Р Е Ш
Е Н И Е
260153/30.10.2020г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на седми октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№3811
по описа на ШРС за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск, с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
В
исковата си молба, ищецът Я.Р.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, чрез адв. Й. Й. от АК Търговище, излага, че с ответника И.Т.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***3, били в добри приятелски отношения. Поради необходимостта от финансови
средства, ищецът се съгласил да изтегли заем от банка, като средствата да
предостави на ответника. На 13.02.2006 г. ищецът изтеглил кредит от ОББ АД,
клон Шумен в размер на 3 500.00 лева, като цялата сума била преведена по
сметка на ответника. В молбата се твърди, че след усвояване на сумата,
ответникът отказал да му предоставя месечните вноски и предвид материалното
затруднение на ищеца, погасяването на този дълг станало принудително. По
образуваното срещу ищеца изпълнително дело, ищецът заплатил сумата от
6 357, 30 лева, включваща главница, лихви и разноски във връзка с кредита.
Ответникът отказвал да му възстанови така заплатената сума, поради което за
ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 6 357, 30 лева, представляваща платени от ищеца
задължения на ответника, породени от сключен между ищеца и ОББ АД, клон Шумен
банков кредит, средствата по който са изцяло получени от ответника. Претендира
и разноски.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който
заявява, че счита иска за недопустим и
неоснователен, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. Позовава се
и на изтекла погасителна давност. Претендира и разноски.
От събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното: Видно от представения по делото частно
заверен препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит, се установи,
че на 13.02.2006 г. между ищеца от една страна, в качеството му на
кредитополучател и Обединена българска банка, от друга- в качеството на кредитор,
е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката се е
задължила да предостави на ищеца кредит в размер на 3 500.00 лева, при
насрещното задължение на ищеца да върне същия при условия и срокове, предвидени
в договора. Уговорена е възнаградителна лихва при лихвен процент 8, 75, като
олихвяването следвало да се извършва ежемесечно. Уговорени са и последици в
случай на забава за плащане на вноските, както и санкциите при друго
неизпълнение задълженията по договора. Кредитът е следвало да се издължи
посредством 60 месечни анюитетни вноски, в размер на 71, 95 лева, считано от
27.02.2006 г., като падежът на всяка една от вноските е 27-мо число на
съответния месец. В договора е отразено, че сумите по кредита се издължават чрез посочена банкова сметка. ***,
се установява, че описаната в договора банкова сметка ***, като по същата
сметка са погасявани задълженията по кредита. Сумите са постъпвали по сметката
от трудовото възнаграждение на ищеца. От същите документи става ясно, че на
14.02.2006 г. по-голяма част от сумата по кредита е изтеглена от ищеца в брой,
на каса. По делото е представено удостоверение, издадено от ЧСИ Д. З., с рег.
№876 на КЧСИ, от което е видно, че срещу ищеца, в качеството на длъжник е
образувано ИД№20088870400142, с взискател „ЕОС Файнънс“, по което е изплатена
сума в общ размер на 6 357, 30 лева, разпределена, както следва:
2 402, 81 лева- главница, 2, 241, 35 лева- законна лихва от 08.04.2008 г.
до 10.10.2016 г., 1 654, 15 лева- неолихвяеми вземания и 50.00 лева-
публични вземания. По делото е представено и удостоверение, издадено от ЧСИ Р.Р.,
от което е видно, че сума в размер на 6357, 30 лева е изплатена от ищеца, като
ИД№20088870400142 е свършено, поради погасяване на задължението. По делото е
разпитан и свидетел, от чиито показания се установи, че ищецът и ответникът са
имали уговорка ищецът да изтегли кредит, като сумата по кредита да предостави
на ответника, който е следвало да погасява задълженията по кредита.
От така установеното
фактическо положение, съдът приема следното от правна страна: Съобразно
разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго,
без основание, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ал. 2 от същата разпоредба гласи, че това право възниква, когато
няма друг иск, с който обеднелият да може да се защити. Така формулиран общият
състав на института неоснователно обогатяване, съдържа няколко елемента: субсидиарност,
липса на основание, обогатяване, обедняване и връзка между последните, като
обогатяването и обедняването трябва да са настъпили от един юридически факт. В
настоящата хипотеза, безспорно се установи, че не е осъществен фактическият
състав на неоснователно обогатяване, предвиден в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД.
Няма ангажирани доказателства за разместване на някаква имуществена облага, без
наличието на правно основание, в следствие на което ищецът да е обеднял за
сметка обогатяването на ответницата. Съдът приема за безспорно установено, че
ищецът е получил кредит от сочената от него банкова институция в размер на
3 500.00 лева, която е получил лично. Не се установи по безспорен и
категоричен начин, че тази сума по кредита реално е усвоена от ответника, за да
се направи извод за някакво неоснователно разместване на блага между страните.
Напротив, от събраните по делото писмени доказателства, може да се направи
извод, че сумата по кредита е усвоена от ищеца, като задължението до някакъв
момент е изплащано от ищеца. На следващо място, от представените от ищеца
удостоверения, издадени от съдебни изпълнители става ясно, че ищецът е погасил
задължения към трети лица- „ЕОС Файнънс“ и държавата, а не към сочената от него
банка. Единствените доказателства, които ищецът ангажира, сочещи, евентуално,
някакви уговорки между страните, са показанията на разпитания по делото
свидетел, но предвид родствената връзка между свидетеля и ищеца, съдът
преценява тези доказателства съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. От една
страна, показанията на свидетеля противоречат на изявленията на ищеца в
исковата му молба относно обстоятелствата във връзка с начина на погасяване на
кредита, а от друга- противоречат на събраните по делото писмени доказателства
и по-конкретно на тези, представени от третото лице- ОББ АД. Ето защо и
доколкото в случая следва да се изследва конкретният факт дали в следствие на
един, сочен от ищеца юридически факт, ответникът се обогатил за сметка
обедняването на ищеца, съдът приема приема така предявения иск за неоснователен
и недоказан, поради което същият следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 650.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Р.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с
адрес за призоваване: ***, чрез адв. Й. Й. от АК Търговище, срещу И.Т.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***3, осъдителен иск, с
правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 357, 30 лева /шест
хиляди триста петдесет и седем лева и тридесет стотинки/, представляваща
платени от ищеца задължения на ответника, породени от сключен на 13.02.2006 г.
между ищеца и ОББ АД, клон Шумен банков кредит, средствата по който са изцяло
получени от ответника, като неоснователен.
Осъжда Я.Р.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, чрез адв. Й. Й.
от АК Търговище, да заплати на И.Т.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***3, сумата
от 650.00 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща извършените по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: