МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 153/2010 г. по описа на ДРС пети състав
Девненският районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:
Е.Б.Р. ЕГН **********,за това че на 07.02.1997г. в * при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-дамска кожена чанта,
дамско портмоне с пари в него –сума в размер на 50/неденоминирани/лева, 23 броя
купони за храна, личен паспорт, служебен пропуск за работа и дамска работна
престилка от владението и собственост на Р.Ж.И. и стационарен телефонен апарат
с бутони от владението на Р.Ж.И., собственост на „*, всички вещи на обща
стойност 52 100/неденоминирани/ лева, без съгласието на собствениците на
вещите, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са
били под постоянен надзор- престъпление по чл.196,
ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1 т.2 вр.чл.29, ал.1 б”б” НК.
Съдебното производство се води при условията
на чл. 269 ал.3 т.2 НПК тъй като след щателно издирване не е установено
местоживеенето на подсъдимия в страната.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Счита, че в хода
на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за вината на
подсъдимият Е.Б.Р.. Твърди,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – ниската стойност на
отнетите вещи, дългият период изминал
от извършване на деянието както и възстановяването на щетите от извършеното
деяние. Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства прокурора сочи
лошите характеристични данни и многобройните осъждания на подсъдимия и след
датата на извършване на деянието по настоящото съдебно производство. Моли съда,
да му наложи предвиденото в специалната норма наказание в размер под
минималният предвиден, а именно 8 месеца „лишаване от свобода”. Моли също така
наказанието по настоящото НОХД да бъде групирано с наказанието по НОХД
№55/1997г. По описа * и на
подсъдимия да бъде наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода”.
Защитника на подс.Р. – адв.М.М. от
ВАК –служебно определен, твърди, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установена по безспорен и категоричен начин вината на Е.Б.Р.. Моли
съда при определяне на наказанието да съобрази наличието на смекчаващи вината
обстоятелства – ниската стойност на инкриминираните вещи, дългия период от време
изминал от извършване на деянието, както и обстоятелството, че щетите от деянието
са възстановени. Моли също така наказанието по настоящото НОХД да бъде
групирано с наказанието по НОХД №55/1997г. По описа на * и на подсъдимия да бъде наложено едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода”.
Пострадалото лице Р.Ж.И.,
редовно призована се явява в с.з. Заявява, че не желае да предяви гр. иск срещу
подсъдимият.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подс.Е.Б.Р.
работил известно време в „*.На 01.01.1997г. трудовото му
правоотношение с предприятието било прекратено.Подсъдимия познавал добре района
на предприятието.На 07.02.1997г. привечер подс.Р. влязъл в района на „Девня цимент”
АД през дупка в мрежата на оградата. Приближил до сградата на помпеното
отделение и влязъл в нея. По същото време в помпеното отделение била на смяна
св. Р.И.. В около 22.00 часа тя напуснала работното си място и отишла по работа
в съседна сграда на предприятието. Съгласно установеният в завода ред св.И.
оставила вратата на сградата на помпеното отделение отключена. Сградата се
състояла от коридор и стая, в която имало бюро и секция срещу него. На секцията
св.И. оставила дамската си кожена чанта с намиращи се в нея дамско портмоне с
50 неденоминирани лева, 23 броя купони за храна, личен паспорт и служебен
пропуск. На бюрото се намирал стационарен телефон с бутони. Като видял, че св. И.
напуснала постройката, подс.Р. влязъл в нея. Отишъл до стаята и взел от нея
телефона и дамската чанта на св. И. с всички вещи в нея. Отнетите вещи увил с
работната престилка на свидетелката и напуснал сградата. След като се върнала
на работното си място св. И. установила извършването на кражбата и уведомила
началника си, който от своя страна уведомил РПУ Девня. По това време дежурен
полицай на територията на завода бил св. П.Н.. След като научил за извършената
кражба той решил да обходи района на завода. При обхода забелязал в района на
цех „Обезпрашаване” съмнително лице. Настигнал го и при проверка установил, че
същият носи у себе си портмоне близко по описание с портмонето на св. И.. При
проверка на самоличността се установило, че това е подс. Р.. Той признал на св.Н.
за извършената кражба и посочил къде били скрити крадените вещи-в близост до
оградата на предприятието.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебно - оценителна експертиза /в. л. М.Г.К./ от чието заключение е видно, че
стойността на инкриминираните вещи е 52 100 неденоминирани лева. В с. з
вещото лице поддържа заключението на така изготвената експертиза.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството
на престъплението, съдът изцяло кредитира гласните доказателства, каквито са
показанията на свидетелите Р.Ж.И. и П.И.Н., които подробно, последователно,
ясно и категорично описват кога, къде, от кого и по какъв начин е било
извършено инкриминираното деяние. Показанията на св.Н. освен, че ясни и
непротиворечиви са и в резултат на непосредствени лични възприятия – той е
видял подсъдимия, който се е криел в района на предприятието като в него се
намирали част от отнетите вещи, задържал го и след това лично възприел неговите
обяснения какво точно е извършил и къде се намират останалите отнети вещи.
Показанията на свидетелите напълно кореспондират, както помежду си така и със
заключението на в. л. по СОЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно дадено.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства - заключенията на извършената оценителна
експeртиза, свидетелските показания, водеща недвусмислено до извода, че
деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт по
делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, рапорти, протокол за изземване, разписка,
копие от бюлетин за съдимост, справка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 07.02.1997 г.подс.Е.Б.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава
на престъпление по чл.196, ал.1 т.2
вр. чл.195, ал.1 т.2 вр.чл.29, ал.1 б”б” НК като в * при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи-дамска кожена чанта, дамско портмоне с пари в
него –сума в размер на 50/неденоминирани/лева, 23 броя купони за храна, личен
паспорт, служебен пропуск за работа и дамска работна престилка от владението и
собственост на Р.Ж.И. и стационарен телефонен апарат с бутони от владението на Р.Ж.И.,
собственост на „Девня цимент” АД – Девня, всички вещи на обща стойност
52 100/неденоминирани/ лева, без съгласието на собствениците на вещите, с
намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под
постоянен надзор
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл-той е съзнавал,че пострадалото лице не е съгласно да му се
отнемат движимите вещи, но въпреки всичко е искал да ги присвои.
Причини за извършване на престъплението -
незачитане неприкосновенноста
на частната собственост.
Квалификацията по чл.195 ал.1 т.2 от НК се обуславя от
това, че подсъдимия е отнел чуждите движими вещи от място където не е бил
упражняван постоянен надзор над тях.
За подсъдимият Е.Б.Р.
квалификацията е по чл. 196 ал.1 т.2 вр.
чл.29 ал.1 б.”б”от НК и се обуславя от това, че същият е извършил деянието
по настоящото НОХД след като е бил осъждан с присъди по НОХД № 87/1991 г. по
описа на * и по НОХД №143/1992г.по описа на *а лишаване от
свобода, като по НОХД № 143/1992г. изпълнението на наказанието не е било
отлагано по чл. 66 от НК.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Е.Б.Р.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид съществено засегнатото от
деянието му право на собственост на пострадалото лице и неприкосновенността на
личното имущество. Също така, като висока съдът прецени и степента на
обществена опасност на подсъдимият който до извършването на деянието по
настоящото НОХД е бил осъждан с влезли в сила общо 2 бр.присъди, за
престъпления срещу собствеността, а след извършване на деянието по още 2 бр.
присъди също за престъпления срещу собствеността. Това говори за формирането на едно
трайно престъпно поведение у подсъдимия и за факта, че досегашните осъждания
не са изиграли превантивна роля за превъзпитаването му и спазването на
обществените отношения свързани с неприкосновенноста на частната собственост. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта, че посъдимият се укрива от
органите на властта и дори е напуснал пределите на Република България, явно с
цел да се укрие. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
ниската стойност на отнетите вещи,дългият период от време изминал от извършване
на деянието до постановяване на присъдата, както и обстоятелството, че вещите
са възстановени на собствениците им. Съдът приема, че поради превеса на смекчаващите
над отегчаващите вината и най- вече поради дългия изминал период от време от
извършване на деянието на подс. Р. следва да бъде наложено наказание при
приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК под минималния предвиден в специалната част
на закона размер, а именно осем месеца лишаване от свобода, което наказание да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвора.
Съдът групира така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвора с наказанието
наложено по НОХД № 55/1997г. по опис * - „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим поради
извършвавето на деянията преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е
от тях и наложи на подс.Р., едно общо
най - тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим на основание чл.25,
ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК
Съдът приспадна при изпълнението на
така наложеното общо най - тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от
осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически
режим” изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 55/1997г. по опис на * на
основание чл. 25 ал.2 от НК.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: