М О Т И В И
по н.o.х.д. №67/2020 г. по описа на ВрРС, НО, 2–ри наказателен
състав
Производството
е образувано въз основа на обвинителен акт на ВрРП, с който се повдига
обвинение на Т.Д.Г. за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 НК.
В съдебно
заседание, преди даване ход на съдебното
следствие, подсъдимият Г. и защитникът му – адв. Григорова - ВрАК, правят
искане производството по делото да се развие при условията на глава ХХVІІ, чл.371,
т.2 НПК, като Г. заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират
други доказателства относно тези факти. Съдът
съобрази, че така формулираното искането за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVII НПК е направено преди даване ход на съдебното следствие и отчете, че
самопризнанията на подсъдимото лице се подкрепят от събраните на досъдебните
производства доказателства, поради което и на основание чл.372, ал.4 НПК
допусна производството да протече при условията на глава ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК.
В съдебно
заседание представител на Врачанска районна прокуратура се явява и поддържа обвинението.
С оглед разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и
анализирайки наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, държаното обвинение прави искане за признаване на подсъдимия за
виновен и за определянето на наказание Пробация.
Защитникът
на подсъдимия - адв. Е. Григорова моли подзащитният й да бъде признат за
виновен и да му се определи справедливо наказание.
Подсъдимият
се придържа към тезата на защитника си и в последната ми дума изказва съжаление
за случилото се.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Т.Д.Г. е роден на *** ***, жител и живущ в с. гр., българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, безработен, с ЕГН:**********,
Подсъдимият Г. и св. ******Т.Г. имали граждански брак. По
време на брака двамата се сдобили с две деца- Антонио Г. и Денис Г..
Поради влошаване на отношенията между подсъдимия и св. Г.,
двамата се разделили и през 2018 г. PC-Мездра прекратил брака, като одобрил постигнатото между
тях споразумение по гр. д. №392/2018 г. Съдебният акт влязъл в сила на 27.04.2018 г. и по силата на същия съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на св. Г.
и осъдил подсъдимия да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 130
лв. месечно за всяко едно от децата, платими чрез тяхната майка и законен
представител.
Въпреки влезлия в сила съдебен акт, подсъдимият Г. не изпълнявал
задълженията си по издръжка и не превеждал дължимите за това суми ежемесечно.
Едва през 2019 г. подсъдимият Г. превел на няколко пъти сума в общ размер на
1400 лв. Не платил обаче дължимата издръжка за периода от м.Октомври 2018 г. до м. Декември 2019 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото при
условията на чл.373, ал.4 НПК доказателства. Съдът взе предвид самопризнанието
на подсъдимия относно авторството на инкриминираното престъпление, както и
подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство по
предвидения в НПК ред, а именно: протоколите за разпит на св. В. Г., обяснения
на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем в хода на ДП, решение по гр.
д. №392/2018 г. по описа на РС - Мездра и споразумение към същото, извлечения
от банкови сметки, удостоверения за раждане, характеристика, справка съдимост и
другите приложени по делото писмени доказателства.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, еднозначно се
установява, че за периода от м.октомври 2018 г. до
м.декември 2019 г. включително подсъдимият виновно и умишлено не е заплащал
присъдената на Антонио и Денис Г. издръжка в размер на 2 /две/ или повече
месечни издръжки. Съдът кредитира гласната доказателствена съвкупност в цялост,
като намира същата за логична, кореспондираща си и незаинтересована. В тази
насока са и обясненията на подсъдимия, на които съдът дава вяра.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, като счита, че същите са в
подкрепа на гласната доказателствена съвкупност и с възприетата в обвинението
теза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна
страна.
От обективна страна доказателствата сочат, че за времето от м.октомври 2018г. до м.декември 2019г. /включително/ в
гр.Враца, след като е осъден с влязло в сила на/27.04.2018г. Решение по
гр.д.№392/2018г. по описа на PC-Мездра да издържа свои низходящи - Антонио и Денис Г., не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни
вноски в размер на 130лв. за всяко едно от децата, или общо за двете деца
издръжка в размер на 4800лв. С това от обективна страна, подсъдимият е
осъществил състава на чл.183, ал.1 НК.
От субективна страна, подсъдимият Г. е осъществил престъплението при форма на вина умисъл.
Същият е съзнавал противообществения характер на деянието си (че като не плаща
на малолетните Антонио и Денис Г. присъдената издръжка, за което е правно
задължен, засяга обществените отношения, свързани с родството), предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици (не доставя необходимите средства
за съществуването на малолетните си деца) и е желаел настъпването им.
При изложените съображения съдът
призна подсъдимия Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Г. настоящата инстанция съобрази
степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. При преценка на
обществената опасност на дееца съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
това, че периодът на неплащане на дължимата издръжка е значителен /15 месеца/,
както и че се касае за две деца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени съдебното минало на подсъдимия, което се характеризира с липсата
на осъждания, както и процесуалното му поведение.
Предвид изложеното, отчитайки
конкретната обществена опасност на деянието и установените по делото
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, през призмата на чл.57,
ал.1 НК съдът прие, че най-справедливо и способстващо за постигането на целите
на кумулативно предвидените в закона генерална и лична превенция, е
определянето на наказание Пробация със следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 6 /шест/ месеца;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично.
По делото няма данни да са извършени
разноски, при което съдът не присъди такива.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: