№ 561
гр. Враца, 27.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20231400200730 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Д. А.
Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ-Враца към Затвора гр.Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
В съдебно заседание служебният защитник на осъденото лице-адв.Т. З.,
поддържа молбата и моли за нейното уважаване. Счита, че по отношение на Т. са
налице формалните материални предпоставки по чл.70, ал.1 НК, както и че са
постигнати целите на наказанието, тъй като са налице доказателства по смисъла на
чл.439а НПК, сочещи за неговото поправяне.
Участието на осъдения Д. Т., със съгласието му, е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият се солидаризира със
становището на служебния защитник и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Като
допълнителен аргумент за това изтъква тежкия си семеен статус и невъзможността
съпругата му сама да се справя с грижите по прехраната и отглеждането на осемте им
деца, едно от които е бебе на десет дни.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
1
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Д. А. Т. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца при
първоначален общ режим, съгласно одобрено споразумение за решаване на делото по
н.о.х.д. № 143/2023 г. по описа на РС-Козлодуй, за деяние по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.5
и т.7 НК-квалифицирана кражба при предварителен сговор и използване на техническо
средство, извършена в условията на повторност.
Началото на изтърпяване на наказанието е 24.07.2023 г. Към датата на
постановяване на настоящото определение-27.10.2023 г., от това наказание осъденият
е изтърпял 3 месеца и 16 дни, от които 3 месеца и 3 дни фактически, а от работа 13 дни.
Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 14 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното
му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно,
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за
неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и
положително личностно развитие по време на наказанието.
Според доклада по чл.155 ЗИНЗС лишеният от свобода Т. е с наказание до 6
месеца лишаване от свобода, поради което за него е изготвена само оценка на риска от
вреди, съгласно чл.122а, ал.2 ППЗИНЗС. Констатирано е, че оценката на риска от
вреди за обществото е в средни граници и се определя от настоящото правонарушение
и криминалното му минало. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от
свобода е с ниски стойности. Отчетено е, че предишните му осъждания не са изиграли
необходимия превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В изготвения план за
осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи: осъзнаване на личната
отговорност за извършеното правонарушение и формиране на самокритичност;
пълноценно оползотворяване на престоя в общежитието; спазване на ЗИНЗС; търсене
на възможности за работа, след преценка на личностовите и психологическите му
особености.
За осъдения не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на
риска не изисква такава, поради което е актуална първоначалната оценка, изготвена на
03.08.2023 г. Въз основа на показаното поведение през периода на наблюдение в
условията на контрол, е констатирано, че рискът от вреди е запазил първоначално
отчетените стойности за всички категории.
В доклада е посочено, че след изтичане на адаптационния период, лишеният от
свобода е включван в работни групи на различни външни работни обекти. Съгласно
докладна записка № 12211/26.09.2023 г., на дата 26.09.2023 г. е отказал да излезе на
работа, с мотив, че възлаганите му от работодателя трудови задължения са много
тежки и изморителни за него. Констатирано е, че след този случай не е постъпвала
информация за лошо изпълнение или неизпълнение на поставените му трудови задачи.
Осъденият не е участвал в провежданите в затвора мероприятия и не е включван
в корекционни програми, поради липса на интерес и желание от негова страна.
По време на престоя в затвора няма регистрирани нарушения и наложени
дисциплинарни наказания. Не е и награждаван, поради липса на системни
положителни прояви.
Въпреки липсата на деструктивни прояви по време на изтърпяване на
наказанието и изразеното от осъдения съжаление за допуснатото правонарушение,
които са положителна тенденция в поведението му, е отчетено че настоящото користно
2
престъпление не е изолиран случай в живота му. Това е показателно за слабите му
възможности да ограничава поведението си в съответствие с нормите в обществото в
условията на свобода.
Според доклада прогнозите за успешна ресоциализация в обществото на
осъдения Т. са неблагоприятни, тъй като при него се констатират занижено ниво на
интелектуално развитие и емоционална незрялост. Отчетено е, че ниската
образователна степен, липсата на професионална квалификация, епизодичната трудова
заетост и отсъствието на постоянни и сигурни доходи са предпоставка за финансови
затруднения и основни фактори за продължаване на престъпната дейност.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане
на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Посочено е в доклада, че предстои осъденият Т. да премине и през индивидуален
модул "Подготовка за живот на свобода", който е задължителен и предназначен за
всички лишени от свобода с остатък до 3 месеца от наказанието лишаване от свобода,
което ще спомогне за по-пълноценната му ресоциализация.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият все още не е
дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Д. Т. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на
осъжданията му в миналото сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от
криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият все
още е със слаби възможности да ограничава поведението си в съответствие с правилата
и нормите в обществото и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин
на живот. Участието му в трудовия процес и примерното поведение, което
демонстрира при престоя в затвора, навеждат на извод, че е налице известна
положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са
достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. Напротив, отчетените в доклада дефицити в
нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно
поведение.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на осъдения Т. следва да
продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното
3
заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на
затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Д. Т. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Не съставляват основание за уважаване на претенцията за предсрочно
освобождаване доводите за тежкия семеен статус на осъдения, който има съпруга и
осем деца, едно от които в бебешка възраст, тъй като същите не са сред лимитативно
изброените в закона предпоставки.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. А. Т., роден на *** в
гр.Оряхово, обл.Враца, българин, български гражданин, понастоящем в ЗООТ-Враца
към Затвора гр.Враца, ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 5 месеца лишаване от свобода,
наложено му по н.о.х.д. № 143/2023 г. по описа на РС-Козлодуй, с остатък 1 месец и 14
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4