона за движение по пътищата е прекратена регистрацията на лек автомобил „Рено“ 19,
собственост на И.В.Д. за срок от шест месеца и са отнети два броя
регистрационни табели с № В 7410 КК.
Съгласно
чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата, решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: