ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1265
гр. Пловдив,
27.06.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гражданско дело № 1387 по описа на
Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 40197/18.06.2019
г. на Сдружение “Г. Икономов 53” против Определение № 6536/13.06.2019 г. ,
постановено по гр.д. № 7198/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански
състав, с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК.
С атакуваното определение съдът е
прекратил производството по делото, тъй като преди предявяване на исковата
молба ответникът Г.Н.П. е починал. Посочил е, че искът може да бъде предявен
единствено против лице, което към момента на депозиране на исковата молба
притежава процесуална дееспособност. Приел е, че смъртта на едно лице
прекратява процесуалната му правоспособност и води до недопустимост на
предявеният иск.
Частният жалбоподател счита обжалваното
определение за незаконосъобразно и неoбосновано. Твърди се, че наистина с
настъпване на смъртта на едно лице, неговата правоспособност се прекратява, но
това не е основание за прекратяване на исковото производство, доколкото не
представлява общоизвестен или възможно проверим факт. Сочи се, че статута на
ответника е основание за недопустимост на предявения иск единствено по
отношение на юридическите лица, които са прекратили съществуването си. Това е
така, тъй като установяване на този факт било достъпно чрез проверка в
Търговксия регистър или Регистъра на ЮЛНЦ. Поради тази причина счита, че
липсата на надлежен ответник, за което ищецът научава в хода на производството
с получаване на препис от определението на съда, представлява нередовност на
исковата молба и е основание за оставянето й без движение на основание чл. 129,
ал. 2 ГПК до посочване на наследниците на починалото лице, за установяване на
които страната следва да се снабди със съдебно удостоверение. Моли се за отмяна
на първоинстанционното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността
на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното
тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти,
сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът
изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която
дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством
оплакванията за незаконосъобразност.
Следователно и въззивната
инстанция в производството по чл. 274 и сл. ГПК дължи освен проверка за
валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата
правилност без да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в
частната жалба.
Производството
по гр.д. № 7198/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански
състав, е било образувано по искова молба вх. № 29626/08.05.2019 г. на Сдружение
„Г. Икономов“ № 53 против Г.Н.П..
С Разпореждане от
09.05.2019 г. съдът е постановил препис от исковата молба да се връчи на
ответника Г.П., с указания за възможността да подаде отговор на исковата молба.
Видно от върната в цялост
призовка, при посещение на адреса за призоваване, съдебният служител не е
открил никой на адреса. Удостоверил е, че на адреса няма присъствие и по данни
на С. К. – съсед, адресатът на съобщението е починал.
С Разпореждане от
28.05.2019 г. първоинстанционният съд е разпоредил да бъде изготвена адресна
справка. От приложената по делото Справка с рег. № 18.02.31.05.2019 г. е видно,
че е налично отбелязване, че ответникът Г.П. е починал.
С Разпореждане от
10.06.2019 г. съдът е постановил да се изготви справка за починало лице. Видно
от приложената по делото Справка с рег. № 1878/12.06.2019 г. е, че ответникът Г.П.
е починал на 20.01.2018 г., за което е съставен Акт за смърт № 0027/20.01.2018
г.
С атакуваното определение
съдът е констатирал, че ответникът е починал преди предявяване на исковата
молба, поради което и предвид липсата на процесуална правоспособност на
ответника е прекратил производството по делото, поради неговата недопустимост.
Съдът в настоящия съдебен
състав намира първоинстанционното определение за правилно, предвид следните
съображения:
От изискваната в хода на
първоинстанционното производство и приложена по делото Справка рег. №
1878/12.06.2019 г. по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че
ответникът Г.П. е починал на 20.01.2018 г., за което е съставен Акт за смърт №
0027/20.01.2018 г. Исковата молба против последния е депозирана на 08.05.2019
г., т.е. след смъртта на ответника.
При предявяване на иск
ищецът определя страните, между които ще възникне процесуалното правоотношение,
чрез посочване и индивидуализиране на насрещната страна по заявения за
разрешаване правен спор. Исковият процес е двустранно производство, като
условие за неговата допустимост е наличието на две срещупоставени страни, т.е.
на два правни субекта – ищец и ответник. Възникването на валидно процесуално
правоотношение и ангажирането на правораздавателната власт на съда, по силата
на която последният е задължен да даде защита и съдействие по всяка подадена
молба – арг. чл. 2 ГПК, е обусловено от наличието на процесуална
правоспособност на страните по правния спор. Процесуалната правоспособност
представлява признатата от закона възможност на едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения
като страна. Всеки субект е процесуално правоспособен от
момента на неговото раждане до смъртта му. Смъртта прекратява процесуалната
правоспособност, като ако настъпи в течение на висящ процес – представлява основание
за правоприемство в процеса, а ако предхожда процеса е пречка той да възникне.
Следователно когато правоспособността по материалното право е отпаднала
/погасила се е/ поради смъртта на физическото лице, настъпила преди
предявяването на иск, към този момент отпада и процесуалната му
правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект на процесуални
правоотношения като страна.
Наличието на процесуална
правоспособност е предпоставка за възникването на качеството “страна по
гражданско дело”, респективно за допустимост на гражданския процес, и за нея
съдът следи служебно. При предявяване на иск срещу лице, починало преди
депозиране на исковата молба и възникване на процесуалното правоотношение със
съда, последното е загубило своята правосубектност и не би могло да бъде субект
на процесуално правоотношение, съответно не е надлежна страна по делото по
смисъла на чл. 26 ГПК. Това обстоятелство е основание за прекратяване на
производството по делото, поради неговата недопустимост и не следва да се цени
като нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена по реда на
чл. 129, ал. 2 ГПК, доколкото в случая е налице липса на първоначална
процесуална легитимация, поради липса на процесуална правоспособност на
посочения от ищеца ответник, а не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 ГПК,
при която и на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК производството по делото се
спира до посочване правоприемниците на починалото лице – арг. чл. 230, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, постановена по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с Определение
№ 576/12.10.2010 г. по ч.гр.д. № 458/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., както и
постановеното по чл. 290 ГПК Решение №
58/22.04.2010 г. по гр.д. № 124/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Съдът в настоящия съдебен състав напълно
споделя изложеното разрешение по поставения правен въпрос, като
обстоятелството, че в практиката на касационната инстанция се срещат и решения
в друг смисъл, което обстоятелство е дало повод за образуване на тълк.д. № 1/2017
г. на ОСГТК на ВКС, не променя правния извод на настоящата съдебна инстанция.
Определението на въззивния
съд подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК при
обосноваване на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 274,
ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, Окръжен съд – Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 6536/13.06.2019 г. , постановено по гр.д. № 7198/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, I граждански състав, с което съдът е прекратил
производството по делото на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл.
274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.