Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Ваня Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 1081 по описа за
Предявени в условията на обективно съединение искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София, чрез пълномощника си твърди в исковата си молба, че на 05.09.2012г. е сключил договор за револвиращ заем № ********** с ответника, по силата на който предоставил на ответника С.Д.Ц. кредит в размер на 1050 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен план и че кредитора изпълнил задълженията си по този договор. Предоставеният кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя на 10.09.2012. Съгласно договора, за месечна падежна дата било прието 25-то число от месеца, а месечната погасителна вноска – в размер на 88 лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 48 месеца. В договора било посочено, че за предоставения кредит заемополучателя ще дължи годишна лихва в размер 98.37 %. Страните постигнали съгласие, че неразделна част от Договор за кредит са “Общи условия” , които били предадени при подписването на договора. Съгласно т. 10.3.1 от ОУ, при допусната забава в плащанията на една месечна вноска, повече от 30 календарни дни, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление, покана предизвестие или други. На 03.01.2014г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и е била обявена неговата предсрочна изискуемост. Дължимата сума по кредита била 3278.87 лв. Освен главницата и лихвата, длъжникът дължал и неустойка в размер на 667.72 лв. Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 3483/2018 г. по описа на ВТРС. Съдът е уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата в настоящото производство, за сумата от 3278.87 лв. - главница, 667.72 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си. Ищецът моли съда да установи вземането му против ответницата за присъдените суми по ч.гр.дело № 3483/2018г. по описа на ВТРС. Претендира разноски.
Ответникът С.Д.Ц., редовно призован не се явява и не заема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното и достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от на 3278.87 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за револвиращ заем № 5002279016от 05.09.2012 г.; сумата 667.72 лв. – неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3483/2018 г. по описа на ВТРС.
От доказателствата се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответникът - като солидарен длъжник, е сключен договор за кредит за сумата от 1050 лв., и от своя страна ответникът се е задължил да заплаща анюитетните вноски период от 48 месеца.
Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договор договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава/ в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 98.37 % годишно и годишен процент на разходите от 148.38 %. Процесната клауза на договора, установяваща размерите на договорната лихва и ГПР накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
Съдът следи
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй
като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11 на ЗПК - липсва
предвидената с чл. 11, ал. 1, т. 12 информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. По
отношение на процесния договор за кредит не е спазено
изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът
да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора, тъй като липсва изрично отбелязано това обстоятелство в договора.
Ето защо съдът приема, на основание чл. 22
от ЗПК, че процесният договор за револвиращ
заем е недействителен, което има за правна последица потребителят да върне
само чистата стойност на кредита. В тази хипотеза, той не дължи лихва или други
разходи по кредита, по предвиждането на чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за него
са освен лихвата и неустойката по договора. Този извод съдът извлича с
граматическо тълкуване от употребата на
законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „са̀мо“, което изключва всички други плащания по договора за
кредит, независимо от техния характер.
Предвид изложеното от фактическа и правна
страна, разпоредбата на чл.23 от ЗПК и предвид изложените мотиви за нищожност
на договора в частта за уговорената лихва, предявените по делото установителни искове следва да бъдат уважени до размер 57
лв., тъй като безспорно се установи, че от стойността на кредита, която е 1050
лв., ответникът е заплатил сумата 993 лв. – факт, признат от ищеца в исковата
му молба. Поради това и искът следва да бъде уважен за сумата 57 лв. главница
по договора за кредит, а в останалата част претенциите на ищеца следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
С оглед уважената част от исковете,
събраните доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника по делото страна
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски по
делото, в размер на 1.02 лева, както и 0.79 лева разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважените искове.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" 49, бл. 53Е, вх.В, с ЕИК *********, представляван по п-ие от К.К.А., сумите във връзка с неизпълнено задължение по договор за кредит №********** от 10.09.2012 г., както следва: главница в размер на 57 лв. /петдесет и седем лева/; ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението в съда на 29.08.2018год. до окончателното плащане, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3483/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените искове от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" 49, бл. 53Е, вх.В, с ЕИК *********, представляван по п-ие от К.К.А., против С.Д.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3221.87 лева главница - представляваща главница по договор за кредит №********** от 10.09.2012 г.; и сумата 667.72 лева неустойка по договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3483/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА С.Д.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" 49, бл. 53Е, вх.В, с ЕИК *********, представляван по п-ие от К.К.А., сумата от 1.02 лв. (един лев и две стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 0.79 лв. (седемдесет и девет стотинки), представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 3483/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: