Решение по дело №25/2022 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 16
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20222320200025
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Тополовград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно
наказателно дело № 20222320200025 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят М. ИВ. М. от с.М., общ.Т. твърди, че издаденото
против него наказателно постановление № 1909/18.03.2022 г. на Директора на
РДГ – гр.Кърджали, с което му е наложено наказание глоба по чл.266 ал.1 от
Закона за горите в размер на 50 лева и отнемане в полза на държавата
предмета на нарушението - 4 пространствени кубични метра дърва – благун и
цер, на основание чл.283 от Закона за горите и вещите, средство на
нарушението – 1 бр.бензинов моторен трион „Щил“, също на основание
чл.283 ал.1 от Закона за горите и обезщетение в размер на 100 лева в полза на
Югоизточно държавно предприятие – Сливен е незаконосъобразно,
неправилно постановено в нарушение на материалните и процесуалните
норми.
Жалбоподателят твърди, че за същото деяние вече му е било наложено
наказание по НОХД № 93 по описа на Районен съд – Тополовград, т.е.
ангажирана е наказателна отговорност, което изключва възможността за
второ наказание за същото деяние по административен ред.
Поради това моли съда да отмени НП на Директора на РДГ - Кърджали
като незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния
1
закон.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и
се представлява по пълномощие от адв.М.Т. от АК – Ямбол, който поддържа
жалбата.
Наказващият орган – РДГ - Кърджали, редовно призовани, не изпращат
представител в с.з., като е постъпило писмено становище от инж.Г.Ш., който
оспорва жалбата.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 04.10.2021 г. жалбоподателят М. ИВ. М. е отишъл в землището на
град Тополовград, в отдел 25, буква Ю, в местността „Белия камък“. М. добил
като отрязал с моторна резачка „Щил“ 4 пространствени кубични метра дърва
– благун и цел, натоварил ги в товарен автомобил – бус, марка М.“ модел
****, с рег.№ ********** и ги извозил от мястото на добиване до дома на З.Г.
в с.Ч., общ.Т., на ул.*********** Жалбоподателят спрял буса пред дома на Г.
и започнал да разтоварва дървата за огрев пред дома й и около 16.00 часа
същият бил разтоварил около 3 кубични метра дърва, когато покрай дома на
Г. минали служителите на полицията В.С.В. и И.А.Т., и К.Ч. – служители на
РУ – Тополовград. В., Т. и Ч. извършили проверка и установили в багажното
отделение на автомобила 1 кубик дърва за огрев без поставена КГМ и
моторна резачка марка „Щил“. Попитали жалбоподателя за произхода на
дървата и същият заявил, че няма разрешително и отрязал дървата със
собствената си резачка. Тогава служителите на полицията видели в двора на
Г. и другите нарязани дърва. Същите уведомили за случая св.Н. Г. К. – горски
надзирател и св.Н. ИВ. П. – служител на РУ – Тополовград. К. и П.
пристигнали на местопроизшествието, като К. измерил установените дърва с
рулетка и установил, че всички нарязани дърва са били в размер на 4 кубични
метра. Тогава жалбоподателят М. се съгласил да покаже на свидетелите К. и
П. мястото, от което е отрязал дървата и същият ги завел в местността „Белия
камък“ в землището на град Тополовград, където свидетелите видели 15
дънера от отрязани дървета, както и стърготини. К. измерил пъновете и
посредством инсталираното на мобилния му телефон служебно приложение
установил, че мястото се намира на територията на държавен горски фонд,
отдел 25, буква Ю, местност „Белия камък“. За установеното К. съставил
2
констативен протокол ЮИДП № 112308 от 04.10.2021 г. На 11.10.2021 г. на
жалбоподателя са съставили 2 броя АУАН с №№ 000731 и 000732 въз основа
на установеното с констативния протокол. АУАН № 000731 от 11.10.2021 г. е
съставен за сеч на немаркирана дървесина за нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от
Закона за горите, а АУАН № 000732 е за нарушение – сеч на дървесина без
позволително за сеч. Преписката по АУАН № 732 е била изпратена до
Районна прокуратура – Ямбол и е било образувано досъдебно производство –
ДП № 103/2021 за престъпление по чл.235 ал.1 НК като същото е било
внесено с обвинителен акт в съда и е приключило със споразумение в съдебно
заседание, с което жалбоподателя се е признал за виновен в това, че на
04.10.2021 г. в землището на гр.Тополовград, в местността „Белия камък“ от
държавен горски фонд, без редовно писмено позволително е добил като
отрязал с моторна резачка марка“Щил“ и извозил с товарен автомобил марка
М.“ модел ****, с № ******* пространствени кубични метра дърва за огрев
от благун и цер, на обща стойност 192,00 лв, като случая е маловажен –
престъпление по чл.235 ал.6, вр.ал.1 от НК и му е било наложено наказание
глоба в размер на 300 лева и са иззето веществено доказателство – 1
бр.моторна резачка марка“Щил“, която е отнета в полза на държавата, а
веществените доказателства – 4 пространствени кубични метра дърва от
благун и цер са били върнати на собственика ДЛС – Тополовград.
Определението е влязло в сила на 19.01.2022 г. След влизане на присъдата в
сила, Директорът на РДГ – Кърджали е издал НП № 1909 от 18.03.2022 г.
против жалбоподателя за това, че е извършил сеч на 15 броя дървета от
благун и цер, немаркирани с КГМ и е квалифицирал деянието по чл.104 ал.1
т.5 от Закона за горите и на основание чл.266 от Закона за горите е наложил
на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв., на основание чл.273 ал.1 от
Закона за горите вещите предмет на нарушението – нарязаните дърва и вещта
– средство на нарушението – моторния трион „Щил“ са отнети в полза на
държавата и е определено да се заплати 100 лева обезщетение в полза на
ЮИДП – Сливен. НП е било връчено на жалбоподателя по пощата на
12.04.2022 г. и е било обжалвано от жалбоподателя с жалба, постъпила в РС
– Тополовград на 19.04.2022 г.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели,
тъй като същите са обективни и безпротиворечиви. От тях става ясен начина
на установяване на нарушението и съставянето на акта.
3
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са
документи издадени в съответната форма и ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо
правен интерес и в законно установения 7-дневен срок.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено, поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с
деянието си жалбоподателят е осъществил състава на престъплението по
чл.235, ал.6, вр.ал.1 от НК, за което с влязла в сила присъда са му наложено
наказание глоба в размер на 300 лева и веществените доказателства – 4
кубика дърва за огрев са върнати на собственика ДЛС – Тополовград и
моторната резачка „Щил“ е отнета в полза на държавата.
В случая съдът счита, че с действията си жалбоподателят е осъществил
състава на цитираното престъпление по чл.235 НК, а не състава на
административното нарушение по чл.104 ал.1 от Закона за горите за сеч на
немаркирани дървета, тъй като за престъплението по чл.235 от НК няма
значение дали отсечените дървета са маркирани или са немаркирани и
същият е имал умисъл да извърши именно престъпление, а не
административно нарушение и за това престъпление същият е понесъл
наказателна отговорност. Предвид разпоредбата на чл.33 от ЗАНН АНО в
случая след като е било възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата не е следвало да образува административно наказателно
производство, а ако е имало образувано такова производство, то е следвало да
бъде прекратено. За това нарушение е ангажирана наказателна отговорност,
което изключва възможността за второ наказани за същото деяние по
административен ред.
В този смисъл наказателното постановление на Директора на РДГ –
Кърджали следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
Предвид изхода от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за един адвокат в размер на 300 лева.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
1909 от 18.03.2022 г. на Директора на РДГ – Кърджали, издадено против М.
ИВ. М. с ЕГН ********** от с.М., общ.Т., ул.**************, с което на
основание чл.266 ал.1 от Закона за горите му е наложена глоба в размер на 50
лева /петдесет лева/; на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите вещите
предмет на нарушението – 4 пространствени кубични метра дърва – благун и
цер, и вещите средство на нарушението – 1 бр.бензинов моторен трион „Щил“
са отнети в полза на държавата и е определено обезщетение в размер на 100
лева в полза на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, за извършено
нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите.
ОСЪЖДА РДГ – град Кърджали, ПК 6600, ул.“Васил Левски“ № 2, ИН
********* ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. М. сумата от 300 лева /триста лева/
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5