РЕШЕНИЕ
№260744/27.7.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На двадесет и осми юни Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 459 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на „Надир
Шипинг Къмпани Лимитед „ чрез
корабния агент на кораба „Алфа Маритайм“ ЕООД, против Наказателно постановление № 8/
15.01.2021г. на Директора на Дирекция“
Морска администрация-Варна“, с
което на „Надир Шипинг
Къмпани Лимитед
„ са наложени следните наказания
: по пункт 1 - “Имуществена санкция ” в размер на 10 000 лв
. на основание чл.374 ал.1 от КТК, по
пункт 2 – „Имуществена санкция“ в размер на 5 000лв. на основание
чл.374 ал.1 от КТК и по пункт 3 - „Имуществена санкция“ в размер на
10 000лв. на основание чл.374 ал.1 от КТК.
В жалбата
се навеждат доводи за това, че неправилно е било прието, че е налице нарушение
на чл.374 ал.1 от КТК, тъй като към момента на проверката корабът е бил в
процес на ремонт, закотвен на ремонтен кей на „Булярд-
корабостроителна индустрия“ АД, с изключено собствено ел. захранване , като е
ползвал само електрическо захранване, предоставяно от брега.Поради това и той
не е могъл да „ плава“ по смисъла на КТК, от което се прави извод, че
нарушението от обективна страна не е било осъществено.На следващо място се
твърди, че корабът не е бил „ извън експлоатация“ по смисъла на Разпореждане №
1 / 01.09.2018г. , тъй като е бил в процес на ремонт.Поради това и посоченото
разпореждане било неприложимо и изводите за „ недостатъчност на екипажа“ и „
липса на валидно класификационно свидетелство за годност“, са неправилни и
необосновани. Изложени са съображения, че не е налице „ недостатъчност на
екипажа“, тъй като докато един кораб е в ремонт, особено когато е вдигнат на
док, той се намира във фактическата власт на кораборемонтното предприятие, а не
на корабопритежателя, поради което няма изискване
целия екипаж да е на борда. Твърди се, че Класифицираната организация и флагова
администрация в Либерия са потвърдили писмено на корабособственика,
че тъй като кораба е в ремонт, а не плава, минималния екипаж не е от 14 човека,
а от 6 .Оспорва се и второто нарушение, описано в постановлението, като се
твърди , че корабът е бил снабден с всички необходими документи, доказващи
неговата безопасност. По отношение на третото нарушение не се оспорват
фактическите констатации, свързани с неправилно разположение на
противопожарните средства, но се сочи, че това се дължи на необходимостта от
извършване на ремонт на съответните части на кораба, както и че това
разместване не би могло да доведе до застрашаване на безопасността. В жалбата
се излагат съображения още за това, че след като са били установено нарушения
по чл.374 ал.1 от КТ, то всички те осъществяват един състав на нарушение и
неправилно, за едно и също нарушение са били наложени три отделни наказания. В
заключение се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания.По същество адв.Я. отново излага доводи за това, че корабът е
бил в ремонт, респективно че не е било налице „ плаване“, че в нито един
документ от административно-наказателната преписка не е било посочено как точно
са нарушени изискванията за безопасност, че и трите нарушения са квалифицирани
по чл.374 от КТ и са наложени три отделни наказания, че неправилно е бил
приложен материалния закон по отношение на разположението на противопожарните
средства и недостатъчното окомплектоване на екипажа и др.В заключение отново се
иска отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к. Налбантов
излага становище, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
След
като прецени обжалваното постановление ,с оглед обстоятелствата посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
02.12.2020г. св.Т.К. – главен пристанищен инспектор в ИА „Морска администрация“
, в изпълнение на служебните си задължения, решил да извърши извънредна
проверка на моторен кораб „Комет“, собственост на „Надир Шипинг Къмпани Лимитед „ с
корабен агенг „Алфа Меритайм“
ЕООД, който се намирал на док 3 на пристанище „Булярд“.След
като осъществил връзка с екипажа и се легитимирал официално, достъпът до кораба
му бил отказан от членовете на екипажа, според които първо трябвало да бъде
уведомен корабособственика.Св.К. направил втори опит
да извърши проверка, който също бил неуспешен.За това той съставил съответния
протокол.
На
03.12.2020г. св.К. отново отишъл до кораба, като бил придружен от представители
на агента и на „Гранична полиция“.Тогава той успял да се качи на кораба и да
извърши съответната проверка.При нея установил, че съгласно Документ за
надлежно комплектуване на кораба, същият, докато е в експлоатация, следва да е
снабден с не по-малко от 13 морски лица, съставляващи екипаж, притежаващи
съответните правоспособности и заемащи съответните
длъжности на „капитан“, „старши помощник-капитан“, „вахтен
помощник-капитан“, „корабен рулеви“ и др.На кораба в
момента на проверката се намирали четири лица , от които двама на длъжност „
моряк“, един „ чистач“ и един „ вахтен механик“. Св.К.
установил още, че противопожарните средства не били разставени
на предварително одобрените места на борда на кораба съобразно с издадения план
за пожарна безопасност, а се съхранявали в склад за въжета на самия кораб.Св.К.
изискал от екипажа да му бъдат представени множество документи.Сред тях той не
установил да има валиден документ, удостоверяващ класа на кораба.Бил му
представен сертификат, който бил съпроводен с доклади и приложения, от които се
виждало, че срокът му бил удължаван на няколко пъти, но към момента на
проверката не бил валиден. Св.К. установил още, че кораба е бил на брегово
захранване и не е бил с работещи двигатели, но договор за ремонт не му бил
представен в момента на проверката.Всичко установено при проверката св.К.
отново описал в протокол №
16/3.12.2020г.
На
11.12.2020г. св.К. съставил против „Надир Шипинг Къмпани Лимитед „ , в качествоно му
на корабособственик, акт за установяване на
нарушение, в който описал констатациите си , а именно съгласно Документ за
надлежно комплектуване на кораба с екипаж рег. № 16 356/ 26.07.2017г.,
издаден от флаговата администрация на Република Либерия, корабът, докато е в
състояние на експлоатация всякога трябва да е снабден с не по-малко от 13
морски лица, съставляващи екипажа, а в момента на проверката било установено
наличие само на четири подробно описани лица на борда, като към момента на
проверката, корабът не е бил в ремонт или изведен извън експлоатация съобразно
правилата на Част VІІ на Разпореждане № 1/10.09.2018г., с което корабособственика не бил предприел необходимите действия по
отношение на екипажа, с което съгласно чл.72 ал.2 от КТК е нарушил условията за
безопасност на корабоплаването. В хода на проверката корабът не бил снабден с
валиден документ, удостоверяващ класа на кораба, което изключва възможността за
безопасна експлоатация на кораба и води до извод за неизпълнение на
задължението за съблюдаване на условията за безопасност на корабоплаването
съгласно чл.72 ал.2 вр. чл.73 „а“ ал.2 от КТ. На последно място, при проверката
било установено, че противопожарните средства не били разставени
на предварително одобрените места на борда на кораба, съобразно издадения план
за безопасност, а се съхранявали в склада за въжета в самия кораб, което
обосновава извод за неизпълнение от страна на корабопритежателя
на задължението да спазва правилата за безопасността на корабоплаването
съгласно чл.72 ал.2 от КТК. Актът бил предявен на управителя на „Алфа Меритайм“ ЕООД, които били упълномощени да действат като
корабен агент на „Надир Шипинг Къмпани Лимитед „
.Тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 8 / 15.01.2020г., с което било прието, че от страна на „Надир
Шипинг Къмпани Лимитед „ са допуснати нарушения на чл.72 ал.2 от КТК, на чл.72 ал.2 вр. чл.73 „а“
от КТК и на чл.72 ал.2 от КТ, за всяко от които на дружеството били наложени санкции както
следва : по пункт 1 -
“Имуществена санкция ” в размер
на 10 000 лв . на основание чл.374 ал.1 от КТК, по
пункт 2 – „Имуществена санкция“ в размер на 5 000лв. на основание чл.374
ал.1 от КТК и по пункт 3 - „Имуществена
санкция“ в размер на 10 000лв. на основание чл.374 ал.1 от КТК.В
постановлението били изложени мотиви за всяко нарушение по отделно защо не
представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и с какво са били
нарушени изискванията за безопасност .Изрично в постановлението било посочено,
че е събрано и приложено писмо от „Булярд
Корабостроителна индустрия“ АД за това,
че корабът е бил приет за домуване и престой съгласно
договор за осигуряване на кейово място,
електричество, прясна вода и малки услуги срещу заплащане на съответната цена,
както и че макар да е било представено Свидетелство № 970114, в което било
посочено, че корабът ще бъде изведен от експлоатация на 10.02.2020г. в ПСП „Булярд“, административно производство в тази насока не било
проведено.
В хода на
съдебното следствие като свидетел бе разпитан
Т.К.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е било установено при извършена
проверка, както и от представените му документи.
Съдът приобщи към
доказателствата по делото представените от страните преводи на протоколи и
представени при проверката документи, както и копия от разпореждания на
Директора на Морска администрация, които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства по административно-наказателната
преписка, приобщени в хода на съдебното производство, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 8/15.01.2021г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция „Морска
администрация-Варна“ на основание чл.384
ал.3 от КТК . и Заповед № 3-208 / 07.10.2015г. Актът също е съставен от
компетентно лице съгласно Заповед рег. №
3-116/17.06.2020г., приложена по преписката .
Наказателното постановление съдържа
всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Вменените във вина нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща да се разбере какви са обвиненията и срещу какво да се
организира защитата. Посочени са нарушените материално - правни норми, като
наказанията за всяко нарушение са индивидуализирани. И акта, и
постановлението съдържат пълно описание на нарушението, датата и мястото
на извършването и установяването му, както и всички изискуеми по смисъла на
чл.40 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити.
При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, както и в срока
по чл. 384 ал.2 от КТК не са били депозирани възражения, в които да са били
наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Наказващият орган при
издаване на постановлението е изложил
съображения за това защо нарушенията не
следва да бъдат приет за маловажни.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че правото
на защита на нарушителя е било реализирано в цялост с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Правилно административно- наказващия орган е
приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.По делото
няма спор, че моторен кораб „Комет“ на 03.12.2020г.
се е намирал на експлоатационно място в пристанище със специално пристанище „Булард“, на кей № 3, както и че при извършената му проверка
на борда са се намирали само четири лица от екипажа, че противопожарните
средства не са били разставени на предварително
одобрените места на борда, а са се съхранявали в склада за въжета на самия
кораб.Няма спор и че по време на проверката на св.К. са били представени
документи, въз основа на съдържанието на които той е приел, че корабът не е бил
снабден с валиден документ, удостоверяващ класа на кораба.
Спорният
момент между страните е дали корабът е бил в състояние да „ плава“ или е бил в
ремонт, респективно изведен от експлоатация.От представените по делото преводи
на документи, а именно „Приложение към доклад/ запис от проверка“, е видно че
считано от 10.09.2020г. корабът е бил временно изведен от експлоатация, а
решението за това е било взето на 10.09.2020г. в Констанца.Било е допуснато
еднократно пътуване до достигане на съоръжението за сух док в
България.Едновременно с това, по преписката е приложен отговор от „Булярд“ , в който е посочено, че корабът е бил приет на
11.09.2020г. за домуване и престой , като съгласно
договора заводът осигурява кейово място пред кейовата стена на територията си, електричество, прясна
вода , малки услуги като начислява съответните такси.Според писмото
безопасността се осигурява и следи от корабособственика,
като „Булярд“ няма
ангажимент към това.По делото са представени и „Доклад от проверка“ и
„приложение само за вътрешна употреба“, в които се съдържат данни за това, че
са предприети действия за временно извеждане на кораба от експлоатация от 10.09.2020г.с място Варна, Булярд, България.Същевременно е представен и Договор за
ремонт на кораба, сключен между „Булярд“ и „Надир Шипинг Къмпани Лимитед „. Този договор обаче е бил сключен на
16.03.2021г., а в него периодът за извършване на ремонтни дейности, макар да не
е точно фиксиран, касае 2021г. От анализа на тези писмени доказателства може да
се направи извод, че към момента на проверката – 03.12.2020г. м/к „Комент“ не е бил постъпил на ремонт, а е бил приет само за домуване и престой, както и не е бил временно изведен от
експлоатация, изпълнявайки процедурата за това, предвидена в част VІІ от Разпореждане
№ 1 / 10.09.20218г. на Д „МА“-Варна. Поради това и независимо какво е било
състоянието на кораба и неговото захранване, същият правилно е бил квалифициран
като такъв в състояние на експлоатация и за корабособственика
са били налице задължения да спазва правилата за безопасност на
корабоплаването.С оглед на това възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно
наказващият орган е приел, че след като с Документ за надлежно комплектуване на
кораба с екипаж , е въведено изискване на кораба да има не по-малко от 13 морски
правоспособни лица, а на него са установени само четири, е налице нарушение на чл.72 ал.2 от КТ.Тази
норма сочи, че корабопритежателят
е длъжен да предприеми необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за
изпълнение на изискванията за безопасност.Безспорно е, че намаленият брой на
екипажа нарушава изискванията за безопасност, с което нарушението е осъществено
от обективна страна. В този смисъл е и решение по к.а.н.д. № 2086/2020г. на
Административен съд-Варна.По делото не са представени доказателства за това, че
е налице надлежно разрешение числеността на екипажа да бъде намалена, поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни.Съдът не споделя
становището на адв.Я., че неправилно е приложен материалния закон и правилната
правна норма е тази на чл.378 от КТК.В алинея 2 на тази норма е предвидена
санкция за капитан на кораб или на член на екипажа, който виновно с действие
или бездействие, е допуснал корабът да плава в нарушение на изискванията за
безопасност.В случая обаче не е ангажирана отговорността на капитана на кораба,
който дори не е бил на борда по време на проверката, а тази на корабособственика, за това, че не е предприел необходимите
мерки за изпълнение на изискванията за безопасност.Поради това и съдът намира,
че правилно е било прието, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.72 ал.2
от КТ.
Правилно е било прието и че корабът
не е бил снабден с валиден документ, удостоверяващ класа на кораба.От
приложените по делото преводи на документи и по-конкретно „Удостоверение за
класификация на кораб“ е видно, че в
него действително е посочено, че е валиден до 05.10.2021г. В същият документ
обаче е посочено, че сертификата е пренаписан поради корекция в него и
следващата значима проверка е втората годишна проверка или междинна проверка,
предстояща в рамките на три месеца преди или след 05.10.2018г. Направено е
отбелязване, че годишната проверка е от 13.12.2018г. в Белгия и няма последващо
заверявяне след това.Т.е. към датата на проверката на
03.12.2020г. не е имало валиден документ, удостоверяващ класа на кораба . Това
правилно е било квалифицирано като нарушение на чл.72 ал.2 вр. чл.73 „а“ ал.2
от КТК, тъй като именно в тези норми е предвидено , че за корабите за които се
прилагат конкретни международни актове, се изисква да притежават клас, като
липсата му безспорно води до нарушаване на изискванията за безопасност.
Обстоятелството, че при проверката противопожарните средства не са се
намирали на съответните места на кораба, а са били съхранявани в склада за
въжета, е безспорно установено и не се и оспорва. По този начин категорично са
били нарушени изискванията за безопасност на кораба, доколкото с прибирането на
противопожарните средства в склад за въжета, е била създадена реална опасност и
без това малобройния екипаж, да реагира своевременно и адекватно на възникнала
опасност.В случая съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно писмото на „Булярд“ отговорността за безопасността на кораба е на корабособственика, а „Булаярд“
няма ангажимент към това.Поради това и съдът намира, че правилно и в този
случай наказващият орган е установил, че от страна на „Надир
Шипинг Къмпани Лимитед „ е извършено нарушение на чл.72 ал.2 от КТК.
Правилно е
била ангажирана отговорността на „Надир Шипинг Къмпани Лимитед „, в качеството му на корабособственик,
която по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната
отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган
е преценил, че не следва да прилага разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.Обществената
опасност на нарушенията не е по-ниска
от останалите от този вид. Поради това и съдът намира, че не следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че нарушенията са маловажни.
Правилно наказващият орган е наложил на
дружеството три отделни наказания, всяко на основание чл.374 ал.1 от КТ.Тази
норма предвижда санкция от 2 000лв. до 50 000лв. за корабопритежател, който допусне корабът му да плава в
нарушение на изискванията за безопасност.
В настоящият казус с всяко едно
от установените нарушения са били нарушени правилата за безопасност на
корабоплаването. Поради това и правилно наказващият орган е приложил разпоредбата
на чл.18 от ЗАНН, която сочи, че когато са извършени няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно то тях.С оглед на
това възраженията за нарушение на
принципа non bis in idem са неоснователни.
При определяне на размера на
санкциите наказващият орган е изложил съображения защо същите са определени и
наложени над минималния предвиден в закона размер , като е направил собствен
анализ на обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Съдът намира обаче, че доколкото
нарушенията са извършени за първи път и от тях не са произлезли вредни
последици, то наказания наложени към
минималния размер биха изпълнили целите на чл.12 от ЗАНН.Поради това и намира,
че следва да намали размера на наложените санкции, както следва – по пункт 1 от
10 000лв. на 5 000лв., по пункт 2 от 5 000лв. на 2 000лв. и
по пункт 3 – от 10 000лв. на 5 000лв.
Доколкото
по делото не са направени искания за присъждане на разноски, съдът намира, че
не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 8/ 15.01.2021г. на Директора на Дирекция“ Морска
администрация-Варна“, с което на „Надир Шипинг Къмпани Лимитед „ са
наложени следните наказания : по пункт 1
- “Имуществена санкция ” в размер на 10 000 лв
. на основание чл.374 ал.1 от КТК, по пункт
2 – „Имуществена санкция“ в размер на 5 000лв. на основание чл.374
ал.1 от КТК и по пункт 3 - „Имуществена санкция“ в размер на
10 000лв. на основание чл.374 ал.1 от КТК, като НАМАЛЯВА размера на наложените санкции както следва : по
пункт 1 - от “Имуществена санкция
” в размер на 10 000 лв . на основание чл.374 ал.1 от КТК в „Имуществена
санкция“ в размер на 5 000лв. / пет
хиляди лева/ , по пункт 2 – от „Имуществена санкция“ в размер на
5 000лв. на основание чл.374 ал.1 от КТК в „Имуществена санкция“ в размер
на 2 000лв. / две хиляди лева/
и по пункт 3 - от „Имуществена санкция“ в размер на
10 000лв. на основание чл.374 ал.1 от КТК в „Имуществена санкция“ в размер
на 5 000лв. / пет хиляди лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна
по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :