№ 17864
гр. София, 17.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниДИЯНА СТ. ЯНКОВА
заседатели:Н. Г. Г.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Б. Р. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20231110210506 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА С. П. Т., редовно призована, явява се лично и със
защитника си адв. Г. Д. от САК, редовно призован.
Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт М. Т. Г., не се явява.
Съдът докладва следните резултати от призоваването й: призовката,
изпратена на известния по делото адрес, а именно гр. София, ж.к. „хххххххххх”
бл.ххххххххххххх, вх.в, ет.7, ап.65, е върната по факс в цялост с отбелязване, че
необходимо уточнение на адреса, тъй като блокът е от два входа. Съгласно
протокол за призоваване по телефон от 28.09.2023 г. деловодителят на състава
в телефонен разговор е уведомил дъщерята на пострадалата – Е.Г..
Повереникът на пострадалия свидетел съгласно обвинителния акт Г. -
адв. К. Д., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от пострадалата М. Т. Г. чрез повереника й адв.
К. Д., е постъпила молба от 10.10.2023 г. за конституиране на пострадалата като
частен обвинител в наказателното производство. В молбата е изложено
становище по въпросите, предвидени за обсъждане в откритото разпоредително
заседание. Направено е искане делото да се гледа в отсъствие на повереника и
пострадалата. Претендират се и сторените в производството разноски.
1
ПРОКУРОРЪТ: Предвид постъпилата молба и уведомлението от страна
на повереника и пострадалата, че желаят делото да се гледа в тяхно отсъствие,
считам че ход на делото в днешното съдебно заседание следва да бъде даден.
Съставът е налице. Налице е и защитника на подсъдимата. Подсъдимата също
се явява, така че считам че няма процесуални пречки и ход на делото следва да
бъде даден.
АДВ. Д.: Съгласяваме се със становището на държавното обвинение. В
настоящото заседание няма пречка да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание. Видно от докладваната молба,
пострадалата е редовно уведомена за днешното съдебно заседание,
повереникът й също е редовно уведомен, като е упражнил и правото да направи
искане за конституиране на доверителката му като акцесорна страна в
производството. В молбата изрично е отразено искане съдебното заседание да
бъде проведено в отсъствие на повереника и на пострадалата.
При тези мотиви и като намери, че всички лица, които следва да бъдат
призовани за провеждане на откритото разпоредително заседание, са редовно
уведомени, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМАТА въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
С. П. Т., родена на ххххххххххх г. в с. Белчин, българка, български
гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, пенсионер, живуща
в гр. ххххххххх, кв. „хххххххххо” бл.28, вх.А, ет.2, ап.5, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимата правата в настоящето производство.
ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отводи.
АДВ. Д.: Нямам искане за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискана и постъпила актуална справка за съдимост
за подс. Т..
2
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ
СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ.248 НПК И ПО
НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ ЗА КОНСТИТУИРАНЕ В КАЧЕСТВОТО НА
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ НА М. Т. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, съдебни заседатели, считам,
че делото е подсъдно на съда. Считам, че няма основание за прекратяване и
спиране на наказателното производство. Считам, че няма допуснато в хода на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на
обвиняемата или на пострадалата. Към момента не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания
за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или резервен съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач. По отношение на взетата мярка за неотклонение, към момента тя е
„подписка”, и не следва да бъде изменяна предвид процесуалното поведение на
подсъдимата. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
По отношение молбата за конституиране на пострадалата М. Т. Г. в
качеството на частен обвинител, считам, че са налице основания за
конституирането й. Предвид заявеното от нея с писмото, изпратено до съда, че
не желае да участва в съдебното заседание, доколко това е целесъобразно,
оставям на преценка на съда. Считам, че няма пречка да бъде конституирана.
АДВ. Д.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
изцяло се съгласявам с казаното от държавното обвинение, няма да го
преповтарям. Само ще направя възражение по т.3 и по т.7, дотолкова,
доколкото на предявяване на разследването сме направили възражение, тъй
като впоследствие, ако не сме направили такива, може да се окаже, че е
невъзможно да възразяваме, съгласно съдебната практика и самия закон.
Възраженията ни са следните: В досъдебното производство считам, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дотолкова,
доколкото моята подзащитна е служител на МВР, а като служител на МВР при
станало произшествие, разследването задължително, съгласно чл.194, ал.1, т.2
НПК, следва да се провежда от следовател, което е задължителна норма.
Направихме такова възражение при предявяване на обвинението и господин
прокурорът отказа. Прие, че при образуване на делото, то не е срещу лице, а за
3
резултат, а именно настъпила средна телесна повреда при ПТП. Ние не се
съгласяваме с това становище и тъй като изрично беше упоменато в
постановлението, че нямаме право на жалба, затова мисля че сега е моментът
да кажа. Делото се образува за настъпило ПТП и се знае от самото начало кой е
участник в самото ПТП, а това е водачът на автомобила, за който се твърди, че
е причинил средна телесна повреда на пострадалата. Моята подзащитна към
този момент е била инспектор към полицията, служител в полицията, а
съгласно, както споменах чл.194 НПК, всички служители на МВР следва да
бъдат разпитвани от следовател, да се образува дело, а не досъдебно
производство с разследващ полицай. Трябва да бъде разпитан и разследван от
следовател. Направено е също процесуално искане, доколкото делото
изобилства от тройна автотехническа, съдебна медицинска, комплексна
автотехническа и медицински експертизи, които смея да твърдя, а и съгласно
съдебната практика, че не са нито доказателство, нито доказателствено
средство тези експертизи. Те трябва да стъпят на базата на събраните по делото
доказателства. По делото доказателства липсват. Липсва най - елементарен
огледен протокол, който да установи мястото на удара, къде е станало, тъй като
в експертизите експертите пишат, че съгласно извлечение от „BGMaps“, не
пише точно коя година е извадена снимка на мястото на произшествието.
Мястото на произшествието е било запазено, имало е полицаи. Изискали сме
докладните записки на двамата полицаи, които са присъствали на
произшествието, във връзка с обясненията, които са годно доказателствено
средство, но не са взети под внимание от експертите, а именно как е станал
удара. Би трябвало да бъде назначена повторна или допълнителна съдебно-
медицинска и комплексна автотехническа експертиза, а именно за механизма.
Това по отношение на доказателствата. Ако не върнете делото за
доразследване, а именно с оглед на изясняване на механизма на
местопроизшествие, има една малка неяснота. Тази неяснота касае чл.343,
ал.3, предложение последно, съгласяваме се б. „А”, съгласяваме се
предложение второ. Предложение второ е в особено тежки случаи, за което се
предвижда „лишаване от свобода” от две до десет години. В конкретния случай
е б. „А”, предл.1, алтер.2. Считаме, че по някакъв начин е наведено и сме
длъжни да го посочим за процесуално нарушение, ако приемете че е
несъществено, даваме да вземете решение.
По отношение за конституиране на пострадалата в качеството на частен
4
обвинител, съгласни сме. Молбата е своевременно подадена, но в един момент
може би ще се наложи да бъде разпитана пострадалата като свидетел по
делото, а към настоящия момент нейното присъствие не е задължително.
Ако не върнете делото на СРП, желаем делото да се гледа по общия ред.
РЕПЛИКА на ПРОКУРОРА: Уважаема г-жо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, не споделям изложеното от защитата – адв. Г. Д., че в хода
на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения, които са
ограничили процесуалните права на подсъдимата С. Т., поради множество
причини.
Ще започна от това, че до един момент разследването по делото е водено
от разследващ полицай. Действително, разследването по делото е водено от
разследващ полицай, но следва да се посочи, че по правилата на новия НПК,
наказателно дело се образува във връзка с факта на извършване на
престъплението. Към момента на извършване на деянието, в повечето случаи
не се знае кой е деецът. Именно с постановлението за привличане на обвиняем,
наблюдаващият прокурор по съответното дело решава, че срещу съответно
лице са налице достатъчно доказателства, т.е. към момента на привличане на
съответното лице, едва тогава то става известно. Именно към този момент вече
и след изискана длъжностна характеристика, делото вече е продължено да се
води от следовател при Следствен отдел при СГП. Поради това считам, че
извършените до този момент действия по разследването съгласно чл.203, ал.3
НПК, следва да запазят своето правно действие и служат за доказването на
деянието.
По отношение на другия аргумент на адв. Д., че експертизата е непълна,
не е направен оглед, това също не би било основание за връщане на делото на
етапа на разследването, тъй като това е искане във връзка с доказателствата.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС исканията за
събиране на нови доказателства не са основание за връщане на делото на
досъдебна фаза, на етап разследване. Логиката е, че съответните действия по
разследването спокойно биха могли да бъдат извършени и в съдебна фаза.
Поради това считам, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване правата на подсъдимата и делото не следва
да бъде връщано на досъдебна фаза.
По отношение на обвинението също изразявам своето становище, че е
5
прецизно, категорично не считам че има някаква неяснота. Категорично
считам, че се касае за обвинение по б. „А”, предложение второ, защото
предложение първо е тежка и предложение второ идва средна. Считам, че
между текстовото изписване на извършеното от подсъдимата и цифровото
изписване има абсолютна еквивалентност. Няма неясноти.
АДВ. Д.: Няма да взема дуплика.
ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от защитника ми. Правя искане
делото да се върне на СРП, а ако не се уважи това искане, делото да се гледа по
общия ред.
Поддържам казаното от защитника ми и за молбата за конституиране на
пострадалата като частен обвинител.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
На първо място по направеното от повереника на пострадалия свидетел
съгласно обвинителния акт искане за конституиране като частен обвинител,
съдът намери следното: Искането е направено от лице което разполага с
процесуална легитимация, доколкото според твърденията в обвинителния акт
М. Г. е пострадала от деянието, предмет на обвинението. Искането е направено
в предвидения от закона срок - преди даване ход на разпоредително заседание,
поради което съдът намери, че следва да бъде уважено и пострадалата М. Г.
следва да бъде конституирана в качеството й на частен обвинител в
наказателното производство.
По въпросите, предвидени в чл.248 от НПК, съдът намери следното:
Делото е подсъдно на СРС по правилата на родовата и местна подсъдност.
Няма основания наказателното производство да бъде прекратено или да бъде
спряно. Съдът намери, че в хода на досъдебното производство не са били
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване правата на подсъдимата или на
пострадалата. Направените в тази връзка възражения на защитата съдът
преценява като неоснователни по следните съображения: На първо място по
отношение на последното възражение на защитата съдът счита, че разпоредбата
на чл.343, ал.3, б. „А” НК съдържа три предложения, които следва да се четат
по следния начин: предложение първо – тежка телесна повреда; предложение
6
второ – средна телесна повреда; особено тежък случаи – предложение трето.
Ето защо съдът намира, че посочената квалификация на деянието в
обвинителния акт съответства на словесното му описание и по никакъв начин
не създава неяснота по отношение на обвинението.
По отношение на следващото възражение на защитата, съдът счита, че е
основателен доводът на прокурора, че въпросът за обосноваността на
изготвените на досъдебното производство експертни заключения, тяхната
кореспонденция с гласните доказателствени средства са все въпроси, които
касаят доказателствата. Дори да се приеме, че има някакви нарушения,
допуснати в процеса при приобщаване на доказателства, това не е основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП. В този
смисъл е и цитираното от прокурора Тълкувателно Решение № 2/2002 г., в
който смисъл е и разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК. Съобразно същата в
разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Нарушенията, допуснати в процеса на събиране на
доказателства, никога не могат да се преценяват като съществено процесуално
нарушение, такова, което налага прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокуратурата. Съображенията за това са, че именно
съдебната фаза е централна такава и в нея следва да се съберат и проверят
всички доказателства, събрани в досъдебното производство. В този смисъл
няма никаква пречка, ако и съдебният състав прецени, че е необходимо, да бъде
допусната и изготвена нова експертиза.
По отношение на следващото възражение на защитата, а именно, че
досъдебното производство е водено от некомпетентен орган, съдът намери че
същото не е основателно по следните съображения: на първо място
действително, както се позовава и защитата, съобразно разпоредбата на чл.194,
ал.1, т.2 от НПК, по дела за престъпления, извършени от държавни служители
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, разследването се провежда от следовател. В
настоящия случай няма спор, че досъдебното производство е образувано и
първоначално е било водено от разследващ полицай. На 06.03.2023 г. е
изготвено мнение от водещия разследването материалите по разследването да
се изпратят на следствения отдел при СГП за продължаване на разследването с
оглед установеното по досъдебното производство, че подсъдимата към
инкриминираната дата е била служител на МВР на младша изпълнителска
7
длъжност – старши полицай в РСПБЗН – ххххххххх към РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – София при ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР. На 30.03.2023 г., видно от материалите от
досъдебното производство, е бил извършен избор на следовател от следствения
отдел при СГП, който да продължи воденето на разследването. С
постановление за привличане на обвиняем след тази дата, а именно с
постановление 27.03.2023 г., С. Т. е привлечена в качеството на обвиняем по
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б. „А“
във вр. ал.1, б. „Б“, предл.2 във вр. чл.342, ал.1, приложение 3 НК. Съобразно и
съдебната практика, а именно Решение № 80/05.09.2022 г. по наказателно дело
№ 288/2022 г., на II НО на ВКС, разследващият орган по надлежно
образуваното досъдебно производство следва да се счита за компетентен до
момента, в който за него възникне процесуално задължение да предаде
разследването на друг орган. В цитираното решение изрично е посочено, че
този момент не е специално фиксиран в НПК, като в цитираното от съдебния
състав решение е коментирано и друго решение на ВКС, в което изрично е
посочено че на такъв ранен етап от разследването, при който не е известно
субективното качество на участниците в ПТП, нито кой от тях би могъл да
носи отговорност за него, определянето на материалната компетентност на
разследващия орган е невъзможно. По-нататък Върховният съд е продължил в
разсъжденията си кога настъпва този момент, в който разследващият орган е
длъжен да изпрати материалите по разследването на друг орган, като е посочил,
че преценката кога делото следва да се изпрати по компетентност на друг орган
е предоставена на ръководно - решаващия орган на досъдебното производство,
а именно на прокурора. Изрично е посочено, че тази преценка не е произволна,
а следва да се базира на наличните данни. В посоченото решение на ВКС е
направено и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.194, ал.1 НПК, като
е посочено, че да разграничи компетентността на разследващите органи,
законът използва израза „престъпления, извършени от…” ВКС е посочил, че
вътрешното убеждение на разследващия орган, че конкретно лице е извършило
престъпление, се обективира в постановлението за привличане на обвиняем.
Предвид горното е направен извода, че задължението за изпращане по
компетентност на друг орган на образувано по общите правила досъдебно
производство възниква в момента, в който се съберат достатъчно доказателства
по смисъла на чл.219, ал.1 от НПК според преценката на ръководно -
8
решаващия орган за качеството на конкретно лице, за неговата съпричастност
към деянието, за което се води досъдебното производство.
В настоящия случай от материалите по досъдебното производство се
установява, че досъдебното производство е било образувано с постановление
на прокурор при СРП от 24.09.2020 г., като едва на 17.02.2023 г. е бил
приобщен отговор по отношение на заеманата от подсъдимата длъжност.
Веднага след това разследването по досъдебното производство е възложено на
следовател от Следствения отдел при СГП. Ето защо съдът намира, че в
досъдебното производство не е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила поради изложените от защитата аргументи, че
досъдебното производство е проведено от некомпетентен орган.
По останалите въпроси, предвидени в чл.248 от НПК, съдът намери
следното: Няма основания делото да се разглежда по реда на особените
правила предвид становището на страните и същото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на Глава ХХ НПК с
призоваване на лицата от списъка - приложение към обвинителния акт. Няма
основания делото да се разглежда при закрити врата, не се налага привличане
на резервен съдия или резервен съдебен заседател. Не се налага назначаването
на защитник, тъй като подсъдимата се представлява от избран от нея
упълномощен защитник. Не се налага назначаване на вещо лице, преводач,
тълковник, както и извършване на действия по делегация в други съдебни
райони. По отношение на мерките за процесуална принуда по досъдебното
производство по отношение на подсъдимата е определена мярка за
неотклонение „подписка”. Съдът намира, че към настоящия момент, предвид
процесуалното поведение на подсъдимата няма основание за изменение или
отмяна на мярката й за неотклонение. На този етап страните не правят искане
за събиране на нови доказателства, като разбира се, имат това право в хода на
съдебното следствие.
Предвид всичко изложено съдът намери, че делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на Глава ХХ от
НПК, за когато да се призоват свидетелите, посочени в списъка приложение
към обвинителния акт, като в призовката до частната обвинителка изрично се
посочи, личното й явяване е необходимо, тъй като предстои провеждане на
неин разпит в качеството на свидетел.
9
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА в качеството на частен обвинител в наказателното
производство М. Т. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на
твърдени от защитата съществени нарушения на процесуалните правила.
НЕ КОНСТАТИРА допуснати в досъдебната фаза на производството
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правата на подсъдимата или на пострадалата.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната по отношение на подсъдимата С. П. Т.
мярката за неотклонение „ПОДПИСКА”.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда
на Глава ХХ от НПК, за когато да се призоват свидетелите, посочени в
приложението на обвинителния акт на 15.11.2023 г. от 09.30 ч., за която дата и
час явилите се страни - уведомени от днес.
Датата и часа на съдебното заседание е съгласувана със служебните
ангажименти на съдебните заседатели и адв. Д..
Да се призоват свидетелите от списъка - приложение към обвинителния
акт, както и повереника на частната обвинителка адв. К. Д..
Определението на съда, в частта в която е оставено без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СРП, както и произнасянето относно мярката за неотклонение
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред СГС по реда на
Глава ХХII от НПК, а в останалата си част определението е окончателно.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.45
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
10
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11