М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 969/2017год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
обвинила:
Подс.С.С.А.,***
в това, че:
На 09.12.2016г., в гр.Русе, в условията на опасен
рецидив, се съвкупил с лице от женски пол – Е.Т.Г.,***, като я принудил към
това със заплашване – престъпление по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр.
чл.29, ал.1, б.“б“ от
НК и в това, че:
На 09.12.2016г., в гр.Русе, принудил Е.Т.Г. *** да
пропусне нещо, противно на волята й – да не казва на трети лица и да не
съобщава в полицията за това, че я е изнасилил, като употребил за това
заплашване – казал й, че ще я убие – престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи предвидените за всяко от престъпленията наказание.
Подсъдимия се явява лично и със защитник. Дава обяснения, в които отрича
извършването на престъпленията и моли Съда да го признание за невинен в тяхното
извършване. Защитникът му излага съображения за недоказаност на обвиненията и
дава становище подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
С.С.А. е роден на ***г***, български гражданин, без образование, неженен,
осъждан, не работи, ЕГН **********.
Подсъдимият
А. и пострадалата Е.Г. *** и се познавали отпреди, тъй като в миналото Г. и
майката на подсъдимия работели заедно.
Вечерта
на 08.12.2016г. подс.А. употребил значително количество алкохол. След полунощ,
в ранните часове на 09.12.2016г. подсъдимият се насочил към дома на свид.Е.Г.,***,
където същата живеела сама. Със себе си носел шапка с направени прорези за
очите и джобно ножче, с прикрепено към него фенерче. Междувременно, около
22.00ч., свид.Г. си легнала на легло в бечова стая в къщата и заспала. Около
01.30ч.-02.00ч. подсъдимият стигнал до къщата на Г., прескочил през входната
порта и през отворен прозорец проникнал във вътрешността на къщата. Насочил се
по стълби към вторият етаж на къщата, но като огледал стаите с помощта на
фенерчето установил, че Г. я няма. Тогава се насочил към бечовата стая, в която
последната спяла. Смъкнал шапката до брадичката на лицето си, като по този
начин го прикрил, а прорезите се установили пред очите му. Отворил вратата и
влязъл в стаята. Свид.Г. се събудила от шума и видяла мъжа на вратата с ножчето
в ръката и със светнато фенерче, но тъй като светлината била насочена към нея и
той бил с маска на лицето, в първият момент не го познала. Тогава подс.А. казал
на Г.: „Мълчи, не викай, идвам да те убия.“ и „Събувай гащите, ще те еба.“ След
това се приближил към нея и опрял във врата й острието на ножа. Г. се изплашила
и опитала да склони подсъдимия да се откаже от намерението си, като му казала,
да я остави, че дълги години не е водила полов живот и, че е болна. Вместо
това, А. казал на Г. да си събуе гащите, на което последната отговорила, че
няма такива. Тогава подсъдимият забил ножчето в стената над леглото, като
включеното фенерче го осветявало. След това свалил донякъде панталоните си и се
качил на леглото, надвесен върху пострадалата. Казал й да го хване за члена, да
го наплюнчи и да го търка. Г. изпълнила казаното й, като усетила, че членът на
подсъдимия е еректирал. След това А. разтворил краката на свид.Г. и започнал да
прави опити да проникне с еректиралият си член във влагалището й. Опитите му
продължили около десет минути, но били неуспешни. Тогава подсъдимият се навел и
започнал да целува и мачка гърдите на Г., да я целува по устата, а след това
започнал да търка члена си между гърдите й. По това време пострадалата
започнала да се задъхва и изпотява, почувствала се зле и й прилошало. Казала на
подсъдимия да я остави, защото е болна – има диабет и високо кръвно и не се чувства
добре. Тогава подс.А. преустановил действията си, слязъл от леглото и си обул
панталоните. Г. също се изправила и приседнала на леглото. А. седнал до нея и
започнали да разговарят, като подсъдимият й казал да си вземе хапчетата и да не
яде сладко, щом била болна от диабет. След това А. си тръгнал, като на излизане
от стаята казал на пострадалата да не разказва на никого какво се е случило и
да не съобщава на полицията, защото ще се върне с други хора и ще я убие. През
цялото време, подсъдимият не свалил шапката, която покривала лицето му, а само
я придръпвал надолу към брадичката си. Въпреки това, свид.Г. с категоричност го
разпознала по говора и по фигурата.
След
като А. си тръгнал, свид.Г. била силно стресирана, уплашена и разстроена,
поради което до ранните часове на сутринта останала в леглото си без да
предприеме нищо. Сутринта, след като станала, позвънила на вуйчо си – свид.Н.Т.,***
и плачейки му разказала какво се е случило. Той я успокоил и й казал, че тръгва
към нея. Малко по-късно Г. тръгнала към кметството на кв.“Средна Кула“, където
била приемната на Първо РУ при ОД МВР-Русе, за да съобщи за престъплението. Тъй
като полицейският инспектор все още не бил пристигнал, Г. влязла в аптеката в
същата сграда, където работел свид.П.С.. С. видял, че пострадалата е силно
разстроена и я попитал какво се е случило. Тогава Г. му разказала, че през
нощта я нападнал мъж и като я заплашил с нож опитал да я изнасили. По-късно,
след като свид.Т.Р. – полицейски служител в Първо РУ-Русе пристигнал в
приемната в кв.“Средна Кула“, свид.Г. се качила при него и подробно му
разказала какво се е случило. Твърдяла, че мъжът имал у себе си ножка с
фенерче, която забил в стената над леглото, за да си свети, но тъй като ножката
няколко пъти падала, мъжът я забивал отново. Заявила, че категорично разпознала
в мъжа, който я насилил подс.С.А.. Тогава свид.Р. уведомил ръководството на
полицейското управление и заедно със свой колега – свид.Е.Б. предприели
действия за издирването на А.. Открили го в дома на сестра му в кв.“Средна
Кула“, задържали го и го отвели в приемната. Там подсъдимият доброволно признал
за стореното от него, като с подробности разказал как е проникнал в дома на
пострадалата, с какви заплахи е сломил съпротивата й и какви действия е
извършил. Заявил, че бил с шапка с прорези на лицето, както и че носел със себе
си ножка с фенерче. Заявил, че шапката хвърлил в печка на твърдо гориво в дома
си, а ножката и фенерчето най-вероятно загубил по пътя от дома на Г. до дома
си. По-късно, свидетелите Р. и Б., заедно с подсъдимия отишли в дома му и
открили в горивната камера на печката обгоряла топка плат.
По
време на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, в дома на
пострадалата Е.Г., при който в бечовата стая били установени четири следи от
прорези върху тапета и стената, прилежаща към леглото. Върху постелята на
леглото били открити и иззети 4бр. нишковидни обекти.
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза на
пострадалата, от заключението на която става ясно, че свид.Г. е получила
одраскване на шията, което е резултат на действие на предмет с остър връх и
режещ ръб и може да бъде получен по време и начин, описан от пострадалата. Било
установено, че външните полови органи на Г. са без видими следи от травматични
увреждания, както и, че анатомичното и функционалното им състояние допуска
извършването на вагинален полов акт и без да останат видими следи. От главата и
половата област на Г. били взети косми за биологично изследване.
С
протокол за освидетелстване, от половата област на подс.А. също били иззети
косми. Впоследствие, от устната кухина на свид.Е.Г. и подс.С.А. били иззети
обтривки.
По
досъдебното производство била назначена биологична експертиза на веществени
доказателства, с обекти на изследване четирите нишковидни обекта, открити и
иззети от леглото на пострадалата, както и дрехите на пострадалата и
подсъдимия. От заключението на тази експертиза се установило, че нито по
дрехите на пострадалата, нито по тези на подсъдимия са открити следи от семенна
течност. За два от нишковидните обекта, иззети от леглото на пострадалата
експертизата дала заключение, че са идентични с космите от половата област на
подс.А.. Третият нишковиден обект е идентичен с космите от главата на
пострадалата Г., а четвъртият косъм е със животински произход – вероятно от
котка.
Била
назначена и ДНК-експертиза, с обект на изследване двата косъма, за които
биологичната експертиза дала становище, че са идентични с космите от половата
област на подсъдимия. Става ясно от заключението на експертизата, че за единият
от космите не може да се определи ДНК-профил, а другият принадлежи на
пострадалата Г..
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за
доказана по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства - показанията
на свидетелите Е.Г., Т.Р., Х.К., Н.Т., П.С., Д.И.и Е.Б., и частично от
показанията на свид.М.Н.както и от
приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед ма местопроизшествие, ведно с
фотоалбума към него, протокол за освидетелстване, протоколи за доброволно
предаване, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, инвентаризационен опис, разписка за връщане на
вещи, заключенията на съдебномедицинската, биологичната и ДНК-експертизите,
справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
При възприемане на описаната фактическа обстановка Съдът
се основава на показанията на прекия очевидец и пострадал от деянието - свид.Е.Г.,
които оценява като изчерпателни, правдоподобни, логични и вътрешно
непротиворечиви. Тези показания са в пълен доказателствен синхрон с показанията
на свидетелите Т.Р., Х.К., Н.Т. и П.С.. В съответствие с показанията на свид.Г.,
в показанията си тези свидетели, макар да не били на мястото на инцидента и да
не възприели лично случилото се, възпроизвеждат последователно и
непротиворечиво както състоянието на пострадалата непосредствено или скоро след
инцидента, така и обстоятелствата, които пострадалата им разказала. Освен
това, свидетелите Р., Т. и С., разговаряли с Г. в ранната сутрин след деянието,
заявяват, че последната била видимо разстроена, уплашена и притеснена. Прави
впечатление, че тези свидетели излагат в показанията си фактическа обстановка
за случилото се, с детайли и подробности, до степен на пълна идентичност с част
от тези пресъздадени от пострадалата, в нейните показания. Освен това,
съпоставени едни с други, показанията на тези свидетели са непротиворечиви и
взаимнодопълващи се, което налага извода, че добросъвестно и непредубедено
възпроизвеждат именно това, което Е.Г. им разказала за инцидента, сутринта и
преди обяда на същият ден.
Освен това, показанията на пострадалата, потвърдени от
посочените по-горе свидетели, се подкрепят категорично и от обективно установеното
нараняване на шията й и механизма на неговото причиняване, изяснен с помощта на
съдебномедицинската експертиза. Според вещото лице установеното одраскване на
шията е резултат на действието на предмет с остър връх и режещ ръб и може да
бъде получено при инцидент на 09.12.2016г. по начин описан от пострадалата.
Съществено косвено доказателство- индиция за достоверност
на показанията на свид.Е.Г., в частта им, за присъствието на подсъдимия в
стаята й и наличието на носен от него нож по това време, са установените при
огледа четири следи от прорези върху тапета и стената, прилежаща към леглото на
пострадалата. Механизма на тези следи несъмнено може да бъде отдаден на
неколкократните забивания от подсъдимия на това място на ножката с фенерчето,
за които действия пострадалата разказала на свид.Р..
Съществено противоречащи на показанията на цитираните
дотук свидетели, досежно обсъжданите обстоятелства, са обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетеля М.Н..
По мнение на Съда обясненията на подс.А. в частта им, в
която твърди, че през деня на 08.12.2016г. по покана на пострадалата отишъл в
дома й, но след като същата недвусмислено му показала, че иска полов акт с
него, като го хванала за члена през дрехите му той незабавно си тръгнал, а в
същото време отрича да е ходил през нощта на 09.12.2016г. в дома й, да я е заплашвал
и да е извършвал действия с цел насилствено съвкупление със същата,
представляват единствено защитна версия - житейски неубедителна, а и поначало
недостоверна, тъй като е абсолютно изолирана от останалите доказателства, които
Съдът кредитира.
Освен това, обясненията на подс.А. дадени пред Съда, се
опровергават категорично и от показанията на полицейските служители извършили
предварителна проверка по случая– свидетелите Е.Б. и Т.Р.. От тези показания
става ясно, че подс.С.А., след като бил задържан и отведен в полицейската
приемна в кв.“Средна Кула“, доброволно си признал стореното и подробно разказал
пред полицаите кога и как е влязъл в дома на пострадалата, какво е носил в себе
си, как е влязъл в стаята й с прикриваща лицето му шапка, какви заплахи
отправил към нея и как опитал да осъществи полов акт с пострадалата.
Несъмнено, обясненията на подсъдимия А. от
предварителната проверка, пресъздадени от свидетелите Р. и Б. в показанията им,
представляват по своята същност извънсъдебно признание, като без съмнение, такива
свидетелски показания представляват източник на косвени, производни
доказателствени факти.
Безспорно обаче, разпитаните като свидетели полицейски
служители могат да установява всички факти и събития от обективната
действителност, които лично са възприели. В тази насока процесуалните норми не
съдържат ограничения и забрани. Поради това, при разпита им в качеството на
свидетели, полицейските служители могат да установява и извънпроцесуални
изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен
наказателен процес придобиват процесуалното качество на обвиняеми, респ.
подсъдими, стига да са ги възприели лично. Без съмнение, такива свидетелски
показания представляват източник на косвени, производни доказателствени факти,
поради което осъдителна присъда не би могла да се основава само и единствено на
такива показания, както и при наличие на съществени противоречия между тях и
останалите доказателства, които биха внесли съмнение за достоверността на
извънсъдебното признание за извършеното престъпление. В конкретния случай обаче
това не е така. При анализ на показанията на свидетелите Р. и Б. и съвкупната
им оценка с останалите доказателствени източници, Съдът констатира еднозначност
и безпротиворечивост, които дават основание да се приемат направените от
подсъдимия А. извънсъдебни признания за достоверни. Особено съществено
обстоятелство сочещо на достоверността на такива признания, представлява
излагането на факти и обстоятелства, които не са известни на никое друго лице,
извън извършителя на деянието. В конкретният случай, това са обясненията на
подсъдимия пред полицаите, че проникнал в къщата на пострадалата през отворен
прозорец и първо се насочил по стълбите към вторият етаж и едва след като не
открил там Г., слязъл в бечовата стая. Този факт нямало как да бъде известен
нито на пострадалата, нито на полицейските служители, към момента на даване на
обясненията, поради което е несъстоятелно твърдението на подсъдимия изложено
пред Съда, че от страх пред полицаите, просто потвърдил обясненията дадени от
пострадалата. Като бе посочено по-горе обаче, пострадалата не била наясно с
този факт и не го е споменавала нито устно, нито писмено пред полицейските
служители. Не бяха представени и не се събраха каквито и да било доказателства,
полицейските служители да са оказвали психически или физически натиск върху
подс.А. при снемане на обясненията, нито да са имали специално негативно
отношение към него.
Съдът не възприема като достоверни и показанията на
свидетеля М.Н., в частта им в която излага твърдения, че в деня след
задържането на подс.А. за настоящите деяния, се срещнал със свид.Г. и тя му
заявила, че нарочно е набедила А. в изнасилване, тъй като същият, при изявено
желание от нейна страна, не успял да я задоволи сексуално. На първо място,
показанията на този свидетел диаметрално противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, обсъдени по-горе и въз основа на които, както бе посочено
Съдът изгражда възприетата фактическа обстановка. Освен това тези показания
очевидно целят подкрепа на защитната версия на подсъдимия, тъй като свидетеля Н.
и подс.А. са в близки приятелски отношения. Не на последно място, в показанията
на този свидетел са налице значителната непоследователност, обърканост и
вътрешна противоречивост както в самите тях, така и съпоставени с показанията
му дадени в хода на проведената между него и свид.Атанасова очна ставка, които
дават основание на Съда да не ги приема за достоверни. Свид.Н., например,
твърди в показанията си пред Съда, че отишъл у дома на Г. сам, за да си купи от
нея юрдечка, и когато провел посоченият по-горе разговор с нея били само
двамата. След това, в хода на очната ставка, след изявление на свид.Г. и при
изрично поставен му въпрос от Съда, заявява друго - че отишъл до дома на Г. с
автомобил, управляван от негов приятел Огнян, който останал на мястото с
автомобила си. По-нататък, Николов си „спомня“ и обстоятелството, че освен за
юрдечка, са отишли, за да може Огнян да си вземе бала слама от Г.. Твърди, че
взели балата /което междувпрочем се потвърждава и от показанията на Г./, без обаче
Огнян да слиза от автомобила си, като не дава логично обяснение за това
поведение на Огнян и защо се наложило сам да пренася юрдечката и балата слама
до автомобила. Освен това, напълно нелогично и несъстоятелно звучи възпроизведеното
от свидетеля „признание“ на Г., съпоставено с установеното от останалите
свидетели, на които разказала за инцидента, психично състояние на пострадалата.
Логичното обяснение на това й състояние следва да се отдаде на преживяното в
ранните часове на 09.12.2016г. и особено на липсата на доброволно съгласие от
нейна страна за осъществяване на полов акт с А..
Изложеното дотук дава основание на Съда да не възприеме
за достоверни показанията на свидетеля М.Н..
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият С.А.С.
осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, пр.2,
вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 09.12.2016г. в гр.Русе, в условията на
опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Е.Т.Г. ***,
като я принудил към това със заплашване, като деянието му останало недовършено
по независещи от волята му причини.
Налице са всички
елементи от обективна страна на състава на
престъплението:
Безспорно
е установено, че около полунощ на 01.30ч. на 09.12.2016г., подс.А. проникнал в
жилището на свид.Е.Г. без нейно знание и съгласие, влязъл в стаята, в която спяла
и след като предприел действия за сломяване
на нежеланието и съпротивата й чрез използване на заплахи, продължително
време, повече от десет минути, опитвал да осъществи с нея полов акт. Тези опити
се изразявали в упорит стремеж да вкара еректиралия си полов член във
влагалището на свид.Г., които завършили в крайна сметка с неуспех. За да
осъществи намерението си, подс.С.А. отправил към пострадалата заплахи, които били осъществени както с думи, така
и с действия. Още с влизането си в стаята,
подсъдимият казал на пострадалата: „Мълчи, не викай, идвам да те убия.“ и
„Събувай гащите, ще те еба.“ Явна и ясно разбираема заплаха се съдържала и в
действията на подсъдимия, изразяващи се държането на отворен нож в ръката, допиране
до врата на пострадалата на острието му, както и от последвалото притискането
на тялото й, с неговото тяло и с ръце към леглото. Самият опит за съвкупление подсъдимия извършил,
след като бил улеснен от това, че волята и съпротивата на пострадалата била
вече сломена от него самия, чрез приложените по отношение на нея заплахи. В
конкретния случая пострадалата несъмнено изпитвала страх от подсъдимия, безспорно
физически по-силен от нея, както резултат от действията му, така и от обстоятелството,
че двамата били сами в дома й.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по делото
не се събраха доказателства, в обема, който разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК
изисква, за признаване на А. за виновен в осъществяването на довършено
изнасилване, т.е. не бе установено по несъмнен начин, че А. успял да проникне с
члена си във влагалището на пострадалата Е. Г.. Съществено в случая е, че както
самата пострадала не е сигурна дали това се е случило, така и подсъдимият, в
извънсъдебното признание пред полицейските служители, заявява, че не разбрал
дали е успял да осъществи полов акт. Категорично заключение за осъществено
сексуално проникване не бе установено и от назначената съдебно-медицинска
експертиза, от която става ясно, че анатомичното и функционалното състояние на
половият орган на пострадалата допуска извършването на вагинален полов акт и
без да останат видими следи. Т.е. в настоящият случай е налице само едно
предположение, че подс.А. е осъществил полов акт с пострадалата, което от своя
страна не само не е достатъчно, а е въведено и като законово ограничение
/чл.303, ал.1 от НПК/, за признаване на подсъдимия за виновен.
В същото време обаче, с влизането си в стаята на
пострадалата подсъдимият А. изразил гласно намерението си, а именно, че желае
съвкупление с нея, като отправил и заплаха, че в противен случай ще последват
неблагоприятни последици за здравето и живота й. Въпреки упражнената принуда и
упоритите действия предприети от подсъдимия с цел съвкупление, последното не е
могло да бъде осъществено, било поради физиката на пострадалата, било поради
други обстоятелства, стоящи извън волята на дееца. Ето защо, в настоящият
случай не се касае за блудствени действия - удовлетворяване на полово желание
чрез физически контакти извън съвкупление, а за опит за изнасилване, тъй като започнало упражняване на принудата с цел съвкупление
и били осъществени целенасочени действия в тази насока от подсъдимия.
Деянието подс.А. осъществил в условията на опасен рецидив,
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като с Определение №
61/13.02.2014г., с което Съдът одобрил споразумение по НОХД № 277/14г. на РРС,
на С.А. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при
строг режим на изтърпяване, за престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1
от НК. С определение на Окръжен съд Плевен, влязло в сила на 07.11.2014г. А.
бил условно предсрочно освободен от изтърпяването на остатък в размер на 2
месеца и 28 дни, при изпитателен срок от 6 месеца. При това положение става ясно,
че А. вече бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода,
чиито размер бил 1 година и от изтърпяването на това наказание, до датата на
извършване на настоящото деяние не били изтекли пет години.
От субективна
страна подс.С.А. действал при пряк умисъл. Същия съзнавал, че извършва
действия за съвкупяване с пострадалата. Съзнавал, че пострадалата не е съгласна
да участва в тези действия и пряко целял чрез отправените заплахи да въздейства
върху психиката и физиката й по такъв начин, че да сломи съпротивата и
нежеланието й.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.18, ал.1 от НК,
поради което подсъдимия С.С.А. следва да бъде признат за виновен в извършването
на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства относително ниския интензитет на упражнената от
подсъдимия принуда върху пострадалата, признанието на деянието във фазата на
предварителната полицейска проверка, спомогнало в крайна сметка за разкриване
обективната истина по делото, както и обстоятелството, че деянието приключило
във фазата на опита.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът приема наличието на предходни осъждания,
извън тези определящи квалификацията опасен рецидив. Предвид това Съдът приема,
че е налице минимален превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание в размер между минимума и
средата на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6
години. Това
наказание, следва да бъде изтърпяно при
строг режим.
Определеното наказание
Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по
чл.36 от НК.
От обективна страна
подсъдимият С.А.С. осъществил състава и на престъплението по чл.143, ал.1 от НК, тъй
като на 09.12.2016г. в гр.Русе, принудил Е.Т.Г. ***, да пропусни нещо, противно
на волята й – да не казва на трети лица и да не съобщава на полицията за това,
че я е изнасилил, като употребил за това заплашване.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава и на
това престъпление:
Безспорно бе установено по
делото, че след като приключил действията по осъществяване на престъпното си
намерение да се съвкупи с пострадалата Г. противно на волята й, при напускане
на стаята й, подс.А. я заплашил да не разказва на никого какво се е случило и
да не съобщава на полицията, защото в противен случай ще се върне с други хора
и ще я убие. Чрез това си действие подсъдимият целял да създаде у пострадалата
субективно впечатление за непосредствена опасност за здравето и живота й, като
под въздействието на тази заплаха да я принуди да пропусне извършването на
действия, противно на волята й. Създавайки тези субективни тревожни представи в
съзнанието на пострадалата, подсъдимият искал да подчини поведението й, като
накара Г. противно на волята си, да не съобщава на органите на полицията,
респективно на други трети лица за извършеното спрямо нея престъпление.
От субективна страна подс.С.А. осъществил това деяние при пряк умисъл. Той съзнавал, че е
логично и естествено пострадалата да желае да съобщи на органите на полицията
или на трети лица за извършеното спрямо нея престъпление, както и, че доброволно
не би се отказала от тези си действията. Съзнавал също така, че използвайки
заплахата, той въздейства върху личността на пострадалата, като целял по този
начин да подчини поведението й на своята воля, в насока да не извършва
посочените й от него действия.
Поради изложеното дотук, Съдът
намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на
състава на престъплението по чл.143, ал.1 от НК, поради което подсъдимия С.С.А.
следва да бъде признат за виновен в извършването и на това престъпление и му
бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието, Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
признанието на деянието във фазата на предварителната полицейска проверка,
спомогнало за разкриване обективната истина по делото както и обстоятелството,
че в крайна сметка оказаната от подсъдимия принуда, не разколебала
пострадалата, макар и със известно забавяне да уведоми органите на полицията за
престъплението по чл.152 от НК.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът приема наличието на предходни осъждания. Предвид това,
Съдът приема, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание в размер между минимума и
средата на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема,
че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 2 години. Това наказание, следва да бъде изтърпяно при
строг режим.
Определеното наказание Съдът
намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
На осн. чл.23, ал.1 от НК, така
наложените наказания следва да се групират, като се определи едно общо
наказание, най-тежкото измежду двете, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/ШЕСТ/ ГОДИНИ.
Така определеното общо
наказание следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.59, ал.1 от НК
следва да се приспадне срока, през който подсъдимият С.С.А. е бил задържан по
това дело, считано от 09.12.2016г.
На подс.С.А. следва да бъдат
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер 3
117.42лв.,които да заплати в полза на Държавата.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: