Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Габриела
Лазарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№7450 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №64001 от 13.03.2019г.,
постановено по гр.дело №62346/2018г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, ответникът
ЗАД„А.Б.” е осъден да заплати на ищеца Л.М.Г.-В. на основание чл.343, ал.1 от КЗ вр.чл.398, ал.1 от КЗ сумата от 5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 1200лв. обезщетение за
имуществени вреди от събитие от 25.08.2017г., ведно със законната лихва върху
тези суми за периода от датата на подаване на исковата молба 26.06.2018г. до
окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за горниците до пълните
предявени размери- съответно от 25 000 лв. и 3494 лв. Отхвърлени са изцяло
исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане
на ответника „Б.К.”ООД да заплати съответно сумите от 25000 лв. и 3494 лв.
Ответникът ЗАД„А.Б.” е осъден да заплати на ищеца 1009,56 лв. разноски, а
ищецът е осъден да заплати на ответника ЗАД„А.Б.” 78,24 лв. разноски и на ответника
„Б.К.”ООД 2450 лв. деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
С определение №98416
от 19.04.2019г. е отхвърлена молбата на процесуалния представител на ищеца за
изменение на решението в часта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Срещу
решението, в частта му с която исковете срещу втория ответник „Б.К.”ООД са
отхвърлени изцяло, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Л.М.Г.-В.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е решил, че в случая е налице случайно събитие и по този начин е
изключил отговорността на втория ответник. Изслушаната СТЕ не можела да
установи състоянието на обекта към датата на деликта, а само към момента на
извършване на огледа. Наличието на противоплъзгащи ленти и парапети не можело
да гарантират и изключат настъпването на какъвто и да било инцидент. Подът
около басейна бил хлъзгав и неподсушен. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната част, а исковете срещу втория ответник– уважени изцяло. Претендира
разноски.
Подадена
е и частна жалба от процесуалния представител на ищеца срещу определението от
19.04.2019г. по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлена молбата за изменение
на решението в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че плащане на
адвокатско възнаграждение от ищцата не е имало, а правната помощ е предоставена
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Моли обжалваното определение да бъде
отменено, а на процесуалния представител на ищцата да бъде присъдено
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът „Б.К.”ООД оспорва
същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно.
Излага подробни съображения относно правилността на изводите на първостепенния
съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В
подадения в срок отговор на частната жалба на процесуалния представител на
ищеца, ответникът „Б.К.”ООД оспорва същата като неоснователна.
Въззиваемият
ответник ЗАД„А.Б.” не е подал отговор и не е взел становище както по въззивната
жалба, така и по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предвид изложеното в исковата молба- че падането на
ищцата се дължи на мокър и вследствие на това- много хлъзгав под, настоящият
състав намира че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, а не с основание чл.50 от ЗЗД.
Твърди се, че вредите са причинени вследствие виновно противоправно поведение
на служители на ответника по делото и по въззивната жалба, а не вследствие на
качествата и характеристиките на притежавана от него вещ.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни
действия, която произтича от вината на натовареното с извършването на работата
лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна- той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. За да бъде осъществен фактическият състав на разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД, е необходимо да бъде
осъществен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената му от
възлжителя работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който
изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено
виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата
вреда и деянието. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от неоспореното от страните заключение на изслушаната СТЕ,
не се установява кумулативното наличие на всички гореизброени елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Изготвени са били правила за
ползване на СПА центъра с отговорник за всяка функционална зона, поставени са
били противоплъзгащи ленти и табели, указващи необходимостта от проявяване на
по-голямо внимание при ползване на даден вид услуга, а плочките около басейна
отговарят на нормативните документи за грапавост. Показанията на свидетелите са
диаметрално противоположни, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд,
като показанията на свидетеля Видолов следва да се ценят в светлината на
разпоредбата на чл.172 ГПК, докато показанията на другите двама свидетели се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ.
Доколкото не е установено противоправно действие или бездействие на служители
на втория ответник, безпредметно е обсъждането на въпросите за вината и
причинно- следствената връзка между деяние и вредоносен резултат.
Ето
защо въззивната жалба на ищцата следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалванат му част.
По
частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
Настоящият
състав намира, че частната жалба е основателна. Видно от представения договор
за правна защита и съдействие (л.20 от приложеното гр.д.№8529/2018г. на СГС,
І-5 състав) посочената в същия сума от 3250 лева не е заплатена на процесуалния
представител на ищцата, а изрично е договорено, че защитата е по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв- безплатно, на
материално затруднено лице. Ето защо обжалваното определение следва да бъде
отменено, а решението- изменено в частта за разноските, като на процесуалния
представител се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Предвид
размера на предявените искове възнаграждението в случая е в размер на 1384,82
лева, от които на процесуалния представител следва да се присъдят 301,32 лева
съразмерно на уважената част от иска.
По
разноските във въззивната инстанция
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски за въззивната
инстанция. Ответникът по жалбата „Б.К.”ООД претендира разноски в размер на 1600
лева за възнаграждение на един адвокат. Своевременно направеното възражение от
процесуалния представител на въззивника е основателно, доколкото делото не се
отличава с каквато и да е фактическа и правна сложност, поради което
възнаграждението следва да бъде намалено до размера на минималното такова-
1384,82 лева.
По
така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №64001 от 13.03.2019г.,
постановено по гр.дело №62346/2018г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в в частта, с която са отхвърлени изцяло
исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане
на ответника „Б.К.”ООД да заплати съответно сумите от 25000 лв. и 3494 лв.-
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
ОТМЕНЯ определение №98416 от
19.04.2019г., с което е отхвърлена молбата на процесуалния представител на
ищеца за изменение на решение
№64001 от 13.03.2019г., постановено по гр.дело №62346/2018г. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в
в часта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №64001 от 13.03.2019г., постановено
по гр.дело №62346/2018г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в в часта за
разноските като ОСЪЖДА
ЗАД„А.Б.” с ЕИК******* да заплати на адв.С.Д.Ч. от САК сумата от 301,32 лева (триста
и един лева и 32 стотинки)- адвокатско възнаграждение в производството пред
първата инстанция, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв и съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л.М.Г.-В. с ЕГН********** да заплати
на „Б.К.”ООД с ЕИК******* сумата от 1384,82 лева (хиляда триста осемдесет и
четири лева и 82 стотинки)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/