№ 236
гр. Разград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело №
20243300500462 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Регионален център за подкрепа на процеса на
приобщаващото образование чрез пълноморщник адв. С. против Решение № 645/ 28. 10.
2024 г. по гр. д. № 455/ 2024 г. по описа на Районен съд Разград, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на Д. Й. Б. сумата от 2 989,00 лв. , представляваща неплатено дължимо
увеличение на месечното възнаграждение за положения от нея труд през периода месец
януари 2023 г. - месец юли 2023 г. в размер на 427,00 лв. на месец, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 15. 03. 2024 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски по делото в размер на 900 лева .
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено
при нарушение на материалния и на процесуалния закон. Изложени са съображения, че не са
налице предпоставките на закона, както и че не са събрани доказателства за отговорността
на жалбоподателя по предявения иск.
Въззиваемата страна Д. Й. Б. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор.
Оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания
акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че ищцата е
заемала длъжността „***“ , впоследствие „*** ***“ при ответника въз основа на трудов
договор от 02. 11. 2009 г. до 04. 08. 2023 г., когато трудовото правоотношение между
страните е прекратено със Заповед № ЧР -01.411/ 27. 07. 2023 г., считано от 04. 08. 2023 г.
Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е било
уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1943 лева, допълнително
възнаграждение от 41% за продължителна работа, 70 лева за професионално –
квалификационна степен и 38 лева за работа с ученици със СОП.
Ищцата е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ до 31. 07. 2023
г. Твърди, че спрямо нея следва да се приложи сключения на 10.08.2023г. Анекс № *** към
КТД, с който е променен чл. 27 от КТД и считано от 01.01.2023г., индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогичския персонал в системата
на образованието са увеличени, с който Анекс било предвидено основното възнаграждение
за длъжността "*** ***" да бъде в размер на 1736,00лв., считано от 01.01.2023 г. — чл.27 ал.
(1) т.2 б. “б“, а съгласно чл.27 ал.(З) т. 2 от КТД, индивидуалните работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не
по-малко от 15 %. Счита, че и тя е следвало да получи увеличение на трудовото си
възнаграждение с 15%, а именно по 427 лв. за всеки отработен от нея месец след 01.01.2023
г.
Ответникът счита, че увеличението е относимо единствено за тези, които все още са
заети в системата на предучилищното и училищното образование към датата на сключване
на анекса - 10.08.2023 г. - на основание чл. 27, ал. 2 от КТД. Сочи, че към тази дата трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено, както и че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата не е член на Синдиката на българските учители към
КНСБ, което е също основание за неоснователност на предявените искове.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
На настоящият състав на съда е известно, че е налице противоречива практика на
съдилищата по въпроса дължи ли се разликата при преизчисляване на трудовото
възнаграждение на служители от системата на предучилищното и училищното образование,
полагали труд към 01.01.2023 г., но чието трудово правоотношение е прекратено преди
сключването на Анекс № *** г. към Колективен трудов договор за системата на
2
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., като споделя становище, че се
дължи разликата във възнаграждението, ако служителят е бил страна по индивидуално
трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответна длъжност в системата на
училищното и предучилищното образование, както и да е членувал към същата дата в
синдикалната организация - страна по колективния трудов договор.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от АНЕКС № *** г. към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование *** от 06.12.2022 г., за системата
на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни
заплати, считано от 01.01.2023 г., като за *** учител и *** възпитател е определена сума
1763 лв. Според ал. 3, т. 2, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по[1]малко от 15%.
С пар. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ бр. 75/2023 г. е изменено Приложение № 3 към чл.
16, ал. 1 за минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти, като за длъжностите *** учител, *** възпитател е определена минимална
основна месечна заплата в размер на 1763 лева. Съгласно пар. 3 от ЗР на същата Наредба,
пар. 2 влиза в сила от 01.01.2023 г.
Самият факт, че новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със
Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), така и с
Наредбата и с Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.), считано от 01.01.2023 г., означава,
че както на закона, така и на подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането
на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на
образованието, относно размера на работните заплати, е придадено ретроактивно действие.
Обратната сила на нормативен акт променя правните последици за правоотношения, които
са съществували преди влизането му в сила. Обратното действие на новия закон може да се
даде само по изключение и с изрична правна норма (чл. 14, ал. 1 ЗНА) . Както се приема и в
практиката на ВКС, обратно действие има тогава, когато новият закон преурежда
настъпилите правни последици от юридически факти, на които отмененият закон е
признавал правно значение, т.е. тогава когато новият закон засяга вече придобити права или
погасени задължения при действието на отменения.
Съдът приема, че посочените разпоредби не се прилагат само по отношение на
лицата, членове на синдикални организации, а по отношение на всички, които към момента
на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона – т. е.
били са страни, полагащи труд по трудово правоотношение. Именно с придаването на
обратна сила се предвиждат по - благоприятни последици за адресатите, които изцяло
съобразени с чл. 14 ЗНА.
С оглед на изложеното, има значение съществувало ли е трудовото правоотношение
към момента, към който е придадено обратно действие на Наредбата, респ. и с КТД.
3
Ищцата е била член на синдикалната организация - Синдиката на българските
учители към КНСБ до 31. 07. 2023 г. Не се спори, че ищцата е полагала труд при ответника
на длъжност „*** ***“ в периода 01.01.2023 г. – 04. 08. 2023 г. , когато е прекратено
трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към 01. 01. 2023 г., момента на влизане в сила на горните норми, с които са
предвидени по-благоприятни последици, ищцата е отговаряла на изискванията на закона –
да е полагала труд по трудово правоотношение, обхванато от действието, както на КТД по
силата на членственото правоотношение, така и на изискванията на Наредбата. Затова
ищцата, която е полагала труд в процесния период, има право да получи предвиденото в
Закон за държавния бюджет за 2023 г., Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4
от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и КТД увеличение на работната заплата.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ допуска изключения от забраната за едностранно
изменение на трудовото правоотношение при определени условия, каквото условие в случая
е наличие на нормативен акт за по-благоприятно изменение на трудовото възнаграждение.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноските
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева пред въззивната инстанция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 645/ 28. 10. 2024 г. по гр. д. № 455/ 2024 г. по описа на РС
Разград.
ОСЪЖДА от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото
образование гр. Разград да заплати на Д. Й. Б. сумата в размер на 900 лева за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4