№ 860
гр. Шумен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630102063 по описа за 2023 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове, първия
от които с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда КТ/, във вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ и вторият – с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. Г. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “П.П.“ № 31, вх. А, ап. 13, чрез адв.
Цветомира Дончева от Адвокатска кантора – Велико Търново, съдебен адрес: гр. Велико
Търново, ул. ***“ № 2а срещу РИОСВ – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. “-***“ № 71, ет. 3.
Ищцата твърди, че във връзка с влязло в сила Решение № 17/25.01.2022 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 526/2021 г. по описа на Окръжен съд -Шумен,
потвърдено с Решение № 50041 от 07.07.2023 г. по гр. дело № 1785/2022 г. по описа на ВКС,
уволнението й със Заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на Директора на РИОСВ - Шумен било
признато за незаконно и отменено и била възстановена на заеманата преди уволнението й
длъжност „главен специалист“ в дирекция „АФПД“ при РИОСВ – Шумен, както и РИОСВ -
Шумен била осъдена да й заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на
2 192.27 лв. за периода от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г.
Ищцата излага, че за периода от 24.01.2022 г. до 31.01.2022 г. заемала длъжността
„секретар - деловодител“ в Регионално управление на образованието - Шумен, за определен
срок: до завръщане на титуляра, с индивидуално месечно възнаграждение в размер на 1200
лв., като работила по това трудовото правоотношение в продължителност на 5 /пет/ работни
дни, съгласно приложеното копие от трудова книжка.
Ищцата твърди, че на практика била без работа, поради признатото от съда за
незаконно уволнение, извършено от ответника със Заповед № ЧР-16/26.07.2021 г., в периода
от 06.11.2021 г. - до 23.01.2022 г., както и за времето от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г., като
през посочените периоди имала право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на
3060.72 лв., както следва: за периода от 06.11.2021 г. до 30.11.2021 г. - 17 работни дни - в
размер на 703.12 лв.; за месец декември 2021 г. - в размер на 910 лв.; за периода от
01.01.2022 г. до 23.01.2022 г. - 15 работни дни - в размер на 620.40 лв.; за периода от
31.01.2022 г. до 25.02.2022 г. - 20 работни дни - в размер на 827.20 лв., като за това
обстоятелство представя заверено копие от трудовата си книжка и Регистрационна карта,
издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен.
1
Освен това, ответницата сочи, че ответника дължал и мораторна лихва за забава
върху дължимите суми, считано от датата на увреждането, като за периода от 26.07.2021 г.
до 18.09.2023 г. - датата, предшестваща завеждането на исковата молба в съда, същата била
в размер на 710.49 лв.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3 060.72 лв. за периода от
06.01.2021 г. до 23.01.2022 г., както и за периода от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г., през който
е останала без работа, поради незаконното уволнение, мораторна лихва в размер на 710.49
лв. за периода от 26.07.2021 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да й
бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен
представител – адв. Цветомира Дончева от АК – Велико Търново, като поддържат исковата
молба и молят същата да бъде уважена. В съдебно заседание, с оглед заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза правят изменение на размера на предявените
исковете, като първият конкретизират в размер на 3 119.83 лв., а вторият в размер на 536.88
лв. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излагат конкретни
съображения в подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответната инспекция, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е
депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора
ответникът оспорва изцяло предявеният от страна на ищеца иск, като счита, че същият е
недопустим, а също така и неоснователен. На първо място в отговора, ответникът сочи, че
предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е недопустима на
основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради това, че се касае за спор, който бил разрешен с
влязло в сила Решение № 17/25.01.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №
526/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, потвърдено с Решение № 50041 от 07.07.2023
г. по гр. дело № 1785/2022 г. по описа на ВКС. Освен това излага, че иска е недопустим с
оглед преклудирана възможност за предявяване на искане по чл. 250, ал. 1 от ГПК пред
решилият същия спор съд, поради изтичане на едномесечния срок от връчването на
решението или от влизането му в сила съгласно цитираната правна норма. Ответника
твърди също, че поради недопустимост на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ, следва недопустимост и на иска по чл. 86 от ЗЗД. В случай, че съдът
приема исковата претенция за допустима, ответника счита за неоснователен размера от
3060.72 лв., посочен в исковата молба, поради това, че на ищцата било изплатено
едномесечно обезщетение за оставане без работа съгласно Заповед № 310/01.09.2021 г. на
Директора на РИОСВ - Шумен, което не било приспаднато от претендираното обезщетение.
С оглед на гореизложеното молят съда да се произнесе с определение с което да
прекрати производството, поради недопустимост по чл. 299, ал. 1 от КТ, а в условията на
алтернативност – да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователени и недоказани. Също така, ответника счита за неоснователно и направеното
искане за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, представляващият ответника РИОСВ – Шумен, изпраща
процесуален представител, като поддържа отговора и направените с него искания. В съдебно
заседание моли иска да бъде отхвърлен изцяло, като излага конкретни мотиви в тази насока
и в представени по делото писмени бележки.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените неоспорени от страните писмени
2
доказателства, се установява, че ищцата Г. Г. И. е работила в Регионална инспекция по
околна среда и води – гр. Шумен, на длъжността „Главен специалист – секретар,
деловодител, архив“ в дирекция „АФПД“, като трудовото правоотношение било прекратено
от ответника със Заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, на
основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ. С посочената заповед е било разпоредено на ищцата И.
да се изплатят следните обезщетения, а именно: обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ - за
неспазен едномесечен срок за предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение към 03.01.2020 г. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 03.01.2020 г. – 26.07.2021 г.
Не е спорно между страните по делото, че с Решение № 17/25.01.2022 г., постановено
по в. гр. дело № 526/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, влязло в законна сила на
07.07.2023 г., че по силата на същото е признато за незаконно уволнението на ищцата Г. Г.
И., като е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на Директора на
РИОСВ – Шумен, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Г. Г. И.. Осъдена е Регионална инспекция по околна среда и води – гр.
Шумен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати на Г. Г. И.
сумата от 2 192.27 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставането й
без работа поради незаконното й уволнение през периода от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.09.2021 г. – датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
От приложеният по делото Трудов договор № РД-07-1 от 24.01.2022 г. става ясно, че
между ищцата Г. Г. И. и Регионално управление на образованието - Шумен е възникнало
трудово правоотношение, сключено при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – за определен
срок – до завръщането на титуляра Р. Ангелова Алексиева.
Установява се от копие на трудова книжка, че считано от 24.01.2022 г. до 31.01.2022
г. ищцата е била в трудово правоотношение с Регионално управление на образованието -
Шумен, на длъжност „главен специалист“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1
200 лв.
От заверено копие на трудова книжка и от Регистрационна карта №
10049678/28.07.2021 г. на ищцата Г. И., издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Шумен
към Агенция по заетостта се установява, че ищцата е с първа регистрация на 28.07.2021 г. и
последна регистрация – 22.02.2022 г., т. е. през посочения период ищцата не е била заета по
трудово правоотношение, като е била регистрирана като безработна.
От приложеното по делото заверено копие на разпечатки от НОИ с пик за подадена
декларации за социално осигуряване на осигурено лице е видно, че ищцата И. през
процесния период 06.11.2021 г. до 25.02.2022 г. не е била наета по друго трудово
правоотношение, съответно не са й били платени осигурителни вноски, с изключение на
периода от 24.01.2022 г. до 31.01.2022 г., през който ищцата е била в трудово
правоотношение с Регионално управление на образованието – Шумен. От тези разпечатки
става ясно също, че влизане в законна сила на Решение № 17/25.01.2022 г., ответника - бивш
работодател е изплатил осигуровките на целия период, през който ищцата не е била заета по
друго трудово правоотношение.
От заверено копие на Заявление от Г. Г. И., с рег. № АД-400/17.08.2023 г. до
Директора на РИОСВ – гр. Шумен е видно, че преди подаване на исковата молба е
отправена покана за изплащане на дължимото обезщетение. А от приложеният по делото
Отговора с рег. № АД-400-(1)/01.09.2023 г. на Директора на РИОСВ – гр. Шумен става ясно,
че отказват изплащане на исканата сума в размер на 3 267.23 лева, доколкото няма
постановено съдебно решение.
От приложеното по делото заверено копие на Заповед № 310/01.09.2021 г. на
Директора на РИОСВ – гр. Шумен се установява, че е било разпоредено на ищцата И. да се
изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - обезщение в размер на 910 лв. за един месец за
3
периода от 26.07.2021 г. до 25.08.2021 г., като върху сумата се начислят удръжки - данък по
ЗДДФЛ в размер на 10% - 91 лв. и следните социални осигуровки: ДОО в размер на 14.8% -
134.68 лв. и ДЗПО в размер на 5% - 45.50 лв.
Видно от приложеното по делото бюджетно платежно нареждане от 08.09.2021 г. на
ищцата е било начислено и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 747.09
лв.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на брутно трудово възнаграждение, получавано от ищцата към момента на
освобождаването й от работа било в размер на 910 лева, а размерът на брутно трудово
възнаграждение за един работен ден е 43.33 лв., като вещото лице, имайки в предвид
размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение и получаваното
брутно трудово възнаграждение на заеманата длъжност „главен специалист“ дава
заключение, че размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 06.11.2021 г.
до 23.01.2022 г. е 2 253.23 лв., а за периода от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г. е в размер на
866.60 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Регистрационна карта
от Бюро по труда - Шумен, peг. №10049678/28.07.2021 г.; заверено копие на Трудов договор
№ РД07-1 /24.01.2022 г.; заверено копие на Трудова книжка; заверено копие на Протокол №
523/05.11.2021 г. по ГД № 20213630102556 по описа на ШРС; заверено копие на Решение №
17/25.01.2022 г. по Въззивно гражданско дело № 20213600500526 по описа на Окръжен съд -
Шумен; заверено копие на Решение № 50041 от 07.07.2023 г. по гр. дело № 1785/2022 г. по
описа на ВКС; заверено копие на Писмо изх.№ АД-400(1)/01.09.2023 г. на Директора на
РИОСВ - Шумен, заверено копие на Заявление от Г. Г. И. с рег. № АД-400/17.08.2023 г.;
заверено копие на разпечатки от НОИ за подадена декларации за социално осигуряване на
осигурено лице – 3 бр. и заверено копие на Калкулатор за изчисляване на законна лихва,
заверено копие на Искова молба (№ Ж-49/24.09.2021 г.) вх. №7528/23.09.2021 г. при
Районен съд - Шумен; заверено копие на Решение № 307/17.11.2021 г. по гр. дело №
2556/2021 г. по описа на Районен съд - Шумен; заверено копие на Въззивна жалба вх. peг. №
11034/03.12.2021 г. на Окръжен съд - Шумен; заверено копие на Определение №
592/22.12.2021 г. на ШОС; заверено копие на искане за изменение на Решение №
17/25.01.2022 г. по гр. дело 526/2021 г. на Окръжен съд - Шумен в частта му за разноските;
заверено копие на Определение № 178/10.03.2022 г. на Окръжен съд - Шумен за изменение
на Решение № 17/25.01.2022 г. по гр. дело № 526/2021 г., заверено копие на касационна
жалба против Решение № 17/25.01.2022 г. по гр. дело № 526/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Шумен, заверено копие на Определение № 50754/20.10.2022 г. по гр. дело № 1785/22
г. по описа на ВKC; заверено копие на Решение № 50041/07.07.2023 г. по гр. дело № 1785/22
г. на ВКС; заверено копие на Заповед №310/01.09.2021 г. на Директора на РИОСВ - Шумен;
заверено копие на Платежно нареждане за изплащане на едномесечно обезщетение за
оставане без работа на Г. И. по Заповед №310/01.09.2021 г. на Директора на РИОСВ –
Шумен.
По отношение искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, съдът установи от правна страна следното:
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е за вредите, причинени на
работника/служителя от признатото за незаконно уволнение. С признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да
получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е останал без работа или е
работил на по-ниско платена работа, но за не повече от 6 /шест/ месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовия договор. Когато в рамките на шестмесечния период след
незаконното уволнение работникът или служителят е постъпил на работа при нов
4
работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца,
първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода преди и
след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата
е била по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ. В тази хипотеза причинно-
следствената връзка между незаконното уволнение и вреда от неполучаване на трудов доход
не е прекъсната - с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение
служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал
постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ
нормалното поемане на непосредствените нужди за съществуване. Следователно законът
императивно е предвидил, че при незаконно уволнение се дължи обезщетение за оставане на
служителя без работа в продължение на шест месеца. Това задължение на работодателя не
може да бъде дерогирано с оглед на обстоятелства, произтичащи от други трудови
взаимоотношения на уволнения работник или служител. Изисква се само да бъде установено
обективно състояние на безработица в периода от шест месеца след уволнението. В този
смисъл Решение № 321 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. дело № 1159/2017 г., IV г. о.,
Решение № 154 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 899/2012 г., IV г. о.,
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ по делото следва да бъде установен фактът на незаконно уволнение на
ищцата, както и че същата, в резултат на незаконното уволнение, е претърпяла вреди под
формата на пропуснати ползи, предвид неполучаването на трудово възнаграждение по
незаконно прекратеното трудово правоотношение или разликата между пропуснатото
брутно трудово възнаграждение и по-ниското такова при друг работодател.
Необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ е да се докаже, че след датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е останала без работа за периода, за който претендира обезщетение.
В процесния случай по делото е безспорно установено, че уволнението на ищцата по
силата на Заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на Директора на РИОСВ – Шумен на основание чл.
328, ал.1, т. 2 от КТ, е било отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила с Решение №
17/25.01.2022 г., постановено по в. гр. дело № 526/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Шумен. Със същото е било присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ само за периода от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г. в размер на 2 192.27 лв., предвид
на което настоящата исковата претенция, включваща останалите периоди, през които е
останала без работа, а именно: 06.11.2021 г. до 23.01.2022 г. и за периода от 31.01.2022 г. до
25.02.2022 г. не се обхваща от силата на присъдено нещо по предходното решение и е
процесуално допустима.
В настоящият случай от материалите по делото и по-конкретно от представените от
ищцата ксерокопие на страници от трудови книжки № 63, серия Т, № 367202 и № 36, серия
Щ, № 768424, регистрационна карта с peг. № 10049678/28.07.2021 г., издадена от Дирекция
„Бюро по труда“ – Шумен, разпечатки от НОИ с пик за подадена декларации за социално
осигуряване на осигурено лице и Трудов договор № РД-07-1 от 24.01.2022 г. се установява,
че ищцата, след датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от
26.08.2021 г. до края на шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ - 25.02.2022 г. не е
започнала работа, с изключение на периода от 24.01.2022 г. до 31.01.2022 г., през който
ищцата е била в трудово правоотношение с Регионално управление на образованието –
Шумен, което не се оспорва и от ответната страна по делото. Т. е . през процесния период
от 06.11.2021 г. до 23.01.2022 г. и от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г. ищцата не е била заета по
трудово правоотношение, предвид на което същата е претърпяла вреди, под формата на
пропуснати ползи.
Предвид на изложеното исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е основателна и като такива следва да бъде уважена. Налице е
причинна връзка между незаконното уволнение и претърпените вреди в резултат на
5
нереализиран трудов доход.
Размерът на вредите е законово определен в материалноправната норма на чл. 225 от
КТ. Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца.
Относно размера на претендираното обезщетение по делото е приет заверен препис
на влязло в сила Решение № 17/25.01.2022 г., постановено по в. гр. дело № 526/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Шумен, както и заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, от които става ясно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, изчислено
по реда на чл. 228 от КТ е било в размер на 910 лева, а за процесния период от 06.11.2021 г.
до 23.01.2022 г. - 2 253.23 лв., съответно от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г. - 866.60 лв., като
размерът на прентенцията не се оспорва от ответното дружество.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ответното дружество дължи на ищцата на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение в общ размер на
3 119.83 лв., представляващо размерът на брутното й трудово възнаграждение за времето от
06.11.2021 г. до 23.01.2022 г. - 2 253.23 лв. и за времето от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г. -
866.60 лв., през което ищцата не е била заета по трудово правоотношение. При преценка
размера, за който иска следва да бъде уважен съдът съобрази обстоятелството, че след
приемане на заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза от ищцовата
страна е направено изменение на иска, като същия следва да се счита предявен за сумата от
3 119.83 лева. По изложените съображения съдът намира предявената претенция за
основателна и като такава същата следва да бъде уважена изцяло в размер на 3 119.83 лева.
На основание разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД работникът или служителят има
право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а ако такава не е
отправена – от датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай ищецът
претендира заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска, поради което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен именно от датата на подаване на
исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът приема от правна страна следното:
По делото е предявен самостоятелен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забава за конкретен период и определен размер.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени
вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Вземането за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
парично и безсрочно и за изпадане на длъжника в забава е нужна покана на кредитора на
основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че за покана може да служи
получената от ответника исковата молба, с която се претендира съответното вземане. Като
акцесорно задължение обаче, лихвата следва главницата, респ. същата се дължи само и
единствено при доказана основателност за изплащането й.
В процесния случай обаче, видно от приложената по делото искова молба, въз основа
на която е образувано гр. дело № 556/2021 г. по описа на РС – Шумен, исковата претенция е
обхващала периода 26.08.2021 г. – 26.02.2022 г., а съобразно допуснато изменение на иска -
26.08.2021 г. – 05.11.2021 г. Предвид на това, ответникът може да се счита за поканен да
плати обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за последващия период, включен в
настоящата искова претенция – на 24.09.2021 г. - датата на получаване на исковата молба от
ответника /л. 42/.
6
В настоящия случай, съдът счита, че с оглед допуснатата забава в изплащането на
дължимите възнаграждения, в полза на ищцата следва да се присъди и мораторна лихва.
След самостоятелни изчисления от съда и на основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че
дължимата лихва за забава, за периода от 24.09.2021 г. до 18.09.2022 г. върху уважената сума
от 3 119.83 лв. е в размер на 672.21 лв.
Доколкото обаче иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е предявен за сумата от
537.88 лв., съобразно допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание от
08.11.2023 г., то искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за
посочената сума от 537.88 лв.
Въз връзка с направеното възражение за прихващане от страна на ответника, съдът
счита, че позоваването едва в хода на устните прения на възражение за прихващане,
извършено от пълномощника на ответника, с каквото съдът не е сезиран по делото и не е
било предмет на разлеждане, е недопустимо.
По определянето и събирането на държавната такса по исковата молба:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата е освободена от внасянето на
държавна такса по исковата молба и разноски по производството.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
във вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по
производството, то ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, дължащите се държавни такси по всеки от двата
предявени иска в общ размер на 174.79 лева /сто седемдесет и четири лева и седемдесет и
девет стотинки/ - /124.79 лева – върху размера на уважената част на иска по чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ, във врч чл. 225, ал. 1 от КТ и 50 лева – върху размера на уважената част на иска по
чл. 86, ал. 1от ЗЗД/.
По разпределение на разноските по делото:
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС, направените в производството за сметка на бюджета на съда разноски в
размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, представляващи възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от нейна
страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед
предявените и уважени искове. Доколкото страната е заплатила адвокатско възнаграждение
в размер от 680 лева, като е посочила, че възнаграждението е заплатено във връзка с иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ видно от приложеното на
л. 29 от делото Договор за правна защита и съдействие № **********/19.09.2023 г., съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 680 лева
/шестстотин и осемдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и съгласно представен списък.
В същото време обаче на л. 103 от делото Договор за правна защита и съдействие №
**********/01.11.2023 г. между същите страни, съгласно който пълномощникът на ищцата
се е съгласил да й окаже процесуална защита по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., поради което ответникът следва да бъде осъден
да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ в размер на 400 лв., определено при условията на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., във вр. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. “-***“ № 71, ет. 3,
представлявана от директора Стела Христова И. да заплати на Г. Г. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “П.П.“ № 31, вх. А, ап. 13 сумата от 3 119.83 лева /три
хиляди сто и деветнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение
за времето, през което поради уволнението е останала без работа за периода от 06.11.2021 г.
до 23.01.2022 г. и от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. “-***“ № 71, ет. 3,
представлявана от директора Стела Христова И. да заплати на Г. Г. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “П.П.“ № 31, вх. А, ап. 13 сумата от 537.88 лв. /петстотин
тридесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава плащането на главницата за периода от 24.09.2021 г. до 18.09.2022 г.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. “-***“ № 71, ет. 3,
представлявана от директора Стела Христова И. да заплати на Г. Г. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “П.П.“ № 31, вх. А, ап. 13 сумата от 680 лева /шестстотин
и осемдесет лева/, представляваща направените от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска и
съгласно представен списък.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. “-***“ № 71, ет. 3,
представлявана от директора Стела Христова И. да заплати на адв. Цветомира Дончева от
Адвокатска кантора – Велико Търново, личен № **********, с адрес за призоваване: гр.
Велико Търново, ул. ***“ № 2а сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство,
съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. “-***“ № 71, ет. 3,
представлявана от директора Стела Христова И. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 324.79 лева /триста двадесет и
четири лева и седемдесет и девет стотинки/, от които 174.79 лева – държавна такса по
предявените и уважени искове и 150 лева – възнаграждение за вещо лице, както и 5 /пет/
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените възнаграждения и обезщетение за работа.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8