Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26
октомври 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Димитрова
и с участието на прокурор от СОП Билярска, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х. дело № 461 по описа на съда за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 25 от 21.02.2018 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. №
36/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия Я.К.М.,***, ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 27.10.2015 г., около 23,30 ч., в землището на
с.К., община Д., Софийска област, в района на 5-ти км. по главен път ПП-1-8, с
цел да набави за себе си имотна облага – паричната сума от 250 лева,
противозаконно подпомагал чужденци – Н. А., роден на *** г. в А., М. Я., роден
на *** г. в А., Р. К., роден на *** г. в А., З. Х., роден на *** г. в А., да преминават в страната, в нарушение на
закона – пар.1, т.3б от ДР от Закона за чужденците в Република България, тъй
като същите са граждани на трета държава и се намират на територията на РБ в
нарушение на условията за престой и пребиваване, като деянието е извършено чрез
използване на МПС, което му е предоставено доброволно – лек автомобил марка „Роувър” с рег. № ******,
собственост на Л. Д. Г., както и по отношение на повече от едно лице, поради
което и на основание чл.281 ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, пр.1 от НК и във вр. с
чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 /четири/ години,
считано от влизане в сила на присъдата и глоба в размер на 5 000 лева. Подсъдимият
е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил посоченото престъпно
деяние в нарушение на пар.1, т.3 от ДР на Закона за автомобилните превози.
Със
същата присъда е отнето в полза на държавата, на основание чл.281 ал.3 от НК,
моторното превозно средство, което е използвано за извършване на
престъплението, за което е признат за виновен подсъдимия Я.К.М., а именно лек автомобил
марка „Роувър” с рег. № *******, собственост на Л. Д. Г., ЕГН **********.
С
тази присъда и подсъдимия Е.Н.Т.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на 27.10.2015 г., около 23,30 ч., в землището на с.К., община Д.,
Софийска област, в района на 5-ти км. по главен път ПП-1-8, с цел да набави за
себе си имотна облага – паричната сума от 250 лева, противозаконно подпомагал
чужденци – С. Х., роден на *** г. в А., Р. А., роден *** г. в А., А. А., роден
на *** г. в А., А. С., роден на *** г. в А., А. Н., роден на *** г. в А., да
преминават в страната, в нарушение на закона – пар.1, т.3б от ДР от Закона за
чужденците в Република България, тъй като същите са граждани на трета държава и
се намират на територията на РБ в нарушение на условията за престой и
пребиваване, като деянието е извършено чрез използване на МПС, негова
собственост – лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ******, както и по отношение
на повече от едно лице, поради което и на основание чл.281 ал.2, т.1 и т.5, вр.
ал.1, пр.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на 3 /три/ години лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата и глоба в размер
на 5 000 лева. Подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение да е
извършил посоченото престъпно деяние в нарушение на пар.1, т.3 от ДР на Закона
за автомобилните превози.
С
присъдата е отнето в полза на държавата, на основание чл.281 ал.3 от НК,
моторното превозно средство, което е използвано за извършване на
престъплението, за което е признат за виновен подсъдимия Е.Н.Т., а именно лек
автомобил марка „БМВ” с рег. № ******, негова собственост.
С
горепосочената присъда подсъдимите Я.К.М. и Е.Н.Т. са осъдени на основание
чл.189 ал.3 от НПК, да заплатят солидарно по сметка на ГПУ К., сумата от 297,73
лева, представляваща направени във фазата на досъдебното производство разноски,
както и подсъдимия Я.К.М. – по сметка на Районен съд – гр.С., сумата от 450
лева, представляваща направени в съдебното производство разноски за експертиза.
Срещу
осъдителната част на така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат Е.Б. – защитник на подсъдимия Я.К.М.. В същата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за
постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че решаващият извод
на районния съд за обективна и субективна съставомерност на инкриминираното на
подсъдимия М. деяние, е неправилен и изцяло в противоречие със съществуващата
доказателствена основа. В тази насока се сочи от защитата, че по делото не са
събрани никакви доказателства подсъдимите да са подпомагали противозаконно,
като са ги превозвали, посочените от обвинението чужди граждани, извън
свидетелите Р. А., Р. К. и З. К., доколкото самоличността на същите не е била
установена по делото, не са били
разпитвани като свидетели и не са могли да бъдат намерени и призовани за
разпит, като такива и в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Поддържа
се, че и изводите на първата инстанция за осъществяване на процесното деяние от
подсъдимия с користна цел, се основават на негодни доказателствени източници –
показания на свидетелите Г. и А., които дават сведения за направени пред тях от
подсъдимия извънпроцесуални признания, при проведената с последния полицейска
беседа. В този смисъл защитата развива подробни доводи за доказателственото
значение на посочените свидетелски показания и невъзможността само въз основа
на същите, да се извеждат решаващите изводи на първостепенния съд за
субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия М. деяние. Посочва се
още, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и в частта, в
която е отнето в полза на държавата моторното превозно средство, използвано от
подсъдимия за извършване на престъплението, тъй като за собственик на същото е
посочено друго лице. С оглед на тези съображения защитата счита, че обжалваната
присъда следва да бъде отменена от въззивната инстанция, като се постанови нова
такава, с която подсъдимия Я.М. бъде изцяло оправдан.
Недоволен
от така постановената присъда е останал и подсъдимия Е.Н.Т., който също е
депозирал въззивна жалба срещу присъдата. Излагат се доводи, че последната е
необоснована, неправилна и несправедлива. Твърди се, че от всички събрани по
делото гласни доказателства, не се доказва вината на подсъдимия Е.Т. в
извършване на инкриминираното му деяние. Моли въззивната инстанция да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова оправдателна такава по
отношение на подсъдимия Т..
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия Е.Н.Т. в
лицето на адв.З. поддържа изцяло въззивната жалба по изложените в нея доводи и
съображения. В допълнение на доводите си, изтъква още и такъв за допуснати от
първия по степен съд съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, като тези процесуални нарушения конкретно не се
посочват. Сочи се също, че наличната по делото доказателствена съвкупност по
никакъв начин не може да свърже поведението на подсъдимия Т. с признаците на състава
на инкриминираното му престъпление. Според защитникът, първата инстанция
незаконосъобразно е приложила и разпоредбата на чл.281 ал.3 от НПК, тъй като
отнетия лек автомобил не е лична собственост на подсъдимия Т., а семейна
имуществена общност. Моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да
постанови нова присъда, с която подсъдимия Т. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
лична защита пред въззивния съд подсъдимият Е.Н.Т. поддържа изцяло изложеното
от защитника си, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощения защитник на
подсъдимия Я.К.М. – адвокат Е.Б. – поддържа изцяло подадената от нея жалба
срещу първоинстанционната присъда, като не излага други доводи в нейно
допълнение. Счита, че следва да бъде постановена нова оправдателна присъда, с
която подсъдимия М. да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението. Алтернативно
се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от първостепенния съд.
В
последната си дума пред въззивния съд Я.К.М. моли да бъде оправдан.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от СОП заявява, че
жалбите на двамата подсъдими са неоснователни и като такива моли да бъдат
оставени без уважение, а атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло като
правилна, законосъобразна и обоснована. Определените от първоинстанционния съд
наказания на подсъдимите прокурорът счита за напълно справедливи и
съответстващи на целите, визирани в чл.36 НК. Счита също, че правилно и въз
основа на доказателствата районния съд е преценил, че всеки един от подсъдимите
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
281 ал.2, т.1и 5, вр. ал.1 от НК. Сочи, че в подкрепа на този извод на
първоинстанционния съд са показанията на разпитаните свидетели А., Д., М., Г.,
А., както и показанията на „чуждите граждани”. Изразява становище, че съставът
на районния съд е направил подробен и обективен анализ на събрания по делото
доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав на С.
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по
делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира следното:
Производството пред първата
инстанция е било инициирано по внесен от Районна прокуратура – гр.С. в С.
районен съд обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения срещу Я.К.М. за
престъпление по чл.281 ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК и срещу Е.Н.Т. за
престъпление по чл.281 ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК. В обвинителният акт се
претендира, че инкриминираното престъпление е осъществено от обвиненото лице Я.М.
на 27.10.2015 г., около 23,30 ч., когато в землището на с.К., община Д., в
района на 5-ти км. по главен път ПП 1-8, с цел да набави за себе си имотна
облага в размер на 250 лева, противозаконно – в нарушение на пар.1, т.3 от ДР
на Закона за автомобилните превози /тъй като превозвал пътници в МПС без същото
да е конструирано и оборудвано за целта/ подпомагал чужденци – четири А.ски
граждани, да преминат в страната в нарушение на закона закона – пар.1, т.3б от ДР от Закона за чужденците в
Република България, тъй като същите са граждани на трета държава и се намират
на територията на РБ в нарушение на условията за престой и пребиваване, като
деянието е извършено чрез използване на МПС, което му е предоставено
доброволно – лек автомобил марка
„Роувър” с рег. № *******, собственост на Л. Д. Г., както и по отношение на повече от едно лице.
По отношение на повдиганото срещу
Е.Т. обвинение е посочено в процесуалния акт на прокурора, че същият на датата 27.10.2015 г., около 23,30 ч., в землището
на с.К., община Д., Софийска област, в района на
5-ти км. по главен път ПП-1-8, с цел да набави за себе си имотна облага –
паричната сума от 250 лева, противозаконно подпомагал чужденци – С. Х., роден на *** г. в А., Р. А., роден *** г. в А., А. А., роден на *** г. в А., А. С., роден на *** г. в А., А. Н., роден на *** г. в А.,
да преминават в страната, в нарушение на закона – пар.1, т.3б от ДР от Закона
за чужденците в Република България, тъй като същите са граждани на трета
държава и се намират на територията на РБ в нарушение на условията за престой и
пребиваване, като деянието е извършено чрез използване на МПС, негова
собственост – лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *******, както и по отношение на повече от едно лице.
Приетите за установени от
прокурора и съответно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, обаче не могат да запълнят фактическия състав на въведените чрез този
акт обвинения за посочените престъпления. Налице неясно и неточно за наказателната
отговорност на обвинените лица Я.М. и Е.Т. обвинения. Съгласно изискванията,
поставени в разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК към съдържанието на обвинителния
акт, обстоятелствената част на същия, задължително следва да съдържа съвкупността от обстоятелства, които
индивидуализират извършеното престъпление /т.нар. фактическа страна на
обвинението/. Липсата на посочени факти от тази категория или тяхното
фрагментно маркиране, съгласно ТР № 2/2002 г. ОСНК на ВКС, съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога води до ограничаване на
правата на страните в съдебното производство. В случая, прокурорът изготвил и
внесъл във Районен съд – гр.С. обвинителния акт, въз основа на който е
образувано съдебното производство пред този съд, е допуснал нарушение на чл.246
ал.2 от НПК именно в тази насока. В този обвинителен акт, при описанието на
фактическата обстановка, липсват изложени фактически данни относно релевантни
за предмета на доказване обстоятелства. За обуславяне съставомерността на
инкриминираните с обвинителния акт на всеки от подсъдимите Т. и М. престъпления
по чл.281 ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК, е необходимо да са налице описани
обстоятелства, касаещи конкретни действия на подсъдимите, насочени към
противозаконно подпомагане на чужденец
да преминава или пребивава в страната в нарушение на закона /чрез
цитиране на конкретните нарушени нормативни разпоредби/, относно посочените
квалифициращи това деяние признаци по ал.2 на чл.281 от НК, както и досежно
преследваната от обвиненото лице користна цел при извършване на деянието. В
частност, необходимо е прокурорът да изложи твърденията си и съответно фактите,
на които същите се основават, поради които приема и претендира, че действията
по подпомагане на чуждия гражданин да пребивава или преминава в страната ни в
нарушение на закона, са противозаконни, а не са свързани например с хуманитарна
цел. В тази връзка и по този повод настоящият състав на въззивния съд
констатира, че никъде в обвинителния акт
/в неговата обстоятелствена част/ не е посочено и не се твърди защо
представителят на обвинителната власт приема, че с транспортирането на
територията на страната на чуждите граждани като пътници в процесните
автомобили, всеки един от подсъдимите е осъществил противозаконното им
подпомагане да пребивават и/или преминават в страната. Тази непълнота в
обвинителния акт относно едно от съвкупността от обстоятелства /от обективна
страна/, индивидуализиращи претендираните престъпления, е последица от допусната
в коментирания процесуален акт и друга такава – липсата на въведени каквито и
да са факти относно статута на посочените поименно чужди граждани, т.е. защо се
приема, че тяхното пребиваване респ. преминаване през/в страната ни, е в
нарушение на закона – на разпоредба от действащ нормативен акт, уреждащ
условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да
напускат РБългария. В тази връзка единствено в диспозитива на обвинителния акт
е отбелязано, че чуждите граждани преминават в страната ни в нарушение на
пар.1, т.3б от ДР на Закона за чужденците в РБългария. Конкретно тази цитирана от
прокурора разпоредба, обаче е изцяло дефинитивна и определя единствено
понятието „незаконно пребиваващ чужденец”, но не визира нормативни задължения
/условия и изисквания/ към чуждите граждани, влизащи в РБ, преминаващи
транзитно през територията й, временно или постоянно пребиваващи в страната ни,
които в случая да са нарушени с пребиваването им на територията на държавата.
Тези обстоятелства в случая са от съществено значение за определянето на това,
дали поведението на всеки от двамата подсъдими /действията им по
транспортирането на чуждите граждани през територията на страната/ е
противозаконно. Липсата на яснота и конкретика относно описаните релевантни
обстоятелства, от една страна, нарушава правото на обвиненото лице да научи за
какво точно престъпление му е повдигнато обвинение, а от друга страна, липсата
на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението, с прецизно посочени
обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на деянието, поставя в
невъзможност и настоящия съд да прецени на базата на доказателствения материал,
дали твърдяните от прокуратурата в обвинителния акт факти са доказани.
По тези съображения СОС счита, че
в обвинителния акт безспорно е налице непълнота на изложените факти относно
обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на претендираните престъпления, за
които са били повдигнати обвинения на Я.М. и Е.Т.. Това от своя страна налага
решаващия извод на настоящия съд за опороченост на обвинителния акт /същият е
несъответен на изискванията на чл.246 НПК/ и че тази опороченост обосновава
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите и в частност на правото им на защита в
процеса. Коментираните по-горе съществени пропуски и непълноти в обвинителния
акт определят обвинението като фактически и юридически неясно формулирано, а
предметът на доказване – като неопределен. Така констатираното съществено процесуално
нарушение е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов обвинителен акт,
съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за
пределна яснота относно визираните по-горе съставомерни обстоятелства.
Гореизложеното обосновава извод
за отмяна на атакуваната присъда и определя като безпредметно обсъждането на
доводите във въззивните жалби, които са по съществото на спора. Поради
допуснати процесуални нарушения от прокурора при изготвянето на обвинителния
акт, делото следва да се върне за ново разглеждане, но не в досъдебната фаза, а
на първостепенния съд – от стадия на разпоредителното заседание по чл.247б и
сл. от НПК. С измененията на НПК, в сила от 05.11.2017 г. /Дв.бр.63/2017 г./
правомощията на въззивната инстанция по чл.335 ал.2 от НПК изключват
възможността за връщане на делото на прокурора дори, когато нарушението е
допуснато в досъдебното производство, както е в настоящия случай. Овластен да
стори това е единствено първостепенния съд в рамките на разпоредителното
заседание. Въпреки това, обаче и при настоящата актуална редакция на НПК
въззивната инстанция също е длъжна да следи служебно за допуснати нарушения по
чл.348 ал.3 НПК и ако констатира такива да върне делото на първата инстанция в
случай, че нарушенията са отстраними. В разглеждания казус, с оглед изложеното
по-горе, се налага извод за допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, което е отстранимо при ново разглеждане на
делото, но не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, пр.1 във вр. с чл.348 ал.3, т.1 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 25 от 21.02.2018 г. на Районен съд - гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 36/2017 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Районен съд – гр.С. от стадия на разпоредителното заседание
/чл.247б и сл. от НПК/.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.