№ 1077
гр. Бургас, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100501140 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 891/27.04.2023г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 202221201003266. С това решение, съдът отхвърля
исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано
от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев да се приеме за установено по отношение
на Община Бургас, ЕИК: *********, представлявана от кмета Димитър Николов с адрес в
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 26, че последната дължи на дружеството следните суми:
6 236,05 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, ул. „Каваци“ № 51 с
абонатен № 927021 за периода от 22.02.2019г. до 14.02.2022г.; 104,98 лева, представляваща
сборна лихва върху главницата, начислена за периода от 22.04.2019г. до 07.04.2022г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 11.04.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1199/12.04.2022г. от
Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 2333/2022г. С решението съдът осъжда
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД да заплати на Община Бургас съдебни разноски в
размер на 600 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против
решение № 891/27.04.2023г. Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението е
неправилно и необосновано. Дружеството подчертава, че Община Бургас има качеството на
„потребител на ВиК услуги“ по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от ДР на ЗРВКУ и
обстоятелството, че във водоснабдения имот е изградена постройка, записана в
кадастралния регистър на името на С. Е. Б. без документ за собственост, е без правно
значение. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят цитира съдебна практика на
Окръжен съд – Бургас.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не се представлява в съдебно заседание. По
1
делото е представено писмено становище от процесуалния представител на
водоснабдителното дружество, в което се претендира отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените искове.
Ответната страна – Община Бургас представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата и цитира съдебна практика, която потвърждава
това становище.
Община Бургас не се представлява в съдебно заседание.
Третото лице – помагач С. Е. Б. не изразява становище по жалбата. Б. се явява лично
в съдебно заседание и заявява, че е заплатил напълно претендираната сума.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 12.04.2022г. Районен съд – Бургас издава заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която разпорежда на Община Бургас да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД следните суми: 6 236,05 лева, представляващи стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден обект с абонатен № 927021, находящ се в гр.
Бургас, к. Горно Езерово, ул. „Каваци“ № 51 за периода от 22.02.2019г. до 14.02.2022г.;
104,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2019г. до 07.04.2022г. с
изключване на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 11.04.2022г. до окончателното изплащане
на главницата и 176,82 лева – разноски в заповедното производство. Длъжникът подава
възражение по чл.414 от ГПК. В резултат на това, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
предявява против Община Бургас установителен иск по чл.422 от ГПК за сумите, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба дружеството твърди, че Община
Бургас е собственик на общински терен и като такъв е в облигационно правоотношение с
него по отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. Бургас, к. Горно Езерово, ул.
„Каваци“ № 51, за който е открита партида с абонатен № 927021 с титуляр на партидата С.
Е. Б.. За този обект са издаден 31 броя фактури за доставена, отведена и пречистена вода в
периода от 22.03.2019г. до 25.02.2022г. на обща стойност 6 236,05 лева. Отчетният период
по фактурите е от 22.02.2019г. до 19.01.2022г. Дължимата сума не е платена в срок, поради
което същата се претендира ведно с лихва за забава в размерна 176,82 лева.
В отговор по чл.131 от ГПК Община Бургас оспорва иска по основание и размер.
Общината заявява, че не е страна по облигационно правоотношение с „ВиК“ ЕАД и няма
качеството на потребител по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по отношение на водоснабдителния имот. Общината подчертава
допълнително, че партидата за този имот е открита на името на С. Е. Б., поради което
претенцията трябва да се насочи срещу това лице. При условията на евентуалност, Община
Бургас предявява обратен иск срещу Б. за претендираната сума. С определение №
4555/24.08.2022г., Районен съд – Бургас конституира Б. като трето лице-помагач на страната
на ответната община и приема за разглеждане обратния иск.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по
делото са представени доказателства за правото на собственост върху водоснабдения имот –
АЧОС № 1609/06.12.1999г., доказателства за служебно отчетени показания от водомера за
абонатен № 927021, фактури за начислената стойност на доставеното количество вода,
Общи условия на водоснабдителното дружество, договор между „ВиК“ ЕАД и Община
2
Бургас от 31.10.2012г. и списък на жилищните имоти – общинска собственост, които се
стопанисват и управляват от общината. По делото е прието заключение на комплексна
съдебна счетоводно-техническа експертиза, според което общото количество на
изразходената вода в периода от 22.02.2019г. до 14.02.2022г. е 2 137 куб. м. на стойност
6 236,05 лева. Според заключението, в имота, за водоснабдяването на който се иска
плащане, е изпълнена еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07079.828.34.1, за
която е открита партида с абонатен № 927021 на името на С. Е. Б. и е монтирано само едно
измервателно устройство. Фактурите са издадени на името на С. Е. Б. и никога не са
издавани фактури на Община Бургас. Уведомленията за неплатени суми също са изпращани
на Б..
Въз основа на доказателствата, приети по делото, районният съд формира извод за
неоснователност на исковете. За да постанови този резултат, съдът приема, че Община
Бургас няма качеството на потребител на водоснабдителните услуги, тъй като същата е
собственик на поземления имот, но сградата в него се използва от друго лице.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 891/27.04.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доказателствената тежест да установи
фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи
обстоятелството, че ответникът е ползвател на водоснабдения имот в периода от
22.02.2019г. до 14.02.2022г. и че начислените количества вода са използвани от него. В
конкретния случай това доказване не е проведено успешно.
Не се спори по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от
Закона за водите и доставя на потребителя ВиК услуги срещу заплащане. Според чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „ВиК“
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне
на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и
К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Анализът на цитираните правни
3
норми обосновава извод, че за да възникне валидно облигационно правоотношение между
страните, не се изисква сключването на индивидуален писмен договор.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. , потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. В този смисъл са и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на
оператора, които дефинират понятието „потребител“. В конкретния случай от представените
по делото АЧОС и от заключението на съдебната счетоводно-техническа експертиза се
установява, че собственик на имота е Община Бургас, но ползвател в същия е лицето С. Б.,
които притежават качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. и на
Общите условия на „ВиК“ оператора. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството,
че партидата във водоснабдителното дружество не е открита на Община Бургас, а на
третото-лице помагач. От представените по делото доказателства се установява, че
партидата за абонатен № 927021 е открита през 2000г., когато приложение намира Наредба
№ 9/14.09.1994. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (отм.)
Според чл.3, ал.1 от тази наредба, за да се ангажира отговорността на получателя на „ВиК“-
услугите, е необходимо наличието на сключен договор между него и водния оператор.
Такъв договор с Община Бургас липсва. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил
исковете на „ВиК“ ЕАД, районният съд е постановил правилно решение, по отношение на
което не са налице основанията за отмяна, въведени във въззивната жалба.
По изложените съображения, жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
неоснователна и трябва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на Община Бургас
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 300 лева, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 891/27.04.2023г., постановено от Районен съд –Бургас
по гр. д. № 202221201003266.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев да заплати на Община
Бургас, ЕИК: *********, представлявана от кмета Димитър Николов с адрес в гр.Бургас, ул.
„Александровска“ № 26 съдебни разноски в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5