№ 129
гр. Пазарджик, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245200600358 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс.С. М. М., ЕГН: **********
против присъда № 20 от 05.10.2023г. на Районен съд Велинград по НЧХД № 377/2022г. по
описа на съда, с която подс.С. М. М., ЕГН: ********** е призната за виновна в това че на
30.11.2022 г., около 02:30 часа, във Велинград, бул. „С.“ № 125, е причинила на Х. И. Я.,
ЕГН: ********** от гр. Велинград болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез
нанасяне на удар с пръчка в дланта на дясната ръка - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и
на осн. чл. 78А НК е освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал.
2 НК, като й е наложено административно наказание глоба в размер 1 000 лв. Осъдена е С.
М. М., ЕГН: **********, да заплати на тъжителката Х. И. Я., ЕГН: ********** от гр.
Велинград обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал.
2 НК в размер на 2000 лв. Осъдена е подсъдимата С. М. М., ЕГН: **********, на осн. чл.
189, ал. 3 НПК, да заплати на тъжителката Х. И. Я., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул.
„Ивайло“ № 18, разноски по н.ч.х.д. 377/2022г. на Районен съд Велинград в размер на общо
612 лв. Осъдена е подсъдимата С. М. М., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен
съд - Велинград сумата от общо 580 лв., представляващи направени разноски по н.ч.х.д.
377/2023г. на Районен съд Велинград.Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия се
излагат доводи за необоснованост на присъдата, както и че е постановена в нарушение на
1
закона. Моли се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна
по предявеното й обвинение и оправдана.След изготвянето на мотивите към присъдата по
делото е постъпило Допълнение към въззивната жалба, в което се излагат съображения за
нарушение на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата, както и че
присъдата е постановена при нарушение на материалния закон. Във въззивната жалба няма
искания за събиране на нови доказателства, като въззивният съд също е намерил, че не се
налага събиране на нови доказателства.
Въззивната жалба се поддържа от защитника на подсъдимата в съдебно заседание,
който пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, както
и отхвърляне на граждански иск. Подсъдимата - жалбоподател не се явява в съдебно
заседание редовно призована.
Повереника на частния тъжител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и обоснована, както в наказателната,
така и в гражданската й част. Тъжителката поддържа становището на повереника и моли
присъдата да бъде потвърдена.
Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства,
в това число и от въззивната инстанция, доводите на страните и провери изцяло така
атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по
делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс. С. М. М. на 30.11.2022 г.,
около 02:30 часа, във Велинград, бул. „С.“ № 125, е причинила на Х. И. Я., ЕГН: **********
от гр. Велинград болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез нанасяне на удар с
пръчка в дланта на дясната ръка - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.За да направи този
извод първоинстанционният съд обосновано е взел предвид показанията на свидетелите
Б.Я., И.И., А.Д., Я.Я., отчасти от показанията на св.М.М. и М.Ч., отчасти от обясненията на
подсъдимата, заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на
съдебно-техническата експретиза и писмените доказателства по делото.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс.С. М. и св.Б.Я. син на тъжителката Х. Я. се запознали през месец април 2022г. в
гр. Велинград, където подсъдимата работела като главен сладкар в един от хотелите.
Впоследствие заживели на съпружески начала в апартамент, собственост на тъжителката
намиращ в гр. Велинград на бул. „С.“ № 125. Отношенията между подс.М. и св.Б.Я. били
динамични, като често се стигало до скандали. На 30.11.2022г. около полунощ подс.М. и св.
Б.Я. се прибрали в апартамента, като преди това били на празненство, където употребили
алкохол. Между тях възникнал скандал, като причината била, че според св.Я. подсъдимата
претоварва с дрехи закачалката на стената, която се била повредила. Подс.М. решила да се
оплаче на родителите на св.Б.Я. тъжителката Х. Я. и св.Я.Я., които живеели в съседната
сграда. Отишла в домът им и казала, че отново са се скарали със св.Б.Я. и настояла
2
тъжителката Я. да говори със сина си. Така двете отишли в жилището при св.Б.Я., като
тъжителката казала и на двамата да се успокоят и да не се карат, след което се прибрала в
домът си. Независимо от молбата на тъжителката да не се карат веднага след като тя си
тръгнала отново възникнал скандал, като подсъдимата излязла на балкона и започнала да
крещи. Тя била чута от св.Я.Я. съпруг на тъжителката, който излязъл на балкона и видял, че
в дома на подсъдимата и тъжителя се хвърлят предмети, след което подал сигнал на тел.
112. Продължаването на скандала принудило тъжителката да се върне в дома на св.Я. и
подс.М.. Когато пристигнала синът й св.Я. й казал, че подсъдимата хвърля и чупи
покъщнината. Подсъдимата като видяла тъжителката започнала да е обижда и я блъснала на
два пъти към гардероба в коридора. След това отишла в спалнята, а тъжителката и св.Я. я
последвали. В спалнята подсъдимата взела една дървена дръжка на моп за почистване и я
хвърлила към тъжителката, която стояла срещу нея до вратата на спалнята.Тъжителката
вдигнала ръце към главата си, за да се предпази, при което дръжката от мопа я ударила по
дясната длан улнарно /в частта от кутрето към китката/. Вследствие на подадения сигнал на
тел.112 в ранните часове на 30.11.2022г. в жилището на подсъдимата и св.Я. пристигнали
св.И.И. и св.А.Д. служители на РУ на МВР Велинград. Там видели подс.М., тъжителката и
св.Б.Я.. Св.И. и св.Д. забелязали, че жилището било разхвърляно, подсъдимата била
превъзбудена и плачела, като лицето й било зачервено, също така лъхала на алкохол.
Подсъдимата казала на полицаите, че спрямо нея е упражнено насилие от св.Б.Я., но
полицаите не забелязали видими следи от физическо насилие по лицето или тялото й, но
видели следи от одраскване по ръката и гърба на свЯ.. Подс.М. поискала да подаде жалба,
като полицаите й разяснили, че може да го направи, като отиде в сградата на РУ на МВР
Велинград. Пред св.И. и св.Д. тъжителката Я. казала, че е била ударена от подс.М. с дървена
пръчка по ръката и че иска подсъдимата да напусне жилището, тъй като е нейна
собственост. Полицаите превозили подс.М. до домът на нейна приятелка св.М.Ч., където тя
пренощувала. Тъжителката се прибрала в дома си и казала на св.Я., че подс.М. я е ударила
по ръката, след което му показала ръката си и св. Я. забелязал, че е подута. Подс.М., след
като отишла в домът на приятелката си около 05:00-06:00 часа сутринта на 30.11.2022г. се
обадила на баща си св.М.М. и му казала, че св.Б.Я. я е удрял, че е ходила при майка му да се
оплаче, че са идвали служители на РУ Велинград, но са отказали да й съдействат. Казала
също така, че е напуснала дома на Я. и поискала баща й да дойде и да я вземе от
гр.Велинград.Св.М.М. пристигнал във Велинград същия ден и след като разговарял с
подс.М. и със св.Б.Я. отвел дъщеря си в София. След около 7-8 дена св.Я. отишъл да я вземе
обратно и двамата отново заживели заедно, този път под наем. Впоследствие пред януари
2023г. подс.С. М. и св.Б.Я. се разделили окончателно.На 30.11.2022г. тъжителката Х. Я.
била прегледана от лекар по съдебна медицина, който констатирал синкаво кръвонасядане с
размери 4/6 см. по кожата на гърба на дясната длан улнарно, продължаващо по страничната
част на дланта улнарно, както и по воларната повърхност, където е с размери 3/4 см.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, от което се установява, че на Х. Я. е причинено травматично увреждане, изразяващо
се в едно общо кръвонасядане, разположено по кожата на гърба на дясната длан, в областта
3
на малката възглавничка /улнарно-към лакътната кост/ със синкав цвят и с размери 6 х 4 см.,
което продължава и по страничната част на дланта улнарно, както и по воларната
/вътрешната/ й повърхност, където е с размери 4 х 3 см.Според вещото лице това
травматично увреждане може да бъде причинено от удар с дръжка на моп, който е хвърлен
със значителна сила. При вдигната ръка, за да се предпази от хвърления предмет, именно
тази област /външно страничната/ на дясната страна се е травмирала.Гореописаното
кръвонасядане е причинило на тъжителката болка и страдание, което е отшумяло за около 2-
4 дни. В съдебно заседание вещото лице д-р Б.П. уточнява,че описаното кръвонасядане
отвън и отвътре може да се получи, ако ударът е посрещнат с частта на ръката, която
продължава от кутрето към китката. По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че по файловете на предадените за изследване два броя
електронни носители- фашпамет “HIKVISION” 8 GB и флашпамет 1 GB с капаче и сив
корпус не са открити следи от манипулация. Тъжителката подала частна тъжба в съда
против подс.М. и било образувано настоящото дело.
Горната фактическа обстановка въззивният съд възприе от частично от обясненията
на подс.С. М., от показанията на свидетелите Б.Я., И.И., А.Д., Я.Я., частично от показанията
на свидетелите М.М. и М.Ч. от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
заключението на съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на св.Б.Я., който е очевидец на случилото се и показанията му
се подкрепят от показанията на св.И., св.Д., св.Я. и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза и писмените доказателства. Съдът не дава вяра на обясненията на
подс.С. М. в частта, в която същата отрича да е хвърлила дръжката от моп към тъжителката
и да я е ударила с нея, тъй като тези обяснения са повлияни от защитата й позиция по делото
и се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Б.Я., показанията на св.И.,
св.Д. и св.Я.. Приетата по делото черно-бяла снимка не променя горния извод на съда
доколкото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза и медицинско
свидетелство № 59/30.11.2022г., които обосновават причинената болка на пострадалата.
Предвид гореизложеното въззивния съд счита, че изводът на Районния съд за това, че
подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК е правилен и
обоснован, поради което законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от
НК и подс.М. е била освободена от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание.
Правилно е бил определен и размера на глобата от 1000 лева, който е минимално предвиден
в закона, като въззивния съд намира, че същия е справедлив и съответен на извършеното
деяние и на данните за личността на подсъдимата.
По отношение на доводите на защитата изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея за необоснованост на присъдата, както и че е постановена в
нарушение на закона и в нарушение на процесуалните правила за събиране и оценка на
доказателствата въззивния съд счита, че същите са неоснователни доколкото настоящия
съдебен състав счита, че присъдата е обосновава, тъй като е подкрепена от достатъчно
доказателства обосноваващи извършването на деянието от подсъдимата и нейната вина. В
4
тази връзка отново следва да се отбележи, че показанията на свидетеля очевидец Б.Я. се
подкрепят от показанията на св.И., Д. и Я., както и от съдебно-медицинската експертиза и
съдебно-медицинското удостоверение. По отношение на коментираната по делото снимка
отново следва да се отбележи, че от нея не може да се направи категоричен извод, че има
или няма нараняване по ръката на пострадалата доколкото самата снимка не е достатъчно
ясна и фокусирана по отношение на ръката на тъжителката, че да може да се разгледа
внимателно ръката, но отново следва да се отбележи, че въпроса за телесното увреждане е
решен от съдебно-медицинското удостоверение и от съдебно-медицинската експертиза,
които са категорични, че на пострадалата е била причинена болка. По отношение на записа
на разговора между подс.М. и св.Б.Я. също следва да се отбележи, че това, че св.Я. не е
съобщил за удара с дръжката от моп не е достатъчно да промени извода, че деянието е било
извършено от подс.М., тъй като са налице достатъчно доказателства в тази насока посочени
и коментирани по горе.Неоснователни са и доводите, че първоинстанционния съд е нарушил
процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата, тъй като при
постановяване на присъдата РС Велинград е приложил правилно процесуалния закон. В
мотивите към присъдата са анализирани събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, като са изложени фактически и правни съображения относно деянието и
отговорността на подсъдимата, както и относно граждански иск. Неоснователни са и
доводите за нарушение на материалния закон, тъй като правилно е била определена
правната квалификация на деянието от първоинстанционния съд.
Въззвиния съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в
гражданската й част по следните съображения : Районния съд е уважил изцяло предявения
иск и е присъдил по справедливост обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на деянието в размер на 2000 лева. Въззивния съд счита, че като се вземе предвид
тежестта и характера телесното увреждане и причинената болка на пострадалата следва да
се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лв. на 1000 лв.
Настоящия съдебен състав намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
от 1000 лева е справедлив и съответен на понесените от пострадалата страдания. За размера
от 1000 лв. до 2000 лв. предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да се измени присъдата и по отношение на разноските, като се
намали размера на присъдената ДТ от 80 лв. на 50 лв. съобразно уважения размер на
граждански иск. В останалата част правилно са присъдени разноски в полза на тъжителя и
на РС Велинград с оглед изхода на делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални
нарушения, които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и
решаването на делото, и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде изменена в гражданската й част, като се намали
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Х. И. Я. от 2000 лв. на
1000 лв. За размера от 1000 лв. до 2000 лв. гражданския иск следва да бъде отхвърлен.В
5
останалата й част присъдата на РС Велинград е правилна, обосновава и законосъобразна.
Воден от горното и на основание чл.337 от НПК Окръжен съд Пазарджик
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 20 от 05.10.2023г. на Районен съд Велинград по НЧХД №
377/2022г. по описа на съда в гражданската й част и в частта относно разноските, като
НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Х. И. Я.,
ЕГН: ********** от 2000 лв. на 1000 лв. и размера на присъдената в тежест на С. М. М.,
ЕГН: ********** ДТ от 80 лв. на 50 лв. За размера от 1000 лв. до 2000г. ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х. И. Я. против С. М. М. граждански иск, като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6