МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3071/19г.ПО ОПИСА
НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против подсъдимия А.Д.К. е повдигнато обвинение за това ,че на
15.12.2014г. в гр.София, пред органа по приходите –ТД на НАП-офис Изток в
качеството си на управител на данъчно задълженото лице К.Г.ЕООД е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения-дължим данък добавена стойност за
месец ноември 2014г. по ЗДДС в особено големи размери-120 182 лв. като е
потвърдил неистина в подадената пред ТД –НАП справка –декларация по чл.125 от ЗДДС,използвал неистински-справка-декларация
и документи с невярно съдържание/13 броя фактури/ и е упражнил право на данъчен
кредит,който не му се следва-престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2,6 и
7 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от Министъра на
финансите от името на Държавата срещу подсъдимия граждански иск в размер на
120 182,представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на деянието,предмет на обвинителния акт ,ведно със законоустановената
годишна лихва като конституира Министъра на финансите в качеството на
граждански ищец в наказателния процес.
В хода на съдебното производство,подсъдимият признава фактите,включени
в обстоятелствената част на обвинителния акт,поради което съдебното следствие
протича по реда на глава 27 от НПК,чл.371 ал.1 т.2 от НПК.
В съдебното
заседание,представителят на СГП поддържа повдигнато обвинение,като счита ,че
същото е доказано по несъмнен начин.Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в близък до минимума размер,изпълнението на което
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК ,като бъде постановена конфискация на имущество и се уважи
гражданската претенция.
Повереника на гражданския ищец счита ,че гражданската претенция е
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
Защитника на подсъдимия пледира
за максимална снизходителност при определяне на наказанието.Счита ,че са налице
многобройни смекчаващи отговрността обстоятелства,които водят до приложение на
чл.58А ал.4 от НК.
Подсъдимия К. се признава за виновен.Моли съда за снизхождение.
Съдът след като обсъди събраните
по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните
,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Д.К. ЕГН **********, роден на ***г***,българин, български
гражданин, женен, осъждан, със средно образование.
На 01.07.2013 г. в дружеството К.Г.ЕООД ,регистрирано на 03.10.2007г. с
решение на Окръжен съд-гр .Пловдив ,била вписана промяна ,с която Е.К.К.-едноличен
собственик и управител на дружеството продала дружествените си дялове на подс.А. К.. На 24.09.2014 г.
била вписана нова промяна на седалището на дружеството „К.Г." ЕООД в гр.
София, район „Изгрев", жк „Дианабат", Ловен парк №*****,с обявен е
електронен адрес: *****@abv.bg.Бил
деклариран и адрес по чл.8 от ДОПК в гр. Пазарджик, ул. „*****.Регистрацията на
„К.Г." ЕООД по ДПК/ДОПК била извършена на 03.10.2007 г. в ТД на НАП
Пловдив.На 24.09.2014 г. дружеството било пререгистрирано в
ТД на НАП София, офис „Център".Регистрацията по ЗДДС била от 26.11.2009
г.,съответно дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган, считано от
27.02.2015 г.
Основната дейност през инкриминирания период на „К.Г."
ЕООД била посочена като търговия със стоки.
Дружеството нямало
регистрирани търговски обекти, не било декларирало
собствени недвижими имоти по чл.14 от Закона за мести данъци и такси.
В Годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2014 г. дружеството не е декларирало
амортизируеми активи.
Счетоводното обслужване на
дружеството се извършвало от св. А.Г., назначена от подс.А.К. с трудов договор към „К.Г.“ЕООД на длъжност
счетоводител и в това си качество имала задължение да представлява „К.Г.“ЕООД
пред органите на ТД НАП при подаването и получаването на заявления и документи,
свързани с месечното деклариране на търговската дейност.Свидетелката Г.притежавала електронен
подпис,чрез който депозирала указаните и изискуеми документи и книжа.
Според утвърдената практика
между нея и подс. К., той й носел първичните
счетоводни документи а св. Г.оформяла
дневниците за покупки и продажби за съответния месец, изготвяла справките -
декларации и декларациите по ЗКПО, а подс. К. ги подписвал
,след което св.Г.ги подавала пред ТД НАП гр. София, офис Изток,чрез електронения подпис на дружеството.
В края на месец ноември 2014г
обв. К. представил на св. Г.първични счетоводни документи за реализирани сделки
за месец ноември 2014г .Сред представените и фактури били и 10 бр., с посочен в
тях издател „С.СБ 2011" ЕООД с ЕИК: *****-както следва -фактури с номера:
1.**********/ 03.11.14 стоки 41 600,00 8 320,00 49 920,00
2.**********/ 05.11.14 стоки 42 200,00 8
440,00 50640,00
3.**********/07.11.14 стоки 44 850,00 8
970,00 53820,00
4.**********/10.11.14 стоки 42 800,00 8
560,00 51360,00
5.**********/12.11.14 стоки 45 560,00 9
112,00 54672,00
6.**********/14.11.14 стоки 40 990,00 8
198,00 49188,00
7.**********/17.11.14 стоки 43 300,00 8
660,00 51960,00
8.**********/19.11.14 стоки 42 550,00 8
510,00 51060,00
9.2000043/21.11.14 стоки 42 035,00 8 407,00 50 442,00
10.**********/ 24.11.14 стоки 34 465,00 6 893,00 41 358,00
Всички с посочена данъчна основа в общ
размер на 420 350,00лв, с приспаднат данъчен кредит -ДДС в размер на 84
070,00лв. или на обща стойност 504
420,00лв.
Св. Г.описала в дневника за покупки на дружеството „К.Г."
ЕООД предоставените й от подс.К. 10 броя фактури с доставчик „С.СБ 2011" ЕООД
с ЕИК: ***** и попълнила справка - декларация за м.11.2014г , съгласно
изискванията на чл.125, ал.1 от ЗДДС.Макар самите фактури формално да
фигурирали и в дневника за продажби на „С.СБ 2011" ЕООД за месец ноември
на 2014г .,те не отразявали реално осъществени сделки. Не носели подпис на управителя на това дружество като
издател, а и самото дружество не
разполагало с персонален и материален ресурс за осъществяване на услугите,
отразени в тези фактури. От регистрирането си до момента
на извършване на данъчната ревизия на „К.Г.“ ЕООД , С.СБ 2011 ЕООД нямало наети лица по трудови
правоотношения. Към 2014г. дружеството не извършвало никаква търговска дейност
и не разполагало с никакви персонални и материални активи.Така ,в резултат на неправомерните действия на
подсъдимия бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 84 070,00 лв.
относно описаните сделки-покупки от доставчик „С.СБ 2011" ЕООД.
По аналогичен начин подс. К. представил на св.Г.в края на м.11.2014г и 3 броя фактури за данъчен
период 01.11.2014 Г.-30.11.2014 г, на които бил придаден вид, че са издадени от
дружеството „СКУБИ ДУ" ЕООД, ЕИК: *****като доставчик,както следва фактури
с номера:
1.**********/18.10.14 стока 47 620,00лв. 9
524,00 57144.00
2.**********/19.10.14 стока 56 900,00лв. 11
380,00 68280.00
3.**********/20.10.14 стока 76 040,00лв. 15
208,00 91248,00
Всички с посочена данъчна основа в общ
размер на 180 560,00лв,с приспаднат данъчен кредит -ДДС в размер на 36
112,00лв. или на обща стойност 216
672,00лв.
Св. Г.попълнила
съответните дневници за покупки и ги включила при изготвянето в справка
декларация по чл. 125 ал.1 от ЗДДС за данъчния период 01.11.2014 г. -30.11.2014
г, относно задълженото търговско дружество,,К.Г." ЕООД.
В резултат на
това бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 36 112,00 лв.
относно описаните сделки-покупки от доставчик "СКУБИ ДУ" ЕООД,тъй като отново нямало реално осъществени
сделки.Както и С.СБ 2011 ЕООД,така и С.Д.ЕООД не разполагало с необходимия
кадрови,технически и материален ресурс за осъществяване на фактурираните
доставки.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на досъдебното производство писмени и гласни доказателстваобщо 19 тома,сред
които :показанията на свидетелите А. Ч.,,З. Т.,Ц. Я.,,И. Л.,,В. К.,,Г. Т.,,Й. З.,,С.
С.,С. С.,В. Ч.,К. П.,А. М.,,А. Л.,В. К.,,Е. Д.,Б. П.,,Д. Д.,,С. У.,,С. С.,,А. Д.,заключенията
на съдебно-сечетоводните експретизи,заключенията на графическите
експретизи,свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви по отношение на
фактите,включени в предмета на доказване.Гласните и писмените доказателствени източници
са еднопосочни и взаимнодопълващи се и кореспондират със самопризнанието на
подсъдимия.
От събраните по делото доказателствена маса се установява ,че процесните сделки по 13 фактури не са били осъществени.Посочените фирми съкотрахенти,по
един или друг начин са били свързани с подсъдимия , а от друга страна не са
разполагали както с транспорт,така и с
работници,с които да могта да бъдат осъществени посочените услуги.Показанията
на разпитаните по делото свидетели установяват,че съконтрахентите по сделките не са реално
съществуващи.От извършените проверки в процесните три дружества,-това на
подсъдимия и фирмите доставчици по фактурите се установява ,че липсват
договори,собствен материален,трудов,технологически потенциал,търговски обекти
за съхрание на стоките,транспортни средства за извършване на доставките.Касае
се за т. нар кухи търговски дружества-създавани,променяни,прехвърляни и
управлявани-едниствено на хартия,т.е. съществуващи единствено докуменатлно ,без
реален стокооборот ,въобще реална търговска дейност.В този смисъл са
показанията на свидетелите С.и Ч.и заключението на счетовдните експретизи.
В показанията си св.С.С.посочва,че фирмата С.СБ 2011 ЕООД ,на която
едноличен собственик и управител му е прехвърлена срещу сумата от 300лв..Заявява,че
на негово име се водят около 20 фирми,без свидетелят да е наясно с дейността им.Изтъква
,че е подписвал документи пред нотариус,без да е чел тяхното съдържание и без
да се е интересувал какво е..
Документите изходящи от второто дружество-С.Д.ЕООД -са подавани по
електронен път с електорнния подпис на св.Г.,същият ,с който са подавани и тези
на К.Г.ЕООД.В показанията си на св.В.Ч.,който е придобил С.Д.ЕООД на 01.11.2013г.
от подсъдимия К. твърди ,че това е една от много фирми,които са му
прехвърлени,като за всяка е получавал сумата от 100лв.И той,както св.С.не е
запознат с дейността на нито едно от дружествата чиито собственик е и е
подписвал документи,без да е наясно с тяхното съдържание.
И трите дружества са задължения в особено големи размери.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводните експертизи,които
счете за компретнетно и обосновано.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установените факти,съдът прие,че подсъдимия К. е осъществил
състава на престъплението по чл.255 от НК както от обективна,така и от
субективна страна.
Съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,която
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.По своята същност
правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав,правните
последици по който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го
елементи.Първият и основание елемент на този състав е наличието на
доставка.Законът не свързва правото на данъчен кредит единствено с издаването
на фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки.При
условие,че са издадени фактури и е начислен данък без да е налице фактически
извършена стопанска операция между посочените като доставчик и получател
лица,няма основание за ползване на данъчен кредит,предвид разпоредбата на чл.68
ал.1 т.1 и т.2 от ЗДДС във връзка с чл.25 ал.6 от ЗДДС.
Юридическият факт,с който законът свързва задължението на доставчика за
начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на
данъчен кредит за получателя на доставката е възникването на данъчно
събитие.Според легалната дефиниция на чл.25 ал.1 от ЗДДС данъчно събитие е
доставката на стоки или услуги,извършени от данъчнозадължени по този закон
лица,вътреобщностно придобиване,както и вносът на стоки по чл.16.Съгласно чл.6
ал.1 от ЗДДС доставка на стоката по смисъла на този закон е прехвърлянето на
собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл.9 ал.1 от ЗДДС
доставка на услуга е всяко извършване на услуга.Данъчното събитие възниква на
датата,на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена.Съгласно чл.25 ал.6 т.1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното
събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за
регистрираното лице възниква задължение да го начисли.Следователно,при липсата
на данъчно събитие не възниква нито задължение за начисляване на данъка,нито
право на приспадане на данъчен кредит.
С оглед гореизложените принципни положения,настоящият съдебен състав прие,че
за периода 01.11.2014г.-30.11.2014г. са декларирани получени облагаеми доставки
за които К.Г.ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит на основание чл.68 от ЗДДС,какъвто не се е следвал.За процесния период са фактурирани стоки и услуги
от дружествата С.СБ 2011 ЕООД и С.Д.ЕООД,които не са реално осъществени, а
подсъдимият е ползвал документи с невярно съдържание.По отношение на
фактурираните доставки от С.СБ 2011 ЕООД е приспаднат данъчен кредит по 10 броя
фактури на обща стойност 504 420 лв , а по отношение на С.Д.ЕООД 3 броя
фактури на обща стойност 216 672лв. По
фактурите на доставчика С.СБ 2011 ЕООД е приспаднат данъчен кредит в размер на
84 070лв., а по фактурите на доставчика
С.Д.ЕООД данъчен кредит в размер на 36 112лв. или общо 120 182
лв.
Наличието на фактури не доказва наличие на данъчно събитие.Те са частен
писмен документ,който обуславя изгодни за получателя правни последици, а именно
формиране на данъчен кредит.Както бе отбелязязано по-горе липсата на доставка
обуславя липсата на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В конкретният
случай по делото бе установено ,че реално сделки не са извършени.На първо
място, самото дружество К.Г.ЕООД не е извършвало
реална дейност.Доставчиците по процесните фактури са рискови-нямат необходимите
кадрови,технически и материален ресурс за осъществяване на фактурираните
доставки.От извършените проверки в процесните три дружества,-това на подсъдимия
и фирмите доставчици по фактурите се установява ,че липсват договори,собствен
материален,трудов,технологически потенциал,търговски обекти за съхрание на
стоките,транспортни средства за извършване на доставките.
За да се докаже,че фактурираните доставки на стоки са реално
осъществени е необходимо да се представят доказателства:разполага ли
доставчикът с офис и складови помещения за осъществяване на своята дейност,доказтелства
за кадрова обезпеченост,дали има назначени на трудоводи договори лица със
съответна квалификация и длъжностна характеристика,отговоряща на извършените
при доставката действия,да се установи точното място,датата и от кого са
доставени стоките,да бъдат представени приемо-предавателни протоколи или друг
вид документи във връзка с извършените доставки,да се представят
документи,удостоверяващи извършено ли е разплащане по извършените доставки,да
се установи произходът на стоките и къде са били съхранявани,да се представят
доказателства как и от кого са транспортирани стоките,от къде и идо къде са
транспортирани-да се представят пътни листове,талони на МПС,копия от сключени
договори,стокови разписки.Липсата на доказателства за изработването или престирането
на уговорения резултат на получателя в еднаква степен изключват вероятността за
реалност на документираната доставка,каквито по делото не се доказват.
Независимо ,че за подсъдимия не съществува задължение да докаже
осъществяването на процесните сделки,събраните в хода на досъдебното
производство доказателства по несъмнен начин установяват ,че процесните сделки
не са били осъществени,а липсата на реални сделки изключва възможността за
ползване на данъчен кредит.Несъмнено се установява и ползването на неистински документи
и документи с невярно съдържание-фактури ,за които подсъдимият е бил наясно ,че
са неверни.Така за периода от 01.10.2014г. до 30.11.2014г. К.Г.ЕООД е избегнало
данъчни задължения в размер на 120 182 лв.
Съгласно приетият от законодателя критерии в чл.93 ал.1 т.14 от НК се
касае за данъчно задължение в особено големи размери.
Престъплението е осъществено от
подсъдимия К. при форма на вината пряк
умисъл,като подсъдимият е съзнавал ,че вписва/чрез счетоводителя си св.Г./
невярна информация в подадените справки декларации и с това е целял да укрие
данъчно задължение и неговото плащане.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.К. ,съдът взе предвид следното:
Висока е
степента на обществена опасност на извършеното ,която се определя от ръста и
динамиката на престъпленията против данъчната система,както и от обстоятелството
,че в случая се касае за осъществяване на няколко форми на изпълнителното
деяние на престъплението.Съдът отчете и факта,че макар към момента на
осъществяване на престъплението,подсъдимият да е бил с чисто съдебно
минало,актуалната справка за съдимост показва наличието на предходно осъждане
на данъчно престъпление.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
,съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на
деянието и прекомерната продължителност на наказателното производство в
досъдебната му фаза.Дори последното обаче не обуславя приложението на чл.55 от НК спрямо подсъдимия.Съдът счете ,че с оглед характера и механизма на
престъплението ,се касае за фактическа сложност ,която изисква технологично
време за разследване,поради което не може да се приеме ,че става дума за предотвратима
забава ,която да налага снизходително третиране на подсъдимото лице.Съдът
отчете здравословното състояние на подсъдимия като смекчаващо отговронстта
обстоятелство,но само по себе си същото не е достатъчно за да обуслови
приложението на чл.58А ал.4 вр.чл.55 от НК.
По тези
съображения,съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години,при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,което по силата на чл.58а ал.1
от НК беше редуцирано на две години лишаване от свобода.Изпълннеието на така
определеното наказание лишаване от свобода бе отложено за срок от пет
години,считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът наложи и
кумулативно предвиденото наказание-конфискация на ½ от имуществото на
подсъдимото лице.
Съдът констатира
,че с оглед предходната съдимост на подсъдимия са налице предпоставките на чл.25
ал.1 от НК за групиране на наложените му наказания лишаване от свобода.Това е
така ,тъй като настоящото деяние е извършено преди влизането в сила на
присъдата по нохд № 303/18г. на Окръжен съд- гр.Пазарджик/20018г/,поради което
на подсъдимият следва да бъде наложено едно общо наказание в размер на
по-тежкото , а именно две години лишаване от свобода,към което следва да бъде
присъединено и наказанието конфискация.
Съдът прие,че определеното общо
наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.Съдът
след като прецени степента на обществена опасност на деянието,в съвкупност с
тази на подсъдимия,достигна до извода ,че условното осъждане би осъществило
,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на обвинението и наказателният
процес,на осъждането и налагането на определено наказание е от естеството да
окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При това условното осъждане
притежава и този специфичен предупредителен момент,че запазва възможността за
привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че подсъдимият в изпитателният
срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което безспорно указва върху него
положително мотивационно въздействие.
В тази връзка
,съдът отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното
наказание-лишаване от свобода за срок от пет години,считано от влизане на
присъдата в сила.При определяне на размера на изпитателният срок,съдът изходи
от обстоятелството,че НК изрично подчертава в случая на условното
осъждане,преобладаващото значение на задачата за поправяне на подсъдимия и
прие,че максималния отлагателен срок ще
окаже интензивно поправително въздействие върху подсъдимия и останалите членове
на обществото.
С оглед приетото
по – горе относно съставомерността и правната квалификация на деянието,
извършено от подсъдимия, са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД да бъде
уважен предявеният граждански иск от името на Държавата ,чрез Министъра на
финансите.Цитираната разпоредба намира приложение, когато са налице виновно и
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и деянието.
Както всяко престъпно деяние, така и извършеното от подс. К. е противоправно. В
тази връзка подсъдимият беше осъден да заплати в полза на Държавата чрез
Министъра на финансите сумата от 120 182 представляващи обезщетение за
претърпените имуществени вреди,ведно със законоустановената годишна
лихва,считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ,подсъдимия К.
беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1255лв.,представляващи възнаграждения за вещи
лица,сумата
4 807.28лв.,представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск
,както и по пет лева ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист на
осн.чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 и т.10 към ЗДТ.
Воден от
гореизложените съображения,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: