РЕШЕНИЕ
№ 3585
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330105229 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“АД и
искове по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД срещу „Файненшъл България“
ЕООД.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. К., ЕГН ********** от
гр.**********, жк.“*******“, бл.****** вх.***, ет.***, ап.*** против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джавахарлал Неру“№28, ет.2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28,
ет.2, офис 40-46.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за
паричен заем №******** от **********г., по силата на който на ищеца е предоставен заем.
Излагат се доводи, че договорът е недействителен съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и в него не е включено
възнаграждението за поръчител. Това представлява според ищеца заблуждаваща търговка
практика, което прави клаузата за ГПР неравноправна и от там следва, че такава клауза
липсва и договорът е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Излагат се
твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му, ищецът бил
задължен да сключи договор №***********г. за предоставяне на поръчителство с
„Файненшъл България“ ЕООД, който да обезпечи задълженията му по договора за кредит. В
договора било уговорено възнаграждение за поръчителя. Счита, че този договор е
1
недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати
възнаграждение на поръчителя, което противоречи на добрите нрави, води до
неравноправност, липсва основание за сключването му, заобикаля изискванията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. От съда се иска да
прогласяване за недействителен договора за паричен заем, поради нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, както и да прогласи за недействителен договора за предоставяне на
поръчителство при наличие на пороците: липса на правно основание, неравноправност,
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
който оспорва иска. Счита, че вземанията по договора за поръчителство не са включени в
ГПР, доколкото не са част от него и не са част от договора за кредит. Излага съображения за
действителност на договора за поръчителство. Счита исковете за неоснователни и настоява
за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с
който оспорва иска. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и не страда от
сочените от ищеца пороци; с него се обезпечава задължението по действителна кредитна
сделка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № ***** е
видно, че на ***** г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника Изи
Асет Мениджмънт в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който му е
предоставена в заем сумата от 200 лв. В договора е уговорен срок на заема 6 месеца, чрез
заплащане на 6 месечни вноски от по 36,82 лв. всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен
процент от 35 % и ГПР в размер от 40,96 %. Посочени са датите, на които настъпват
падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания – 220,92
лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за
паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или
ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от
401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора за заем. Уговорено е и следното
2
обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Въз основа на така уговореното на ****** г. между ищеца в качеството на потребител и
ответника Файненшъл България ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за
предоставяне на поръчителство. По силата на така сключения договор поръчителят се е
задължил да обезпечи задълженията по сключения с Изи Асет Мениджмънт АД договор за
кредит, като сключи със заемодателя Изи Асет Мениджмънт АД договор за поръчителство.
Уговорено е възнаграждение за поемане на задължението за сключване на договор за
поръчителство за поемане на солидарна отговорност със заемополучателя по сключения
договор за паричен заем в размер на 103,08 лв., което е 51,54 % от предоставената в заем
сума.
Не се оспорва, че вноските по договора за поръчителство се заплащат на падежа на
плащане и ведно с вноските по договора за кредит.
Не се оспорва, че в ГПР по договора не е включено възназнаграждението за
поръчител, като процентът, с който би се оскъпил кредита с постигнатата договорка за
заплащане на възнаграждение на дружеството – поръчител по сключения Договор за
предоставяне на поръчителство в размер от 103,08 лв. е 51,54 % - годишен процент на
възнаграждение на дружеството – поръчител спрямо главницата по кредита.
Между ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД са възникнали правоотношения по
договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
3
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора
поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е
приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено,
че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като
изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една
погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В
този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е
задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.
В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз. В Решение на
СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на приложението на Директива 2008/48/ЕО по
дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48
(съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния
договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл.
22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова
изискване в националната си правна уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з ) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо да
се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по
този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на
тези вноски. Аналогично е разрешението и в Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С-
331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не
допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите
и другите разходи.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но
това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
20,92 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 200 лева – чл.2 и общо
дължима сума по договора 220,92 лева – чл.2, т.7, който размер е фиксиран за целия период
на договора.
Обстоятелството дали предвиденото в договора за кредит поръчителство и
4
допълнителното възнаграждение за него представлява скрита възнаградителна лихва и
следва да бъде включена в лихвения процент не рефлектира върху действителността на
договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата,
предвиждаща поемане на поръчителство от одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В чл.2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в
размер на 220,92 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 40,96 % –
реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора
отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите
за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си
недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в
договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР
е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо
дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
По изложените съображения се явява и неоснователен и иска за прогласяване на
недействителност на договора поради заобикаляне на закона, в частност на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото тази разпоредба касае действителността на клаузите за вземания,
относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на
целия договор.
Договорът за кредит не противоречи на добрите нрави, доколкото не се установява като
цяло нееквивалентност на престацията на ищеца с престацията на ответника. За предоставен
в полза на ищеца кредит в размер на 200 лева, ответникът като заемодател получава като
възнаграждение за тази престация сума в размер на 20,92 лева, като възнаградителна лихва.
Съдът не открива нееквивалентност на насрещните престации на страните. Определеното
възнаграждение на ответника, за предоставения заем съответства на принципа на
добросъвестност и справедливост.
Дали уговарянето на допълнително възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, представлява скрита лихва, с която необосновано се увеличава размера на
насрещната престация на ищеца, като заемател е относимо към преценка действителността
на този договор и на допълнителните плащания, а не на договора за кредит като цяло.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД
иск за прогласяване изцяло за недействителен на договор за кредит от ******** г. следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения иск за прогласяване на недействителен на договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата против „Файненшъл България“ ЕООД, то
съдът счита същият за основателен и доказан.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
5
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки,
каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД,
от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е кредитор на ищеца. В случая
със сключване на договора за кредит се цели заобикаляне на закона чрез предвиждане на
допълнително възнаграждение, което формално не следва да се включва в ГПР, съгласно
цитираните законови разпоредби, но всъщност представлява разход по договора, който
следва да се плати на юридическо лице – поръчител, чийто собственик на капитала е
юридическото лице – заемодател.
Налице е нарушение на добрите нрави и неравноправност.
Предвид изложеното искът за прогласяване на нищожността на договора за поръчителство
се явява основателен и следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърляне на иска против „Изи Асет Мениджмънт“
АД, следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение, определено чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер от 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК по предявения иск против „Файненшъл България“ ЕООД в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
заплатена държавна такса от 50 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2
ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, възлиза на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. К., ЕГН ********** от гр. *******, жк.“*******“,
бл.********* вх.****, ет.***, ап.**** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, ет.2, офис 40-
46 иск за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ********от
****** г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Г. К., ЕГН ********** от
гр.*******, жк.“********“, бл.*****, вх.**, ет.**, ап.*** и „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис
40-46, че договор за предоставяне на поръчителство № ******* от ******** г. е
6
недействителен, поради неравноправност и противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН ********** от гр.********, жк.“*******“, бл.*******, вх.****,
ет.***, ап.**** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на М. С. Ч., ЕГН **********,
гр. *******, ул. „*******“ № ****, вх. ***, ет.***, ап. *** сумата от 50 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на адв. С. Н., ЕГН **********,
гр. *******, ул. „*******“ № *** сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
7