№ 547
гр. Перник, 11.12.2020 Г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Перник, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при участието на
секретаря Е.В. като изслуша докладваното от съдия Георгиева АД № 658 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на В.С.С.,*** против
Решение № 1040-21-566 от 28.08.2020г. на Директора на ТП-С.** град към НОИ, с
което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-21-00776904/07.07.2020г.
на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП С.** град към НОИ и е
потвърдено разпореждането. С последното е разпоредено да се възстанови
добросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода от 22.01.2018г. до 29.08.2018г. в размер на ***лв.
В жалбата се наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт,
поради неправилно приложение на закона. Твърди се, че незаконосъобразно са
заличени данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител “***”ЕООД, тъй
като е осъществявана трудова дейност от жалбоподателката в този период.
Неправилно е прието, че дружеството осигурител е прекратено със смъртта на
управителя му, което е довело до незаконосъобразно дадени задължителни
предписания. Въз основа на това
издаденото разпореждане за възстановяване на получени суми е незаконосъобразно.
От своя страна контролиращият административен орган неправилно е приел, че са
налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получено
обезщетение за отглеждане на малко дете. Иска се отмяна на оспорвания акт като
неправилен и незаконосъобразен. Заявена е претенция за присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът-директор на
ТП-С.** град към НОИ, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да
отхвърли подадената срещу него жалба като неоснователна и да присъди юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.
Административен съд–Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният
административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
В.С.С. е сключила трудов договор № 13/10.10.2013г. с
"***" ЕООД на длъжност продавач-консултант. За лицето са подадени
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
10.10.2013г. до 01.09.2018г. от "***" ЕООД. Със заповед №
37/31.08.2018г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
От осигурителя "***" ЕООД, с ЕИК *** за
жалбоподателката е представено Удостоверение по образец съгласно приложения № 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
с данни относно правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода от 22.01.2018г. до 14.01.2019г., на основание чл. 53 от КСО и въз основа на разрешен
отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за
периода от 22.01.2018г. до 14.01.2019г., за който е изплатено парично
обезщетение, в размер на *** лв.. Удостоверение по образец съгласно приложения № 10 е подписано от Г.П. Г.*** и е с вх. №
Р14-21-000-00-**********/23.01.2018г..
По повод осъществен последващ контрол на изплатените
парични обезщетения и помощи от ДОО със заповед № ЗР-5-21-00670755 от 30.10.2019г.
е разпоредена проверка на "***" ЕООД, с ЕИК ***. При оказано
съдействие от МВР е установено, че управителя на дружеството е починал на
01.09.2017г. Проверката е приключила с
констативен протокол № КВ-5-21-00730049 от 04.03.2020г.. При проверката е
установено, че дружеството е
регистрирано на 11.01.2013г. с едноличен собственик и управител Г. С. Ч. На
15.04.2013г. е вписана в ТР промяна на седалището на дружеството и промяна в
собствеността му. На 09.11.2016г. за едноличен собственик и управител на "***"
ЕООД е вписан Г. П.Г.. От името на "***" ЕООД са подавани ГФО за
2013г., 2014г., 2015г. и 2017г.. На 01.09.2017г. Г. П. Г.*** е починал. След
промяна на собствеността на са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО. В
дружеството са назначавани лица на трудов договор, като към дата на проверката
всички трудови договори са прекратени. Дружеството няма регистрирани фискални
устройства, няма и декларирани обекти, на които да е извършвало дейност.
Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани от бивш собственик на
дружеството. По партидата на осигурителя
"***" ЕООД в информационната система на НОИ, е установено, че няма
данни за внесени осигурителни вноски, а са изплатени ***лв. обезщетения за временна неработоспособност. Поради
липса на представени първични счетоводни документи-ведомости за заплати и други разходооправдателни документи, от
които да се установи има ли действително възникнало трудово правоотношение за
лицата и съответно изплатени ли са брутните трудови възнаграждения в размерите,
в които са подавани данни след смъртта на управителя на дружеството е прието,
че за конкретно посочени лица, сред които и жалбоподателката няма основание за
осигуряване за периода от 02.09.2017г.
до 06.08.2019г. и данните в регистъра са подавани без основание. Констатирано
е, че за жалбоподателката има данни за регистриран трудов договор с осигурителя
"***" ЕООД за целия период от 10.10.2013г. до 31.08.2018г. и
са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Тези факти са
отразени в констативен протокол №
КВ-5-21-00730049 от 04.03.2020г., от инспектор по осигуряването при ТП–С.** град на
НОИ.
Въз основа на тях са издадени задължителни
предписания № ЗД-1-21-00730059
от 04.03.2020г. По силата на тях осигурителя „***” ЕООД в
20-дневен срок от връчването им е задължен да подаде декларация обр. 1 за
заличаване на подадени от него данни за осигуряване по трудови правоотношения
за общо девет лица, сред които и В.С. за периода от месец 09.2017г. до 08.2018г.
Задължителните предписания са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за В.С., подадени от "***"
ЕООД за периода месец 09.2017г. до месец 08.2018г. са заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК на 24.06.2020г.
Позовавайки се на влезлите
в сила задължителни предписания и съпоставяйки ги с постъпили от С. след
проверката документи, ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите е издал разпореждане
№ РВ-3-21-00776904
от 07.07.2020г., с което е приел, че В.С. следва да
възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко
дето за периода от 22.01.2018г. до 29.08.2018г. в размер на ***лв. Приел, че към дата: 22.01.2018г., същата няма качеството осигурено лице, поради
което не се следва изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО, а
изплатеното такова е без основание.
Приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за времето, през
което е ползвала отпуск за отглеждане на дете през периода от 22.01.2018г. до
29.08.2018г. Затова на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е издал разпореждане № РВ-3-21-00776904 от
07.07.2020г., с което я е
задължил да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
22.01.2018г. до 29.08.2018г. в размер на ***лв.
Разпореждането
е връчено на адресата на 16.07.2020г. и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е оспорено по
административен ред с жалба с вх. № 1042-21-81-20/29.07.2020г. до Директора на
ТП-С.** град на НОИ.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-С.**
град на НОИ е издал решение №
1040-21-566 от 28.08.2020г., с което е отхвърлил оспорването, като
неоснователно и е потвърдил обжалваното разпореждане. Предмет на съдебен
контрол е решението на директора на ТП-С.** град на НОИ.
В хода на съдебното
обжалване не са събрани нови доказателства и не са установени факти, различни
от възприетите от административния орган и отразени в оспореното решение.
От приобщените в хода на съдебното производство
доказателства представляващи събрани в
хода на административното производство такива трудов договор № 13 от
10.10.2013г., сключен с "***" ЕООД, две длъжностни характеристики за
длъжност продавач консултант, от една и същата дата, с различно съдържание,
заповед № 37 от 31.08.2018г. за прекратяване на трудово правоотношение, считано
от 01.09.2018г., копие от стр. 10 и стр. 11 от трудова книжка серия Г, № ***,
обр. УП-2 и УП-3, издадени на 30.08.2018г.
се приема, че същите подкрепят безспорните по делото факти, че са
съставени всички предвидени в закона документи за оформяне на съществуващо
трудово правоотношение. От тях, обаче не може да се направи извод, че
жалбоподателката е осигурено лице по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КСО,
респ. че е налице действително изпълнение на трудова дейност, което съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО е основанието за
осигуряване. От тези доказателства е безспорно също, че след 01.09.2017г. всички
те, с изключение на трудовия договор са оформяни от „някого“, след смъртта на
управителя на дружеството и неправомерно
са подавани данни в регистрите на НОИ от името на починалия управител. Изводът на
административният орган, че жалбоподателката не е осигурено лице към
22.01.2018г. се основава на влезлите в сила административни актове-констативен
протокол и задължителни предписания № ЗД-1-21-00730059 от 04.03.2020г.. Въз
основа на тях подадените от осигурител "***" ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и
осигурителен доход за периода от 09.2017г. до 08.2018г. за жалбоподателката са
заличени в регистъра по чл. 80 от ДОПК преди постановяване на
оспореното разпореждане. Затова съдът приема за доказано, че към момента на
настъпване на осигурителния риск, жалбоподателката не е била осигурено лице по
смисъла на чл. 10 на КСО и пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имала право
да получи обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО.
При горните фактически констатации, настоящият състав
на Административен съд-Перник, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е
след надлежно сезиране с жалба вх. № 1042-21-81-20/29.07.2020г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е
в инструктивния едномесечен срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Издадено е
от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Подписано е от
лицето, посочено в заповедта за заместване. Обективирано е в писмена форма и е
със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на
изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за отглеждане на малко дете. В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално
законосъобразно.
Разпореждането за възстановяване на полученото парично
обезщетение за отглеждане на малко дете е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане №
РВ-3-21-00776904/07.07.2020г. е издадено от ръководител на контрол по разходите
на ДОО при ТП–С.** град на НОИ, който е материално и териториално компетентния
административен орган да стори това, съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена
форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и
реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършени проверки
по реда на чл. 108 от КСО, в хода на която е
установено, че подаваните от управителя
на дружеството, посочено за осигурител данни и документи в периода след
неговата смърт са недействителни и жалбоподателката не се явява осигурено лице
по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Въз основа на това са издадени и влезли в сила
задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител “***”ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на предписанията от адресатите им в указания срок. Заличените
данни касаят периода от месец 09.2017г. до месец 08.2018г., осигурителния стаж
и осигурителния доход, които са от значение за определяне правото и размера на обезщетението
за отглеждане на малко дете и през които период не се спори, че
жалбоподателката е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете до 2
годишна възраст.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на
отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в
детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен
отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишната му възраст. С оглед
смъртта на управителя на дружеството и факта, че той е подал данните с вх. № Р14-21-000-00-**********/23.01.2018г. се
следва, че разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ не е налице.
Съгласно чл. 52а КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че
месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след
изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на
допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" КСО
осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения
за отглеждане на малко дете.
От
анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че едно от кумулативните
изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете, е майката, към момента на настъпване на осигурителния риск да е осигурено
лице за общо заболяване и майчинството. Правото е признато само на осигурените
лица. В случая липсва законовата материална предпоставка по чл. 52а от КСО, във вр. с чл. 53 от КСО
жалбоподателката да е
"осигурено" лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на подаване
на заявлението-22.01.2018г.. Неоснователно полученото от жалбоподателката парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 22.01.2018г. до
29.08.2018г. е в размер на ***лв. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили
след изплащането им доказателства или данни, които имат значение за определяне
на правото, размера и срока на изплащане. В
настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че за
времето от месец
09.2017г. до месец 08.2018г. жалбоподателката не е осигурено
лице при осигурител „***“ЕООД. Затова
подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Изложеното
налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение
за отглеждане на
малко дете за периода от 22.01.2018г. до 29.08.2018г., която е
в размер на ***лв..
Следователно след изплащането на обезщетението са налице нови данни, които имат
значение за размера на обезщетението и те водят до възстановяване на
изплатеното обезщетение. Изложеното налага извода за осъществяване на
предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на
разпореждане за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение на
размер на ***лв.. Не се възприемат доводите, свързани с издадените задължителни
предписания. Последните представляват индивидуален административен акт, влязъл
в сила, и изпълнен и същите правилно са ценени като такива по чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО. Доводите на жалбоподателката свързани с прекратяване на търговското
дружество и позоваване на чл. 325, ал. 1, т. 10 от КТ принципно се възприемат.
Те обаче не са дали повод за заличаване на данните за осигурителен стаж и
доход. Въз основа на изложеното се приема, че административният акт, предмет на
съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални
предпоставки и съответства на относимите правни норми. До тези изводи е
достигнал и контролиращият административен орган, поради което издаденото от
него решение е правилно и законосъобразно.
Решението и потвърденото с него разпореждане са
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Направените от решаващия орган правни изводи се кредитират, като съответстващи
на доказателствения материал и на
законовите разпоредби, позволяващи да се постанови акт с такова
съдържание. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от КСО.
Въз основа на
изложеното настоящият състав приема жалбата за
неоснователна. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на
акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен
състав приема, че в хода на валидно проведено административно производство
длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО, на което е възложено ръководството
по изплащането на обезщетенията и помощите правилно е приложило материалния
закон спрямо установените в производството факти и правилно с решението на
директора на ТП-С.** град към НОИ този акт е потвърден. При осъществения
съдебен контрол не се установиха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.
При
този изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са поискани
своевременно от участвалият по делото процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите
се определят по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в
размер на 100. 00 лв..
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.С.С. против Решение № 1040-21-566 от
28.08.2020г. на Директор на ТП-С.** град към НОИ, с което е отхвърлена жалбата
против Разпореждане № РВ-3-21-00776904/07.07.2020г. на ръководител на контрола
по разходите на ДОО в ТП-С.** град към НОИ.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес *** заплати на
Териториално поделение–С.** град на Националния осигурителен институт съдебни
разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ:/П/