Р Е Ш Е
Н И Е
№ 120
Гр.Бяла, 28.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година,
Председател: Пламен Дочев
при секретаря Валентина Великова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 645 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.422 ГПК.
Ищецът моли съда да бъде признато
за установено, че Д.Н.К., ЕГН: **********
дължи по Договор за потребителски кредит, сключен на 10.02.2012г. между Д.Н.К.
и „Обединена Българска Банка“ АД, следните парични суми: 5
252 лв. - главница; 333.25 лв. - договорна лихва за периода от 09.03.2012г.
до 04.02.2014г.; 1 177.10 лв. - наказателна лихва за периода
от 09.03.2012 г. до 04.02.2014г. ;законна лихва за забава върху главницата
за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират се
и съдебните разноски по заповедното производство, както и по настоящото
такова.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който излага възражения за погасителна давност досежно процесното
вземане.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но в писмено становище
поддържа молбата си.
Ответната страна оспорва исковата молба по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и от правна страна изведе следното:
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи
служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по
т.10б от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК констатира, че е
налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение именно за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Ето защо претенцията в тази
част е допустима.
По
основателността:
Видно от постановките
на тълкувателно решение, в т.1.2. от ТР № 8 от 21.02.2019г. по тълк. д.№ 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС се акцентира върху приложението на чл.235,ал.3 от ГПК относно
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Изведен е извод, че последователното прилагане на този принцип, а и на
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК налага при разрешаване на спор
по чл.422 ГПК, да се вземе предвид настъпването на падежа на определени
вноски в хода на производството, въпреки липсата на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението.
В
т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно
приложението на чл.116 б В от ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание се правят разяснения, че сега
действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането
по 422, ал.1 от ГПК като предявяването му има обратно действие, само
ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК. С липсата на подобна
правна уредба в ГПК отм. е аргументиран изводът, че на молбата за издаване на
изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено действие да
прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и с оглед едностранния
характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава
за същото едва при връчване на призовката за доброволно изпълнение, когато
давността е прекъсната със започване на изпълнителния процес. Давността се
прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът участва.
Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия
смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение. Според съда, давността
е правна последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна
възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства /не предявява
иск/, давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не.
Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е
висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва да тече нова давност.
Такава започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа /като иска нови изпълнителни способи, ако не е
удовлетворен/, или да не действа.
Преценени
в цялост, тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието
на кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а
тълкувателните мотиви на ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г.
отдават значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на
производството по чл.422 ГПК след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед горното, по конкретно поставения въпрос съдът
приема следното:
Липсва
бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на обикновена
заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение
от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в
сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да
действа по изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на
основанията, посочени в чл.417 от ГПК едновременно със заповедта се
издава и изпълнителен лист /чл.418 от ГПК/. Заповедта за изпълнение в този
случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на
изпълнително дело /чл.418,ал.5 от ГПК/ по почин на кредитора.
Следователно, времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение
ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на
длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че погасителната
давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към
минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока
по чл.415 от ГПК съгласно прогласеното в чл.422,ал.1 от ГПК
обратно действие на исковата молба, може да важи само за заповедите, издадени
по чл.411,ал. 3 от ГПК. В случаите по чл.418 от ГПК за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание, бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване
на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът
на длъжника за възражение по чл.414 от ГПК така и срокът на кредитора
за предявяване на иска по чл.415 от ГПК следва да бъде зачетено в
производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла
на чл.235, ал.3 от ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения,
съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на
подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл.422,ал.1 от ГПК се отнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение
по чл.418 от ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на
разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението.
Ако заявлението по чл.417 от ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът
бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не
образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява
съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин
препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното
производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за
бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има
за последица прекъсването на давността.
Заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение с падеж 09.04.2012г. е подадено
на 07.02.2014г., а заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са
издадени съответно на 07.02.2014 г. Изпълнителното дело въз основа на този
изпълнителен лист е образувано на 14.03.2019 г., поканата за доброволно
изпълнение ведно с приложенията й е изпратена от съдебния изпълнител и е
получена от длъжника на 22.03.2019г. Възражението по чл.414 ГПК е от
03.04.2019г., а исковата молба по настоящото дело е предявена на 15.07.2019г.
При
тези факти съдът намира, че петгодишната погасителна давност относно вземането
е изтекла на 09.04.2017г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е предявено в БРС на 07.02.2014г.
/заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК не прекъсва давността/, а предприемането на действия по
образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е
станало около пет години след издаването й, т.е. при наличие на бездействие на
кредитора в посочения период. В тази хипотеза, макар исковата молба за
установяване съществуването на вземането да е предявена в срока
по чл.415 ГПК тя не може да прекъсне вече изтеклата погасителна
давност което съставлява факт с правно значение, чието съобразяване води до извод
за несъществуване на спорното вземане.
По
отговорността за разноски:
Съобразно
чл.78,ал.3 от ГПК ищеца дължи разноски в размер на 400,00лв. в полза на
ответника като съда съобрази ,че размера на адвокатския хонорар не е завишен.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК ***, представлявано от изп. директор С.А.Г., чрез пълномощника
си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК-****, представлявано от Р.И.М. – Т., в качеството й
на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.А. против Д.Н.К., ЕГН-**********
***, за
признаване на установено, че Д.Н.К.,
ЕГН-********** *** дължи на „Обединена Българска Банка“ АД, следните
парични суми: 5 252 лв. / пет хиляди
двеста петдесет и два лева/ – главница, 333.25 лв. /триста тридесет и три лева
и двадесет и пет ст./ - договорна лихва за периода от 09.03.2012г. до
04.02.2014г.; 1 177.10 лв. /хиляда сто седемдесет и седем лева десет ст./ -
наказателна лихва за периода от 09.03.2012г. до 04.02.2014г.; законна лихва за
забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 07.02.2014г. до изплащане на вземането,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ***,
представлявано от изп. директор С.А.Г., чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД
ЕИК-****, представлявано от Р.И.М. – Т., в качеството й на управител, чрез
пълномощника си юрисконсулт Г.А. да заплати на Д.Н.К., ЕГН-********** ***, сумата
от 400,00 лв. /четиристотин лева/ разноски по делото, представляващи адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/