Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 208
по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1, пр.1от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „Банка ДСК " ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище", ул.
„Московска" № 19, представлявано от изпълнителните директори: Виолина
Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г.Й.П., редовно упълномощена с пълномощно
с нотариално удостоверен подпис рег. № 12119 от 15.08.2019 г. по описа
на Маргарита Шамлиян –Нотариус с район на действие – РС София, вписана под №
042 в регистъра на Нотариалната камара против М.Д.А., с ЕГН **********,***
с правно основание чл. 422 от ГПК с цена на иска в размер 7563.49 лева, от които: 6402.90 лева – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 02.09.2015 г.; 989.36 лева – редовна лихва за периода от
21.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 52.23 лева - лихвена надбавка за забава за
периода от 16.05.2018 г. до 17.05.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноските в
настоящото производство.
В исковата молба ищецът
„Банка ДСК” ЕАД твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 694/2018
г. по описа на Районен съд Нова Загора, получено на 03.02.2020 г. са му били
дадени указания за предявяване на иск по чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК срещу М.Д.А.,
с ЕГН **********, длъжник по горното частно гражданско дело.
В исковата
молба се твърди още, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 528
от 22.05.2018 г. и изпълнителен лист от 23.05.2018 г., издадени по ч.гр.д. №
694/2018 г. по описа на РС - Нова Загора, въз основа на представено извлечение
от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, кредитополучателят М.Д.А. била
осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми, произтичащи от
неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2015 г.: 6 402.90
лева – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 989.23 лева
– редовна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 52.23 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 16.05.2018 г. до 17.05.2018 г.; 120.00
лева – заемни такси; 151.29 лева – държавна такса; 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата
молба се сочи, че на 02.09.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и М.Д.А.,
с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 7 000 лева и срок на издължаване 120 месеца, при
падежна дата на месечните вноски – 21-во число. Предоставеният кредит се
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора
за кредит бил в размер на 9.45% годишно или 0.03% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR
0.986% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.464% при
изпълнение на Условията по програма ВСК Практика, подробно описани в Приложение
№ 2 към договора. Сочи се, че при
нарушаване на Условията кредитополучателят губел преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който можело да достигне
лихвеният процент при нарушение на Условията бил променливият лихвен процент,
приложим при стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR
към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
13.964%.
Неразделна
част от договора били и общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателя получил и приел с
подписването на договора.
Твърди
се, още че
поради
преустановяване на погасяването на задължението по договора за кредит за тeкущо
потребление от 02.09.2015 г. /считано от месечна вноска с падеж 21.12.2016 г.
по погасителен план/, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени
в т. 19.2 на Глава VII „Отговорности и
санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта“. Сочи се, че с нотариална покана – уведомление с изходящ
номер на Б ДСК № 05-20-01241/27.10.2017 г. с рег. № 122/08.01.2018 г., том
Първи акт № 17 на Нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 НК и с район на
действие РС-Нова
Загора, връчена лично на адресата на 10.02.2018 г., обявил на кредитополучателя
М.Д.А. предсрочната изискуемост на вземането.
В исковата молба се сочи още, че
вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по
Договора и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на
кредитополучаталея с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът – „Банка
ДСК“ ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред,
като подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу М.Д.А., ЕГН **********, Било образувано ч.гр.д № 694/2018 г. на РС
Нова Загора, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на банката
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите. На основание заповед за изпълнение на парично
задължение № 528/22.05.2018 г. и изпълнителен лист от 23.05.2018 г., издадени
по ч.гр.д. № 694/2018 г. по описа на РС Нова Загора, по молба от 31.08.2018 г.
на Банка ДСК ЕАД срещу кредитополучателя било образувано изпълнително дело №
1389/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Сливен. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за незабавно изпълнение била връчена на ответника-кредитополучател
чрез залепване на уведомление на осн. Чл. 47 ал.5 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
15.05.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /договор за
цесия/, „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила на ОТП „Факторинг България“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК202317122, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19, етаж 2, представлявано от Илка Г. Димова- Мазгалева- изпълнителен директор,
пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това
число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и М.Д.А., с ЕГН **********, като кредитополучател Договор за кредит
за текущо потребление от 02.09.2015 г. Горното се потвърждавало от приложеното
в заверено копие към настоящата искова молба извлечение от приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия от 15.05.2019 г. От
приложеното писмено потвърждение от цедента Банка ДСК ЕАД до „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от
15.05.2019 г. Било видно,
че същият бил влязъл в сила и произвел своето действие. В исковата молба се твърди още, че на
базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг
България“ ЕАД изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на
вземането до кредитополучателя М.Д.А. с обратна разписка. Пратката не била потърсена от получателя. Уведомлението за цесията било изпратено на
посочения в Договора за кредит адрес на длъжника – гр. Нова Загора, ул. „Роза“
№ 96.За промяна на същия кредиторът не е уведомявал от длъжника, каквото било
изискването съгласно условията на договора за кредит. В този смисъл била
практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на
ВКС, Трето гр.о.
При евентуалност се моли съдът да
приеме, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на
настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
сред които и самият договор за цесия, писмо-уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В
този смисъл била практиката на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №
12/2008 г. на ВКС, ТК 2 отделение.
Горното обуславяло правния интерес на ищеца от
завеждане на делото.
Ищеца с
исковата си молба моли съда да постанови решение, с което да
се установи със сила на присъдено нещо
по отношение на ответника
М.Д. Андрева, с ЕГН ********** ***,
че съществува вземането на „Банка ДСК“ ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, за суми, за които са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение № 528/22.05.2018 г. и изпълнителен
лист от 23.05.2018 г. по ч.гр.д. № 694/2018 г. по описа на РС Нова Загора,
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 09.02.2015 г., а
именно: 6 402.90
лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2015
г-.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; 989.36 лева – редовна лихва за периода от
21.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 52.23 лева - лихвена надбавка за забава за
периода от 16.05.2018 г. до 17.05.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси.
Претендират се разноски в заповедното
производство в размер на 301.29 лева за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото
производство.
Ищецът прави
доказателствено искане за допускане
извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице – счетоводител,
което след запознаване с писмените доказателства по делото и след като извърши
проверка в счетоводството на „Банка ДСК” ЕАД да отговори на въпроси, подробно
посочени в исковата молба, както и да се приложи по делото Ч.гр.д. №
694/2018 г. по описа на НЗРС
Прави се
особено искане от страна ищеца, а именно: На осн. чл. 219
ал.1 ГПК на страната на ищеца „Банка ДСК” ЕАД да бъде привлечено като трето
лице – помагач в настоящото исково производство „ОТП Факторинг България” ЕАД,
на основание сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между
двете дружества.
На ответницата М.Д.А.
*** и е определен за особен представител, а именно – адв. Т.Г.Р., който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба.
С отговора си особеният представител на ответницата А. изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен, като излага съображения.
Твърди се, че към представените доказателства към исковата молба няма ангажирани доказателства, които да сочат за проведена процедура по уведомяване на солидарния длъжник Нора Василева А., относно задължението, възникнало пред кредитора, като такава процедура била извършена само по отношение на кредитополучателя М.Д.А..
Сочи се, че не ставало ясно от кой момент банката обявила предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит. от представената нотариална покана, за която кредиторът твърди, че е изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, кредитът се обявявал за предсрочно изискуем, считано от връчването на поканата – 10.02.2018 г. Но в издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като обстоятелства, от които произтича вземането била посочена друга дата за обявяване на предсрочна изискуемост на заема, а именно 18.05.2018г.
Сочи се още, че в поканата се съдържало единствено размера на отпуснатия кредит – 7 000 лева, без да има данни относно размера на непогасените задължения.
Прави се възражение и за номера на разплащателната сметка по която следвало да се отчита кредита, тъй като имало посочени две сметки, от което пък не ставало ясно за ответника по коя именно сметка следвало да бъде преведена сумата за обслужването на кредита. Както и се прави възражение относно твърдението, че ответницата е титуляр на посочената разплащателна сметка и че действително е усвоила предоставеният й банков кредит.
В обобщение се иска съдът да отхвърли в цялост предявения установителен иск като неоснователен и недоказан.
Особеният представител не се противопоставя да бъдат приети представените от ищцовата страна доказателства. Предоставя на съда да прецени необходимостта от допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Заявява се, че няма да сочи доказателства към настоящия момент, с оглед невъзможността да осъществи контакт с ответницата.
В съдебно
заседание по делото на 03.12.2020г.
ответника М.Д.А. лично се явява и заявява, че няма пари да заплати за адвокат и
не желае адвокат, поради което
съдът е освободил определения от АК-Сливен за особен представител на ответницата А.
– адв. Т.Г.Р.. По същество ответника прави признание
на иска, като заявява, че признава, че е теглила кредит и
че дължи парите, като заявява, че ще ги връща като започне работа.
В съдебно заседание
ищеца за „Банка ДСК“АД се явява гл.юрк.Руска Г.
която моли съда да уважи исковата молба, като с оглед направеното
признание на иска от ответницата М.Д.А. в съдебно заседание по делото, проведено
на 03.12.2020г. да постанови решение по признание на иска при условията на
чл.237 от ГПК, както и да присъди в полза на ищеца направените разноски по
настоящото и заповедното производство.
В
съдебно заседание по делото проведено на 11.02.2021г. съдът е уважил особеното
искане на ищеца и е конституирал „ОТП Факторинг България“ЕАД като трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Банка ДСК“АД. С нарочна молба по делото
третото лице помагач „ОТП Факторинг България“ЕАД на страната на ищеца, моли съда да уважи
предявения от ищеца „Банка ДСК“АД иск като основателен и доказан и ако са
налице предпоставките на чл.237 от ГПК да постанови решение по признание на
иска, както и да присъди в полза на ищеца направените по делото.
Съдът, след като
взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното :
Съгласно чл.
237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че
предвид направеното в съдебно заседание от ответника признание на исковата
претенция и искането на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска,
както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, че са налице условията по
чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.
С оглед горното
съдът намира, че исковата претенция за съществуването на посоченото парично
задължение на ответницата А. към ищеца „Банка
ДСК“АД
следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, като съгласно
чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за
основателността й.
С оглед изхода
на делото съдът счита, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, както
следва: 50.00 лева – държавна такса за образуване на делото и 360.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на
основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, по
отношение на М.Д.А., с ЕГН **********,*** ЧЕ ДЪЛЖИ НА „БАНКА ДСК " АД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище", ул.
„Московска" № 19, представлявано от изпълнителните директори: Виолина
Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, СУМАТА в общ размер на 7564.49/седем хиляди петстотин шестдесет и четири
лева и четиридесет и девет стотинки/лева, от които, както следва: 6402.90/шест хиляди четиристотин и два лева и деветдесет
стотинки/лева – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 02.09.2015 г.; 989.36 /деветстотин осемдесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки/лева
– редовна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 52.23/петдесет и два лева и двадесет и три
стотинки/лева
- лихвена надбавка за забава за периода от 16.05.2018 г. до 17.05.2018 г., 120.00/сто и двадесет/лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Д.А.,
с ЕГН **********,*** ДА ЗАЗПЛАТИ НА „БАНКА ДСК
" АД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище", ул.
„Московска" № 19, представлявано от изпълнителните директори: Виолина
Маринова Спасова и Диана Дечева Митева направените по настоящото дело разноски, както следва: 159.29/сто петдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/лева
– държавна такса за образуване на делото,
200.00/двеста/лева – за възнаграждение на особен представител и 450.00/четиристотин и петдесет/лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Д.А.,
с ЕГН **********,*** ДА ЗАЗПЛАТИ НА „БАНКА ДСК
" АД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище", ул.
„Московска" № 19, представлявано от изпълнителните директори: Виолина
Маринова Спасова и Диана Дечева Митева направените разноски по Чгр.д. № 694/2018г. по описа на РС-Нова Загора, както следва: 151.29/сто петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/лева – държавна такса и 150.00/сто и петдесет/лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК: *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: