№ 39
гр. Пазарджик, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Венцислав Ст. Маратилов
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500833 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
Постъпили са писмени становища по делото, с които молят да се даде
ход на делото. Взема се отношение по предмета на спора, като
жалбоподателят моли да се уважи въззивната жалба, а ответната страна
съответно да бъде отхвърлена.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №878 от 22.10.2021г.
постановено по гр.д.№2021522011727 по описа на съда за 2021г. е прогласен
за нищожен на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК във
връзка с чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №30038027881, сключен на
11.07.2019г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано винаги от двама от
управителите С. Н. Н., Я.Я.Ч.и, Ц.Г.С. и Я.К.Ч., и потребителя Г. П. СТ., с
ЕГН-********** от с.***. Със същото решение е осъдено дружеството
1
„Профи Кредит България“ ЕООД да заплати разноски за държавна такса в
размер на 140лв в полза на Г. П. СТ., а в полза на адв.Д.Л. Ф. за заплати на
основание чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата
от 473.27лв адвокатско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „Профи
Кредит България“ ЕООД с въззивна жалба с вх.№21110 от 10.11.2021г. с
доводи за порочност като неправилно. Коментира стара според
жалбоподателя съдебна практика от 2004г.-2009г., цитирана в обжалваното
съдебното решение, по която се приемало за нищожни като противоречащи
на добрите нрави клаузи за лихви, надвишаващи трикратния размер на
законната лихва, тогава когато задължението по договора не е обезпечено, а
когато е обезпечено-до двукратния размер. Акцентира, че 7г. след приемането
на изцяло нова уредба, определяща потребителското кредитиране, тази
практика е преосмислена с оглед измененията на ЗПК със ЗИДЗПК, д.в.бр.35
от 22.04.2014г., в сила от 23.07.2014г. и предвид въведеното в чл.19 ал.4 от
същия закон ограничение за максималния размер на годишния лихвен
процент /ГЛП/, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута и че съгласно
ал.5 е предвидено, че клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за
нищожни, като тези разпоредби не се прилагат за договори за кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след
тази дата. Според жалбоподателя със същото изменение на закона е въведен
максимален размер на годишния процент на разходите/ГПР/, изразяващ
общите разходи по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
което в момента е около 50%. Навежда се извода, че ако съдът постави
граница на максимално допустим размер на възнаградителната лихва от
около 30%, то автоматично и неоснователно се ограничава размерът на ГПР
до 35-40%, както правомощие за разширително тълкуване на императивни
правни норми или за дописване на изключението към тях не били
предоставени. В тази върза навежда извода, че не може да има
недействителност или неравноправност поради противоречие с добрите нрави
за това което е позволено от закона с императивна правна норма. И че
механичното съобразяване със съдебната практика игнориращи
законодателните промени от 2014г. и автоматично пренасяне без цялостен
2
анализ на фактите би довело до абсурдни изводи, свързани с
недействителност на всички договори, сключвани от небанкови финансови
институции и несъответствие с посочените законодателни промени. Оспорва
се извода на съда за противоречие на договора с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК тъй
като не били посочени условията за прилагане на ГЛП, както и липсвало
уточняване на базата, върху която се начислява лихвения процент, като се
посочва, къде е регламентиран в договора, какви са условията за прилагането
му съгласно ОУ и в какъв размер е, както и че той е фиксиран и не подлежи
на промяна. Оспорва се извода на съда, за неизпълнени изискванията на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК, като твърди, че е посочен ГПР и общата дължима сума при
взети в предвид допускания, описани в чл.5.2 от ОУ при липса на изискване в
договора на методика за изчисляване на ГПР. Счита, че не е налице
заобикаляне на закона, като отделно основание за нищожност на договора по
чл.26 ал.1 от ЗЗД, доколкото трябва да се съзнава и да се иска една цел, която
законът забранява и за постигането на тази цел се използва друга сделка,
която не е забранена или основанието има субективен елемент като за да се
заобиколи закона, една сделка е необходимо и двете страни по нея да имат
съзнание за това;че в процесния случай, страните са постигнали съгласие за
сключване на договор за кредит, съдържащ допълнителни клаузи, касаещи
доставянето на допълнителни услуги, с които могат да се променят
първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане
на вноски срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение ищцата
се е задължила да отговаря. Допълва, че и субективния елемент на
заобикаляне на закона във връзка с основанието за нищожност не е налице.
Поддържа, че процесните клаузи не противоречат на разпоредбите на чл.19
ал.4 от ЗПК, нито я заобикалят, като счита, че в обхвата на общите разходи по
кредита, формиращи ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в
случаите когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително
условие за сключването на договора за кредит, тоест в случая
допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност на базата на
които потребителят се ползва с преференции, но не са задължително условие
за отпускане на потребителския кредит и затова не попадат под дефиницията
на §1 т.1 от ДР на ЗПК. От което се навежда извода, че дължимото в случая
по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при
3
което не представлява разход по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК и не следва да
се включва при изчисляването на ГПР, както и че възнаграждението за
закупения пакет допълнителни услуги не следва да бъде включвано в
изчисляването на ГПР. При условията на евентуалност се поддържа, че ако
посочените клаузи противоречат на изискването на чл.10 ал.4 от ЗПК, то това
не води автоматично до последица, че липсва посочване на ГПР в договора и
респективно недействителност на същия по чл.11 ал.1 т.10 от ГПК и че
последицата е уредена изрично в чл.19 ал.6 във връзка с ал.5 от ЗПК-
намаляване на ГПР до размера посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК , но не и до
цялостна недействителност на договорения кредит. Моли да се отмени
решението и се отхвърли иска с присъждане на разноски. Направено е
възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на насрещната страна.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна чрез адв.Ф., в който жалбата се калифицира като
неоснователна. Развиват се подробни доводи подкрепени и с многобройна
практика на СЕС по Директива 93/13 относно неравноправните клаузи, по
Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити, по
приложението на чл.19 ал.4 от ЗПК, целта на законовите промени от 2014г.,
по неизпълнението от кредитора на изискванията по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от
ЗПК, за характера и естеството на възнаграждението за допълнителния пакет
услуги, за заблуждаващата търговска практика по посочване в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР и за недействителността на
клаузата за ГПР. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане
на разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
02.03.2022 год.
4
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5